Ти ще си прецениш кое е най-добре за нея. Ако не е готова, няма защо да я мъчиш, ще намериш друг вариант.
Велина я записах да ходи на ясла, когато беше на 2.3 г. /не за друго, а за да има някакъв социален живот, защото в Канада израстна малко диворасляк/. Не се получи и я спрях, нямаше смисъл да я травматизирам, тя го преживяваше страшно тежко.
След доста време реших да я дам на градина. Смятах, че е като е по-голяма, адаптацията ще е по-лесна. Нищо подобно не се получи. Ужас некъв. Отново я спрях. И чак сега, на 5.6 г. тръгнаха нормално нещата. Донякъде, де, защото тя ходи само до обяд /заради окото, което трябва да закриваме всеки ден по 5 ч., се налага да ми е пред погледа, че там ще му изпусна края и файда може да няма от лечението й/. Сигурна съм, че нямаше да е толкова лесно, ако се налагаше да стои по цял ден.
Поплаква, колкото да не е без хич сутрин, но не е болка.
Дано при вас стане по-лесно.
Първите 2 седмици, 1 месец да поплакват - знам, че е нормално. При нашето дете не беше единият плач и затова се разтревожихме и решихме да не й даваме hard time.
Теб няма да те питам какво ти е, че не е прилично такова любопитство, но ти пожелавам скоро това, което те мъчи да е в миналото!
Късмет утре!