Всяка жена мечтае да бъде обичана

защо да е лесно, като може да е трудно 
vagabond, само приятелката ти може да си вземе решението, няма начин ти да "проучиш пазара" от нашата тема 
Явно не й е дошло до главата да решава, само пуска въдици. А дали е защото "всяка жена мечтае да бъде обичана" 

Не ми се вярва да си мечтае да я обичат едновременно 3-ма конкурентни мъже - доста е опасно

Е да де, имах предвид, че понякога от много имане на ухажори боли глава, но всъщност има много момичетаа и жени, които си мечтаят да имат много ухажори. Едва ли обаче им се е случвало по цели трима, които се познават, да са влюбени в тях .

абе аз лично се съмнявам, че има "любов" към една жена от 3-ма мъже - може да има чувства, но какви, един господ знае
един може да иска да спи с нея, друг може да е привързан към нея, трети не иска да остане по-назад и той да участва
предлагам и да направи руска тройка и да реши 

Какво е руска тройка? Нещо като руска рулетка?   

на мен ми се е случвало и честно казано никаква драма нямаше, много достойно се държаха и тримата

Била съм в подобна ситуация. Само, че този, с когото имах дългогодишна връзка беше най-добър приятел с другия, а третият беше просто познат. Продължи 2 години. Тогава бях глупава и егоистка, харесваше ми да се чувствам обичана и ухажвана. Имах чувства към приятеля на тогавашния си партньор, но ме беше страх, че ако съм с него тази страст, която проявява към мен като към нещо забранено и недостъпно ще изстине и ще остана от 3 стола на земята. В крайна сметка едно разочарование от страна на половинката ми ме подтикна да се реша на промяна. Бях почти сигурна, че нищо няма да се получи, но оставих проекто-годеника си и се събрах с приятеля му. Третия го отсвирих напълно известно време преди това и той се държа достойно и не ми е правил никакви драми. От всичко това произлезе една доста тъпа ситуация за известно време. Двамата приятели не си говориха повече от година. Общите ни познати ме гледаха като уличница... нещата се промениха когато с новата ми изгора обявихме, че ще се женим. Тогава за всички стана ясно, че се обичаме и не сме заедно напук и с цел просто да нараним някого. Бившият ми и настоящия изгладиха отношенията си и сега отново са много близки. Излизаме постоянно заедно, канят си се взаимно по кафета и различни мероприятия. Не съм мислила, че нещата могат да се наредят толкова добре дори и в най-смелите си мечти...
Човек никога няма да разбере какво ще му поднесе съдбата ако се носи по течението без да предприеме сам нещо по въпроса 

Добре казано!    А и като гледам цитата от песента в подписа ти, усещам, че не е сложен там току-така! 

Да, напълно си права. За мен този цитат и тази песен като цяло изиграха голяма роля в периода, който описах. Слушах я с часове докато се опитвах да проумея защо съм толкова слаба и нерешителна... Това винаги ще си остане "нашата песен"  

Подобрение няма.
Мъжът й е все така мил и грижовен. Другият, който е влюбен в нея продължава да я иска и да й се обажда по 5 пъти на деня, за да й каже колко му липсва.
Третият, сякаш е забравил какви ги е дрънкал и се държи както винаги - чудесно с нея. Единственият намек за разбитото му сърце са някви песни, които поства на стената си във фейсбук..
Тя е все така разчекната между двамата. И в момента е решила да не прави нищо, просто да изчака времето да покаже какво ще стане.
Лошото е, че с държанието си към мъжа си много го наранява. Все още не правели секс...
И така де...

Е, то е ясно какво ще стане и без да се чака. Ще се появи и четвърти и клонът ще се счупи.

Познах!   Тя въобще нямаше и да се замисли да изостави мъжа си, ако третият не се беше напил и не беше заплашил да я издаде! Бинго!
Сега - отново по лесния път, че е най-лесен! Повтарям ли се?

Онзи вторият, дето я обича уж истински - кажи й на приятелката ти, че "невидени очи се забравят". Не може да го върти на пръст безкрайно. Кажи й, че аз имах една приятелка, която така въртя доста време (години) един много обичащ и мил приятел, който накрая прати на приятелката ми покана за сватба, ама с друга. Защото времето лети, а животът продължава, колкото и да не ни се иска понякога.

Сърцето да чака, да чака - колко да чака.

Но съм спокойна за нея - щом не правят секс, ама никакъв ако не правят, нещата бързо ще си дойдат по мястото. Мъжът й ще залитне рано или късно (човещинка!) и тя само трябва да го дебне, за да го хване и да има причина да си тръгне.

Само не разбирам как може една подтикната изневяра да е по-добра причина и извинение да напуснеш един мъж от факта, че не го обичаш. По-лесно ли ще го обясни това на болнта си майка, на приятелите си, на себе си? По-достойна ли ще се чувства? Не е ли по-трудно, но и по-силно да кажеш, че ще следваш мечтите си (щом няма и деца!)...  Ама свят шарен!

Ами хората са слаби,нерешителни...по-лесно е другия да е виновен, а ти да казваш "Аз издържах,ама той се оказа мръсник...!"
Даа,и аз се оказах права....Жената ще си кюта,ще чака,ще се надява нещо да се случи и да я изкара от коловоза...но никога няма да рискува ,за да бъде щастлива.
Сигурно всеки ден ще се оглежда и ще чака шамара от мъжа си ,за да му покаже вратата, или болната рода да оздравее или да умре, за да не й насажда чувство на вина...
Тъжно е, когато хората нямат мнение и не могат да отговарят за собствения си живот.
А вечно зависят от чуждото влияние...

Оф, пак грандиозни заключения 
Ама вие много лесно захвърляте всичко и започвате дапреследвате мечтите си. Краси, знам, че сега ще ми кажеш, че АКО  на теб ти се случи няма да се замислиш и ще изоставиш веднага мъжа си. Ама въобще няма и да ти мине през главата да се обърнеш назад, да помислиш дали всичко изградено от вас двама си струва да бъде захвърлено. Няма да се замислиш въобще за хорското мнение, като визирам близки хора, а не някой си пътник по тротоара. Нали, Краси?!

Не се забравят невидяни очи. Това поне от опит го казвам, понеже моят мъж пътува. Е, още не съм го забравила 

В даден момент от живота си всеки човек е слаб и се страхува, защото има какво да губи, най-вероятно. И по-скоро това не е страх, че толкова ще изгуби нещо, защото след като веднъж го е постигнал, според мен ще може пак да го постигне, а по-скоро чувство на отговорност. Да, всеки трябва да следва мечтите си, за да бъде щастлив, но дали тези мечти и този проекто върховен бъдещ мъж, не са лъжовни?! Дали няма да се нарани повече, ако разруши всичко, което досега е градила. И не, не става въпрос толкова за мнението на хората, а става въпрос за чувство свързано със собственото его, а именно - да не бъде наранена. Никой не обича да остава излъган.
Хората..Какво значи мнението на хората?!..На мен никой не е дошъл да ми сложи хляб на масата, да ми каже нА ти пари, живей, да ме пита как съм. Защо мен трябва да ме интересува хорското мнение, например. И понеже, аз се събирам или поне се старая да си избирам такива приятели като мен, които също се оправят сами, мога да кажа, че и на нея никой не й е помогнал за нищо, освен мъжа й, разбира се. Мнението на хората въобще е последното нещо, което я вълнува.
Тя се страхува. Това е.
Не е ли човешко да се страхуваш?! Или вие сте безстрашни, влизате в битка без да се замислите, хвърляте всичко и заминавате, без да се обърнете назад?!
Не го вярвам това. Това са ваши хипотетични предположения, но съм сигурна, че ако на тези, които твърдят че ще хвърлят всичко, за да са щастливи, не им вярвам. Защото те са щастливи сега и не могат да се поставят на мястото на тази жена. Обаче, ако им се случи да им опре яйцето, тагава едва ли ще мислят по същия начин.

НИМ, права си, че може би ако третият не се беше разпял, тя нямаше да предприеме нищо, но само може би..Единственото, което в момента иска тя е време, за да обмисли нещата. И да може да е подло, може да е слабохарактерно, но доколкото я познавам, накрая ще й писне да чака повод и ще се изправи здраво стъпила на краката си, ще вземе решение, ще уведоми, когото трябва и няма да погледне повече назад. Само, че моментът не е назрял, все още. Така си мисля аз.

vagabond, за другите не знам. Аз говора само от първо лице единствено число. Захвърляла съм всичко. Тръгвала съм си с дрехите на гърба, телефон, зарядно и студентска книжка. И вечерта си купувах гащи, за да има с какво да се преоблека.

Така че да - аз говоря от собствен опит и моята си камбанария. Тогава нямах дете, сега това е основен въпрос преди всичко, което правя. Не е лесно, но - пак от опит - другата агония също не води до нищо добро.

А че й трябва време - трябва й. Това май ми беше и най-първия пост в темата. Но ти не написа, че й трябва време, а че ще остави времето да покаже. И в същото време не е вярно, че не прави нищо.   Това, че не прави секс с мъжа си, е много съществен факт. Той не усеща ли това? Кой знае още колко други признаци има, за които и ние не знаем. Това не може да продължи още много. Само се моля когато истината излезе наяве, той да се държи спокойно и да не й посегне отново!

 

НИМ и аз съм захвърляла всичко, когато все още имах студентска книжка  Захвърляла съм всичко и когато много съм обичала, след като виждам че няма смисъл да се мъчим. Започвала съм от начало, няколко пъти. Да ти кажа обче, сега ако ми се наложи, ще ми е много трудно. Наречете ме слабохарактерна, но ще ми е трудно.

Не знам какво усеща и не усеща мъжа й. С него не мога да говоря, пък и той няма да ми сподели. Предполагам си мисли, че се дължи на напрежението, на което е подложена през последно време. Може и да си мисли, че има друг, но не я питал, все още.
И да, най-вероятно, ако разбере, скЕндътъ ще е култов, може и размирици да има.
Надявам се да не се стига до там.