Различният първи юни

Понякога си ги държим настрани, да.
Едно, защото той отива при батковците с футбола, грабва топката и бяга с нея. А те искат да ритат. Пречи им. Не разбира играта.
Друго, защото човек като се опари няколко пъти и после си свива гарджето, не иска да го тормозят.
На моменти си мисля, че той е щастлив в своя свят, защото не разбира разни коментари.

Ясно, момичета  
Просто гордиев възел.
Аз не знам как се променя такава система.
Вече не знам.
Мога само да възпитавам детето си в дух на толерантност.

Съжалявам, че ще го напиша, но ако бях на мястото на някоя от вас, сигурно вече щях да съм поела по трънливия път на емигранството. За да може детето ми да има по-добър живот.

Не знам какво друго да кажа.

Честит празник на всички деца!

 

Колко балони има отвън... гледам деца, които носят, родители, които надуват балоните и си спомням - преди само 4 годин - как криехме балоните под леглото, за да може Гого да ги види, да ги изучава от далече и да не плаче като ги вижда, да не изпада в паника...
Днес е щастлив да има балон, но когота стават повече - отново се страхува и се гушка в нас. Обича хората, обича да е сред децата - то е моето слънчево момче... И когато чета тази тема си мисля - има надежа да променим света на децата тук в тази страна, за да няма различни и да няма страх...
Надявам се, и си пожелавам на този първи юни да има градини, да има училища, да не ни е страх да поверим децата си на специалистите, че специалистите ще са добри и ще са достатъчно, за да се справят с децата ни; че няма да се налага да се боря с комисията за отлагане на детето си, защото не е готов за първи клас, а ще получа разбиране; че ще има рампи, че по тротоарите ще има начин да минават колички, че няма да има хора, които да отвръщат погледа си и такива, които ще ме хулят, че не съм си възпитала добре детето си; че ще има начин родителите на деца с увреждане да вземем въздух, че ще може някой за малко да ни смени, за да си починем... Мечтая си, но щом има такава тема тук - вярвам че мечтите могат да станат реалност.
Честит празник, мили деца, дано така както ви обичаме днес, не го забравяме когато ни е трудно, притеснено, забързано, уморено..., за да имате цялата ни обич.

Здравейте и от мен. Още една майка на прекрасно момченце с разтройство в развитието си от аутистичния спектър.
И да, моето дете е  различно.  Но изглежда точно така както и вашите.
И когато вашето дете се затръшка в магазина за близалка впрягате всички научени стратегии и го изнасяте от там.... с моето дете това не се получава. То е просто едно от  "много разглезените деца" във вашите очи. А аз съм родител, който "не знае как да си възпита детето".    
Защото моето дете е с лесно претоварваща се сетивна система - лампите и шума в магазините го карат да става неадекватен. Тогава каквато и стратегия да приложим - той не възприема света около себе си.... Ако ние се опитаме да му говорим в такъв момент това още повече го изнервя и плаши и започват да крещи. Да го гушна и успокоя....това е невъзможно. Той ен толерира прегръдките.

В училище имаме други проблеми - децата го приемат и играят с него на гоненица примерно, но той не разбира игри на уж. И започва да убеждава децата, че немогат да слагат куклите да спят защото те не са живи. Че немогат да ги хранят с въздух.... децата се дразнят естествено - той настоява да спрат с тази измислена игра....Понеже  не се възприема като част от групата, учителката трябва да повтори всяка инструкция отделно за него. И да направи инструкциите лесни за разбиране. БУКВАЛНИ.

Нашите деца не разбират като има кажеш "изчезвай от тука". Те са Буквалисти и знаят, че не могат да изчезнат. И подобни реплики ги объркват. Те не могат да напишат съчинение в клас "Когато бях дъждовна капка" защото те не са дъждовна капка. Те не възприемат информацията само слухово а им се налага да получават и  визуална такава.
Те пишат бавно, защото финната и обща моторика се разбива по бавно при тях. Пишат бавно, защото в голямата си част са перфекционисти.  Учителката трябва да мине и да му каже, че се е справил добре за да продължи.

Детето ми е с изключителна интелигентност. Която той не може да покаже по друг начин освен на тестовете на психолозите. Защото той не обича да общува. Не обича да копазва какво знае. Не обича да споделя това което го вълнува. Ако му кажеш приказка от 2 изречения той неможе да я повтори. Ако му кажеш 10 произволни числа - той ще ги повтори напред назад - в реда в който поискаш...Но на обикновения човек детето ми изглежда глупаво. Но аз знам, че имам съкровище с изключителен ум у дома.
Детенцето ми може да чете. Обаче е научил думите като картинки. Той не знае, че в тях има букви.
Той не обича да носи дрехи, и предпочита да облича едни и същи дрехи...защото ако ги изпера те променят миризмата си и усещането което са му създали по кожата...  За "другите" аз съм просто една мърлява майка. Еле пък когато с мен са и другите ми деца - кое от кое по-накичено... до тях едно раздърпано СПЕЦИАЛНО дете.  
Сина ми не обича да бъде докосван - когато около него има деца това го прави нервен. А иска да играе с тях. Ако не съм там да ги помоля да не го докосват, той няма да си каже.
Детето ми има много дефицити. Но е дете. И иска да е обичан, иска да играе, да се радва, да бъде разбиран.

Аутистите не са деца които са различни. Те не са БОЛНИ от Аутизъм. Нито са психично болни. Те са деца и възрастни които мислят по различен начин от нас. Те бавно усвояват умения като говор, не могат да се социализират защото не ни разбират ние как мислим, и имат сензорни проблеми. Много от тях имат странни стереотипни движения и странни навици които използват за да се самоуспокояват и да поддържат сетивната си система в норма.
Децата с аутизъм са първо и преди всичко деца, които имат нужда от същата любов и същото разбиране като вашите деца  

Ето един подарък за всички нас - родители на обикновени и специални деца. 

Учителите в детските градини и помощник-възпитателите не преминават курсовете по специална педагогика, които би трябвало да им дадат познание и подход към децата със специални нужди от 0 до 18 годишна възраст. Не са наясно нито с методите, нието с видовете увреждания, заболявания и дефицити. Във факултетите по начална и предучилищна педагогика има катедри по специална педагогика, защо не се направи промяна в учебните планове на тези академични звена така, че да се даде познание на педагозите, които ще работят в всички приети в градините и училищата деца. Настоявайте, момичета за такава промяна! Прегръщам ви! Честит празник!

Миналата седмица бяхме в сладкарница. Много просторна. Аз, дъщеря ни и баща й.  
На съседното сепаре седнаха двама млади и красиви хора с малко детенце, може би на окло 3 год. Очевидно с проблем.
Родителите гледаха в земята, сигурно не им е лесно. Не ми се ще да казвам "знам, че не им е лесно", щото всъщност не знам какво им е, затова казвам сигурно.
Нямаше как да пратя дъщеря си при тях..... Те не виждаха нищо наоколо.  



firebird, моля, обяснете на родителите на децата да ни гледат в очите, няма от какво да се срамуват. Да си помогнем взаимно. Не спирайте да търсите, вие, родителите, с поглед човеци, все още има човеци, затова ни помагайте на нас, откривайте ни, ние сме за по-голямо съжаление, тези, които сме уж здрави, но сме с болни сърца и души.
Гледайте ни, по-силни сте!
Ние искаме да сме ваши приятели. Под "ние", разбира се, имам прдвид нашето семейство.

Поздрави и честит 1 юни на всички деца.

Кате, благодаря за темата
моите деца не са различни...но и са различни - зависи от коя страна гледаш!
ако си заобиколен със спциални деца и твоите не са - те стават различни, нали???
така, че разликите са за тези, които искат да дирят такива!
аз съм във форума за специални деца от години - сина ми можеш да бъде специален...
сга е специалн за мен, защото съм му майка...
бих казала, че моите деца са по-трудни за издържане от специалните ни приятели във форума....на моменти...
ВСЯКО дете е специално, различно и трудн за околните на моменти...но когато имаме диагноза оправдаваме много по-лесно своето нетърпение към детето, което ни дразни в момента! нали?
просто забързани, уморени не намираме духовни сили да се радваме на чуждите деца, да им отдаваме търпението си...та ние нямаме към своите такова....
за жалост аз не мисля, че проблема е дори в деленето на децата на специални и обикновени...порблема е в тоталната ни неподготвеност да сме добри и толерантни към околните - било то деца или не...
затова на този ден, аз ми се иска да се присетим, че ВСЕКИ бил той на 9 месеца или 99и.години е НЕЧИЕ дете...можеше да е наше дете...
нека бъдем родители към всички - нека бъдем добри, търпеливи да обичаме хората...всички сме част от едно цяло....

Не съм попадала на по-тъжна тема в този форум. Чета и сълзите ми текат неконтролируемо - и не защото ми е жал за специалните деца. Те са деца като всички останали, всяко дете е различно, някои са различни по начин, който не разбираме. Но пак са деца. И пак искат (и могат) да са щастливи.

Мъчно ми е че сме толкова нетолерантни. Жалко е как всеки се е затворил в своя малък свят и къде повече, къде по-малко самодоволно раздава квалификации и слага етикети. Колко лесно съдим другите и живота им, а забравяме да се вгледаме навътре. Колко мъничко трябва, за да направим света по-уютно място за всички и как все не полагаме дори малко усилие.

Наистина не знам какво да кажа по темата, просто не можах да замълча съвсем.

Моля, не отвръщайте глава като ни видите, моля не си крийте главата в пясъка, моля не спирайте още днес да четете тази тема, или такива подобни, защото ви натоварва.Самия факт, че четете това - вече ни помагате.Ние само това искаме - да научите вашите деца да приемат нашите като всяко друго дете около себе си.Не искаме да ни съжалявате, не искаме кой знае колко - а да знаете, че ни има.

В четвъртък вероятно ще има предаване по Нова телевизия за децата с аутизъм.Ще се събират средства за информационна кампания за да научи обществото за тези деца и да не се страхува от тях.Не ви моля да пращате смс-и - моля ви само да гледате предаването, и ако децата ви попитат - да им обясните, а не да смените канала.

Благодаря че ме изчетохте 

Знаете ли, аз не мога да повярвам, или не искам да повярвам, че хората бягат от специалните деца от лошотия.
Просто им липсва култура, информация.
И "нормалните" се свиват в черупката си, може би леко поуплашени, може би незнаещи какво и как трябва да направят.
Ако е така, вероятно има надежда, нали?

Чета и плача, а не искам, не искам да гледам със съжаление тези деца, стремя се от години да се преборя с възпитанието на нашето общество, те са едни прекрасни малки съкровища. Ще дам всичко от себе си, за да науча моето дете да възприема, че има и по-различни дечица, че трябва да се опитва да ги разбира и да играе с тях. А колко по-лесно щеше да е това, ако в детските ни градини имаше специалисти и тези дечица не се възприемаха като "различни", а просто като наши деца... В такива моменти факта, че живея в България ме измъчва все по-силно.
Честит празник, мили дечица!

Подкрепям това.Всички действащи учители трябва да преминат курс на обучение за работа с такива деца.До скоро те бяха отделени в самостоятелни учебни заведения и с тях работеха специалисти.Сега, когато посещават масовото училище трябва с тях да работят професионалисти.Чела съм, че в САЩ, освен учителят при детето е и родител и помощник-учител по време на занятията.Така се избягва изнервянето на детето.

Знаете ли какво значи "ду де ду"? А "ду дай ду"? Не знаете? Детето толкова се старае да го каже, а вие да не му угодите... Как да не се разстрои...? И вие на негово място бихте се разстроили ако толкова явно повтаряте "искам да гледам детско филмче" или "искам вода" пък мама и тати не ви го дават...
Синдром на Даун... Едни от най-страшните думи за всеки родител. А в същност децата с този синдром (като моето) не "страдат" от синдрома, не са "болни" (не ги боли) от него. По-различното им развитие и специфични черти не им пречи да се радват на същите неща като всички останали дечица. А колко безгранична и безрезервна е любовта им... Може би точно поради това (а и заради редица други неща) той в момента е чудесно приет в масова детска градина. Не знам вече за кой път пиша, че от директорката до портиера всички са толерантни към него и към нас. БЛАГОДАРЯ ИМ! Пожелавам на всяко специално дете да попадне на толкова добри хора около себе си. Пожелавам на всяко дете цялата обич и разбиране, които заслужава!
Кате, честит празник на Насето! Честит празник, деца!

  ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ТВОЕТО МАЛКО ЩАСТИЕ!
НЕЗНАМ КАКВО ДРУГО ДА ТИ КАЖА ЗАЩОТО ДУМИТЕ СА ИЗЛИШНИ...
НАИСТИНА ХОРА КОИТО НЕ ЗНАЯТ СА ЗЛИ. БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ТОВА КОЕТО НАПИСА И СПОДЕЛИ С НАС ЗА ДА ОБЪРНЕМ ВНИМАНИЕ КАТО СИ ВЪЗПИТАВАМЕ ДЕЦАТА....
МНОГО ЦЕЛУВКИ ОТ МЕН И АЛЕКС ЖЕЛАЕМ ВИ УСПЕХ