- Публикувана: 10 апр. 2010, 21:03 ч.
- Последно мнение: 17 апр. 2010, 12:39 ч.
Туба и Мурат...и техните роли: Аси и Демир...Хасрет...Саваш- Единствени-тема 37
Гледам те! Гладен и жаден съм....
Гладен за твойта усмивка и жаден за твоите устни.
Помогни ми - да заситя глада... и жаждата своя....
Гледам те! Гладен и жаден съм....
Гладен за твойта усмивка и жаден за твоите устни.
Помогни ми - да заситя глада... и жаждата своя....
Дай ми да пия питето вълшебно -
там, върху твоите бузки, за мен е целебно...
Дай ми нектара на сладките устни,
че ме изгаря твойта любов, толкова вкусна...
Дай да опия сърцето от болката....
да спре да плаче за теб, моя горест...
Дай да заситя тоз глад нанаситен .....
той ме изсмуква докрай, без да пита...
И подари ми пак твойта усмивка....
лек е за мен, дошъл от звездите...
И подаравай ми всеки ден не една, много усмивки -
ти наслагвай ги, през нощта за завивки...
Жажда кат' огън, жажда по теб - туй ме изгаря,
яде ми душата, че сърцето е в плен, досега непознат...
Утоли моят огън, утоли тази жажда - не всеки ден
и на този свят такава любов се ражда...
Муратуба, тази нощ ти разказах играта....
И имаш още пасове да поемаш.... Направо съм за убиване!
И имаш още пасове да поемаш.... Направо съм за убиване!
СЕГА ЩЕ СЕ ВЪРНА ДА СИ ДОВЪРША, но давай, приятел, тренировката е чудесна....от утре ме НЕМА
Муратуба, ти трябва да отидеш в България търси таланти 
Нямам работа там. Аз съм само за тук, докато ми кажете БАСТА, омръзна ни.....
Муратуба, ти трябва да отидеш в България търси таланти
Нямам работа там. Аз съм само за тук, докато ми кажете БАСТА, омръзна ни.....
Защо си толкова жестока... Прие вечерята защото...
Мурат следи ни знаеш ти... и искаш да го заболи...
ТОЗ НЕ МОГА ДА ГО ГЛЕДАМ, ама нейсе, айде и за него..... А ти де одиш на гости, гедам, гедам и виждам...
Защо си толкова жестока... Прие вечерята защото...
Мурат следи ни знаеш ти... и искаш да го заболи...
И затова ли тази вечер си със рокля....
Различна си, но сякаш самата ти не си готова...
И жестовете ти различни са, че даже и очите...
И не намирам прилика, но няма и да питам...
Че ти ме ползваш за прикритие, това е ясно....
Ала внимавай, ще дойде час за мен, ще си на тясно...
Да, ти играеш своята игра, така да е....
Но времето минава, ще дойде друго - за моята игра...
Ще видиме тогава, кой с кого се заиграва - дали ще бъдеш
толкова схватлива, че днес си много придирчива
И как със моя конкурент сама ще се оправиш,
щом за мен все някой ще му каже, сметката правиш ли...
Не искам само свидетел да съм на гнева му....
Но не че ме е страх, доволно с него ядове аз брах...
Мълчиш, ума ти не е тук, аз виждам...Но ми е удобно
да съм глух и ням, защото него ненавиждам...
Сега е момента, Али да бягаш много надалече....
Туба е моя помни... не давам я на никого вече....
Нито Джансел, нито Сами... ще имат я мойта Туба....
света ще обърна, но няма.... на друг да я дам....[/[/color]b][/i][/color]
Сега е момента, Али да бягаш много надалече....
Туба е моя помни... не давам я на никого вече....
Нито Джансел, нито Сами... ще я имат мойта Туба....
света ще обърна, но няма.... на друг да я дам...
Недей без мен да си правиш погрешни планове,
И не мисли, че не виждам, какво се върти в ума ти.
Със мен тя отдавна е свързана, вярно е,
опичай си акъла, дорде е време, приятелю...
Дали съм сигурен, че е моя или моя ще бъде -
ами почай, потърпи - то вемето само ще покаже...
Подобни приказки не са ми приятни, за в бъдеще
недей ги повдига, не говори, ще те накажа...
И на моя път, последно ти казвам, недей застава,
тръгни си с добро, нека се уважаваме...
Че разправиите не са ми в характера. Не става ?
От утре тогава за теб е добре да не се познаваме...
За мен ли - ти мен не мисли. Аз мога и сам да мисля.
Ти за себе си виж какво ще измислиш. Е, хайде,
да си ходим вече по къщите. Че ще размисля...
Тогава баща ти ще мисли - къде да те найде...
Двете половини на една ябьлка -едната Туба,а другата - Мурат
З акриляй ме,обгръщай ме със нежност
А ако трябва силом ме възпри
О тнасяй в морската безбрежност
Б езумно пагубните дни
И днес не чакай със надежда
Ч овешките езици зли
Т ова да заличат от прежде
А може и да е било,нали
Н али предаността се врежда
А сигурно си и личи
А как струи от нас копнежа
С ега и как-завинаги
И ти Демир не се оглеждай!
З акриляй ме,обгръщай ме със нежност
А ако трябва силом ме възпри
О тнасяй в морската безбрежност
Б езумно пагубните дни
И днес не чакай със надежда
Ч овешките езици зли
Т ова да заличат от прежде
А може и да е било,нали
Н али предаността се врежда
А сигурно си и личи
А как струи от нас копнежа
С ега и как-завинаги
И ти Демир не се оглеждай!
Ще дойде ли Туба при мене... обича тя природата аз знам...
дали обаче мен обича още... или за друг ликът и е огрян....
дали вълшебни думи и шепти.... омразник някой дошъл отдалече...
дали на пиано и свири.... дали?... Дали забравила ме е вече?
Ще дойде ли Туба при мене...
обича тя природата аз знам...
дали обаче мен обича още...
или за друг ликът и е огрян....
дали вълшебни думи и шепти....
омразник някой дошъл отдалече...
дали на пиано и свири.... дали?...
Дали забравила ме е вече?
Дали не се питам за всичко това...
защото виновен се чувствам сега...
Дали не се питам от страх, от вина...
или защото нямам право да питам това...
Дали не се питам защото незнам...
тя мен ли обича, или някой друг там...
Дали не се питам защото не мога...
не мога все още да съм нейна опора...
Въпроси, въпроси, не един, не два....
в главата нахлуват, запълват ума...
Въпроси, въпроси, промъкват се пак ....
да можех отговор да съзра, или поне знак...
Въпроси, въпроси, и тези, и други....
измъчват ме нощем, през деня, до полуда...
Въпроси, въпроси, безброй и безчет...
Демир ги задава, Мурат търси отчет...
Препоръчани теми