Наскоро ходих в родилното отделение на централната болница в Окланд, Нова Зеландия. Имах среща с една от старшите акушерки в родилното, проведох нещо като интервю, след което ме разведе да видя условията им. Реших да споделя тук защото смятам че е директно свързано с темата за активното раждане в Бг и може да е интересно четиво за някои от вас.
Болницата е държавна и в нея се занимават главно със secondary и tertiary level care (което ще рече високо рискови случаи). Процента им на секцио раждания е 31%, което при положение че се отнася само за високо рискови случаи мисля че не е зле. Условията изглеждаха добре - няма предродилна и родилна зала, стаите за раждане бяха самостоятелни (само с по едно легло), всяка стая със собствена баня и тоалетна. В четири от стаите има и басейн, който може да се използва както за самото раждане, така и за успокояване на болките по време на първата фаза. Ето въпросите които обсъждахме:
1. Обръщане на седалищно бебе - ползва ли се External Cephalic Version?
Освен ако няма някакъв специфичен риск за бебето, при седалищно бебе винаги се пробва ECV преди прибягване до други вмешателства. Обикновенно се прави след 37-мата седмица от бременността.
2. Прави ли се рутинна клизма?
Това не се практикува от повече от 17 години. Акушерката даже ѝ стана смешно на въпроса.
3. Проверки за разкритие
Препоръчват да се прави проверка на разкритието при постъпването в болницата, за да се види до къде е стигнало раждането. След това се правят на всеки 4 часа. Action alert се предприема ако има по-малко от 1см напредък в разкритието за 4 часа. (тук записките ми са малко непълни, защото бързах и не помня със сигурност дали беше ако няма никакъв напредък в разкритието в продължение на 4 часа или ако има около 1 см напредък само за това време).
4. Свобода на движението
Повечето родилки си искали епидурални, в следствие на което няма как да се движат - това го каза акушерката с тон на съжаление. За тези които са без епидурални, ги окуражават да се движат и да сменят позите. Предоставят им топки за упражнения и могат да вървят свободно. Ако се налижи да следят тоновете, го правят с колан който е remote controlled, за да може майката да се движи свободно.
5. Храни и напитки по време на раждането
Всякакъв вид напитки са позволени. Ако е сложена епидурална упойка, са позволени само "прозрачни" напитки (вода, сокове, чай). При ниско рискови раждания, не е проблем и да се яде.
6. Слагане на изкуствен окситоцин
Има много стриктни правила за това кога се слага и трябва да е изрично предписано от доктор. Акушерките не го слагат и като цяло не се използва рутинно.
7. Отлепяне на мехура
Не се прави след като раждането е започнало. Ако се прави преди това, се извършва от главния следящ раждането (акушерка, GP или гинеколог) като метод за предизвикване на раждането, но като цяло не е широко разпространена практика.
8. Пукане на водите
Обикновенно се прави само ако раждането е предизвикано или ако има сложена епидурална упойка. Не се прави рутинно.
9. Ако водите са пукнати и няма напредък, колко време се изчаква преди да се предизвика раждането?
В момента са в процес на прилагане на нов протокол за това. До момента се чака 18 часа, като на 18тия час се слага антибиотик. С новия протокол времето се увеличава на 24 часа.
10. Епизиотомия
Не се прави рутинно. Прави се само с цел избягване на разкъсвания трета степен, които според акушерката се срещат по-често при пациенти от азиатски произход.
11. Следене на контракции и тоновете на бебето
Електронно следене на тоновете не се практикува рутинно, прави се само ако има предварително известен проблем. Иначе се използва sonicaid за да се проверяват тоновете на бебето от време на време.
12. Практика на skin-on-skin след раждането
Болницата е приятел на бебето и целят веднага след раждането да има поне 90 мин непрекъснат контакт между майката и бебето. При секцио раждане практикуват буза-до-буза като изкарат и увият бебето (според нея понеже бебетата не могат да са директно върху майката, по-бързо им става студено и заради това обикновенно не са при майката през цялото време по време на операцията). След първоначалния контак при секцио, най-много 45 мин след раждането им (не след края на операцията) бебетата се дават да седят при майките постоянно.
13. Прерязване на пъпната връв (веднага или се изчаква)?
Зависи от предпочитанието на майката в плана ѝ за раждане. Ако няма изрично предпочитание пъпната връв се реже около минута след раждането.
14. Протокол относно слагането на витамин К
Слага се само след информирано съгласие на майката, но се препоръчва за всички бебета. Слага се или под формата на една мускулна инжекция или се взема устно (3 дози през няколко дена).
15. Протокол за ваксиниране за Хепатит Б
Не се практикува рутинно. Слага се само ако майката е носител на Хеп Б вируса и след подписването на информирано съгласие.
16. Слагане на очни антибиотици
Не се практикува освен ако майката е инфектирана от Хламидия (или друго подобно заболяване) и бебето е родено вагинално. Даже и да е носителка майката, ако бебето се роди секцио, не се слага нищо в очите.
Болницата е държавна и в нея се занимават главно със secondary и tertiary level care (което ще рече високо рискови случаи). Процента им на секцио раждания е 31%, което при положение че се отнася само за високо рискови случаи мисля че не е зле. Условията изглеждаха добре - няма предродилна и родилна зала, стаите за раждане бяха самостоятелни (само с по едно легло), всяка стая със собствена баня и тоалетна. В четири от стаите има и басейн, който може да се използва както за самото раждане, така и за успокояване на болките по време на първата фаза. Ето въпросите които обсъждахме:
1. Обръщане на седалищно бебе - ползва ли се External Cephalic Version?
Освен ако няма някакъв специфичен риск за бебето, при седалищно бебе винаги се пробва ECV преди прибягване до други вмешателства. Обикновенно се прави след 37-мата седмица от бременността.
2. Прави ли се рутинна клизма?
Това не се практикува от повече от 17 години. Акушерката даже ѝ стана смешно на въпроса.
3. Проверки за разкритие
Препоръчват да се прави проверка на разкритието при постъпването в болницата, за да се види до къде е стигнало раждането. След това се правят на всеки 4 часа. Action alert се предприема ако има по-малко от 1см напредък в разкритието за 4 часа. (тук записките ми са малко непълни, защото бързах и не помня със сигурност дали беше ако няма никакъв напредък в разкритието в продължение на 4 часа или ако има около 1 см напредък само за това време).
4. Свобода на движението
Повечето родилки си искали епидурални, в следствие на което няма как да се движат - това го каза акушерката с тон на съжаление. За тези които са без епидурални, ги окуражават да се движат и да сменят позите. Предоставят им топки за упражнения и могат да вървят свободно. Ако се налижи да следят тоновете, го правят с колан който е remote controlled, за да може майката да се движи свободно.
5. Храни и напитки по време на раждането
Всякакъв вид напитки са позволени. Ако е сложена епидурална упойка, са позволени само "прозрачни" напитки (вода, сокове, чай). При ниско рискови раждания, не е проблем и да се яде.
6. Слагане на изкуствен окситоцин
Има много стриктни правила за това кога се слага и трябва да е изрично предписано от доктор. Акушерките не го слагат и като цяло не се използва рутинно.
7. Отлепяне на мехура
Не се прави след като раждането е започнало. Ако се прави преди това, се извършва от главния следящ раждането (акушерка, GP или гинеколог) като метод за предизвикване на раждането, но като цяло не е широко разпространена практика.
8. Пукане на водите
Обикновенно се прави само ако раждането е предизвикано или ако има сложена епидурална упойка. Не се прави рутинно.
9. Ако водите са пукнати и няма напредък, колко време се изчаква преди да се предизвика раждането?
В момента са в процес на прилагане на нов протокол за това. До момента се чака 18 часа, като на 18тия час се слага антибиотик. С новия протокол времето се увеличава на 24 часа.
10. Епизиотомия
Не се прави рутинно. Прави се само с цел избягване на разкъсвания трета степен, които според акушерката се срещат по-често при пациенти от азиатски произход.
11. Следене на контракции и тоновете на бебето
Електронно следене на тоновете не се практикува рутинно, прави се само ако има предварително известен проблем. Иначе се използва sonicaid за да се проверяват тоновете на бебето от време на време.
12. Практика на skin-on-skin след раждането
Болницата е приятел на бебето и целят веднага след раждането да има поне 90 мин непрекъснат контакт между майката и бебето. При секцио раждане практикуват буза-до-буза като изкарат и увият бебето (според нея понеже бебетата не могат да са директно върху майката, по-бързо им става студено и заради това обикновенно не са при майката през цялото време по време на операцията). След първоначалния контак при секцио, най-много 45 мин след раждането им (не след края на операцията) бебетата се дават да седят при майките постоянно.
13. Прерязване на пъпната връв (веднага или се изчаква)?
Зависи от предпочитанието на майката в плана ѝ за раждане. Ако няма изрично предпочитание пъпната връв се реже около минута след раждането.
14. Протокол относно слагането на витамин К
Слага се само след информирано съгласие на майката, но се препоръчва за всички бебета. Слага се или под формата на една мускулна инжекция или се взема устно (3 дози през няколко дена).
15. Протокол за ваксиниране за Хепатит Б
Не се практикува рутинно. Слага се само ако майката е носител на Хеп Б вируса и след подписването на информирано съгласие.
16. Слагане на очни антибиотици
Не се практикува освен ако майката е инфектирана от Хламидия (или друго подобно заболяване) и бебето е родено вагинално. Даже и да е носителка майката, ако бебето се роди секцио, не се слага нищо в очите.
Или говориш за 2012, когато ще е голямата промяна 
. 
Божееее, че той човек да не ражда в БГ.