А това "На колко сте?" е обикновено, за да не объркаш пола.
Дами, заглавието на темата е ясно - не се търси заяждане, не се търси упрек, не се търси превъзходство... търси се отговор! Който има мнение да сподели, който няма - да не се заяжда, моля!
- Публикувана: 13 апр. 2009, 22:35 ч.
- Последно мнение: 16 окт. 2009, 17:44 ч.
Какво ни кара да говорим за бебето с "НИЕ"?
"На колко е бебето?" не рискува да обърка пола!
Дами, заглавието на темата е ясно - не се търси заяждане, не се търси упрек, не се търси превъзходство... търси се отговор! Който има мнение да сподели, който няма - да не се заяжда, моля!
А това "На колко сте?" е обикновено, за да не объркаш пола.
Да, има нещо вярно!
Писахме скоро по въпроса, там съм си казала и мнението
- нито ме дразни, нито го приемам за нещо смешно или лошо. Идва от бременността - когато майката и бебето са едно. Мило е
И на мен ми се е случвало несъзнателно да го използвам. Не ме дразни и се учудвам на хората които се дразнят и правят забележки на използващите го !
Може би се дължи на факта,че 9 месеца сме били едно цяло с бебето .
Използването на "ние" според мен е до времето когато детето започне да говори.
Може би се дължи на факта,че 9 месеца сме били едно цяло с бебето .
Използването на "ние" според мен е до времето когато детето започне да говори.
Използването на "ние" според мен е до времето когато детето започне да говори.
Ами аз познавам майки с деца на по 4-5 години, които още го ползват....
И на мен ми се е случвало няколко пъти да го ползвам в определен контекст, примерно да кажа "Имаме си ново зъбче". Обаче има и такива жени, които никога не съм чула да говорят за детето си в единствено число - е това ми идва малко в повече, признавам си....
Използването на "ние" според мен е до времето когато детето започне да говори.
Ами аз познавам майки с деца на по 4-5 години, които още го ползват....
Една моя позната говори все още така, нищо, че дъщеря й ще абитуриентка след месец. "Ние си избрахме рокля, утре сме на проба, а вкъщи се учим да ходим с високите токове".
Само като й се роди внуче, не знам как ще го каже - "ние родихме внуче", или "ние родихме син/дъщеря".
Не ми е навик да го използвам, не че ме дразни, просто не ми идва отвътре. Случва ми се рядко, когато говоря с непознати майки, които не знаят името на моето дете и аз на тяхното. Някак си ми е странно да говоря за моето, а още повече за чуждите деца с местоимения и затова съвсем съзнателно употребявам "ние " или "вие" в такива ситуации.
Не го намирам нито за смешно, нито за странно. И аз съм го употребявала понякога. Не съм казвала никога "акаме", "повръщаме" или " болни сме", но пък съм казвала " готвим" или "чистим". Очевидно е, че го правя само аз, но ми харесва да си мисля, че стоейки до мен, детето ми помага. 
