Подсъзнанието може всичко 33 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Благодаря ви за споделеното, ще се възползвам от съветите на всички ви   . Sweta, коя книга на Зеланд би ми препоръчала като начало?  На това попаднах за страха от бъдещето

Спете спокойно, деца!   


Разбрах те,  Vox-и   

simplyaven  
Сматам че с искрена вяра и действия в желаната посока (но не прибързани или на всяка цена, а спокойни)  всичко е възможно.
 

Така е, но моят път беше отчайващо дълъг и откровено гаден в определени периоди. Сега си мисля, че всеки четящ теми като тази и книги като онези, които сега са достъпни е късметлия, дано го знаем и осъзнаваме.

Онова, което най-много продължава да ме впечатлява е "съвпаденията" - днес отидохме със сина ми да купуваме още играчки за елхата и щанда, на който се изтърсихме от първа крачка ме посрещна със следните неща сложени в рамки:

"Ask and it will be given;
Seek and you will find." (Искай и ще бъде дадено, търси и ще намериш"


"Hope is when faith is put to work when desperation is strong." (Надежда е когато вярата е впрегната да работи в момент, в който отчаянието е силно)

 

В този сайт на ортодоксалната църква има много хубави мисли за надеждата, пожелаването и вярата, независимо от религията ни: www.orthodoxero.eu

Ето една: Hope Is Born out of Faith and Manifests Itself through Love (Надеждата се ражда от Вярата и се проявява чрез Любовта) 

A не е ли надеждата всъщност липса на вяра?  
Не се ли надяваме, точно защото или когато не можем да повярваме?
Което ми се струва, че донякъде откривам и в първата сентенция...
 

Не според християнството - нали са три - Вяра, Надежда и Любов. Пък и аз не бих могла да се надявам, ако не вярвам дълбоко някъде в себе си, че все пак не всичко е загубено.

Принципно напоследък си разсъждавам върху това, може би не в унисон с християнските ценности... ако вярва човек защо му е да се надява, той вярва... в надеждата има елемент на съмнение, който при вярата не съществува...
 

Tака е, но тук идеята е, че надежда не може да има, ако вярата е окончателно загубена. Всъщност, мое лично мнение е, че много обичаме да драматизираме и да казваме "Ох, вече в нищо не вярвам", но вярата се губи трудно, много трудно. Предполагам идеята ми е, че вярата храни надеждата - не непременно вяра в някого, но вяра, че и за нас трябва да има по-добро. Нещо в този дух, не успявам да го обясня добре.  

Eto tака стоят нещата за мен: аз вярвам, че е възможно и се надявам да стане. С уговорката, яе това не е тази вяра, за която става дума в Закона на привличането, а моята вътрешна вяра глобално, за живота като цяло. Иначе като си пиша желания, аз си вярвам безпрекословно, че ще се случат, че ги заслужавам. 

simplyaven, благодаря ти за написаното - за обясненията и за примерите. Знаем го уж повечето от нас, но когато някой каже - аз правих така и от точка А стигнах до точка Б, където сбъдвам мечтите си - е прекрасно! И аз съм от тези, които смятат, че няма нужда да ограничаваме сами желанията си. Нали сме създадени по "образ и подобие" на Бог - т.е. създатели? Бог дали се ограничава при създаването по някакъв начин? Вселената е безкрайна и многообразна.
Барбарона, ще предложа моите разсъждения и опит - за мен преломът настъпи, когато разбрах, че впрягам коня зад каруцата... Т.е. чакам да се случи нещо, което да ме направи щастлива или, с други думи, мислех си (а и казвах на Вселената/Господ), че щастието ми зависи от изпълнението на нещо, от получаването на друго, при някакви условия, които ще станат в бъдеще... ще... ще... щастието ще е в бъдеще...

Затова РЕШИХ, че отсега нататък просто ще бъда щастлива. Преди да се случи събитие Х и да получа предмет У или човек Z в живота си. Започнах да си търся съзнателно в ежедневието неща, които да ме карат да се усмихвам (и до днес го правя!), усмивка на дете, красив есенен лист, слънцето на залез, прекрасна песен и т.н. Когато се почувствам въвлечена в нещо неприятно - мисъл, емоция, разговор - си припомнях, че съм РЕШИЛА да бъда щастлива - и правех необходимото, за да се преориентирам и да се фокусирам върху друго нещо - което ще ме накара да се усмихна.

Чак след това желанията ми почнаха да се изпълняват доста по-бързо. Защото тогава, излъчвайки щастие, привличаш още щастие в живота си.

И тогава - можеш и да почакаш повечко за някое желание - нали си щастлив и без това?   Нали вече ЗНАЕШ, че привличаш хубавите неща в живота си?

Лени, интересна статия за емоционалното въвличане, хубаво е обяснено с примери. Вибрацията на проблема и вибрацията на решението на проблема са абсолютно различни. Т.е. докато сме емоционално въвлечени в проблем, няма начин да намерим решението - трябва да "пуснем" проблема - наш или чужд, за да можем да не привличаме още от същото (проблем). Когато вече се ориентираме към намиране на решението, вибрираме на съвсем друга честота и намираме пътища към решение на проблема.

Да почерпя по случай отминаващия ми вече рожден ден, да благодаря на всички участващи в тази тема за това, че ви има - точно такива, каквито сте, с всички различни мнения, окуражаващи, вдъхновяващи, спорещи, прекрасни!  


Aнаксимандра, честит рожден ден!!! Много светлина, радост и любов по пътя ти! И разбира се, много сбъднати желания! 

*Мила* , за мен е удоволствие.   Подкрепям за намирането на щастливи поводи/неща постоянно, но и честно си признавам, че аз започнах да се озъртам за такива работи, чак след като ми се сбъдна едно голямо желание - в конкретния случай детето ми. Преди това не ме беше осенила такава мъдрост и бях затънала здраво. Откакто започнах обаче, наистина всичко взе да изглежда по-лесно. Не искам в никакъв случай да казвам, че лоши неща не ми се случват - напротив. Дори тази година беше доста ... тежичка. Но моето отношение се е променило и сигурно на много им изглеждам дебилна или егоистка, но аз се чувствам по-добре. Да, пак преживявам, но в пъти по-леко. Това е много солидна полза от цялата работа с подсъзнанието за мен.  

Честит Рожден Ден!   

*Мила* честит рожден ден  
Продължавай да ни радваш и помагаш с чудесните си постове. Мен лично винаги ме докосват и ми дават нещо. Спомням си че искаш да имаш възможност да помагаш на много хора - от сърце ти го пожелавам и смятам, че можеш.
 


Момичета, чудесни сте...

 Здравейте!Чета темата отдавна,от година и половина - две може би.И все ми се е искало да се включа в дискусиите,да споделя мнение или преживяване... Но защо не го правех и аз не знам.И тъкмо тези дни си мислех,че вече е крайно време да се присъединя към вас,и прочетох призива на Мижка. И разбира се,реших да не отлагам повече.
 Искам да Благодаря на всички пищещи,защото ми помагате по Пътя!  
 За сега ви казвам Лека нощ!Ще пиша пак.  
 
 Пропуснах... Честит Рожден Ден на Мила и от мен!Здраве и щастие!  

Ето на какво попаднах "случайно" след като поговорихме за надеждата:
http://sebepoznanie.com/razmisli/nadejda-razocharovanie/
 

Много неща са верни, много не са - защото за мен лично това са персонални усещания. Тоест, нито Норбеков, нито Хей, нито азз сме в състояние да ги формулираме за някой друг. Така си мисля. Ето, аз мога да отговоря с "Не, надеждата никога не ме е карала да се чувствам зле, предадена, обезверена..." Но аз не приемам "надявам се" пасивно, защото така погледнато и "вярвам" може да се види в същата светлина - нещо някъде, отнякъде ще ни възнагради за тази вяра с живот цветя и рози. Но това наистина са много лични усещания, за които не се наемам да споря, не бих ги се опивала и да ги формулирам на мястото на Норбеков, от него написаното на мен ми е чуждо.  

П.С. Да виним нещо друго за една непусната навреме любов е още по-пасивно. Но аз избирам да се приема каквато съм и не виня никого и нищо. Казвам си "Това съм аз, така обичам аз" и толкоз. Правилно, грешно, кой съди? Но не виня надеждата, времето и т/н/ за собствения си път. 

Mila, честит рожден ден!Аз също се радвам много на твоите постове. Те са като една усмивка. Пожелавам ти усмивки и много поводи да се смееш и радваш от сърце!
Symplyaven, добре дошла. Дападат ми твоите мисли и то много.
Танче – добре дошла и ти !
За надеждата- мисля , че ако тя ни прави пасивни , както е описано в статията посочена от  miniemouse- не е добре. Все пак обаче е по-добре да преживееш в надежда времето до следващото разочарование, отколкото в отчаяние. Защото надеждата в един миг може и да те накара да действаш, защото когато се надяваш  ти си отворен и за действие, а когато си отчаян- си затворен и накрая защото ще си прекарал времето си  много по-добре .Така или иначе ако едно нещо не стане  , а ти си се надявал- какво си загубил? И по-добре ли би било да си отчаян, докато го чакаш? Мисля- не. И пак си мисля- колко е индивидуално, както казва Symplyaven- зависи, кой как го чувства. Има хора, които точно от отчаяние правят решителната крачка и тя е успешна.