И аз ги обичам
А брането на грозде по есенно време- отиваше месец и повече по бригади...
и брояхме кофите , че норма имахме
А товарачи ги мятаха в "кораба"
- Публикувана: 28 окт. 2008, 22:29 ч.
- Последно мнение: 29 окт. 2009, 09:27 ч.
Събирам забравени жестове ( леко носталгична)
А бригадите за ябълки? Ходила съм в Пчелник на бригада, там една четвърт беше само с ябълки за износ. Предупредиха ни да не ги ядем, докато берем там. Да дааа-точно това е да размахаш червеното парцалче пред бика 
Спукахме се да ядем, как не ни хвана тогава рядкото щастие или клетвите на бригадира..не знам 
След това ходих в същата ябълкова градина след години и ми стана много тъжно, че беше почти изоставена, ябълките подивели или изсъхнали..
Спукахме се да ядем, как не ни хвана тогава рядкото щастие или клетвите на бригадира..не знам След това ходих в същата ябълкова градина след години и ми стана много тъжно, че беше почти изоставена, ябълките подивели или изсъхнали..
Ама миришат, нали? Да си навреш физиономията в тях. В събота бях на село, точно това направих.
Ние най-много тачим най-тъмните.
http://svejo.bg/wp-content/uploads/2009/09/chrysanthemum_gl.jpg Е даже и по-тъмни, но това са хризантеми. В съзнанието ми Димитровден е тогава, когато мирищат димитровчетата.
А за гроздето, доскоро имахме лозе. Най обичах като го режа, по това време, че и по-късно, да си ръбам пропуснати гроздчета, без да късам зърната с ръка, да си зобя от чепка с пет - шест зърна.
Хамбурския мискет, памид, гъмза, ркацители, каквото падне.
Елица, ние така брахме канадска ренета край Шкорпиловци. Добре, че не съм ходил там отдавна. А какви праскови брахме, и ги ядяхме само белени, разбира се. Текат до лактите, ама кво ти пука.
Извинявай оня ден дето те фитилджосах за това как се къпят мъжете.
Ние най-много тачим най-тъмните.
http://svejo.bg/wp-content/uploads/2009/09/chrysanthemum_gl.jpg Е даже и по-тъмни, но това са хризантеми. В съзнанието ми Димитровден е тогава, когато мирищат димитровчетата.
А за гроздето, доскоро имахме лозе. Най обичах като го режа, по това време, че и по-късно, да си ръбам пропуснати гроздчета, без да късам зърната с ръка, да си зобя от чепка с пет - шест зърна.
Хамбурския мискет, памид, гъмза, ркацители, каквото падне.
Елица, ние така брахме канадска ренета край Шкорпиловци. Добре, че не съм ходил там отдавна. А какви праскови брахме, и ги ядяхме само белени, разбира се. Текат до лактите, ама кво ти пука.
Извинявай оня ден дето те фитилджосах за това как се къпят мъжете.
не м припомняй 
брала съм новоселска гъмза до средата на ноември
гроздовете залепват в ръцете от студ... момчетата палят сухата трева за да се сгреем, а после дружно биват наказани защото носят кибрит. щом носят кибрит, значи пушат
пак добре, че не ги наказаха за изнасилване...
брала съм новоселска гъмза до средата на ноември
гроздовете залепват в ръцете от студ... момчетата палят сухата трева за да се сгреем, а после дружно биват наказани защото носят кибрит.
щом носят кибрит, значи пушат пак добре, че не ги наказаха за изнасилване... 
Най-много съм брала грозде, домати за износ и тютюн.Ех,ако стопанския двор в Петрич можеше да говориииии....
Тютюн само на турските бригади.87-88 год май беше. Извинявай оня ден дето те фитилджосах за това как се къпят мъжете.
Просто този виц (само половината-за жената) ми беше разказал един приятел в скайп. Намерих и другата половина ,та се посмяхме после дружно 
На 4, 5 бригади съм ходила, после имах автомобилна злополука и ме освобождаваха. Ама как ме беше яд...Толкова ми се ходеше-по весело никъде май не съм си изкарвала. И като почнеха да си припомнят разни истории от забавни по-забавни, съвсем ми ставаше криво. Едни мои съученици се загаджиха на една такава бригада и ние ги покривахме като ходеха да се крият в храстите (да се целуват, вие да не си помислите нещо друго
)Много ме беше яд, че никога не се паднахме на бригада за ягоди-обожавам ги. Все картофи, лук, домати..най-вкусната бригада беше ябълковата
Все си мисля, че тия бригади имаха голямо възпитателно значение. Въпреки, че общо взето сега мрънкаме. Къде се срещат сега децата извън училище - на хижа, на екскурзия, на дискотека, на рожден ден. Ами друго си е един месец заедно, работейки. Най странната бригада ми бе преди първи курс във Варна, работих като пещостроител с ІV разряд на ТЕЦ-Варна, есента на 1979г. Работата се състоеше в разнасяне на криви тухли, част от конус, с хаспел, ро земята и по скелетата. А, и е дна към енергото, пак във Варна. Някакъв по монтаж и демонтаж на високоволтови подземни и надземни съоръжения. Работата беше копане. Нормата беше 0.8х0.4х11м. Една баба се опитваше да прибере първолачето си, като му натякваше, че ако не учи, ще копае като нас. Не можах да я изтрая, та му викам, че ние тука всички сме ходили 13 години на училище, докато ни разрешат да покопаем. Копаех с един колега от друг факултет, Мао Шидеров. Баща му бил военно аташе в Китай, като се родил. Носеше си паспорта, защото мацките не вярваха.
Гледам пак за бригадидите сте си спомняли...Аз на точно таква бригада не попаднах, но пък не е като да не съм полагала общественополезен (безплатен) труд - от 4-ти клас напролет и наесен се ходеше да се садят/вадят картофите на училището, после през учебната година в часовете по физическо носехме строителни материали, защото се строеше новия корпус на училището и актовата зала (със сцена; иначе нямахме физкултурен салон).. и прочие. От малки ни приучаваха на труд
В по-горните класове всяка есен ни пращаха на бригада за грозде и единственият плюс беше, че две-три седмици отървавахме училище.
Иначе съм ходила на доста бригади, но най-гадно беше на доматите, пек - няма къде да се скриеш, ръцете ти лепнат от листата им, постоянно свит одве...
Ако не ги обожавах, след това преживяване нямаше да ги кусам. Та, си мисля, че и с ягодите ще е нещо подобно.
Най-любимата ни бригада беше за праскови за износ. Ммм..., спирам, че...
Да, и аз исках да кажа, че намирам бригадите за много полезно нещо. С удоволствие бих пращала сина си на такива, ама като си нямам село.
Иначе съм ходила на доста бригади, но най-гадно беше на доматите, пек - няма къде да се скриеш, ръцете ти лепнат от листата им, постоянно свит одве...
Ако не ги обожавах, след това преживяване нямаше да ги кусам. Та, си мисля, че и с ягодите ще е нещо подобно.
Най-любимата ни бригада беше за праскови за износ. Ммм..., спирам, че...
Да, и аз исках да кажа, че намирам бригадите за много полезно нещо. С удоволствие бих пращала сина си на такива, ама като си нямам село.
...
гроздовете залепват в ръцете от студ... момчетата палят сухата трева за да се сгреем, а после дружно биват наказани защото носят кибрит. щом носят кибрит, значи пушат
пак добре, че не ги наказаха за изнасилване...
гроздовете залепват в ръцете от студ... момчетата палят сухата трева за да се сгреем, а после дружно биват наказани защото носят кибрит.
щом носят кибрит, значи пушат пак добре, че не ги наказаха за изнасилване...
За бригадите си спомних, като рекоха къде е бил на бригада премиера и щото и аз там съм била на една бригада... 
Голяма рзсипия и студентски мързел беше, не ни платиха лев, че сме яли на корем и имало само за общежитието заработено....то си беше направао конюшня, ама водеше се , че ни осигуряват подслон и храна
Иначе - и грозето от чепките , и ябълки наполовина(какви ябълки.....), и пипер от корена късаш и ядеш, щото не те прибират за обяд, докато не свършиш там намкво си....Само от чувала с розите не съм си хапвала и на разкопките в Царевец нямаше какво да зобнеш, освен от някой крайпътен орех
Голяма рзсипия и студентски мързел беше, не ни платиха лев, че сме яли на корем и имало само за общежитието заработено....то си беше направао конюшня, ама водеше се , че ни осигуряват подслон и храна
Иначе - и грозето от чепките , и ябълки наполовина(какви ябълки.....
), и пипер от корена късаш и ядеш, щото не те прибират за обяд, докато не свършиш там намкво си....Само от чувала с розите не съм си хапвала и на разкопките в Царевец нямаше какво да зобнеш, освен от някой крайпътен орех 
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=440565.new#new - нова тема, че тази стана леко дълга.