подсъзнанието може всичко 19

Не е задължително да сте енергиен вампир. Може да има свръхчувствителност, на базата на много и разнообразни причини. Всекидневно попадаме в най-различни властни драми- най-вече в семейството. В "Селестиснкото пророчество" са описани много добре. Има и друг момент- всички домашни са наше огледало- кое ни дразни? защо ни дразни? откривам ли това в себе си?

   за съветите .
От няколко дена имам чувството, че виждам светът по-ясно.Сега дори лошото време не ми се струва отвратително, а се радвам на малките неща. Нощем се будя често, но на сутринта не се чувствам така отпаднала и недоспала, сърдита..
Е, все още не мога да преодолея всички страхове (които едва сега осъзнавам колко са много и колко са глупави), но знам, че съм на прав път.
Аз започнах с енергийно изчистване на дома- по едно време почувствах слабост, виене на свят..После изведнъж всичко премина. После пречиствах себе си..
След това се зачетох из постовете. и реших да пробвам ангелските карти. И вижте какво ми се падна“
Surrender & Release
Surrender & Release: If we could see the miracle in letting go our whole life would change. Let go, allow God and the angels to help you.
When we willingly release and begin the process of healing from the unhappy situation, we may find we gain the necessary clarity that was not apparent to us before. In having gained clarity individuals often regain their own self determination and strength.
The angels ask you to try not to control the outcome of your troubling situation. It can take a lot of courage to let go and trust in the decision to do so but It may also be one of the most valuable decisions we can ever make. Let go, and let God help you!

Пожелавам на себе си и на всички, които сега започват да се променят- Нека си ПОЗВОЛИМ да се променим! Да повярваме напълно в това!
х-х-х опитай се да си намериш някакво занимание, което те обхваща напълно. Аз започнах да се занимавам с декорация на различни неща- опитвам се да отделям малко време за себе си. И докато дребното маца и то с бои, аз се отдавам на моите неща, като това ми позволява по-ясно да мисля и премислям нещата. И най-вече да се настройвам, че ВСЕКИ ДЕН СТАВАМ ВСЕ ПО–ДОБРА и  ВСЕКИ ДЕН Е ПО–ДОБЪР ОТ ПРЕДИШНИЯТ....
Лек и слънчев ден на всички  

Дани, благодаря за отговора. Много често характеризиайки себе си аз откривам в какво се крие проблема ми с даден човек. Този път обаче е различно- тези хора са точно това, което аз не съм и не бих искала да бъда. Обаче колкото повече разсъждавам по проблема, толкова повече се убеждавам, че идеализациите стоят в основата на всичко, поне се надявам да е това, защото никак не ми се иска несъзнателно аз да "крада" нечия чужда енергия. Старая се да "се чувствам в рая", но явно поради не толкова красивото ми детство, поради мечтите ми относно какво ще бъде моето семейство...съм си причинила това.
Е, ще работя по тези версии и ако след време нещата продължават да куцат, ще търся корена на проблема другаде.

Валя, радвам се, че си доволна от пътя, по който си поела. А какъв меод използва за своето пречистване?

Мен след 1 седмица ми започва силния период, не знам защо обаче нямам нагласата за писане на желания, не се чувствам достатъчно готова ли, какво е и аз не знам

Яница, вече си казала "не ми се иска несъзнателно да крада чужда енергия" - а това значи, че каквото и да правиш, няма вече да е несъзнателно. И аз като Дани да кажа за Селестинското пророчество и властните драми, описани там - всички ние участваме в някоя от тях, в огромното мнозинство от случаите, несъзнателно.  За мен тези описания в тази книга са изключително основни и задължителни за прочит....

Мисля си за това, откакто прочетох постовете на х-х-х, ще споделя моите мисли и чувства, дано помогнат на някого. Доста лични са нещата, та може да ги изтрия след ден. При нас ситуацията в един момент беше подобна в някакъв смисъл... И аз като х-х-х съм в чужда страна и съм се отказала доброволно от всичко, за да бъда с него в неговата страна, може би това също е подобно - защото по този начин ние донякъде сме лишени от някои източници за "зареждане" - приятели, любими места, роднини, работа и т.н., които са ни помагали донякъде да удържаме баланса. Мъжът ми е много силен енергетично, но не го осъзнаваше. Като се ядоса, може да ти вдигне такъв скандал, че ти е бедна фантазията, или да те накара да се чувстваш по-малък от тревата и т.н. Почна се, когато реших да изкарам шофьорския изпит тук и почнах да карам с него да се упражнявам. Много стресова ситуация и за двама ни. Колко сълзи съм проляла в тая кола в началото - идея си нямате. После - скандали вкъщи. Не заради домакинска работа, а за глупости, но глупости, на които съм се обиждала безумно и разстройвала невероятно. След което се разплаквам и съм като парцал следващите няколко часа, а и по-дълго. Той като "дръпне", дърпа яко....

Един ден, в разгара на скандала, след който той се чувства много виновен, но живнал очевидно, преливащ от съжаление и любов, пълен с извинения и усещане за лична вина, му казах как се чувствам - как ми е толкова зле, че искам да умра. И понеже не ми се умира, ще трябва просто да си тръгна. Ако си бях в родната страна, щях да си хвана шушките и просто да си отида при мама или при приятелка - но тук няма къде. Затова, ако стигна дотам, ще си купя билет за самолета. И  повече няма да се върна, защото не съм дошла в тази страна заради друго, а заради него. И ако в отношенията си с него се чувствам толкова ужасно - значи няма смисъл да оставам тук....

Описах му картинно как се чувствам, когато той "дръпне" енергия в такъв скандал. колко ми е пусто отвътре, как нямам желание за нищо, как ме боли душата. Това явно го уплаши. Той също не вярваше в тези неща, но на мен ми повярва.... Понеже това му е втори брак, а развалянето на първия го е травмирало много, той е разбрал вината си, сега я видя от друга, енергетична страна...  Винаги казва, че аз съм най-големият подарък в живота му и не иска да ме изгуби - та като обясних на няколко пъти, че това е на път да стане, не защото съм се обидила или не го обичам - а защото искам да живея нормално - започна да мисли... Обясних му, че ще ме боли, ако го напусна, но аз искам да живея и да съм здрава, затова ще предпочета да страдам от липсата му, но продължа да живея нормално.

Започна да пита какво да прави, за да не се стигне дотам. Аз разпознавам признаците му на "липса на енергия" и му казах няколко от тях. В такива моменти почва да не чува какво му се говори, има няколко конкретни фрази, които са характерни. Обикновено се случва, когато е уморен, гладен, жаден или просто го тревожи проблем, т.е. е с ниска енергия.

Разсъждавахме как да се зарежда - той трябваше да намери своя начин. Естествено, помогнах му. Сега знае няколко начина - естествено, освен задоволяването на естествените нужди - разходки сред природата, тишина, при нас времето често е лошо - просто излизаме с колата и седим с нея на брега на морето или гледаме залеза. Телевизорът се пуска само, когато има някакво предаване да се гледа - вече никога не е пуснат "за фон". Разхождане на куче. Разговор с някого, който му е приятен (освен с мен) - обикновено по телефона. Занимание с нещо приятно - негово си. Ходене на кино да гледаме нещо весело - никакви филми на ужасите, екшъни и т.н.

Но това е само едната страна на въпроса. Осъзнах, че всъщност не е негова отговорността да ме прави щастлива. Това си е моя отговорност. Не мога да очаквам светът да се държи по начина, по който аз искам, за да съм в баланс - затова съм дошла на този свят, за да се науча, когато имам проблеми, да успявам да остана в баланс и да гледам в посоката, която желая да се осъществи, а не да се поддавам на това, което не ми харесва, защото така ще привличам повече от това, което не ми харесва.

Така че, от една страна, той трябва да се грижи за своя баланс, а от друга страна, аз също трябва да се грижа за моя. Неговото "дръпване" ме оставя като парцал тогава, когато и аз не съм наред. Т.е. нивото ми на енергия и без това е ниско.

Това ни отне година-две, обаче - осъзнаването и работата по въпроса. Сега е значително по-лесно. Мога само да кажа - не си балансиран в момента, това, което казваш, не ми е приятно, ако обичаш, погрижи се за себе си. Не ми е приятно да чувам еди-какво си и не съм го заслужила с нищо. И той млъква и се заема да прави каквото реши, аз - също. След време идва да се извини.

Често, когато се ядосам на нещо, свързано с него, си казвам - сега това, което си мислиш, са глупости - явно трябва да се уравновесиш първо, след това вече ще мислим по въпроса..... По същия начин, когато се задава неразбирателство, излизам от стаята и почвам да се занимавам с нещо мое. Подчертавам - излизам от стаята. Ходила съм с кучето на разходка - това много ми помага. На него - също. По едно време си мислех, че трябва да си вземем още едно куче, за да имаме всеки по едно да разхожда хехехе, шегувам се.

И само да добавя, х-х-х - поведението, което описваш, у мъжа ти, много се разминава с това, което аз смятам за приемливо - но всички сме различни. Аз си имам граници на приемливото, след които съм обяснила ясно и твърдо, че ако някой направи това и това - връщане назад няма да има. Независимо от това, какво е предизвикало случката или каква е предисторията. Просто с мен никой не може да се отнася по този начин, ама абсолютно никой, защото аз не заслужавам подобно отношение. Просто не съм жена, с която се отнасят еди-как си. Не че той го е опитвал, но аз съм го обяснила профилактично. Може би си струва да видиш твоите граници и да си ги дефинираш за себе си - кое е допустимо от твоя гледна точка и кое - не. Ако става дума за неща, които не са чак толкова хубави, но са допустими - не си струва да се връзваш, можеш просто да им обърнеш гръб и да не се ядосваш.

Момичета, Коледният базар на минерали е от 17 до 23 в "Земята и Хората" .

За уговорка(и) за среща/и - на лични.

          

Milla, невероятна си. 

Millla ,много осъзнато 
надявам се,след време,да успея да постигна такъв баланс    -за момента се уча да овладявам себе си .

О-о-о, Светлинката се появила в темичката, пък аз да пропусна мига Много се радвам, че съм успяла и аз да те вдъхновя за нещо, обикновено ти ме вдъхновяваш Честит аватар! Дано всички са се досетили откъде е
Мише, още веднъж ти благодаря за твоето COGITO ERGO GENERO!, то пък вдъхнови моя аватар


Е, това е ключа от палтката - по-точна формулировка не съм срещала. Толкова е просто... понякога е достатъчно да метна чиниите в мивката и да си вдигна краката върху табуретката, само толкова, но вече се чувствам различно - защото не съм се противопоставила на себе си, на първия си вътрешен импулс. Нищо няма да им стане на чиниите като ги измия по-късно... Давам точно този пример, защото преди мразех да мия чинии Не че сега ми е любимото занимание, но си промених отношението към него - първо не го правя насила, защото трябва, в момента в който най-малко ми се иска Научих се да използвам тези 10-15 минути пред мивката за градивни цели - да си мисля разни неща, да планирам дребни дейности за следващия ден, дори да си мечтая… 
Ако преди две години някой ми беше казал, че мога да мия чинии с удоволствие, сигурно щях да хвърля гъбата по него

 

БЛАГОДАРЯ

Нали бях писала з едно USB устройство за интернет, дето толкова го търсих? Ами не го намерих! Днес си купих ново, трето подред и го счупих! КАкъв знак е това вече, не знам!

lenny    

Извинете ме за малката грешка веднага я поправих 
Благодаря Лени

Може би  в такива моменти те избягва, защото не иска да нарушава твоето лично пространство. Дава ти възможността да изживееш тъгата. Не те задушава и те оставя да бъдеш себе си. Мисля, че това е много хубаво.

Valyya и Millla , благодаря за съветите и за личния разказ на Millla. И за мен поведението му е абсурдно и извън всякакви приемливи за мен граници. Но има неща, които ме задържат.

На първо място е детето, което претърпя един страховит развод с баща му в бебешка възраст. Както и години наред тормоз от него след развода. Заради моя избор да се омъжа повторно тя се наложи да забрави за роднините и приятелчетата си, да смени езика и да се интегрира в нова среда, да започне училище на нов език и с нова азбука. Всичко това си е достатъчно травмиращо, за да мога с лека ръка да я хвърля отново да преживее същите промени. Защото възрастта й е точно за 1 клас в България, т.е. целия процес отново. А новият ми съпруг е добър баща.

На второ място е личната ми отговорност. Вече имам един развод. Предишният ми съпруг обаче наблягаше на физическия тормоз, психическия беше само за релакс. В сравнение със сегашния ми съпруг е някакъв неземен изверг, за който не бих искала да си спомням, но съм длъжна да му предоставя лично време за общуване с дъщеря ни. От което той се възползва да продължава да ме тормози и след развода. За сегашния ми съпруг това също е втори брак и все още не знам с какви негативи е обременен от първия, както и факта, че е останал сирак много рано вероятно също провокира в него неадекватно поведение, въпреки възрастта. Във всеки случай го обичам и съм склонна да му простя, стига да намеря разумно обяснение за това му поведение. Реално е добър човек и всички, които го познават го обичат и уважават. Не е възможно да съм единствената (освен сина му, който не говори с него от сватбата ни), която да има проблеми с комуникацията с него. Естествено, с никого не се държи така, както с мен, за което търся обяснение - дали не го провокирам? В контекста на кармата, дали няма някакъв урок, свързан с брака и изграждането на отношения в семейството, който да трябва да науча?!

Първият ми съпруг освен че по природа е сприхав, глезен, капризен, агресивен, лъжлив и каквото още се сетите, най-много се дразнеше, че съм по-интелигентна и със значително превъзхождаща го обща култура. В този смисъл ми беше забранил всякаква дейност, която би ми доставила удоволствие, но и би проявила по някакъв начин превъзходството ми над него - пеене, танцуване, четене на книги, дори вестници, гледане на телевизия, разговори с познати, контакти с приятели, контакти с роднини... Можех само да работя, за да изкарвам пари и да върша домакинската работа В НЕГОВО ОТСЪСТВИЕ, за да съм му на разположение, когато е в къщи. Т.е. когато работех на две места, домакинската работа можех да я върша само докато спеше, иначе работното ми време беше по-дълго от неговото. Следваха ежедневни скандали - ако съм направила нещо - защо съм го направила, ако не съм - защо не съм. Издевателствата стигаха до крайност - дори защо ям или защо не ям, защо спя или защо не спя. Ревността му беше безгранична - дори да ме попиташе някой на улицата "колко е часа" и ме чакаше див скандал и побой "Кой е този? От къде го познаваш?..." Не ми се говори колко тормоз е нанесъл на майка ми и другите ми близки, колко лъжи е изрекъл не само по мой адрес, колко неща е направил за да ме злепоставя, колко контрол съм имала дори в работата, когато е наминавал да ме провери...

Сега тормоза частично се повтаря в частта - правя/не правя - винаги има скандал. Но е в малко по-различен аспект. Новият ми съпруг сякаш не може да приеме, че живее с жена и че тази жена може да прави нещо за него и за дома му. Той невероятно много държи да се самоизтъква колко много домакинска работа върши, макар отдавна да съм поела почти всичко аз. Може би не трябва да се обиждам. Може би трябва да го оставя да си говори каквото си иска, но той започна да прави тези абсурдни демонстрации на неуважение, които отново ми преливат "чашата на търпението". Тези дни пак сме в добри отношения и вчера му заявих, че поведението му е абсурдно и че няма друг в света, който да се държи така идиотски. И тъй като разбирам, че от време на време откача, обещавам аз да бъда добра. Да си затварям очите и да не виждам когато "полудее" докато му дойде акъла и стане отново нормален. Днес също му го повторих - твърдо съм решила да не чувам, не виждам и не разбирам, когато реши да се държи абсурдно. Неговите лудости са си негов проблем, не мой и той трябва да намери начин да се овладее. Да се надяваме, че това ще доведе до по-трайни резултати.

Във всеки случай сте прави, че трябва да се науча да си поставям условията, а не непрекъснато да отстъпвам и да се примирявам. Може би това ми е най-големия проблем. Преди време fastuce ми беше написала на лични да прочета "Селестинското пророчество" и да си намеря моите "властни драми". На вън съм стихия - амбициозна и пробивна, в къщи съм "мравка" и всеки може да ме тъпче и мачка. С това трябва да се преборя. В този смисъл ми е трудно да взема отново решение за развод. Може би този път трябва да подходя по различен начин. Не може да бягам вечно. Във всеки случай, първия брак го издържах 11 години, от новия е минала само една. Има време да експериментирам и да потърся нови начини да се справя с познатия проблем. Самата повторяемост ме провокира да мисля, че грешката е в мен, а не в съпрузите ми. Ако бях по-силна и властна в къщи, вероятно нито един от двамата нямаше да може да си позволи да ми се "качва на главата". Така че засега си уча урока. Това е моят избор.

Иначе, уверявам ви, имам доста неща за правене, но съм безкрайно емоционална и когато някой се държи несправедливо или ме унижава, се разстройвам прекалено много, за да мога да върша нещата, които наистина искам. Да, мога да стоя дни наред и да не правя нищо, но това не ме прави щастлива. Нещата, които ме правят щастлива, са свързани с активност, с творчество, а точно това винаги се налага да огранича заради скандалите. Някакси убиват творческото в мен и желанието да правя каквото и да е. Бездействието обаче ми действа депресиращо. Всъщност, като се замисля, страдам не заради самите скандали, а заради негативните емоции след тях, които блокират способността ми да творя за дълги периоди. Общо взето гледането в тавана не е моето решение на проблема с депресията. Извинявайте за дългия пост! Ако много ви дразни, пишете да го махна.

"Самата повторяемост ме провокира да мисля, че грешката е в мен, а не в съпрузите ми"- x-x-x
  Винаги  може да променим себе си, и нашата промяна винаги се отразява на околните. Няма правилно и грешно. Според това, какво изберем навлизаме в конкретни взаимоотношения, които ни носят радост или тъга. И е важно да си задаваме въпроси- Защо избрах това? Какво е нужно да променя в себе си, за да съм щастлив, за да има радост? Какво ме дразни в другия, защото той е мое огледало? Когато насоката на мисълта ни е в тази посока, не обвиняваме другите, достигаме до изводи, а оттам и до решения , които само ни помагат. И тогава няма депресия....Това е моят начин на общуване с хората около мен- това ме води и помага...,дано помогне и на вас.