До 22-годишна не можех да готвя, даже изпитвах непоносимост към всякаква домакинска работа и леко презрение към жените- домакини /глупавичка съм била/. След това заживях сама и ми се наложи. Майка ми ми беше оставила една тетрадка с рецепти на по-лесни ястия- пиле с ориз, мусака и т.н. Започнах да правя опити по нея и за моя изненада нещата се получиха, нещо повече- открих, че ми харесва и днес готвя с удоволствие. В готвенето проявявам творчество и наистина ме разтоварва, почти не използвам рецепти, само черпя идеи и след това импровизирам. А с интернет е още по-лесно. Все по- често майка ми се обажда, за да ме пита за някоя рецепта-т.е. разменихме си ролите.
- Публикувана: 21 окт. 2009, 12:08 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2010, 00:21 ч.
как се научихте да готвите?
Erica, Благодаря за доверието, поласкана съм 
Хахахаххаха е браво! Аз от тебе черпя опит, то каква стана
Да се похваля вчера готвих пиле фрикасе....и го яде кучето
Ама да не си помислите сега, че не се получи - добре си беше, даже вкусно, ама забравих звяра в кухнята и той му видя сметката по доста зрелищен начин. Беше разсипало тенджерата върху главата си и ядеше от земята - добре, че не е било вряло. И сега никой не ми вярва, че е ставало за ядене, щом е отишло в стомаха на Куджо 
Хихихихи....аз все още не умея да готвя.........Честно!
Хахахаххаха е браво! Аз от тебе черпя опит, то каква стана
Да се похваля вчера готвих пиле фрикасе....и го яде кучето
Ама да не си помислите сега, че не се получи - добре си беше, даже вкусно, ама забравих звяра в кухнята и той му видя сметката по доста зрелищен начин. Беше разсипало тенджерата върху главата си и ядеше от земята - добре, че не е било вряло. И сега никой не ми вярва, че е ставало за ядене, щом е отишло в стомаха на Куджо 
Готвя, но не всичко, доста често ви чета и научавам много нови неща 
Винаги съм имала огромно желание да готвя, но мама не ми даваше, пък и не беше много добра в тази работа 
Когато дойдох в Студентски град се развихрих и изхранвах цялата банда ... така едно по едно, постепенно, но напоследък имам регрес
май се поизморих, а има още хиляди неща, които дори не съм опитвала да направя
Когато дойдох в Студентски град се развихрих и изхранвах цялата банда ... така едно по едно, постепенно, но напоследък имам регрес
май се поизморих, а има още хиляди неща, които дори не съм опитвала да направя Хихихихи....аз все още не умея да готвя.........Честно!
Ми то и аз така ич ме няма по готвенето. Аз затова идвам и на срещата на майсторските кулинарки та белким понауча нещо.
Ех момичета, върнахте ме доста назад във времето.....
Представете си : млада булка, която нищо не е готвила до момента и и дават агнешко месо в един прекрасен майски ден... Е, ами сега?
Естествено че няма да се дам, я! И като започнах....Тенджерата на котлона ... дай пресен лук, месо на парчета, домати и не помня какво още..., че като загоря, че като подмириса...Ми то трябвало и вода, ама кой да сложи 
Даааааа, ама неееее! Да се предам! Никога! Нова тенджера- хоп всичко в нея обратно и много вода... Отидох да си догледам филма... Мина време...Подмириса...пак на загоряло....Нова тенджера...и пак същата процедура, но този път стоя до нея.Реших че вече е готово и сервирах на съпруга ми. Гледам го и чакам 
, хапва той....ужасна физиономия 
притеснен ме поглежда виновно и казва "миии става за ядене, ама да излезем да хапнем навън..." Лелееее, аз като го опитах....оставям на фантазията ви... 
След това си купих книги, мама помагаше, приятелки, колежки....А сега възможностите пред вас са много по-големи, не че не се възползвам и аз от тях. И така постепенно се научих.
Представете си : млада булка, която нищо не е готвила до момента и и дават агнешко месо в един прекрасен майски ден... Е, ами сега?
Естествено че няма да се дам, я! И като започнах....Тенджерата на котлона ... дай пресен лук, месо на парчета, домати и не помня какво още..., че като загоря, че като подмириса...Ми то трябвало и вода, ама кой да сложи Даааааа, ама неееее! Да се предам! Никога! Нова тенджера- хоп всичко в нея обратно и много вода... Отидох да си догледам филма... Мина време...Подмириса...пак на загоряло....Нова тенджера...и пак същата процедура, но този път стоя до нея.Реших че вече е готово и сервирах на съпруга ми. Гледам го и чакам , хапва той....ужасна физиономия притеснен ме поглежда виновно и казва "миии става за ядене, ама да излезем да хапнем навън..." Лелееее, аз като го опитах....оставям на фантазията ви... След това си купих книги, мама помагаше, приятелки, колежки....А сега възможностите пред вас са много по-големи, не че не се възползвам и аз от тях. И така постепенно се научих.
Как се научих?! Доста късно. Определено не обичах да стоя в кухнята и да мириша на лук и манджи. Обичам да ми е чисто и подредено и миришещо на свежо.
Спомням си първата гозба - пиле с ориз. Купих пилето, измих го и метнах заедно с ориза. Видя ми се малко ориза и сложих целия пакет. Като взе да прилива този ориз, в чудо се видях и стана един жълт и сух, сух, да не ти е майко работа. Въпреки всичко, горда от постигнатото, сервирам пилето и оооо ужас, вътре с найлончето от дреболиите. Няма да го забравя, докато съм жива, щото още ме подиграват близките ми.
Обичам релакса в кухнята, а не да готвя по задължение, добре че не сме много ящни.
Нищо случайно няма и съм сигурна в това, защото е знак на съдбата да се цапотя с тесто и това да ми доставя невероятно удоволствие от крайния резултат и да видиш, че като правиш нещо с любов, то ти се отблагодарява. Така, че следвай интуицията си и сама ще разбереш кога си готова да влезеш в кухнята с ЛЮБОВ.
Спомням си първата гозба - пиле с ориз. Купих пилето, измих го и метнах заедно с ориза. Видя ми се малко ориза и сложих целия пакет
. Като взе да прилива този ориз, в чудо се видях и стана един жълт и сух, сух, да не ти е майко работа. Въпреки всичко, горда от постигнатото, сервирам пилето и оооо ужас, вътре с найлончето от дреболиите. Няма да го забравя, докато съм жива, щото още ме подиграват близките ми.Обичам релакса в кухнята, а не да готвя по задължение, добре че не сме много ящни.
Нищо случайно няма и съм сигурна в това, защото е знак на съдбата да се цапотя с тесто и това да ми доставя невероятно удоволствие от крайния резултат и да видиш, че като правиш нещо с любов, то ти се отблагодарява. Така, че следвай интуицията си и сама ще разбереш кога си готова да влезеш в кухнята с ЛЮБОВ.
го и метнах заедно с ориза. Видя ми се малко ориза и сложих целия пакет . Като взе да прилива този ориз, в чудо се видях .
. Като взе да прилива този ориз, в чудо се видях .хахахахахха, още една като мен
Трейси, представих си кучето с глава обляна в пиле С'икасе (както му казвам).
Започнах да готвя като се омъжих. Преди това бях правила няколко по-прости манджи. Кексове ми харесваше да приготвям. Помагала съм на мама да правим курабийки, редовно украсявах направените от нея торти, но само толкова. В къщи имаше 3 жени, които готвеха и аз нямах никакво желание да пробвам. За мен това беше пропиляно време, през което мога да правя много по-интересни неща. Но... човек и добре да живее, един ден се омъжва. Мъжът ми не можеше да готви и се оказа, че аз трябва да се науча. Имала съм голям късмет, че около мен са били все страхотни кулинарки - баба, мама, снаха ми. Оказа се, че съм попила някои неща от тях и с още малко четене и питане постигнах доста добри резултати. Не съм имала големи провали освен първия ми крем Карамел, който си остана течен и една торта с желатин, която се разтече. Сега - 5 години по-късно готвя с удоволствие и обичам да опитвам нови рецепти. На много неща се научих и продължавам да уча от форума, тук има големи майсторки и майстори! Голям стимул ми е и моето момче, което хапва с удоволствие сервираното от мен, а уж бил капризен. А снаха ми, от която съм се учила често ме пита пробвала ли съм някоя нова рецепта.
Мъжът ми не можеше да готви и се оказа, че аз трябва да се науча. Имала съм голям късмет, че около мен са били все страхотни кулинарки - баба, мама, снаха ми. Оказа се, че съм попила някои неща от тях и с още малко четене и питане постигнах доста добри резултати. Не съм имала големи провали освен първия ми крем Карамел, който си остана течен и една торта с желатин, която се разтече. Сега - 5 години по-късно готвя с удоволствие и обичам да опитвам нови рецепти. На много неща се научих и продължавам да уча от форума, тук има големи майсторки и майстори! Голям стимул ми е и моето момче, което хапва с удоволствие сервираното от мен, а уж бил капризен. А снаха ми, от която съм се учила често ме пита пробвала ли съм някоя нова рецепта. 
Хихихихи....аз все още не умея да готвя.........Честно!
хахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахаххахахахахахахахахахахахах
ВИЦОВЕ!!!
А как - аз номера с ориза първа съм го открила. Решавам нещо лесно - ориз със зеленчуци. Звъня на майка и питам, тя ми обяснява за някакви пропорции 3 към 1, т.е. 1 чаша ориз 3 вода. Аз през това време старателно си правя френския маникюр и не слушам, защото решавам, че е бая лесно. Ся не съм толкова лява, един ориз пък няма да сваря. Почвам аз....ама 1 чаша!? Стига бе, даже аз няма да се наям. Сигурно ми е говорила примерно. Вадя 1 пакет ориз и се почесвам дали пък няма да е малко Викам я пакет и половина, че като знам как яде.... Елате да видите как се мери чаша по чаша и 3 пъти вода. Е леле като набъбна този ми ти ориз, ама той увеличи количеството си н-пъти 
Или една сутрин милото вика - Знаеш ли какво, най-обичам мама като ми направи паниран ориз - супер е!
И аз завалийката си мисля как ще го зарадвам като се върне вечерта. Ама цяла сутрин се чудя как става това. Първо ми мина на акъла да пусна тема в готварския тук, после си изпих кафето, плеснах се по челото и направо да си се ненадявам как като едното нищо, щях да панирам ориз - сигурно с дни щяхте да ме разнасяте тука
Викам я пакет и половина, че като знам как яде.... Елате да видите как се мери чаша по чаша и 3 пъти вода. Е леле като набъбна този ми ти ориз, ама той увеличи количеството си н-пъти Или една сутрин милото вика - Знаеш ли какво, най-обичам мама като ми направи паниран ориз - супер е!
И аз завалийката си мисля как ще го зарадвам като се върне вечерта. Ама цяла сутрин се чудя как става това. Първо ми мина на акъла да пусна тема в готварския тук, после си изпих кафето, плеснах се по челото и направо да си се ненадявам как като едното нищо, щях да панирам ориз - сигурно с дни щяхте да ме разнасяте тука
X
Реклама