Как се справяте с плачещото си бебе?

не съм много сигурна, че е така 
моето бебе не взимаше биберон първите 5 седмици, после не можеше без него, сега го ползва за играчка
в началото като ревеше го разнасяхме на ръце, спеше при мен в леглото - сега не е така. спи си сам в леглото и си играе сам.

ако иска да го нося на ръце - нося го, но си имам и слинг, като ми трябват ръцете, го слагам в слинга.
успокоявах го с повиване, бял шум (шъшкане или звук от аспиратор, вентилатор и прочие), подрусване в количката.
при болки в коремчето му слагах загрята възглавничка от черешови костилки, правех масаж на корема и упражнения да излезнат газовете.

Извинявам се, но мисля че това са глупости с неносенето на ръце и с бибероната...
Четох навремето една книга в която беше много хубаво описано как ако те оставят в една джунгла и ти почнеш да плачеш и няма кой да ти помогне как ще се чустваш...е така се чуства твоето бебе когато плаче.
Носила съм го на ръце, приспивала съм го на ръце, обикаляла съм с него цялата къща докато заспи, бутала съм го в количката с часове..
Сега е момента да го носиш на ръце, моя син е на 2,5 години и сега заспива сам в неговата стая. Сега не го нося ан ръце.
От бибероната сам се отказа на 8 месеца.
Нямам грешки това е моето дете и всичко съм правила така че той да се чуства добре. Всяко дете е различно и всяка майка знае кое е добро за детето й.

Да, и ние минахме през различни етапи. Първо се носехме на ръце, сега на 7 месеца заспива с държане на ръчичка.

Гушках го и се опитвах да разбера какво не е наред. Той не плачеше ей така за спорта, а защото е имало някакъв проблем в дадения момент. И през ум не ми е минавало да го оставя да плаче, за да го тренирам за нещо си 

И аз така.
Замислих се и се опитах да открия някакви мои грешки в опитите ми да успокоя бебето ми. Дали е било грешка, че имаше период, в който спеше и денем, и нощем в количката, а аз го бутах, за да спи - по цяла нощ, защото ако спра да бутам, се буди и плаче? Дали е било грешка, че смуче биберон, е, вярно сега само като заспива? Дали е (било) грешка, че спи при мен на спалнята, а не в неговото си легло или даже в негова си стая? Не. Нито едно от нещата не е грешка. Всичко е преходно и му минава времето, единственото нещо е, че просто съм накарала бебето ми да се чувства добре - по-сигурно и по-защитено. Удовлетворявала съм нуждите му, а когато тези нужди са отпадали, е отпадала необходимостта да правя това или онова.
През ум не ми е минавало даже да прилагам онези методи - да го оставям да плаче, за да се научи и по този начин да го възпитавам. Имаше някакъв метод там относно заспиването и спането в отделна стая - оставяш го да плаче първо една минута, после две, после пет... И накрая свиквало и се научавало...  Егаси ужаса.
Гушкам го, галя го, нося го, песни му пея, говоря му, понякога започвам да препускам като кобила из апартамента, защото това му харесва и го отвлича от проблема, който го е накарал да плаче... Понякога се е случвало по цели нощи да не спя в опитите си да го успокоявам.
Друг е въпроса, когато му се скарам за нещо (примерно да не рови по контактите и да не блъска по прозорците или по стъклото на вратата на хола - ясно защо) и той се разреве - тогава реве от яд, че не му позволявам, та му обяснявам защо му се карам и защо не трябва да прави това, и го оставям да се успокои сам

Никакви ръце и залъгалки, пусках сешоар, а впоследствие използвах музика- ACDC - веднага млъкваше. Още действа номерът с музиката за моя радост. Просто не ми идва отвътре да успокоявам /не само моето дете/ или да се правя на маймуна, изнервям се адски.

Номерът с оставянето да реве го пробвах като го отбих и сложих да спи в отделна стая-подейства. Нямам угризения- и аз съм хора.

Пробвах един или два пъти да я оставя да поплаче ми то не млъкна и все повече се захласваше от тогава като иска да я гушкам си я гушкам. Ние постоянно си бяхме на ръце искаше все да и обръщам внимание и аз го правех и даже продължавам и сега а е на 1,6месеца използвам времето за да и се нарадвам че после и една прегръдка няма да искат,а това че все ми беше в ръцете още от раждането не мисля че я направи глезла,всяко дете иска внимание.

Надявам се, че децата ни няма чак толкова да ни ненавиждат като пораснат, че да отказват майчина прегръдка .

 Всеки сам избира как да гледа бебето си, на мен ми действа изнервящо детето да е впито в мен, а и с болният ми кръст ако го нося непрекъснато надали ще съм в добра форма дълго време.
Но аз и като жена не съм от най-гушкавите...честно казано и детето май е като мен...гушне се за 30 сек. и започва да се извива- това го прави с всеки, не само с мен.

Май ще повторя горните постове, но и според мен са пълни глупости с "научаването на ръце". Не съм оставяла моето бебе да плаче. Като беше малък, той искаше да е постоянно залепен на гърдата. Ами оставях го - сядах си на компютъра, той си висеше на гърдата и така си прекарвахме дните - и аз се чувствах много по-добре, отколкото да тичам из къщи като кон или да се правя на клоун, за да се опитвам да го забавлявам докато реве. Е, малко ми се позанемари къщата, но за месец-два се изтрайва.
Като почна да се оглежда и заглежда, му беше интересно да стои прав и да гледа, тгава в помощ ми идваше кенгуруто. Аз си вършех моята работа, а той от кенгуруто следеше какво се случва, взимаше отношение и накрая заспиваше.
Като стана на 6 месеца и почна да седи сам, нямаше нужда от мен вече, за да го държа изправен. А когато се изправи и започна да обикаля наоколо по мебелите на 7-8 месеца, въобще и да исках не можех да го задържа на ръце.

Не знам как бих постъпила с второ дете, ако има и по-голямо, което да си чака вниманието. Но с първо определено ми се струва пълна глупост да оставиш детето да реве или да се правиш на клоун и да си късаш нервите, само и само да не го вземеш на ръце, при положение, че едно малко бебе се нуждае предимно от това - да чувства топлината и сигурността на майка си.

А иначе повиването и белия шум (вентилатор, аспиратор) при нас помагаха за спокоен сън, защото без тях се събуждаше точно пет минути след като го оставя.

И аз се притеснявах да не се научи на ръца, но не съм го оставяла да плаче. Слагам в шезонга, люшкам, ако не се укроти си го гушвам. Сега сме заедно по цял ден, още е мъничък и ми е приятно да се гушкаме, да го сложа по корем върху себе си или да спи при мен. Кофтито в моята ситуация, е че като го притисна до мен потича кърма и го мокря. Относно биберона - още в родилния предлагах, много-много не го признава, единствено дъвче каучук и то като заспива. И на нас сушоара ни помагаше когато имахме колики да спи, но в един момент и това спря да върши работа.

Ами носех я на ръце или в слинг, вършеше ми идеална работа. Не се е "научила" на нищо, дори имаше период, в който не ми даваше да я гушкам - беше заета да изследва света и не искаше да я занимавам с гушкане. Сега попреминава и започнахме пак да се гушкаме Това с разглезването и научаването са глупости. А за нареваването четох, че още през 70те години е доказано, че освен психически последствия, има и чисто физически такива - прекомерно отделяне на кортизол и адреналин, сърцебиене, повишаване на кръвното налягане, които в дългосрочна перспектива могат да доведат до здравословни проблеми.

Справях се с гушкане основно. И до днес това го успокоява най-много.

Имаше и "магически" предмети - за всеки период беше различен. Спомням си например, че за около месец в момента, в който докопа дистанционното и спираше да реве на мига. Не е гледал тв, просто му беше интересен предметът...
Имаше и една свиреща дрънкалка, замлъкваше винаги, когато я чуе...
Разни такива дребни и простички неща.
Не съм го оставяла да се нареве никога.

Не виждам нищо лошо в това бебето  да е носено и гушкано. Ами то плаче защото има нужда от това да почувства любов, сигурност... (когато не е гладно или не го боли нещо).

Винаги съм се чудела и маела на родители, които се опитват да приучат бебе на няколко седмици на дисциплина .

Ние минахме горе долу през всичко описано до тук, на периоди - приспивала съм в люлка, със сешоар, в количката, под аспиратора, на ръце, с дрънкалка. Всичко работеше известно време и после й омръзваше. Ползваше залъгалка - сега не желае дори да я погледне.
Не съм се страхувала, че ще я науча на нещо. Когато ми казваха, че е разглезена на ръце, си мълчах и подминавах коментарите - сега детето ми си играе дълго само и съвсем няма нужда да я разнасям непрекъснато.

Слушах инстинктите си през цялото време и резултатът е спокойно и усмихнато бебе и спокойна и усмихната мама.

Иначе съветите момичетата са ти ги дали вече, но не е казано, че непременно ще работят и при твоето бебе. Експериментирай и виж какво му харесва.