Всяка жена мечтае да бъде обичана

а така, другия бил чужденец .....

Бий ме, обичам те щом си плащаш. Тя дете ли е , не може ли сама да се грижи за себе си?

Аз пък неразбрах, защо я е страх "гаднярът" да не каже на мъжа, че тя е влюбена в друг? Как е стигнала до положение да има общи имоти и сметки, с мъж който разбрах че не й е точно съпруг? (за този въпрос май отговора е делят нещата за всеки според заслугите) И на края, имала ли е интимни отношения с "любовника" и "гадняра"? (или само с единия от тях) Как току - тъй се влюбват мъжете? Жените ли свършиха или тя е най-прекрасната, красива и добра жена на света, която някога са срещали?

Накрая да не се окаже, че за "любовника" това е моментна задявка (която може да продължи и няколко месеца / години) и всъщност е доказателство за егото му!?   А за в чужбина са ми ясни нещата - всеки се чувства самотен и иска другарче.  

Оф, не е чужденец. Българин е, но живее в чужбина.

Вяра, права си за чужбина, аз съм била и знам какво е.

Ами това са й нейните притеснения, че може да се окажат временни чувствата на господина, а тя е сериозен човек и щом е хлътнала до ушите, значи наистина е влюбена.

Нямала е отношения с гадняра, но са били близки приятели. Не е очаквала, че той изпитва чак пък такива чувства към нея, че чак и сърцето му да е разбила.

От всичко ,което написа до този момент за нея,тя е всичко друго ,но не и сериозен човек!   
Не се засягай,но няма как един сериозен човек да върти трима души на шиш и да не може да вземе решение за живота си.С мъжа,с когото живее ,нищо не я свързва,сама пишеш ,че не иска нищо материално от него,тогава защо стои ?   
С другия ,в когото е влюбена ,уж, не иска да рискува, щото не й обещава брак на момента, вечно блаженство и че ще я обича до края на живота й!   
Третия засега го отписвам...
Обикновено,най-често такива хора ,мъже или жени ,всъщност не знаят какво е наистина любов.
Просто не са способни на такива чувства...затова и всяко увлечение приемат за последната любов.И после си блъскат главите...
Моето мнение:Тя няма да бъде с нито един от тримата.И тя сама не го знае още...   
Но мъжът на живота й не е нито един от тези трима ...другари!

Кажи й на приятелката ти, че гаранции за вечна любов и грижа няма и няма да намери. Та то майки изоставят децата си, какво остава за влюбени двойки. Гаранция няма да има нито за този в чужбина, нито за който и да било другиго.

И е много резонен въпросът дали са консумирали връзката си. Не че нещо, сега да не ме утрепете с камъни, ама ако не са - да го направят и тогава да решат. Много различия се изглаждат с добър синхрон в секса, но и много ще се породят, ако се окаже, че не си пасват в това именно отношение!

Е, тя не ги е въртяла тримата, не оставай с такива убеждения.
Тя се е влюбила в Любовника, без да знае, че Гаднярът я обича. Сега разбира, жената.
С другия я свърза миналото, което са имали, семействата им, които са близки и се познават, многото трудности преминати заедно.
Другият иска да рискува, но изчаква, заради нея.Ако зависеше от него, досега да е скъсал всякакви връзки нейни и да си я е взел САМО ЗА НЕГО!
Гаднярът не играе никаква роля, той просто е допълнително усложнение, но тя няма нищо с него.
Мда, жената наистина е много объркана. Преди години тя претърпя голяма травма, точно поради голямата си любов с един мъж, с който бях пред сватба. И сякаш се вкопчи в този настоящия, за да докаже, че може да се справи, че може да има нормален живот, нормална връзка и да постигне всичко, кеото поиска.
Беше много силен човек, човек, който със замах вземаше решения в живота си, голям оптимист, а сега като я гледам, чак жал ми става
То едно мислене, един страх, едно чудо.  
Ама в крайна сметка отстрани нещата изглеждат по-лесни, когато засягат теб самия не са чак толкова прости.
Тя не твърди, че този е мъжът на живота й, но е влюбена в него и иска да е с него, а не с мъжа си.
Прекалено много хора разчитат на нея, тя носи големи отговорности, общо взето има труден живот и едно такова крушение в момента би довършило доста народ, особено от нейната страна. А тя горката все мисли, за мъжа си, за майка му, за майка си , за леля си, за чичио си, толкова хора са й на главата, че ум да ти зайде.
И не може с лека ръка да захвърли всичко и да тегли чертата и да тръгне.

Да, консумирали са връзката си. От него момент натам, тя не е пожелала повече мъжа си и той й се сърди, а и най-вероятно се чуди защо ли?..

Точно сега слушам Life won't wait for you.. И пак се сетих за тази тема.

Наранени винаги ще има. Ако тя се примири и "разкара" мъжът в чужбина, колко още ще търпи това? Година, две, пет? Да живееш с човек, когото не обичаш, при положение, че нямат деца? Или докато се появи някой друг, четвърти?

Допълвам - майките, бабите, стринките и т.н. роднини не спят с този мъж и ако са хора на място, един разговор трябва да им е достатъчен. А и да не са - пак само толкова им стига!

Ами именно и аз тва се опитвам да й обясня, ама...И друга наша приятелка й го каза, ама...
Страхът и разбитото сърце какво ли не правят с хората, за съжаление. Дори и най-силния човек, може да изпадне в положение да не може да вземе адекватно решение, колкото и отговорите на въпросите да му се блъскат в главата и да ги знае.

Ако не гледа на него като на последния мъж в живота й ,наистина не разбирам какво я спира...
А колкото до хората ,които "са й на главата" :Ако са здрави и не се нуждаят от постоянното й присъствие заради здравословни проблеми,не виждам как могат да са спънка...В крайна сметка живота си е неин...а ако тя е решила да живее заради мъжа си,майка си,майка му,леля си,чичо си и прочие рода, то тогава да си седи на д-то .
Жалко е ,но е така...

Вероятно имат фирма заедно, някакъв бизнес и тези стринка, чичо, майка работят там или пък разчитат на финансова помощ, благодарение на това, че тя е с този мъж.
Когато се разделят и тя отиде при любовника, тия стринки, чичовци - губят облагите, които имат и естествено, че няма да са очаровани. Затова и отговорна се чувства тя.

Мъжът и издържа финансово щялата и фамилия ли?

Не, няма фирми за здравословно състояние говорим. Тя се чувства длъжна да се грижи за болния човек в случая, т.като, той няма на кого да разчита друг. Освен това постоянно й вменява чувство на вина, понеже от болестта явно има вече и психически отклонения, поне аз така си го обяснявам. И тя направо е откачила, горката.

Не, не издържа никого мъжът й. Двамата се оправят сами. Имат си работа и си работят, но родителите им разчитат предимно н атях и тя се чувства длъжна да обгрижва майка си до сетния й дъх, който никой не знае кога ще е и тогава да започне да живее живота си, както иска, за да не се чувства виновна.

Посъветвай я да се обърне към психолог