Ако дискова херния имаш ти, на купон с нас бъди! - 6

tishoo, много интересна информация! 

valpan, много на време ми идва споделеното от теб за балнеохотел "Гергана" в Хисар.
Колебая се тази година дали да не отида там. Смущава ме това, че до скоро този курорт
се препоръчваше предимно при проблеми с бъбреците. 

Да,наистина повечето хора са там с бъбречните проблеми. Но също добре се повлияват от престоя си там и хората с проблеми в опорно-двигателният апарат и с язви и гастрити.
Има доктори от различни профили,единият е за нас.
На мен определено ми хареса самата вода. Идвах с болки в басейна и след плуване се чувствах по-добре. Нямах силно изразена реакция,като в П.Баня,но смятам,че ми помогна.
Разбира се, при всеки може да  различно. Говорих през тези години с много болни в санаториуми. Едните казват,че им помага Поморие, другите- Бани,Карловско,трети идват само в П.Баня. Смятам,че трябва да се опита на различни места и да се намери по-подходящо.
Аз в Хисар с един куршум "убивам 2 заека" - кръста и стомаха. ))
Късмет!

Благодаря за включването valpan. Явно наистина при всеки е индивидуално.
В предвид,че дх е диагноза до живот, ще имаме време да проучим всички санаториуми

Привет на всички новодошли!

Благодаря на всеки, който си е направил труда да сподели проблемите си. Всяка информация е полезна. Много ценни са и репортажите и отзивите от балнеосанаториумите.

Ваня, (Прощавай,но за мен не си леля  ) много се радвам за подобрението при теб.

balada, в твоя линк има много ценни и верни неща, НО! Не съм съгласен с много от твърденията ти и изводите, до които си достигнал. Не смятам да те оборвам дума по дума, защото не искам да се впускам в спорове, с които да отвличаме вниманието на съфорумниците.
Обаче не може да не направи впечатление абсолютната категоричност на статията ти за екстензиите. Не знам дали си наясно, че изрази като следните могат да подведат някого и, съответно, да му навредят необратимо.Цитирам:
"Ако обаче Ви боли, не чакайте да ви изкарат карта от НОИ - бавно е и заболяването Ви ще се задълбочи. Отидете направо на Павел Баня – колкото се може по бързо започнете екстензии !!!"
Или:
"  Екстензията е единствената процедура която има смисъл при дискова херния, останалите процедури имат за цел само да отпуснат тялото, така че екстензията (разтягането) да е по-ефективно"
"  Не отивайте на операция преди да сте пробвали с екстензоя."

Спомням си колко разгорещени дискусии предизвикаха твоите писания в един друг форум. Там с възмущение писаха хора, на които екстензията им е навредила. Безспорно има и положителни резултати от нея, но съвсем не е описаният от тебе сигурен и безотказан метод за лечение на ДХ.Не е и единственият. Тук пишат хора, напълно излекувани чрез операция. Има и трайно облекчени и завърнали се към нормалния начин на живот чрез комплексно лечение-кинезитерапия, физиотерапия, лечебна физкултура. Много те моля, ако не искаш някой осакатен от екстензиите да тежи на съвестта ти, не бъди толкова категоричен. Ако имаш нещо за споделяне, заповядай, без да налагаш мнение.

Бъди здрав.

Моят кратък коментар на въпросният линк е за първи път краен и в съзвучие с категоричността на мненията в него ,т.е.- ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ и малък елемент на истини. Смея да твърдя ,че моят опит с ДХ е не по-малък от този на автора и че  горното ми мнение е от личния ми опит и от екстензиите включително!

Здравейте,
от три дни чета темата, всичко изчетох и пак не мога да реше, моля за съвет. От 17 години ме боли кръста, но от 2 е по различен начин. Ходих по лекари, пих всички видове нестероидни. Правих физиотерапия, иглотерапия. Нищо. Преди седмица правих ЯМР, имам голяма ДХ и две протрузии на съседните дискове. В Токуда Пелинков каза, че било супер спешно да се оперирам, иначе щял да ми се парализира крака. Консултирах се с доц. Габровски, той също каза, че трябва да се оперирам, но не е въпрос на осакатяване за седмица. Каза също, че със сигурност след време и другите два диска ще трябва да се оперират. Отидох и при Бусарски. Той обаче каза, че не съм за операция. Това ме обърка съвсем. Изписа ми Дексаметазон и колан и каза че дх щяла да се резорбира от самосебе си  Каза че ако се появи невъзможност да се изправя на пръсти или пети или проблеми с уринирането - това е сигнал че трябва да се оперира. Аз на пръсти и пети мога да се изправя, боли ме но мога. Другото обаче не е съвсем наред. Това, което ме кара да се замислям е, че като чета вашите постове, вие имате дни и цели седмици, когато не можете да мръднете от леглото, а аз винаги мога. Много боли, и от година не е спирало, но не е имало момент в който да не мога да се изправя, дори и процеса на изправяне да отнеме половин час. Има дни когато боли търпимо. Ходя на работа все пак..Общо взето мога да си живея с болката..Затова се чудя какво да правя. Бихте ли помогнали със съвет? Бих се радвала да получа съвет от тези, които са оперирани - ако имахте възможност, бихте ли търпяли за да избегнете операцията? Изглежда операцията отключва поредица от операции...това е което ме тревожи.

Здравейте!
  benedenia, иска ми се да се замислиш върху способността на всеки човек да понася болката. При мен се оказа, че имам много висок праг на търпимост, когато ме боли. Точно това ми изигра годен номер. Ставах, макар и трудно, ходех на работа и т.н.т. То си ме боли, а аз си мисля че ще се оправя ей така!!! И чакайки да ми мине и търпейки зверските болки дойде парезата, проблеми със седалищният нерв ............. и всичко от това, че много нося на болка./ а дали така нося и на пердах не мога да кажа  / Решението, което трябва да вземеш е само и единствето твое, защото и тялото и болките са си твои. На теб, че ти е зле няма спор, но замисляла ли си се как се отразява твоето състояние на близките ти и на всички около теб? Просто трябва да решиш как ще продължиш живота си, а при диагностицирана ДХ е належащо да вземеш мерки за подобряване на състоянието си.  

Чана, а ти оперира ли се? За прага на болката е така, моя също е висок. Обаче нали въпроса в крайна сметка е в дискомфорта, а ако ти е по-висок болковия праг, значи при един и същи проблем се чувстваш по-комфортно от някой на който му е нисък...със сигурност предпочитам да не ме боли, въпроса е дали отключването на поредица от операции не е по-лош вариант.

benedenia, съгласна съм с чана относно това, че прагът на
поносимост на болка е строго индивидуален.
Във връзка с това на мен една година в непрекъснати болки ми се вижда много, но как да разберем
колко силни са тези болки? Ако опиташ да ги оцениш по скалата от 1 до 10, каква
оценка би сложила за силата им?
Също така правилно ли те разбирам, че имаш проблеми с уринирането?

Здравей Софи,
Ами може би 5 в момента, понякога 6.. знам ли. Понякога ми е трудно да се движа, не мога да се наведа до пода с прави крака, абсурд. В повечето време стоя на една страна и ми е трудно да се изправя. Но ако си стоя така, болката не е силна. Почти винаги има положение в което мога да стоя спокойно, без да ме боли, но и почти постоянно са ми  изтръпнали прасеца и стъпалото. Ясно е че различен прага на поносимост при всеки човек, и затова си мисля, че това че аз не определям болката като много силна не е критерии. Проблеми с уринирането имах преди две години, не можех да стискам и си мислех, че се дължат на смъкване от раждане или че съм настинала, или че е някакъв хроничен цистит. Вчера се замислих, че може би причината е била тази. Сега май пак не всичко е наред, но не е каквото беше. Мен лично не ме притеснява това, че трябва вместо 2 минути да прекарам 3 в тоалетната, но ГП-то твърди че това не е нормално. Сега по-скоро проблема е задържане...някак на порции се случват нещата...Не го изживявам като проблем, но определено ми прави впечатление.

Много ви благодаря за бързите отговори. Съжалявам че съм толкова подробна, но се опитвам да обясня добре 

benedenia, твоето страдание протича доста дълго време, за болката говоря. Освен това имаш притеснителни симптоми като изтръпване и известни резервоарни смущения. Колкото по-дълго продължава това, толкова по-зле за нерва. Ако бях на твое място, сигурно щях да се замисля за операция. Това е само мое мнение и в никакъв случай не ти го налагам. Само споделям как щях аз да постъпя.
При мен кризите протичат с такава болка, че движение е почти невъзможно. Само че и аз имам висок праг на търпимост, освен това, обикновено ми минава за около седмица до месец. През останалото време болката е пренебрежимо слаба и по-скоро чувствам дискомфорт. Изтръпване и други сериозни симптоми не съм имал.
Последната криза, преди около година, продължи 2-3 месеца. През по-голямата част от това време бях почти инвалид, неспособен да върша елементарни неща. За няколко дни се появи и слабост в единия крак, макар да можех да ходя на пети и пръсти. Сериозно се замислих за операция, разучих нещата и се подготвих, въпрос на време беше. За щастие кризата отмина и оттогава съм добре.
Не всяка операция води след себе си поредица от нови такива. Тук пишат успешно оперирани преди години, които съжаляват защо са отлагали.

Каквото и да решиш-успех !

Искренно съм впечатлена от употребата на определенията "дискомфорт", "болка" и "по-комфортно" в едно изречение, когато става дума за Дискова херния.   За мен ДХ беше истински кошмар. Нечовешки, чудовищни болки. Три месеца на легло. Неспесебна бях на каквото и да било. На моменти дори ми се искаше да не съм жива. Сигурно не казвам нищо ново за съфорумците. Просто трябва да решиш как ще продължаваш, защото има и един доста "неприятен" изход. Предполагам, че знаеш за него. А ако не,  е добре да се позамислиш и да потърсиш инфо. Както всички знаем, от ДХ не се умира, а си я насиш цял живот. Отлагането на правилното лечение /консервативно или оперативно - твоя воля/ може да те направи сакатлък. А какво лечение ще предприемеш е добре да обсъдиш с неврохирург. Това, което човек сам си причини, никой друг не може да му стори.

При мен се налагаше операция от днес за вчера едва ли не. Отказах. Преминах на консервативно лечение. Помогна ми. За сега съм добре, но невроложката е на мнение, че няма да се размина с ножа. Въпрос на време е.

Здравей benedenia ,

Първо искам за пореден път да подчертая, че при всеки нещата се развиват строго индивидуално и каквото и да прочетеш тук, не бива да се повлияваш на 100%.
Аз самата съм оперирана от ДХ и то при д-р Пелинков. И на мен ми каза същото. Всички близки подложиха на съмнение необходимостта от операция, точно заради страха от рисковете при нея. Аз самата за себе си знаех,че това е правилното решение. Имам проблеми от години, а лятото беше почти нетърпимо,но не взех никакви мерки освен медикаменти. Високият праг на болка ми изигра лоша шега.Ноември отново направих криза. И въпреки,че правих всичко възможно да се движа, започнах направо да куцам с десния крак. Имах изтръпване от външната част на крака до стъпалото и 3 пръста на крака. При операцията се оказа,че през някакъв си нерв към десния крак въобще не е минавала кръв. Така е бил притиснат. /Съжалявам за елементарното обяснение, но не си правя труд да влизам навътре в медицинската терминология/. Резултатът е,че и до днес нямам 100% нормална чувствителност. Но нямам болки. Пазя се много, правя упражнения и от скоро започнах да плувам. Промених изцяло движенията си в ежедневието и за нито минута не съжалявам за операцията. Оперирах се в началото на декември и за мен това беше най-хубавото нещо, което ми се случи, защото сложи край на непоносими болки.
Още веднъж - сама прецени за себе си. Операцията не е решение за всички. Но каквото и да е, сигурното е,че трябва да вземеш някакви мерки по възможност по-бързо.
И само да добавя - и аз имам проблеми със съседен диск. Обясниха ми,че не е задължително да се стига до операция на него. Всичко зависи от мен.

Очевидно е, че сме могли да избегнем операцията. Но не мога да разбера защо всички говорите в толкова черни краски за операциите-колко оперирани има с "поредица операции"? Аз имам две, но и херниите ми бяха две. Това не са операции в поредица!

Допълвам след поста на Миша-и при мен след първата операция една година нямаше проблем с втората херния , но аз не се пазих. Много е важно да се живее здравословно и да се съобразява човек със случилото се.