от всичко....
Да не те изоставят, да не сгрешиш, да не отблъснеш, да не досадиш, да не сбъркаш.....
И точно това да правиш без да искаш....И да се завърташ в един гаден кръг.....И да плачеш постоянно.....
А когато си влюбен да става още по-зле: вместо да си щастлив, да съсипваш още незапочнали отношения със спонтанни глупави въпроси, на които да искаш да получиш точните отговори и емоционални дисекции на човека отсреща...
Ами вечните подозрения.....Ами вечното истерично желание да си даказваш нещо.....например колко те обичат....Лош характер? Глупост? Несигурност и древна забравена травма? Каква може да е причината човек да е такъв? А ако иска да се промени?
Как се преодолява това, въпреки, че вече много пъти е ставало и виждаш грозния резултат?
Има ли надежда.....
Това е един ад.....