Подсъзнанието може всичко 29 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Гледам че има много желаещи за джакпота .Ето ви една историйка http://bestyourlife.com/?p=248

Някой ще сподели ли как точно си пише сценария? Имам предвид дали започва да описва от свое име нещата,така както иска да се случат или нарича "себе си" с името си в самия сценарий? как попитах само.....
 Да кажем Мария спечели мечтаната сума пари,веднага се обади на Иван и заминаха на пътешествие и т.н
То като романс звучи
 
А моята карта на желанията....вчера си я спретнах с огромно желание, но оставих и място по нея
нямах достатъчно подходящи  изрезки и затова прецених просто да напиша с думи ,това ,което искам....без да се уливам ...само по няколко думи..И така си я сложих на едно хубаво местенце сутрин като се събуждам да си я виждам и с тенденции да я допълня ,мисля 4е не е погрешноо. Нали все пак човек не спира да мечтае, а и след постигнатите си цели ве4е сме тръгнали да преследваме новички такива
Показах я на мъжа ми и той... оооо и това всичкото ще ти се случи ....Кога? ...отказвам да го убеждавам в подобни неща.....

Bili-san Благодаря ти!    

Абсолютно нищо не усетих. Но действително е имало...

И аз БЛАГОДАРЯ 
приказно е птосто 
Bili-san , превода се супер  докато четях виждах всичко 

Имало едно време един човек. Той имал много тежко детство и много тежка младост. Живеел в мъничко жилище, с огромни усилия си изкарвал прехраната и това го озлобявало. Бил тъжен и нещастен.
Веднъж вървял по улицата и чул детски смях. Тръгнал по посока на смеха и влязъл в уличка, в края на която видял старец, заобиколен от деца.
Поглеждайки едно от децата старецът попитал:
- Какво искаш?
-   Искам електрическо влакче – отвърнало момченцето.
Старецът бръкнал в големия чувал, който лежал до него и извадил от там електрическо влакче.
Момиченцето казало:
- Искам нова рокля.
Старецът бръкнал в чувала и извадил то него рокля.
Друго момченце си поискало ролкови кънки, които също били в чувала.
Нашият човек разбрал, че старецът в дъното на алеята е вълшебник и рещил да го отвлече. Изчакал, докато децата се разотидат и докато старецът си  сгъвал чувала, пресякъл улицата, сграбчил го, завързал го, пъхнал го в собствения му чувал, метнал го на рамо и го отнесъл вкъщи.
Там заключил вратата, отворил чувала, пуснал вълшебника и го развързал.
- За какво съм ти? – попитал вълшебникът.
- Видях те в уличката – отвърнал човекът – не се опитвай да ме баламосваш, по-умен съм, отколкото си мислиш. Знам, че си вълшебник, а всичко, което искам, вече е в чувала ти.
- Вярно е – отвърнал вълшебникът – а какво искаш?
-   Съвсем точно знам, какво искам! Искам лъскава кола – кабрио.
-   Добре – отвърнал вълшебникът, бръкнал в чувала, извадил оттам ключове за кола и ги подал на човека.
– Ключове ли? – възкликнал той. – Аз исках цяла кола!
-   Погледни през прозореца, - отвърнал вълшебникът.
Човекът погледнал през прозореца, а там долу, на улицата, стояла огромна червена кола – кабрио, с бяла кожена тапицерия.
- Уха! Точно каквато исках! – извикал човекът и, от вратата, добавил:
- Ти оставаш тук и не се опитвай да бягаш! – и грижливо заключил вратата след себе си.
На следващия ден се върнал. Личало си, че бил ужасно ядосан, така че вълшебникът го попитал:
-   Какво се е случило?
-   Ами... Цял ден карах из града и, където и да отидех, всички ме гледаха, нали бях с такава кола. Но после забелязах, че в онзи град е пълно с такива коли и хората ги гледат всичките... Така че колата не е  това, което исках.
-   А какво искаш?
-   Искам...пари! – отвърнал човекът. – Цял  куп пари, за да мога да си купя всичко, каквото поискам.
-   Добре, - отвърнал вълшебникът и бръкнал в чувала. Извадил оттам чекова книжка и я подал на човека.
Когато той я отворил, видял своето име и каква сума има по сметката си, затворил я, пъхнал я в джоба си и заявил:
- Не знам кога ще се върна, но ти засега оставаш тук.
Излязъл, заключвайки вратата и... се върнал след седмица. Отново бил ядосан и потиснат. Вълшебникът го попитал:
-    А сега какво се случи?
-   Купих си всичко, което исках. Щом виждах нещо, което ми харесва, веднага си го купувах. Ако ме молеха за нещо, купувах им го. Но много скоро ми стана все едно дали мога да си купя още нещо. Нали мога да имам всичко, така че каква е разликата... Ти не ми даде това, което исках.
-    А какво искаш?
Този път човекът внимателно обмислил отговора си и казал:
-    Знам какво искам. Искам голяма... красива... блондинка? Нали можеш?  
-    Добре – отвърнал вълшебникът, бръкнал в чувала, извадил оттам меню и го дал на човека.
-   Меню? Какво ще правя  с това меню?
Вълшебникът посочил вратата и в този момент се почукало. Човекът отворил, а  там стояла едра красива блондинка, и тя казала:
- Е, аз съм готова, тръгваме ли? Ти готов ли си?
- Да! – извикал човекът, грабнал менюто и блондинката, заключил вратата и заминал... След две седмици се върнал и треснал вратата след себе си. Бил зъл и потиснат. Вълшебникът попитал:
- Сега пък какво стана? Нали ти дадох едра красива  блондинка!
-   А... Тя беше толкова покорна, че бързо ми омръзна. Искаше само парите ми и, като обра колкото успя, просто си тръгна. Ама че си некадърен вълшебник! Все те моля за това, което искам, а излиза нещо съвсем не както трябва!
-   Това е защото ти нито веднъж не ме помоли за това, което действително искаш.
- Не, винаги те моля за това, което искам!
-   Не, не го искаш!
Тук човекът се ядосал насериозно:
-   Искам го!
-   Не - отвърнал вълшебникът, - ти молиш за кола, но всъщност искаш уважение; молиш за пари, но в действителност искаш свобода; молиш за блондинка, но всъщност искаш любов.
И вълшебникът добавил:
- А сега си тръгвам...
-   Не, никъде няма да ходиш! Аз те отвлякох и ще те държа тук...
-   Не, отивам си. Мога да си отида във всеки момент, стига да поискам.
-    Така ли? А защо стоя тук досега?
-    Защото исках да изляза в отпуск и получих точно това, което исках.
И вълшебникът влязъл в чувала си, затворил го и хоп! – изчезнал...

Това е превод от руски на превод от английски от книгата "РАЗОБЛАЧЕНИЕ МАГИИ, или Настольная книга шарлатана'. Не претендира за литературна стойност, но има много дълбок смисъл за същността на искането.

Няма да пускам тото че вече се заформи конкуренция, а и сумата е прекалено дребна за да се хабя толкова 

Ползвам Power Balance от няколко месеца, нямам подобрение по горепосочените проблеми. Предполагам че всичко е смес и от голяма доза самовнушение като вид плацебо в допълнение на двете холограми.

Да не се напълним сега с милионерки......и да се забравим...

ааа  непременно трябва да се похвалят!!!
 

Знаете ли момичета, когато се прибирах от работа днес в автобуса се замислих. Всеки има сбъднати желания, осъзнати и неосъзнати. Ето няколко прости примера. Нашите родители /на тези които сме малко по-големички, аз съм на 44г./ са мечтали някога да имат телевизор. Е имат. Ние преди години сме искали да имаме видео.Е имахме, а сега имаме ди ви ди та. Пак в недълечното минало, когато мобифони имаха малцина ние сме искали и ние да имаме.Е сега имаме джи ес еми.И още много примери бихме могли да си изредим, ако се замислим. Всичко това трябва да ни покаже и убеди, че стига да поискаме ще получим.

Аз изпуснах тотото, спечелих ли  или 

Bili-san и аз благодаря за зеления дракон.Много хубаво и весело ми звучи,мисля да си отгледам.
Гривните ги видях в един магазин зареден само с тях поколебах се ,но ме спря мисълта че може да са китайски.

Голяма част от неосъзнатите са повече необходимост отколкото желания и са част от съвременния живот на всеки. Аз например избягвам възможно най-много мобилните телефони, ползване на часовник и други съвременни придобивки носещи повече стрес отколкото полза, но някои са просто неизбежни. От друга страна се замислям колко от постигнатите желания се оказват в последствие ненужни вещи събиращи прах някъде. Единственото което са ми дали е малко серотонин в мозъка (за да се чувстваме добре) за кратко време след придобиването им. Като преминем границата на необходимите неща, останалото сякаш започва да клони към обикновена човешка суета.

Да, съгласна съм с теб. Но нали на различните етапи на живота си имаме различни мисли и желания. Мечтаем за нещо, получаваме го.Радваме се. След това продължаваме да се развиваме и така желаното и сбъднато вече не ни е нужно, но на определен етап ни е донесло радост, че сме го постигнали..Започваме да мечтаем за нещо друго, което отговаря на етапа на развитието ни.И така живота продължава.Развиваме се и от там и потребностите, и желанията ни се променят.Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Не можем да циклим на едно място.
Това за телевизорите и телефоните го дадох като най прост пример.

Усещам ,но все си мислех,че ми се струва само...