микки, а как се оправяте с двете деца в едно легло, чисто практически питам?
В подкрепа на казаното от Бу, така и така коментираме спането, да споделя как аз и сестра ми живеехме заедно с родителите ни в една стая до доста голяма възраст. Аз бях на 13г, сестра ми - на 11г, когато имахме нова къща и отделна детска стая. До тогава спяхме всички в една стая. И честно да си призная, това са едни от най-хубавите ми години. Не мисля, че съм нещо повредена психически.
Скоро бяхме на гости на бабата на съпруга ми. Тя се отдаде на спомени и разказваше как в къщата са живеели 5 семейства с по 4-5 деца. Всяко семейство е живеело в една стая. Все още стоят халките за люлките, забити в таваните. И това е било обичайна практика преди години.
За дъвченето. Някъде нещо системата е изкривена. Синът ми е в новооткрита яслена група и ги спукват от проверки от ХЕИ. Една от най-големите забележки била, че не пасират храната. При което аз скочих! Никога не съм пасирала храна, нито на единия, нито на другия. И сега, на 2г и 4м ще трябва да яде пасирана храна. Ей това вече е безумие. Така че, нека не оправдават недъвченето с кърменето, защото познавам достатъчно деца, кърмени по 20 дни, на които им пасират храната до 3 години.
. Аз имам една американска книга "Какво да очакваме през първата година на детето", там също много се настоява на изграждането на детето като индивид, съответно спането в общо легло не се препоръчва.
