Добър Вечер! Много се извинявам,ако това не е правилния раздел за темата..
10 години гледахме едно персийско коте.Беше много възпитано,много привързано към нас, както и ние към нея. Напоследък много често си задавах въпроса,по какъв начин ще умре,дали достатъчно добре се грижим за нея..дали ще преживея загубата й,като се случи..и ето че този тъй неочакван и неприятен ден дойде..
Само преди 14дни котенцето ми умря от тумор/инфекция предизвикана от разгонване. ВЯРНО,че е само котка,но когато се привържеш към едно животинче,и поемеш всички грижи за него,да се чувства добре в домът ти,да е нахранено,да т еочаква с нетърпение на вратата...някакси е хубаво...като деца са..Мисля,че ако някога отново си взема животинче,на което да дам цялата си любов..никога не би било същото...то никога няма да замести пострадалото ми коте..Ох,може би ще ви прозвучи странно,но аз се чувствам МНОГО виновна за смъртта му
Същият ден,когато умря,го гушнах и целунах..а то ме погледна ококорено(като се има предвид,че очичките му бяха полу затворени,не можеше да ходи-залиташе,не можеше да се храни,беше се вдървила)...та гушнах го,целунах го..а то няколко минути след това просто умря 
. В този ден бях БУКВАЛНО изпаднала във някаква депресия...никога до сега не бях плакала толкова много за едно животинче..и след това цяла вечер не спах,бях много стресирана,както и да е..това не е всичко! Другото,което ме притеснява е,че ВСЯКА вечер ,аз сънувам кошмари,а нея я сънувам буквално ПОЧТИ всяка вечер,и през денят ми се случват неприятни работи,и много конфликтни ситуации . Ето снощи пак я сънувах..спомням си само,че лежеше на бюрото ми..май никога не е лягала там..само в/у монитора ми.Охх.. преди малко пак си поплаках за нея.. 
На вас случвала ли ви се е подобна случка? Възможно ли е още да съм стресирана от случилото се,и за това да сънувам всяка вечер гадости,и нея..
10 години гледахме едно персийско коте.Беше много възпитано,много привързано към нас, както и ние към нея. Напоследък много често си задавах въпроса,по какъв начин ще умре,дали достатъчно добре се грижим за нея..дали ще преживея загубата й,като се случи..и ето че този тъй неочакван и неприятен ден дойде..
Само преди 14дни котенцето ми умря от тумор/инфекция предизвикана от разгонване. ВЯРНО,че е само котка,но когато се привържеш към едно животинче,и поемеш всички грижи за него,да се чувства добре в домът ти,да е нахранено,да т еочаква с нетърпение на вратата...някакси е хубаво...като деца са..Мисля,че ако някога отново си взема животинче,на което да дам цялата си любов..никога не би било същото...то никога няма да замести пострадалото ми коте..Ох,може би ще ви прозвучи странно,но аз се чувствам МНОГО виновна за смъртта му
Същият ден,когато умря,го гушнах и целунах..а то ме погледна ококорено(като се има предвид,че очичките му бяха полу затворени,не можеше да ходи-залиташе,не можеше да се храни,беше се вдървила)...та гушнах го,целунах го..а то няколко минути след това просто умря . В този ден бях БУКВАЛНО изпаднала във някаква депресия...никога до сега не бях плакала толкова много за едно животинче..и след това цяла вечер не спах,бях много стресирана,както и да е..това не е всичко! Другото,което ме притеснява е,че ВСЯКА вечер ,аз сънувам кошмари,а нея я сънувам буквално ПОЧТИ всяка вечер,и през денят ми се случват неприятни работи,и много конфликтни ситуации . Ето снощи пак я сънувах..спомням си само,че лежеше на бюрото ми..май никога не е лягала там..само в/у монитора ми.Охх.. преди малко пак си поплаках за нея.. На вас случвала ли ви се е подобна случка? Възможно ли е още да съм стресирана от случилото се,и за това да сънувам всяка вечер гадости,и нея..
Наистина много тъжно,чак аз си поплаках докато чета.Аз когато бях малка и много плаках за едно коте и сега вече голяма и с деца още немога да се престраша да си взема какъвто и да е любимец, а толкова много обичам животните.
