Защо за последно? Ние сме нова аудитория и, простете, но това, че сте заринали българското посолство и преса с материали, нас по никакъв начин не ни прави по-информирани. Ние до тези материали нямаме достъп. От последния Ви пост нещата поне започват леко да се избистрят, но сме още много далеч от изясняване. Защо не ни дадете тези 20 страници фактологичен материал, та да можем и ние да си съставим мнение, базирано на факти, а не на отговорите, които Вие сам сте си дал на собствените си "по-общи въпроси".
- Публикувана: 26 авг. 2009, 20:32 ч.
- Последно мнение: 2 дек. 2011, 02:06 ч.
ФРЕНСКИ МАГИСТРАТ МИ ОТНЕ ДЕЦАТА
Than
Не можах да схвана, след като жена Ви има здравословен проблем, заЩо Вие сте виновен и заЩо са Ви назначили лечение при психиатър?НеЩо липсва от пъзела.
Другото неЩто, което ми е странно заЩто в увода на експозицията си споменавате и казуса за лъжливи обвинения в сексуален тормоз над деца...., какво обЩо има това с ВаШия случай?
Какво се е слу4ило между Вас и доведената Ви дъЩеря, та съпругата Ви така ревностно обяснява отноШенията между Вас и нея?
Не можах да схвана, след като жена Ви има здравословен проблем, заЩо Вие сте виновен и заЩо са Ви назначили лечение при психиатър?НеЩо липсва от пъзела.
Другото неЩто, което ми е странно заЩто в увода на експозицията си споменавате и казуса за лъжливи обвинения в сексуален тормоз над деца...., какво обЩо има това с ВаШия случай?
Какво се е слу4ило между Вас и доведената Ви дъЩеря, та съпругата Ви така ревностно обяснява отноШенията между Вас и нея?
sl, понеже Than може до утре да не се включи: здравословният проблем на жена му е депресия. Според някакъв специалист, депресията й е предизвикана от стресов фактор в обкръжението й, и този стресов фактор е именно Than. Тоест той е виновен за нейния здравословен проблем. Назначили са му лечение на него, защото съдията е сметнал, че ако някой активно депресира половинката си, то този някой вероятно има собствени психични проблеми.
Казуса в Утро е споменат просто, защото това е последният нашумял случай във Франция, в който става въпрос за съдебен произвол. Тоест не, че неговите деца са били подложени на сексуален тормоз, пази Боже, а, че Than, както невинните обвиняеми по делото в Утро, е бил подложен на несправедливи мерки от страна на съда.
Казуса в Утро е споменат просто, защото това е последният нашумял случай във Франция, в който става въпрос за съдебен произвол. Тоест не, че неговите деца са били подложени на сексуален тормоз, пази Боже, а, че Than, както невинните обвиняеми по делото в Утро, е бил подложен на несправедливи мерки от страна на съда.
ianajar
В такъв случай заЩо не се обърне към съда в Хага , вместо да пиШе тук?Едва ли френските магистрати св вълнуват от мнението на форума.
Не познавам френските закони, но тук съЩо са викали социални и полиция, когато моя позната беШе оставила детето си(на 9 години) само в къЩи.Имам и познати, които са с депресии и се лекуват, но не са им отнели децата.
В такъв случай заЩо не се обърне към съда в Хага , вместо да пиШе тук?Едва ли френските магистрати св вълнуват от мнението на форума.
Не познавам френските закони, но тук съЩо са викали социални и полиция, когато моя позната беШе оставила детето си(на 9 години) само в къЩи.Имам и познати, които са с депресии и се лекуват, но не са им отнели децата.
Г-н Танушев,
Постингите ви целят да намерят вината за станалото в какви ли не външни фактори: съседката, която е сигнализирала за нередности; политическите убеждения на магистрата, който е гледал делото, и френската съдебна система като цяло. Надявам се, че със същия хъс търсите и своята вина.
Жалко, че никъде в постовете не давате детайли за съдбата на единствените невинни участници в случката - дечицата. Къде са те сега, знаят ли какво ще стане; кой ги успокоява, кой им обяснява станалото, кой се грижи за тях и за травмите им, имат ли на кого да се опрат и разчитат...
Не е нужно да ни обяснявате, но искрено се надявам да сте успял да прецените кое е най-важното в случая.
Аз може би няма да пиша повече по тази тема, защото го намирам за разстройващо и изключително неползотворно.
Постингите ви целят да намерят вината за станалото в какви ли не външни фактори: съседката, която е сигнализирала за нередности; политическите убеждения на магистрата, който е гледал делото, и френската съдебна система като цяло. Надявам се, че със същия хъс търсите и своята вина.
Жалко, че никъде в постовете не давате детайли за съдбата на единствените невинни участници в случката - дечицата. Къде са те сега, знаят ли какво ще стане; кой ги успокоява, кой им обяснява станалото, кой се грижи за тях и за травмите им, имат ли на кого да се опрат и разчитат...
Не е нужно да ни обяснявате, но искрено се надявам да сте успял да прецените кое е най-важното в случая.
Аз може би няма да пиша повече по тази тема, защото го намирам за разстройващо и изключително неползотворно.
Г-н Танушев,
Постингите ви целят да намерят вината за станалото в какви ли не външни фактори: съседката, която е сигнализирала за нередности; политическите убеждения на магистрата, който е гледал делото, и френската съдебна система като цяло. Надявам се, че със същия хъс търсите и своята вина.
Жалко, че никъде в постовете не давате детайли за съдбата на единствените невинни участници в случката - дечицата. Къде са те сега, знаят ли какво ще стане; кой ги успокоява, кой им обяснява станалото, кой се грижи за тях и за травмите им, имат ли на кого да се опрат и разчитат...
Не е нужно да ни обяснявате, но искрено се надявам да сте успял да прецените кое е най-важното в случая.
Аз може би няма да пиша повече по тази тема, защото го намирам за разстройващо и изключително неползотворно.
Постингите ви целят да намерят вината за станалото в какви ли не външни фактори: съседката, която е сигнализирала за нередности; политическите убеждения на магистрата, който е гледал делото, и френската съдебна система като цяло. Надявам се, че със същия хъс търсите и своята вина.
Жалко, че никъде в постовете не давате детайли за съдбата на единствените невинни участници в случката - дечицата. Къде са те сега, знаят ли какво ще стане; кой ги успокоява, кой им обяснява станалото, кой се грижи за тях и за травмите им, имат ли на кого да се опрат и разчитат...
Не е нужно да ни обяснявате, но искрено се надявам да сте успял да прецените кое е най-важното в случая.
Аз може би няма да пиша повече по тази тема, защото го намирам за разстройващо и изключително неползотворно.
Благодаря на ianajar за коментара относно материала ми „Френски магистрат ...”. – струваше си едно ново включване. Ами да, много добре там е препредадена ситуацията. Можах да си дам сметка, че това, което на мен ми се струва разбиращо се от само себе си, въобще не е така за тези които са външни на проблема.
Естествено, че няма място за никакъв сексуален или психологически тормоз в семейството ни, нито пък за някакъв вид неспособност моя или на жена ми да се грижим за децата си. Става дума за съдебен произвол от страна на една система, която иначе сама себе си обявява за водеща в човешките права.
Мотивите на „социалните”, в чиято услуга е впрегната и съдебната с-ма, не са чак толкова непроницаеми. От изказвания по френските форуми се разбира, че много по лесно изпълняват плана си службите с имигранти от Източна Европа, отколкото с действително проблемните араби, които обаче са склонни към саморазправа със социалните работници.
Съжалявам, че всички материали по делото, с малки изключения, са на френски и не могат адекватно да се преведат на български (най-малкото поради големия брой цитирани френски закони и случаи от съдебната им практика) и адаптират за форума. А и в документацията има и много лични моменти. Сама по себе си тя има стойност само в контекста на една пледоария. Но ако някой ме убеди, че предоставените му 20тина страници текст на френски (в тях аргументирам искането си пред апелативния съд за отстраняването на първоинстанционния френски съдия) ще помогнат за една щастлива развръзка, готов съм да му ги предоставя.
В скоби само ще добавя, че покрай процесите загубих постоянната си работа във Франция, жена ми също в момента не работи и нямаме средства за адвокати (в същото време сме заложници на правосъдието им там тъй като ако се върнем ще загубим окончателно децата си). Затова отскоро сам си подготвям защитите пред френския съд с успеха, който и сами можете да предположите.
Естествено, че няма място за никакъв сексуален или психологически тормоз в семейството ни, нито пък за някакъв вид неспособност моя или на жена ми да се грижим за децата си. Става дума за съдебен произвол от страна на една система, която иначе сама себе си обявява за водеща в човешките права.
Мотивите на „социалните”, в чиято услуга е впрегната и съдебната с-ма, не са чак толкова непроницаеми. От изказвания по френските форуми се разбира, че много по лесно изпълняват плана си службите с имигранти от Източна Европа, отколкото с действително проблемните араби, които обаче са склонни към саморазправа със социалните работници.
Съжалявам, че всички материали по делото, с малки изключения, са на френски и не могат адекватно да се преведат на български (най-малкото поради големия брой цитирани френски закони и случаи от съдебната им практика) и адаптират за форума. А и в документацията има и много лични моменти. Сама по себе си тя има стойност само в контекста на една пледоария. Но ако някой ме убеди, че предоставените му 20тина страници текст на френски (в тях аргументирам искането си пред апелативния съд за отстраняването на първоинстанционния френски съдия) ще помогнат за една щастлива развръзка, готов съм да му ги предоставя.
В скоби само ще добавя, че покрай процесите загубих постоянната си работа във Франция, жена ми също в момента не работи и нямаме средства за адвокати (в същото време сме заложници на правосъдието им там тъй като ако се върнем ще загубим окончателно децата си). Затова отскоро сам си подготвям защитите пред френския съд с успеха, който и сами можете да предположите.
Този случай започна много да прилича на случая с децата от Холандия. Майката и бащата са невинни, перфектни родители, но холандската система е гнила и с огромни предсразсъдъци към хората от Източна Европа (а не към гадните турци, араби, както си му е реда).
И в този случай родителите отказват да предоставят информация за случилото се и чакат хората да им повярват на сляпо.
И в този случай родителите отказват да предоставят информация за случилото се и чакат хората да им повярват на сляпо.
Than, а няма ли начин да се потърси адвокат, който би се заел със случая про боно? Някой, който се занимава примерно точно с дела срещу държавен произвол или от този род? Нямам представа как стоят нещата във Франция.
Ще изчакам преди да правя генерални заключения, просто защото нищо не ми се е изяснило дотук. Но по принцип съв съгласна и с Алиса, и с Хиър, че виждаме проблема изключително през Вашата гледна точка и не усещаме много-много да поемате отговорност за случилото се. Дотук само жена Ви видях да се самообвинява, че погрешно се е изразявала. А да се стигне изобщо до това положение, явно са допуснати доста грешки. Що се отнася до тревогата за децата - все си мисля, че ако нямаше такава, нямаше да я има и темата, но наистина се губи в изказванията Ви дотук.
Ще изчакам преди да правя генерални заключения, просто защото нищо не ми се е изяснило дотук. Но по принцип съв съгласна и с Алиса, и с Хиър, че виждаме проблема изключително през Вашата гледна точка и не усещаме много-много да поемате отговорност за случилото се. Дотук само жена Ви видях да се самообвинява, че погрешно се е изразявала. А да се стигне изобщо до това положение, явно са допуснати доста грешки. Що се отнася до тревогата за децата - все си мисля, че ако нямаше такава, нямаше да я има и темата, но наистина се губи в изказванията Ви дотук.
Този случай започна много да прилича на случая с децата от Холандия. Майката и бащата са невинни, перфектни родители, но холандската система е гнила и с огромни предсразсъдъци към хората от Източна Европа (а не към гадните турци, араби, както си му е реда).
И в този случай родителите отказват да предоставят информация за случилото се и чакат хората да им повярват на сляпо.
И в този случай родителите отказват да предоставят информация за случилото се и чакат хората да им повярват на сляпо.
Мдам, и аз се сетих за този случай
ianajar
В такъв случай заЩо не се обърне към съда в Хага , вместо да пиШе тук?Едва ли френските магистрати св вълнуват от мнението на форума.
Не познавам френските закони, но тук съЩо са викали социални и полиция, когато моя позната беШе оставила детето си(на 9 години) само в къЩи.Имам и познати, които са с депресии и се лекуват, но не са им отнели децата.
В такъв случай заЩо не се обърне към съда в Хага , вместо да пиШе тук?Едва ли френските магистрати св вълнуват от мнението на форума.
Не познавам френските закони, но тук съЩо са викали социални и полиция, когато моя позната беШе оставила детето си(на 9 години) само в къЩи.Имам и познати, които са с депресии и се лекуват, но не са им отнели децата.
Подкрепям това,
Разбирам че нямате средства, но ако заведете дело срещу тях, може да се стреснат и да "тръгнат да хващат истински престъпници" и да си вършат работата както трябва...
Примеp , Който знам че няма нищо общо с вашия случай( става въпрос за Англия)- на моя колежkа социалните решават да отнемат племенниците от родителите им- те не живеят заедно,майката е алкохоличка и не се грижела за тях а бащата е с някви леки психични отклонения, отнемат децата от майката но не искат да ги дадат на бащата или на бабите за отглеждане.Те пишат писмо че ще ги съдят в Хага за нарушаване на човешките им права, като не разрешават на баба и дядо и баща да отглеждат децата.
Моментално им разрешават, като разбира се има няколко свиждания...
Ужасно е това, което Ви се случва,
Дано нещата да са така,както сте ги описали и дано имате сили да се справите.
Децата, сериозно ли някой мисли, че те не са в основата на всичко това което съм изписал досега.
Не забравяйте обаче, че аз още от първия си коментар обясних, че целта на статията ми беше да изразя личната си гледна точка върху едно общество - частния случай на моето семейство беше само повода от който тръгнах за това. И ако сега вече за трети път давам обяснения, то е единствено защото има проявен интерес макар и не в посоката, в която очаквах.
Целта ми никога не е била да налагам мнение, а да споделя опит, който, може би заради образованието ми, се опитах да обобщя. Добре, това в някаква степен не се приема – няма значение, всеки изказва свободно мнението си и това не задължава никого да го приеме.
Но хайде отново да се хвана на хорото и да отговоря на тези, на които все пак съм събудил интереса. Мислите, че няма огън без дим (т.е. и че родителите са виновни), сигурно и в това има доза истина, само че честно, кое е по-важно, да откриете, каква е точно вината ни, или да се опитате да помогнете на разделените от нас деца? За ваше сведение, ние родителите, предложихме на съда да повери децата ни на бабата и дядото в Б-я (съответно професор в у-та и преподавателка по история). Идеята беше подкрепена и от бг Агенцията за защита на детето и от бг посолството. Отхвърлиха я под претекст, че децата така отново щяли да бъдат травмирани след като това веднъж вече се било случило след раздялата им с нас. Отделно, специално дело беше образувано и за това, че децата ни доказано страдат в наше отсъствие – отговорът беше, че ограничиха още повече контактите ни с тях за да можели те по-лесно да свикнели с нашето отсъствие!
В статията ми съм писал, че ни забраниха да говорим по телефона с тях, защото на български не могат да ни подслушват но нямаме и право на кореспонденция с тях; не знаем къде точно живеят (пласирали са ги разделени един от друг); не ни ги дават за през уикенда или за ваканциите. Когато ни ги отнеха, това се случи на рождения ден на сина ми – на 25 април 2008, навършваше 7 години. Най-малката ни дъщеричка тогава беше само на 2,5 години и беше започнала вече да произнася думи, но шокът от раздялата и запуши устата за близо 10 месеца и сега тя разбира само когато и се говори на френски.
Е, тези ли бяха подробностите от нашето общо, на нас родителите и на децата ни страдание които ви интересуваха?
Подхвърля ми се, че намесвам политическите убеждения на съдията вместо да си гледам кривиците, да, но мисля, че нещата са свързани ако не се забравя, че идеологията на съдията, когато не поема, както е в бг варианта и, вината само с мезета, е изключително сервилна спрямо държавната политика.
Намеква ми се за някакъв расизъм – турците и арабите били както винаги набеждавани – не, те просто са една много голяма част от социално слабите, каквито са между впрочем и останалите имигранти, но тяхното недоволство е най силно подкрепено от съобщността им и затова и най-изявено и разбира се, властите не желаят да виждат непрекъснато горящи коли по крайните квартали.
Проблемът се бил виждал само през моята гледна точка, а през коя очаквате да е? Никъде не съм споменал, че това е единствено възможната. Поствам тук не да съм говорител на не знам кой си а да споделя мнението си. Каква допълнителна информация да давам за да ми се вярва? Не съм в изповедалня нито пред адвокат или пред следовател. Аз не защитавам себе си а децата си, които си остават такива независимо на чии родители са. Ако смятате, че сте пред поредната манипулация, то сигурен съм, че има достатъчно бг в-ци, които да ви върнат вярата в „истинното” слово. И сериозно, не идват ли малко бързо отговорите от някои от участниците във форума, които не могат да ме убедят, че с хилядите си публикации тук, имат реално време да се задълбочат над проблема, който се повдига?
Не забравяйте обаче, че аз още от първия си коментар обясних, че целта на статията ми беше да изразя личната си гледна точка върху едно общество - частния случай на моето семейство беше само повода от който тръгнах за това. И ако сега вече за трети път давам обяснения, то е единствено защото има проявен интерес макар и не в посоката, в която очаквах.
Целта ми никога не е била да налагам мнение, а да споделя опит, който, може би заради образованието ми, се опитах да обобщя. Добре, това в някаква степен не се приема – няма значение, всеки изказва свободно мнението си и това не задължава никого да го приеме.
Но хайде отново да се хвана на хорото и да отговоря на тези, на които все пак съм събудил интереса. Мислите, че няма огън без дим (т.е. и че родителите са виновни), сигурно и в това има доза истина, само че честно, кое е по-важно, да откриете, каква е точно вината ни, или да се опитате да помогнете на разделените от нас деца? За ваше сведение, ние родителите, предложихме на съда да повери децата ни на бабата и дядото в Б-я (съответно професор в у-та и преподавателка по история). Идеята беше подкрепена и от бг Агенцията за защита на детето и от бг посолството. Отхвърлиха я под претекст, че децата така отново щяли да бъдат травмирани след като това веднъж вече се било случило след раздялата им с нас. Отделно, специално дело беше образувано и за това, че децата ни доказано страдат в наше отсъствие – отговорът беше, че ограничиха още повече контактите ни с тях за да можели те по-лесно да свикнели с нашето отсъствие!
В статията ми съм писал, че ни забраниха да говорим по телефона с тях, защото на български не могат да ни подслушват но нямаме и право на кореспонденция с тях; не знаем къде точно живеят (пласирали са ги разделени един от друг); не ни ги дават за през уикенда или за ваканциите. Когато ни ги отнеха, това се случи на рождения ден на сина ми – на 25 април 2008, навършваше 7 години. Най-малката ни дъщеричка тогава беше само на 2,5 години и беше започнала вече да произнася думи, но шокът от раздялата и запуши устата за близо 10 месеца и сега тя разбира само когато и се говори на френски.
Е, тези ли бяха подробностите от нашето общо, на нас родителите и на децата ни страдание които ви интересуваха?
Подхвърля ми се, че намесвам политическите убеждения на съдията вместо да си гледам кривиците, да, но мисля, че нещата са свързани ако не се забравя, че идеологията на съдията, когато не поема, както е в бг варианта и, вината само с мезета, е изключително сервилна спрямо държавната политика.
Намеква ми се за някакъв расизъм – турците и арабите били както винаги набеждавани – не, те просто са една много голяма част от социално слабите, каквито са между впрочем и останалите имигранти, но тяхното недоволство е най силно подкрепено от съобщността им и затова и най-изявено и разбира се, властите не желаят да виждат непрекъснато горящи коли по крайните квартали.
Проблемът се бил виждал само през моята гледна точка, а през коя очаквате да е? Никъде не съм споменал, че това е единствено възможната. Поствам тук не да съм говорител на не знам кой си а да споделя мнението си. Каква допълнителна информация да давам за да ми се вярва? Не съм в изповедалня нито пред адвокат или пред следовател. Аз не защитавам себе си а децата си, които си остават такива независимо на чии родители са. Ако смятате, че сте пред поредната манипулация, то сигурен съм, че има достатъчно бг в-ци, които да ви върнат вярата в „истинното” слово. И сериозно, не идват ли малко бързо отговорите от някои от участниците във форума, които не могат да ме убедят, че с хилядите си публикации тук, имат реално време да се задълбочат над проблема, който се повдига?
И накрая за тези, които не чупят рекорди по писане във форума, ще добавя,
Не мисля,че параноята е най-верния ви приятел в този момент,Г-н Танушев!Никой не е в този форум специално заради вас!
Аз пък си спомням за един друг случай,когато Външно министерство направи чудеса за да върне едно момченце на баща му и дядо му от Италия,въпреки,че детето нямаше бг гражданство.
Не разбирам и още нещо:първо твърдите,че Българското посолство във Франция е било възпрепятствано да се намеси от страна на френския съдия,а след това,че всичките ви апели към външно министерство и посолството са били безрезултатни???
Малко налудничева ми се струва идеята френските съдии да се чудят как да пилеят парите на данъкоплатците,(раздавайки в случая 4 заплати на приемни семейства)за деца,които даже не са френски граждани.Не съм адвокат,но ми се струва,че при този случай няма начин децата да не бъдат върнати в България при съответната процедура.
Разпит на малолетни без присъствието и съгласието на родителите няма как да се проведе.Един дори начинаещ адвокат ще срине цялото обвинение само с този коз!
Г-н Танушев,за мене въпросителните нарастват с всяка ваша публикация и тъй като не желая да си мислите,че съм някакъв агент диверсант,(на който просто не му работи брояча на публикациите)ви желая успех!
Нямам право да съдя когото и да е било,но имам пълното право да не ви вярвам!
Than, а няма ли начин да се потърси адвокат, който би се заел със случая про боно? Някой, който се занимава примерно точно с дела срещу държавен произвол или от този род? Нямам представа как стоят нещата във Франция.
Ще изчакам преди да правя генерални заключения, просто защото нищо не ми се е изяснило дотук. Но по принцип съв съгласна и с Алиса, и с Хиър, че виждаме проблема изключително през Вашата гледна точка и не усещаме много-много да поемате отговорност за случилото се. Дотук само жена Ви видях да се самообвинява, че погрешно се е изразявала. А да се стигне изобщо до това положение, явно са допуснати доста грешки. Що се отнася до тревогата за децата - все си мисля, че ако нямаше такава, нямаше да я има и темата, но наистина се губи в изказванията Ви дотук.
Ще изчакам преди да правя генерални заключения, просто защото нищо не ми се е изяснило дотук. Но по принцип съв съгласна и с Алиса, и с Хиър, че виждаме проблема изключително през Вашата гледна точка и не усещаме много-много да поемате отговорност за случилото се. Дотук само жена Ви видях да се самообвинява, че погрешно се е изразявала. А да се стигне изобщо до това положение, явно са допуснати доста грешки. Що се отнася до тревогата за децата - все си мисля, че ако нямаше такава, нямаше да я има и темата, но наистина се губи в изказванията Ви дотук.
snoopy, заинтригува ме твоето определение за параноята. Дай си труд да видиш, ако обичаш, че отговарям на съвсем конкретни коментари от форума а не на абстрактни и въображаеми обвинения. И може би тук ми е грешката, че изпадам в подробности. И все пак интересно е, че използваш термин, който редовно съм чувал от французи, които не искат да приемат нечии доводи. Колкото до посолството, няма противоречие, консулът наистина направи редици опити отблъснати от съдията, но обещаното съдействие от посланника така и не дойде, все пак тя (Ирина Бокова) има влияние в съответните среди. А децата, за огромно мое съжаление, въпреки, че мислиш, че това е невъзможно, не ги дават при все, че искаме да си заминем. Благодаря ти за идеята Sans aucun doute, ако още съществува ще опитам. На теб и всички останали - game over.