Бие ЮНСКО сърчице, а мами пляскат с ръце! Тема№3

Кажи на личната ти да опита пак, явно не се оправя с програмата..,да пита колежките си как да оправи проблема.

edno momi4e, ако не ти помага това, което е писала cvetemama може да ползваш Дуфалак. Иначе мамите много хвалят сладкото от рози, че действа безотказно.

  ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ МАМЧЕТА ВЕСЕЛА СЪБОТА И НЕДЕЛЯ! МНОГО ПОЛОЖИТЕЛНИ ЕМОЦИИ НА ПУК НА СКАПАНОТО ВРЕМЕ, КОЕТО ОБЯВИХА!

Приятна почивка.....и да не пропуснете следващата тема - №4http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=345256.0

Мерси sharky81!

Пожелания и от мен

Здравейте  
Аз току що се връщам от преглед с добри новини. Имаме пулс   Според докторката съм в 8 г.с. и ми изчисли отново 21.06 за термин. Изписа ми Дуфастон ( да се застраховаме), но-шпа (появи ми се от няколко дена едно придърпване в ляво) и от тия прословути таблетки Емил. Сега отивам да хапна нещо че взе да ми става пак зле   и после ще наваксвам с новостите в темата.

ivi_81 Бравоооо, сега вече след този момент всичко вече е различно?! Поздравления

Много ме е смях за прословути таблетки Емил - нищо страшно миличкиии!


 

Здравейте момичета!
Много, много мерси, на всички, които ме окуражиха! Взе да ме е срам от себе си. По принцип съм силен характер, никога не се спирам пред нищо да постигна каквото искам, а сега съм се разкиснала ужасно, все на плач ме избива.  А и това гадене 'дето не минава по никакъв начин... Взех да губя търпение и надежда да се оправя. Явно ми се отразява и едноседмичния престой вкъщи- работата ми е свързана с ежеднежни пътувания и полети със самолет /от което ужасно страдах поради гаденето/ и шефа ме освободи докато решат какво да ме правят. Сега е обещал да ме сложи на някаква административна длъжност и чакам да ми се обадят, но докато чакам тази седмица ми се стори цяла вечност, май взех да изтрещявам! Мотах се по магазини, ама то сама не си е работа  Направо незнам жените, които не работят как издържат  Преди си мислех, че е яко да мързелуваш, но явно съм сбъркана нещо и много бързо ми писна!
За запека- съветите, които всички ми дават са да ям супи и готвено, салати и плодове /грозде, сливи/, но да намаля хляба и тестените неща. Необходимо е също движение и повечко течности /прясно мляко, АКТИВИА/. 
Искам да попитам раждалите- в какво се изразява следродилната депресия и как я преборихте??? Има ли начин да я избегнем някакси???
Предварително мерси и пожелавам на всички хубав и усмихнат уикенд!

Гледам,че темичката се е позапълнила бързичко Аз нямах достъп до компа известно време, та съм изпуснала:)
При мен гаденето все още е на първи ред в моя "лист със задължения", успявам да го избегна временно само като ям и с бомбони(за смучене) и близалки.
Интересно ми е на този етап има ли някоя бъдеща мама с тези проблеми,която да се  е събудила като "нова",без гадене

Фантазия27, аз съм 8 сед и май ми поразмина ежедневното повръщане.
За следродилната депресия... аз съм си чувствителна, та си я карам вече два пъти.Лечението е принудително, защото , ти няма да искаш, да се позанимавш с външния си вид,коса ,нокти, козметика...нещо само за теб което си е.
И освен това, според моя опит това е просто процес на осъзнаване на случващото се))))))))))

Момичета ако си платя абонамент за ЖК към някоя болница частна или държавна / явно не по ЗК/, трябва ли пак да си водя бременността към някой доктор по ЗК?
Не е ли логично след като хода на ЖК към болница да не е необходимо пак да ходя на консултация при личния лекар например?
И при това положение личния лекар трябва да ми издаде само направлението за раждане за да мине по клиничната пътека?
Как става ако си направя абонамент?

Следродилната депресия просто се случва на някои хора, преодоляването й е свързано с времето, позитивното мислене и здравословния начин на живот и почивка /трудно като си сама с бебето/. Ако е много сериозно е необходимо лекарска помощ.
Не е задължително всяка жена да страда от следродилна депресия. Чувала съм че най-страшен е 3тия ден след раждането - тогава е най-тежко.
Аз също имах проблеми, но чак депресия не бих го определила. Предимно тревоги дали се грижа добре за детето и т.н.

Има ли такива като нас, дето още не са споделили новината на всеослушание( вие знаете и майка ми само- тя сама позна де- не че си личи просто ме хвана на тясно) Ние заради предишен спонтанен аборт чакаме да минат трите рискови месеца и тогава ще казваме, а вие?

Още никой не знае че съм бременна освен майка ми и естествено мъжът ми. Имам един спонтанен аборт и предпочитам да си мълча. Ще им кажем някъде към средата на декември.
С първата ми бременност пак казах  след като минах 3тия месец и една две седмици.

Аз не съм суеверна, казах почти на всички, още като видях двете чертички, а след още 4 дена, като получих потвърждение от лекар,  и на "целия свят"! Каквото ти  е писано се случва и да споделяш  и да не споделяш, всичкo ти е предопределено!!

Не става дума за суеверие, ами че след третият месец рискът от помятане спада е около 80%.

Има начин да я избегнеш - като забравиш за нея  Аз не я карах. Като цяло, както и депресиите изобщо, се дължи на хормоналния дисбаланс. Чистата следродилна депресия е свързана с чувство за вина - дали съм добра майка, дали правя всичко както трябва и т.н. Това се преодолява с подкрепа от партньора и/или някой близък ... и с малко повече вяра в себе си. Една приятелка ми е разправяла как след раждането на второто си дете, мъжът и деменстративно (според нея) я оставил сама и отишъл да си движи бизнеса в друг град. Каза че почти през цялото време е спяла и лежала, ако не е трябвало да храни бебе - изобщо е нямало да става от леглото. Преодоляла го е като е тръгнала на работа, котато малката е била на 3 месеца. Горе долу това е решението - да си наложиш да правиш нещо, да не се оставяш на инерцията. Както и ако има човек около теб в таково състояние - ръчкаш го тъпо и упорито да прави разни неща, да излиза, да се вижда с хора ... докато накраят се усмихне 
 Това на прима виста. Ако те интересува повече - ще прерова книгите за нея. Все пак това съм завършила, макар и да не го практикувам 

И още нещо, с което аз се сблъсках, но успях да се съхраня в голяма степен. Майчинството е нещо много хубаво, бременноста е свещенна, според някой ... но освен това в живота има още много неща. Не губете контакт с външния свят, с приятели, колеги, работа, не се покривайте сами с похлупака бременна съм или имам малко дете и това да е единственото което ви интересува. Животът не свършва и не се изчерпва, след раждането на едно или няколко деца. Пак ще трябва да бъдем желани, красиви, умни, успяващи. Още много "битки" ще ни предстоят. Може би съм крайна ... не знам ... и въпрос на избор е ... но лично аз не избрах да бъда само и единствено майка. Ако изберете да бъдете само майка - да останете за винаги вкъщи за да се грижите за детето - лошо няма, това е вашият избор - но бъдете и наясно с този избор ...