- Г-жо Михайлова, хората са много притеснени от нахлуването на генно модифицираните организми (ГМО) в България. Имат ли основание?
Моето становище е, че има такова основание. Първо, що се отнася до общоевропейските директиви за работа с ГМО в контролирани условия, т.е. лаборатории - за развиване на ваксини, за работа по обогатяване и т.н. - по това никой няма възражения и ние трябва да уеднаквим законодателството си.
Когато обаче става дума за пускане на ГМО в околната среда, тогава има няколко много смущаващи пункта в представения проектозакон, които действително провокират притеснения. На първо място, България се отказва от фиксираната в сега действащия закон защита на някои специфични култури. Това са маслодайната роза, лозята, тютюнът и памукът. Предложението в проектозакона е този текст, който фиксираше забраната за работа с ГМО по тези култури, да отпадне напълно.
Второто, което притеснява много фермери, особено тези, които се занимават с биологично земеделие, е, че отпада досега съществуващата рестрикция - ако има подобно заявление за ГМО, то не може да бъде издадено, ако е в съседство с поле, в което се гледат биологични култури. Така защитата на биологичното земеделие изчезва. А освен регламентите, съществуват и указания на ЕС, които много строго съветват всички страни-членки да гарантират съвместното съществуване на различните видове ГМО, конвенционални и биологични организми.
Отпада и текст, в който се дава право на Комисията за защита на потребителя да контролира етикетите на храните. Това е много учудващо! (По закон върху етикетите у нас трябва да е отбелязано наличието на ГМО в храните - бел.а.)
Всеки гражданин има право да знае точно какво консумира.
В момента в ЕС чете сериозна дискусия, има цяло проучване за това как ГМО се отразяват на хранителната верига. Европейските граждани са притеснени. Така, както и българските.
- Възможно ли е променената структура на храните да промени и човешкото ДНК?
Не мога да ви кажа това. Но има много сериозни притеснения. Слава богу, досега нямаме констатиран такъв краен резултат. Но при опити с животни се наблюдават неприятни промени в поведението на животните и репродуктивната им способност. Примерно при експериментите с мишки. Знам, че
пчели, които живеят в условията на генно модифицирани посеви, мутират!
В САЩ има проблеми с популацията на пчелите. За това знаем. А как се отразява всичко това на човека… Надявам се, че България няма да бъде експерименталната страна.
- Животните мутират… Как още влияят ГМО на околната следа?
По закона за биоразнообразието България отдели 33% от територията си като защитени земи, поради факта, че там има уникални биологични видове. Представете си, че в пряко съседство до такава територия се засаждат генно модифицирани посеви. При естественото опрашване, при движението на пчели, пеперуди, насекоми на практика с ГМО могат да бъдат заразени и защитените територии. Неслучайно досега около защитените територии имаше буферна зона. Така че и това е едно от притесненията – как ще се отрази тази либерализация на закона върху биологичното разнообразие, с което България се гордее…? И което защити с един закон. Сега с друг проектозакон
ние като че ли зачеркваме възможността да съхраним биологичното разнообразие.
- Вярно ли е, че площи, засадени с ГМО, не могат да се използват за други посеви?
Това е така, тъй като посевите с ГМО вървят заедно с пестицидите, с които се обработват. Практиката показва, че на тези терени после много трудно могат да бъдат засявани други култури, които да са чисти. Почти невъзможно е. Решението е с дългосрочен ефект. Ако след една година осъзнаем грешката си, трудно можем да кажем „няма да правим повече така” и да нямаме последици за околната среда. Една Румъния вече ревизира досегашните си решения. Но ще й бъде много трудно за изчисти площите, върху които са били засаждани ГМО.
Добре е да се знае, че това не е само български дебат. Това е дебат, който тече във всички страни. Това е проблем, който се разглежда много сериозно в Европа. Аз съм съгласна, че България трябва да изпълнява ангажиментите си по договора. Но в момент, в който тези регламенти са подложени на анализ,
не е уместно ние да прилагаме регламент, който може да бъде оспорен.
Ние можем да участваме този дебат – това е другата възможност. Лъчезар Тошев от Синята коалиция предложи много ясно да използваме всички механизми да участваме в общоевропейския дебат. И това не трябва да се пропуска.
- След като ГМО създават толкова проблеми, защо ги налагат? Само заради недостига на храни в световен мащаб?
Това е едно от съображенията на ЕС. Както и по-високите добиви, възможността за индустриално земеделие, еднаквото качеството на получените продукти. В крайна сметка добивите се подобряват, продукцията поевтинява. Това е естествено желание за индустриализация на земеделското производство. Но ние имаме притеснения по това какво се случва нататък. Дори ако се отглеждат само фуражи, тези фуражи ще бъдат използвани за храна на животни. А тези животни след това влизат в човешката хранителна верига. Има много спорни въпроси.
- Споменахте и етикетите на храните. Вече почти няма продукти без подобрители, емулгатори…
Право на всеки гражданин е да знае какво има в храните. На етикетите трябва да пише всичко и точно затова трябва да има контрол върху това какво е записано на етикетите. Защото в някои от продуктите липсват данни, за каквото и да било. Трябва да има контрол върху съдържанието на етикетите, за да е гарантирано правото на гражданите да изберат. Те могат да изберат по-евтин продукт, в който обаче има ГМО. Могат да изберат и по-скъп продукт, който е резултат от биологично земеделие. Това е свободен избор на гражданите и ние трябва да го гарантираме като свободен избор.