Билки

БЯЛ РАВНЕЦ
Описание. Многогодишно тревисто растение с пълзящи подземни издънки, с право, неразклонено стъбло с последователни, ланцетни, двойно или тройно пересто нарязани листа, приосновните - с дълга дръжка, стъблените - седящи. Цветните кошнички са събрани в гъст щит на върха на стъблото и всяка се състои от 5 периферни, бели, езичести цветове и от 3 до 10 жълтокафяви, тръбести. Обвивните листчета на кошничките са керемидоподобно наредени, по ръба люспести, червеникавокафяви, а в средата - зелени.  Плодът е продълговат. Цялото растение е покрито с власинки и има характерна миризма. Цъфти от юни до септември.

Използваема част. Съцветието и надземната част, отрязана на 15-20 см от върха. Събират се по време на цъфтежа, юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня до 400. Срок на годност: цяла билка - 2 г., рязана или мляна - 1 г.

Химичен състав. Съдържа етерично масло /главно хамазулен/, флавонови гликозиди, горчиво вещество ахилеин, дъбилни вещества, органични киселини, витамин С и др.

Лечебно действие. Основно - кръвоспиращо /доказано експериментално/ и противовъзпалително. /дължи на хамазулена в етеричното масло/. Има донякъде болкоуспокояващ и ободряващ ефект.

 Приложение. Прилага се като кръвоспиращо средство при кръвоизливи от матката, венците, носа, стомаха, хемороиди и др. Намира приложение и за възбуждане на апетита, при стомашни възпаления с болки (язва, гастрит), при колит, газове.

В българската народна медицина се използва при бяло течение, виене на свят, сърцебиене, стомашни киселини, глисти, чернодробни и бъбречни болести и др., както и като успокояващо (при неврастения и хистерия).

Начин на употреба.

Външно: Цветът се кисне 40 дни в зехтин (1:10) и се използва  за мазане на рани, при изгаряния, натъртвания, екземи.  Запарката може да се използва за гаргара при кървене от венците, възпаление на устната лигавица и др.

Вътрешно: Прави се запарка 2 супени лъжици, залети с 500 мл вряла вода, като кисне 1 час. Пие се по 1 с.л преди ядене 3 пъти на ден /или 1 кафена. чашка преди ядене 4 пъти дневно.

МАТОЧИНА (лимонче, пчеляк, кошерджийска трева)

Описание. Многогодишно тревисто растение с приятна лимонена миризма. Стъблото е четириръбесто, разклонено, 30-80 см (до 1 м)  високо, покрито с жлезисти и прости власинки. Листата са срещуположни, с дръжки, широко яйцевидно ромбични или продълговати, тъпо назъбени, 2-8 см дълги и 1,5-6 см широки, отдолу жлезисто влакнести. Цветовете са белезникави, бледожълти, бели до розови, събрани по 4-12 в лъжливи прешлени, разположени в пазвите на горните листа. Чашката и венчето са двуустни, а тичинките са 4. Плодът е съставен от 4 едносеменни, яйцевидни орехчета. Цъфти юни-септември.

Използваема част. Използват се листата и цъфтящите връхни части на стъблото. Бере се преди цъфтежа май-юни. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 350. Срок на годност: цели листа - 2 г., рязани - 1 г. и 6 мес.

Химичен състав. Съдържа етерично масло, (включващо цитрал, цитронелол, гераниол, линалол и др.).  Седативното действие се дължи на цитрала., както и тритерпеновите урзолова и олеанолова киселина, 5% дъбилни вещества и захарта стахиоза, слузни вещества, смола, витамин С и др.

Лечебно действие и приложение. Маточината успокоява нервната система, има антиспастично, болкоуспокояващо и противогърчово действие. Стимулира апетита и процесите на храносмилане, подтиска гаденето и повръщането.

Използва се широко и влиза в състава на много билкови чаеве за лечение на различни нервни нарушения - неврози, неврастении, сърдечни неврози, ускорено сърцебиене, гръдна жаба, мигрена, полова възбуда, храносмилателни смущения с неврогенен произход и др.

В българската народна медицина листата на маточината се употребяват при лечение на високо кръвно налягане, виене на свят, главоболие, , за усилване на зрението, при нередовна менструация, шум в ушите, подагра, безсъние, лош дъх в устата.

Външно намира приложение за жабурене и гаргара при възпаления на венците и устната лигавица и гърлобол и под формата на компреси и лапи при циреи, ревматизъм, подуване на млечните жлези у кърмачки и др.

Начин на употреба. Прави се запарка от 2 супени лъжици билка и 500 см3 вряща вода (оставя се да кисне 2 часа). Пие се по една винена чаша 3 пъти на ден.



МАЩЕРКА (бабина душица, воленика, майчина душица, махра, овчарски босилек, шапово биле, шеркъ, овчарска мерудия, ябълкиня, яребичина)

Описание. Родът Thymus  е силно полиморфен и с много  голям брой трудноразличими видове и форми. В България има около 15 вида.  Мащерките са многогодишни тревисти растения или малки полухрастчета с пълзящи или полегнали четириръбести стъбла и възходящи цветоносни клонки, до 20-40 см.  Листата са срещуположни, дребни, приседнали или с къси дръжки, линейно ланцетни, яйцевидни или елипсовидни, с точковати жлези и жлезисти власинки, отделящи етерично масло. Цветовете са двуустни, розови, лилави или бели, събрани по много в пазвите на най-горните листа, като образуват сбити или прекъснати класовидни или метличестисъцветия. Чашката и венчето са двуустни. Тичинките са 4. Плодът се разпада на 4 едносеменни орехчета. Цялото растение има приятна миризма.

Използваема част. Цъфтящите надземни части. Билката се бере по време на цъфтежа май - септември. Суши се на сянка или в сушилня, до 350. Срок на годност: цели стръкове - 3 г., рязани - 2 г.

Химичен състав. Съдържат етерично масло с твърде различен състав в зависимост от таксономичната принадлежност и екологичните условия.В състава му влизат главно тимол, карвакрол и ρ-цимол, терпинен, терпинеол, борнеол и др., както и органични киселини, дъбилни и горчиви вещества, минерални соли, смоли, флавоноиди, витамин С, пигменти и др.

Лечебно действие и приложение. Поради богатото съдържание на етерично масло, мащерката притежава антисептично, противовъзпалително, отхрачващо, спазмолитично и газогонно действие, а така също болкоуспокояващо, нервоуспокоително, противогъбично, противоглистно. Прилага се при всички видове кашлица (като отхрачващо, бронхоразширяващо и дезинфекциращо средство при остри катари на горните дихателни пътища, хроничен бронхит, коклюш, бронхиална астма, суха и спастична кашлица, белодробни възпаления). Широко приложение намира и за лечение на различни заболявания на храносмилателната система (включително от нервен произход)  - хронични гастрити и язви на стомаха, колики на стомаха и червата, газове в червата, диарии, гнилостни процеси, чревни паразити.

В българската народна медицина мащерката се използва и при отслабване на сърдечната дейност, задух на нервна почва, епилепсия, липса на апетит, анемия, киселини в стомаха, безсъние, диария.

Начин на употреба. Вътрешно: Приготвя се запарка от 2 супени лъжици ситно нарязана билка и 1/2 л вряща вода (ври около 5 мин.) След изстиване запарката се прецежда и се пие студена по 1 кафена чашка 3-4 пъти на ден преди ядене. Прилага се и като чай, приготвен от 1 чаена лъжичка мащерка и 250 см3 вряща вода, подсладен със захар или мед. Външно (за бани, компреси, гаргара): запарка от 100 г билка и 2 л вряща вода, която се прецежда след като изстинел Прилага се при гнойни рани, циреи и абсцеси; скрофули. Изсушени и стрити листа - за посипване при незаздравяващи рани.

Великденче
Действие: Антисептично, противовъзпалително и отхрачващо. Препоръчва се при заболявания на дихателната система, бъбречно-каменна болест и възпаление на пикочните пътища, умствена умора, запек, а външно - под формата на маслен извлек и тинктура - при някои заболявания на кожата (циреи, гнойни рани, изгаряния) и при ревматизъм и подагра.
Употреба: 1 с.л. дрога се запарва с 250мл кипяща вода. След изстиване се прецежда. Пие се по 1 к.ч. 3-4 пъти дневно.
Масленият извлек се приготвя, като 1 част ситно нарязана прясна билка се залее с 10 части зехтин. Оставя се 2 седмици на слънчево и топло място, след което се прецежда и е готово за употреба.
Тинктура - 2 препълнени шепи ситно нарязана цъфтяща билка се слага в стъклено шише от 1 л и се залива с 40 градусова ракия или водка. Държи се 14 дни на слънце или близо до печката. Външно тинктурата се използва за разтривки при ревматизъм и подагра, а вътрешно се вземат 3 пъти на ден по 15 капки в малко вода или чай.

Горска ягода

Действие: Воден извлек от листата предизвиква разширяване на кръвоносните съдове, понийаване на кръвното налягане, забавя сърдечния ритъм, повишава обмяната.

Пресните плодове се препоръчват като лечебно средство при високо кръвно налягане, атеросклероза,язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, при анемия, авитаминоза, неврастения, запек, подагра, маточни кръвотечения, чернодробни възпаления и като леко диуретично средство при бъбречни камъни.

Употреба: Запарка от плодовете - 2ч.л. се заливат с 250 мл кипяща вода. От листата запарката се приготвя, като 1 с.л. ситно нарязана дрога се залива с 250 мл кипяща вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно преди ядене.

Овчарска торбичка

Използват се стръковете, събрани по време на цъфтеж заедно с първите зелени плодчета, като стъблата се отрязват на около 20 см от върха. Билката се използва предимно в прясно състояние; изсушена, тя бързо губи лечебните си свойства.

Действие: Кръвоспиращо и тонизиращо матката средство при маточни кръвотечения. Препоръчва се още при кървящи хемороиди, кървене след нараняване, кръвотечение от носа, кръвохрачене, болести на черния дроб, бъбреците и далака, като разхлабващо средство.

Употреба: Приготвя се извлек от 4 ч.л. билка с 1 л студена вода. След 8 ч. извлекът се прецежда и се изпива за 1 ден.

Предписва се и като тинктура: Прясна овчарска торбичка - листа и дръжки, заедно с цветове и торбички се нарязва на ситно и се сипва, без да се тъпче, в бутилка до гърлото. Залива се с 40-градусова плодова ракия или водка (да покрива бутилките поне 2 пръста) и се оставя 14 дни на слънце или топло място. Използва се за разтривки при атрофия на ставите и мускулите.