здравейте,
с моят мъж сме от 5 години заедно, от 2 години женени с дете на 6 месеца. Когато имам проблеми в работата, винаги е готов да откликне, да помогне, да даде разумен съвет. Умен е, весел и приветлив е- винаги пред другите, но не винаги в къщи.Но когато имаме проблем в личните отношения, се блокира или няма желание да разговаря, или ако говорим не приема нищо от казано, а все извърта, че аз съм виновна, че лъжа или не съм откровена или не съм благодарна ( нека спомена, че никога не съм го лъгала, но съм го хващала няколко пъти в лъжи, и това въобще не ми е приятно).
направените неща от него ми се натякват многократно, а моите усилия и помощ не се признават и оценяват. Освен това, откакто сме заедно на никои рожден ден той не ме е уважил, дори с цвете (иначе ми подарява цветя, и най-вече когато трябва да замаже някой проблем) и не съм изкарвала весело - единия път той не беше в настроение и не искаше цял ден никъде да мръдне, после на 30-тия ми рожден ден в последния момент отказа организираната от мен екскурзия за 3 дни и освен това се ядоса колко много хора се обадиха да ме поздравят и така пропадна дори и вечерята, която бяхме замислили. Следващия рожден ден бяхме при кумовете и предложих след вечеря да отидем на бар или дискотека, отначало той се съгласи, а като стана към 23.00 час, той увлечен във филосовстване на различни теми, каза че никъде не му се ходи. Останах много разочарована и натъжена, той започна да ме дърпа пред тях и да иска да говори с мен, беше си пийнал, за да ме убеждава, че не трябва да ходим. Толкова зле се чувствах, нямах очи да погледна тези хора после. Често ме обижда, като сме в къщи, грубо ме напада.
Вече вижда, че доста се отдръпнах послед време и нещата вървят на раздяла, и чак сега взе да признава, че има трески за дялане и че ще ми помага в домашните неща (за което го моля от повече от година насам), но нещо в мен се скъса, нещо много ме боли, чувствам се обидена и унизена. Нека допълня, че съм забелязала, че няма самочувствие и това гледа да компенсира, като все се хвали колко е велик, все гледа се покаже колко много знае пред другите и т.н. Въпросът ми е - има ли лекуване на чувството за малоценност според вас, защото това ми влия много като жена, която не е слаба, която има добра работа и е амбициозна и може да се оправя с всички трудности.
с моят мъж сме от 5 години заедно, от 2 години женени с дете на 6 месеца. Когато имам проблеми в работата, винаги е готов да откликне, да помогне, да даде разумен съвет. Умен е, весел и приветлив е- винаги пред другите, но не винаги в къщи.Но когато имаме проблем в личните отношения, се блокира или няма желание да разговаря, или ако говорим не приема нищо от казано, а все извърта, че аз съм виновна, че лъжа или не съм откровена или не съм благодарна ( нека спомена, че никога не съм го лъгала, но съм го хващала няколко пъти в лъжи, и това въобще не ми е приятно).
направените неща от него ми се натякват многократно, а моите усилия и помощ не се признават и оценяват. Освен това, откакто сме заедно на никои рожден ден той не ме е уважил, дори с цвете (иначе ми подарява цветя, и най-вече когато трябва да замаже някой проблем) и не съм изкарвала весело - единия път той не беше в настроение и не искаше цял ден никъде да мръдне, после на 30-тия ми рожден ден в последния момент отказа организираната от мен екскурзия за 3 дни и освен това се ядоса колко много хора се обадиха да ме поздравят и така пропадна дори и вечерята, която бяхме замислили. Следващия рожден ден бяхме при кумовете и предложих след вечеря да отидем на бар или дискотека, отначало той се съгласи, а като стана към 23.00 час, той увлечен във филосовстване на различни теми, каза че никъде не му се ходи. Останах много разочарована и натъжена, той започна да ме дърпа пред тях и да иска да говори с мен, беше си пийнал, за да ме убеждава, че не трябва да ходим. Толкова зле се чувствах, нямах очи да погледна тези хора после. Често ме обижда, като сме в къщи, грубо ме напада.
Вече вижда, че доста се отдръпнах послед време и нещата вървят на раздяла, и чак сега взе да признава, че има трески за дялане и че ще ми помага в домашните неща (за което го моля от повече от година насам), но нещо в мен се скъса, нещо много ме боли, чувствам се обидена и унизена. Нека допълня, че съм забелязала, че няма самочувствие и това гледа да компенсира, като все се хвали колко е велик, все гледа се покаже колко много знае пред другите и т.н. Въпросът ми е - има ли лекуване на чувството за малоценност според вас, защото това ми влия много като жена, която не е слаба, която има добра работа и е амбициозна и може да се оправя с всички трудности.
Значи пред хората той е весел и приветлив а в къщи обратното - ти си му виновна за всичко! Не знам как би го променила , ясно че ще се скъса нещо в теб - то търпение от желязо да имаш пак ще поддаде .... една капка прелива чашата. 
Това отдавна се знае.