Само не зная дали точната дума или действие е 'граница' или умението да покажем на децата си, че има нещо друго, освен Планета 
- Публикувана: 27 май 2010, 04:48 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2011, 18:05 ч.
Свобода... или ... Избор
Според мен съществува така нареченият Осъзнат Информиран Избор-няма как съзнателно да избереш,ако не си информиран за възможностите,между,които е избора.
Пример: в училищата се води кампания за информиране както за безопасния секс,така и за дрогата и за СПИН.Само,че децата ги информират,но не за да не правят избор,а да направят осъзнат информиран избор.Т.е.да разберат последствията от избора на дадения вариант и вече информирани,да направят своя избор.
Т.е. погрешното в случая според мен е спирането на чалгата у дома-утре като иде в детската градина детето и му пуснат чалга за сутришна гимнастика-пак ще е щастливо и ще предпочете тази музика.То няма да разбере защо у дома не може да я слуша и в един момент ще му е все едно,след като има възможност другаде да я слуша.Още повече правилото-забранения плод е най-желан действа с пълна сила за всички възрасти.
Пример: в училищата се води кампания за информиране както за безопасния секс,така и за дрогата и за СПИН.Само,че децата ги информират,но не за да не правят избор,а да направят осъзнат информиран избор.Т.е.да разберат последствията от избора на дадения вариант и вече информирани,да направят своя избор.
Т.е. погрешното в случая според мен е спирането на чалгата у дома-утре като иде в детската градина детето и му пуснат чалга за сутришна гимнастика-пак ще е щастливо и ще предпочете тази музика.То няма да разбере защо у дома не може да я слуша и в един момент ще му е все едно,след като има възможност другаде да я слуша.Още повече правилото-забранения плод е най-желан действа с пълна сила за всички възрасти.
Е опитвам се да направя така,че да разбере защо у дома не се слуша чалга. Като например,че и аз съм човек и имам право да не слушам неприятна за мен музика в дома си, както на него не му пускам неприятни за него. И че можем да направим компромис и да си пуснем нещо,което харесваме и двамата. Уважавам неговия избор, но не омаловажавам никога и собствения си.
А мисълта за забранения плод е направила доста лоша услуга на родители, не съумели да сложат граница.
А мисълта за забранения плод е направила доста лоша услуга на родители, не съумели да сложат граница.
За много неща
у дома
освен граници, които родителят е създал
е важно и какъв пример е дал.
Какъв вкус е изградил
без да се е полакомил.
И не само с музиката е така,
а и каква ще е вашата храна.
Къде си хвърляте боклука,
в кофата или през улука.
Дали съседите ще поздравиш
или с лоша дума ще ги нараниш.
Та това вие помнете
и от лош пример се пазете.
Много са свързани нещата.
Труден е изборът на правилата.
Няма как да питаш:
"Защо детето ми не спи,
ама за режим и правила не ми говори."
Всичко е като гердан свързано,
на едно място ако се скъса, става "отвързано"
Мънистата се разпиляват
и проблеми ни създават.
у дома
освен граници, които родителят е създал
е важно и какъв пример е дал.
Какъв вкус е изградил
без да се е полакомил.
И не само с музиката е така,
а и каква ще е вашата храна.
Къде си хвърляте боклука,
в кофата или през улука.
Дали съседите ще поздравиш
или с лоша дума ще ги нараниш.
Та това вие помнете
и от лош пример се пазете.
Много са свързани нещата.
Труден е изборът на правилата.
Няма как да питаш:
"Защо детето ми не спи,
ама за режим и правила не ми говори."
Всичко е като гердан свързано,
на едно място ако се скъса, става "отвързано"
Мънистата се разпиляват
и проблеми ни създават.
Само не зная дали точната дума или действие е 'граница' или умението да покажем на децата си, че има нещо друго, освен Планета
Вече имаме "Планета" - издирих го!
Нищо не забранявам, ако се наложи - ще обяснявам! 
Мисля че е време, да поговорим на тема: "чалга култура", която е не само в музиката.
iren5
На моите деца също предоставям свободата сами да избират, но обяснявам, че всеки избор е и отговорност и трябва да е добре осъзнат. Всеки от тях носи отговорност за себе си, за действията си, затова и изборът трябва да си е негов. Нашата роля е да им помогнем да намерят добрия за тях избор, без да се налагаме като авторитети.
На моите деца също предоставям свободата сами да избират, но обяснявам, че всеки избор е и отговорност и трябва да е добре осъзнат. Всеки от тях носи отговорност за себе си, за действията си, затова и изборът трябва да си е негов. Нашата роля е да им помогнем да намерят добрия за тях избор, без да се налагаме като авторитети.
Съгласна,
, споделям напълно този начин на мислене и възпитание. Пожелавам си да не го забравяме 
При моето дете нещата се получават само ако му се даде смислено обяснение, иначе трудна работа 
, но като му обясня и после сам той ми обяснява защо не прави еди какво си. 
Какво ви е мнението за новините и криминалните филми. Забелязвам, че дечко е много впечатлителен и ако чуе нещо от новините после се включва в разговорите когато говорим по конкретната тема, а още ми се струва малък ( на 4 г. е) за някои неща, като например събитията в Япония...
, но като му обясня и после сам той ми обяснява защо не прави еди какво си. Какво ви е мнението за новините и криминалните филми. Забелязвам, че дечко е много впечатлителен и ако чуе нещо от новините после се включва в разговорите когато говорим по конкретната тема, а още ми се струва малък ( на 4 г. е) за някои неща, като например събитията в Япония...
Passiflora Може да е рано,но все ще получи от другаде информацията,от която искаш да го предпазиш.Така,че по-добре у дома,където и ще му обясниш и ще го успокоиш.
А лошите новини за съжаление са навсякъде-моя син казва/на 13г./-почват криминалните вести-т.е. всички новини са такива,няма нещо хубаво и добро...Няма ли лоша новина,не е новина...А това е жалко...Събитията в Япония го потвърдиха,всички очакваха още и още силни трусове и цунамита,сякаш и това бе малко....
А лошите новини за съжаление са навсякъде-моя син казва/на 13г./-почват криминалните вести-т.е. всички новини са такива,няма нещо хубаво и добро...Няма ли лоша новина,не е новина...А това е жалко...Събитията в Япония го потвърдиха,всички очакваха още и още силни трусове и цунамита,сякаш и това бе малко....
Тази притча ми е любимата и се извинявам, ако вече съм я публикувал... Не спирам да си я препрочитам...
Битките в живота
Един цар имал един единствен син - смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.
- Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота - казал младежът.
- Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът. Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб.
Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело:
„ПРОМЕНИ СВЕТА”
- Точно това смятах да направя - рекъл си младежът. Истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но пък други не са никак по вкуса ми.
И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в Душата си. Променил доста неща, но много други не успял.
Минали години.
Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е; да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.
- Хубаво - рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта си.
И изчезнал.
Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело:
„ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ”
- Това си и мислех – си рекъл той. Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина.
И той въстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени характера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка.
Минали години.
Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих, - отвърнал принцът, - че другите не са причината, нито на извора на радостта и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.
- Имаш право – съгласил се мъдрецът. С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш пътя си.
Казал старецът тези думи и изчезнал.
След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело:
„ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ”
- Да – помислил принцът. Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.
И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия идеал.
Дълги години водил той тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:
- Какво научи по пътя?
- Научих, - отвърнал принцът, - че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим.
- Добре – казал старият мъдрец.
- Да – продължил принцът, но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най-после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна!
- Точно това е следващата ти цел – съобщил му мъдрецът. Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път.
Казал това и изчезнал.
Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял:
„ПРИЕМИ СЕБЕ СИ”
Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.
- Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен – казал си той.
Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.
Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:
- Какво научи по Пътя?
- Научих, - отвърнал принцът, - че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.
- Добре – казал мъдрецът. Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през Третата врата.
- Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел:
„ПРИЕМИ ДРУГИТЕ”
Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези срещу които се борил. Но за свое голямо учудване, той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.
Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих, - отговорил принцът, - че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да са страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.- Добре – казал мъдрецът. – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата.
От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело:
„ПРИЕМИ СВЕТА”
- Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът.
Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил, или неговият поглед?
- Какво научи по Пътя? – попитал го мъдреца при следващата им среща.
- Научих – отвърнал принцът, че светът е огледало на Душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.- Това е Третата мъдрост – казал старият мъдрец. – Ето, че вече си в съгласие със себе си, с другите и със Света.
Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишината.
- Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, - този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.
И старецът изчезнал....
Битките в живота
Един цар имал един единствен син - смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.
- Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота - казал младежът.
- Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът. Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб.
Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело:
„ПРОМЕНИ СВЕТА”
- Точно това смятах да направя - рекъл си младежът. Истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но пък други не са никак по вкуса ми.
И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в Душата си. Променил доста неща, но много други не успял.
Минали години.
Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е; да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.
- Хубаво - рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта си.
И изчезнал.
Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело:
„ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ”
- Това си и мислех – си рекъл той. Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина.
И той въстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени характера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка.
Минали години.
Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих, - отвърнал принцът, - че другите не са причината, нито на извора на радостта и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.
- Имаш право – съгласил се мъдрецът. С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш пътя си.
Казал старецът тези думи и изчезнал.
След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело:
„ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ”
- Да – помислил принцът. Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.
И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия идеал.
Дълги години водил той тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:
- Какво научи по пътя?
- Научих, - отвърнал принцът, - че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим.
- Добре – казал старият мъдрец.
- Да – продължил принцът, но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най-после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна!
- Точно това е следващата ти цел – съобщил му мъдрецът. Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път.
Казал това и изчезнал.
Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял:
„ПРИЕМИ СЕБЕ СИ”
Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.
- Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен – казал си той.
Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.
Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:
- Какво научи по Пътя?
- Научих, - отвърнал принцът, - че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.
- Добре – казал мъдрецът. Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през Третата врата.
- Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел:
„ПРИЕМИ ДРУГИТЕ”
Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези срещу които се борил. Но за свое голямо учудване, той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.
Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих, - отговорил принцът, - че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да са страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.- Добре – казал мъдрецът. – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата.
От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело:
„ПРИЕМИ СВЕТА”
- Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът.
Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил, или неговият поглед?
- Какво научи по Пътя? – попитал го мъдреца при следващата им среща.
- Научих – отвърнал принцът, че светът е огледало на Душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.- Това е Третата мъдрост – казал старият мъдрец. – Ето, че вече си в съгласие със себе си, с другите и със Света.
Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишината.
- Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, - този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.
И старецът изчезнал....
Лесно е да се каже - "Приеми!"
Себе си, другите, Света - дори!
Лесно може би е и да се постигне това-
разбира се ако смисълът му разбера.
Можем да приемем много неща,
но със сигурност няма да постигнем чудеса.
Няма тогава дори да имаме мечти...
Че за какво са ни?- Просто положението приеми.
Нямаше асансьор да има дори,
защото и да го мързи,
Човекът с положението щеше да се примири.
И може дори Дон Кихот да ме наречете,
ама за мен по-добре напишете-
"ПРОМЕНИ" -
така се раждат и сбъдват мечти!
Себе си, другите, Света - дори!
Лесно може би е и да се постигне това-
разбира се ако смисълът му разбера.
Можем да приемем много неща,
но със сигурност няма да постигнем чудеса.
Няма тогава дори да имаме мечти...
Че за какво са ни?- Просто положението приеми.
Нямаше асансьор да има дори,
защото и да го мързи,
Човекът с положението щеше да се примири.
И може дори Дон Кихот да ме наречете,
ама за мен по-добре напишете-
"ПРОМЕНИ" -
така се раждат и сбъдват мечти!
iren5 , голямо удоволствие е да чета римите ти! По повод темата за "приемането" си спомням една мисъл:
"Господи, дай ми сили да променя това, което мога, дай ми смирение да приема това, което не мога да променя, и ми дай мъдрост да отлича първото от второто."
Според мен нещата, които не можем да променим са изключително малко (да не кажа, че не съществуват), но доста често просто не си заслужава крайния резултат
По повод темата за "приемането" си спомням една мисъл: "Господи, дай ми сили да променя това, което мога, дай ми смирение да приема това, което не мога да променя, и ми дай мъдрост да отлича първото от второто."
Според мен нещата, които не можем да променим са изключително малко (да не кажа, че не съществуват), но доста често просто не си заслужава крайния резултат