АНТИМАЛИГНОЦИТ-ние болните от рак,молим за подкрепата Ви!!!

Коментаторка, и тук ли се лепна като вирус..
ТОЗИ ФОРУМ Е, "  ЗА АНТИМАЛИГНОЦИТ"
 Христов да не е луд, ако е продал формулата да иска регистрация, вярвай на каквито си искаш форуми, но това не е вярно.  Та нали този, който е купил, ако е така пръв ще скочи....пълни глупости.

И виж това:
http://www.puls.bg/forum/viewtopic.php?f=28&t=7424&sid=9 … p;start=75#p74741
за нас, САМО ТОВА Е ВАЖНО, лекарството лекува и трябва да го има!!
ФОРУМА Е ЗА АНТИМАЛИГНОЦИТ - напомням, направи си друг ПРОТИВ.

Много ми хареса следното изречение:
In 1967 Hristov opened a clinic in West Germany, where he charged 3,000 marks for a single CH-23 treatment. However, the Bavarian Medical Society brought criminal charges against him and he closed the clinic after the government refused permission for him to remain in Germany.

В превод: През 1967 Христов открива клиника в Западна Германия, където е таксувал пациентите по 3000 марки за едно лечение с СН-23. Баварското Медицинско дружество повдига криминален иск към него и след като правителството му отказва разрешение за престой в Германия, той я закрива. линк към източника: http://caonline.amcancersoc.org/cgi/reprint/18/3/174
С две думи са го осъдили и изгонили от Германия!

И тук ли има някаква световна конспирация на лекарите и фармацевтичните компании против Продан Христов!?

Е обяснете ми Почева, за каквъв избор и за каква регистрация ми говорите!?

Искате да повярвам на вас и някакви нищо незначещи списъци, и да не обърна внимание на всички офицялни предупреждения на Австрийското, Немското, Американското, Българското правителства, че Продан Христов и брат му са мошеници! Искате да поварвам на някакви абсолютно ламерски и нелогични обяснения относно действието на "медикамента", които ще изглежда смешни дори на един първокурсник, и да не вярвам на реномирани научни издания, които съвсем категорично заявяват, че лекарството не действа!
Икате от мен да повярвам на вас, една абсолютно некомпетентна, нобразована и ограничена личност!

Ами не ви вярвам!

И не само, че не ви вярвам, а вече се съмнавам, че цалата ви дайност не е провокирана не от желанието ви да помогнете на нещастнищите болни от рак, а единствино и само от  комисионната, която ви плаща Продан Христов!!!!

Абсолютно си права, всички това искаме, право на избор с Антималигноцит, който е доказал, че е нетоксична терапия срещу рака, и лекува, всичко друго за болния няма значение..

Това абсолютно не е вярно, прочетете книгата и ще разберете истината, това го пишат тези които са пречели и саботирали кл. изпитания и затова клиниката е била затворена.
Аз мога да ви донеса един куп оригинални немски списания, с научни публикации, които Христов пази от тогава още. Там са отразявани във всеки брой резултатите от кл. изпробване, има го и този етап, когато главната лекарка през ноща взема голяма част от кл. документация, заедно със количество от медикамента и  напуска клиниката, тя остава без главен лескар и без такъв не може да функционира / по закон/.
В същото време здравните власти, нареждат, да не постъпва в клиниката лекар, тъй като ще му отнемат правата, клиниката остава без лекар и така бива затворена. Пациентете излизат на протест пред Мз, но не успяват да се преборят, също има снимки в списанията....
 Пак ви казвам всичко това го има във тези списания, със факти и снимки.
 Христов е лекувал болните безплатно, а са искали от него да плаща данъци, това е истината.
 Сега какво стана, мнението на противниците на Антималигноцит и истината отразена в немските списания...
кой крив, кой прав, ще му дойде времето.
Със клеветите може да спрете, защото мога и да ви съдя. Никога не съм получавала комисионни, за ваше сведение, имам 117лв. сметка за моб. тел. / за последния месец/ за това което правя, и си ги плащам сама....сигурно и само, според вас, за да лъжа хората, а това е така вече 5г., ДА ДАВАМ ЛИЧНИ СРЕДСТВА, ЗА ДА ЛЪЖА ХОРАТА, СМЯХ.. Засрамете се малко.
Имайте уважение към една майка, която е погребала детето си от рак, и всичко това прави в името на това, по малко такива майки да има......да имат избор навреме, защото аз дадох лекарството на майката на СОфия, която е със диагнозата на синът ми, а  София вече е на 19г.,, за което съм щастлива, а майката благодарна, а моето от 10г. в земята.
Просто престанете!
НАПРАВЕТЕ СИ ТЕМА ПРОТИВ.

Много добре му го каза....

Хули, Ина, докъде стигна преброяването? Някакъв развой?
 

Линка ти не ми се отваря. Явно не е предназначен за мен.

На мен също Хули, но със сигурност е пак някоя глупост...

http://www.google.bg/#hl=bg&source=hp&q=%D0%BA%D0%B0%D1% … =90bbbb9583445eeb

Резултат № 5 - ЗДРАВЕ - Самозванец лекува рак с божур и овча опашка!

Чудесна статия са написали за вас и Продан Христов, да ви се неначуди човек на изобретателността!

ТОВА СА ВАШИ КОЛЕГИ, ПО ПИСАНЕ.
Вас не ви интересува този линк:
http://www.puls.bg/forum/viewtopic.php?f=28&t=7424&sid=9 … p;start=75#p74741
 и това, че тази и още 6 майки се радват на децата си, излекувани с Антималигноцит, вас ви интересува, само негативното....
Със сигурност нямате интерес, да се регистрира лекарството и колкото и голям да ви е интереса, се замислете, че утре може да ви потрябва и на вас Антималигноцит, химиотерапия и лъче шансовете го знаете, че никак не са добри......
Интересно, защо няма сайт, които да пише колко е вредна химията, колко "помага", как хората умират от самата нея, по време на вливки...а за Антималигноцит има толкова противници, интересно защо...защото точно тези, които произвеждат цитостатици пускат такива сайтове...

И понеже виждам, че от търсене на негативната и лъжлива информация, нямате време да прочетете истината, аз ви я давам......КАТО ВСИЧКО ТОВА, МОЖЕ ДА СЕ ВИДИ В ОРИГИНАЛНИ НЕМСКИ СПИСАНИЯ, ОТРАЗЯВАЛИ ИСТИНАТА.

Тр.В. Вие наехте ли лекарски екип?
Пр.Хр. Да. Беше доста проблематично не само за лекари, но и за помощен персонал, за сестри. Преди да се открие клиниката, прябваше да има персонал. Давах обявления по вестниците и още при първото се яви някакъв си д-р Вестрик, който е син на председателя на Бундестага в Бон. Във всеки случай фамилията му е много известна в Германия. По телефона си определихме среща в Мюнхен - в хотела Байеришехов. Това бе един от най-добрите хотели в Мюнхен по онова време в разговора Вестрик изяви желание веднага да започне работа, по възможност - още на следващия ден. Заплатата му бе около 5000 марки на месец. Трябваше да се организира вече и болничен персонал. Готвач намерихме от Виена, понеже имаше голяма криза за работна ръка. Сестри търсехме чрез обявления. Правехме опит от болниците да привлечем медицински сестри, на които плащахме двойни заплати. Малко или много, успяхме да съберем персонал, за да може да се открие клиниката. Първият пациент - американски журналист, който чул, че има такава болница в Ирландия. Отива със самолет в Ирландия и оттам му казват, че въпросната клиника е някъде в околностите на Мюнхен.
Три дни преди откриването той беше пред вратата и стана първият ни пациент. Само за няколко дена всички легла бяха заети, понеже пресата преди това бе съобщавала, че в Райхенхал се подготвя откриване на клиника за лечение на рака, която аз организирам. Така че болни имаше предостатъчно - повече, отколкото бяха необходими.
Тр. В. Горе-долу какво число болни лежаха там?
Пр.Хр. Клнниката беше малка, с 46 легла, бързо се напълни и всички други отидоха по хотелите. Лекуваха се амбулаторно и стационално. За един-два месеца броят им нарасна на около 400 души, общо - амбулаторно и стационарно.
Сега за първите проблеми. Най-напред всичко вървеше добре. Лечението протичаше както беше запланувано.
Първите проблеми се явиха с главния лекар д-р Вестрик. Той приемаше болни, които, дето се казва, имаха живот още по няколко дена или по няколко седмици. А тия, които бяха още в добро общо състояние - не ги приемаше, което беше против условията на дадената ми концесия. Според нея трябва да се лекуват само болни, които са в добро състояние. А той - прави точно обратното. Обърнаха ми внимание от общината -писаха ми писмо, че нарушавам изискванията на концесията.
Това споделих няколко пъти с лекаря. Той обаче беше доста арогантен - казва че това са неща, които сам може да прецени като лекар, а не някой си чиновник от общината. Получих второ предупреждение, че ще ми отнемат разрешението, ако продължавам да приемам такива болни. Поставих ултимативно въпроса на д-р Вестрик. Той стана от бюрото и вика : "Напуснете стаята!" (Смях)
Тр.В. Вие сте работодателят му, пък той ви гони от стаята;
Пр.Хр. "Напуснете стаята! Това си е моя работа!"
Отговарям му: "Да видим кой ще напусне стаята. Вие веднага напускате клиниката!" Той в началото не вярваше, че аз така сериозно говоря, но разбра, че не е на шега, и започна да иска извинение, за да остане. "А, не! В никакъв случай! При това положение не може да останете. Ако не напуснете, ще се обадя в полицията - ще ви изкарат насила от тук." И той напусна. Аз имах още трима души лекари. Д-р Берга от Клагенфурт също работеше в клиниката. Със своя опит той беше един от най-добрите.
Тр.В. Д-р Берга ви последва и тук?
Пр.Хр. Така беше още в самото начало. Той трябваше да въведе свои колеги в практиката. Имахме трима лекари, но главният по закона на германците трябва да бъде германец. И след като клиниката остана без главен лекар, веднага трябваше да се намери друг такъв. Дадох отново обявление по вестниците и се обади лекарка от Линдау на езерото Бодензее, до швейцарската граница - някоя си д-р Вайс, която пристигна още на следващия ден. По професия хирург. Веднага напусна мястото, където работи и започна при нас. През това време д-р Вестрик направи няколкократни опити да се върне, обаче аз бях категоричен и не исках да го приема. Клиниката започна отново да функционира както трябва.
Тр.В. Защо Вестрик е постъпил така?
Пр.Хр. Той е бил пратен от индустрията с някаква цел или от Лекарската камара.
Тр.В. Или е своеобразен особняк?
Пр.Хр. Не го знам. Във всеки случай той саботираше. Имаше за няколко месеца към 20 смъртни случая. След като се разделихме, той си установи частна практика близко до моята клиника и постоянно търсеше контакт с нас, като свърза приятелство с мой болногледач и болнична сестра. И двамата бяха от Мюнхен. Всеки ден бяха заедно. Те му даваха информация във връзка с провежданото лечение. Спомням си имах един пациент югославянин, който живееше в Лион, Франция, и неговата жена работеше в кухнята обща работа. Тя ми каза, че болногледача Милднер и болничната сестра Ева са взели две шишета от медикамента и са изчезнали през задния вход. Заминали в посоката, където живее Вестрик. Веднага се обадих на полицията. Дойдоха, обаче никакви мерки не предприеха. Така си остана. Не се мина много време, започнаха да се носят слухове, доколкото е верно, не мога да го докажа, че тия две шишета са влезли във фабриката "Байер" от Вупертал, за което д-р Вестрик е получил 130 хил. марки. Шест месеца по-късно фирма "Байер" излезе с някакъв медикамент - т. нар. "Аспарагиназа", която уж лекува левкемията, но не се чу нищо добро за тоя медикамент. Той съществува и до днес. За късо време го регистрираха, обаче резултатите са като на всички други медикаменти на пазара.
Така протече ерата на д-р Вестрик. След него работата продължи д-р Вайс. Тя имаше и слабости - обичаше да си пийва. Често се напиваше. Трябваше колегите да вършат нейната работа. Не идваше редовно на визитации. Но иначе, като лекар, беше упорита, провеждаше добре лечението. Разбира се, аз трябваше да следя за всяко нещо как се изпълнява. Не се намесвах в терапията. Тя си провеждаше лечението, обаче и аз си казвах мнението - за дозировката или за други неща, свързани с него. Мога да кажа, че в клиниката имаше много добра атмосфера. Между пациентите и персонала взаимоотношенията бяха като в една голяма фамилия. Нямаше тая болнична обстановка, както в големите заведения, ами една домашна атмосфера, което за човек, болен от рак, е от голямо значение. Впоследствие офанзивата от страна на Лекарската камара, от страна на фармацевтичната индустрия, от страна на местните власти се засилваше с всеки изминат ден. Колкото резултатите ни бяха по-добри, колкото повече болни се изписваха без симптоми, толкова по-голяма ставаше реакцията от страна на конкуренцията, така да се каже. Стигна се дотам да викат д-р Вайс при прокурора, без да има причини. Прокурорът я предупредил, че е по-добре да напусне клиниката, понеже има опасност да я съкратят, да и отнемат правото на лекар, да я изключат от Лекарската камара.
Тр.В. А какви мотиви са изтъквали?
Пр.Хр. Понеже се занимавала с изпробване на ново лекасрство, което не било още признато. По тоя начин са и оказвали влияние. Как е протекъл целият този натиск от страна на властите, и до днес не може да се каже. Но те успяха в края на краищата да постигнат целта си и една сутрин д-р Вайс не дойде на работа. Питам я защо не идва.
Отговори ми да се обадя на началника на Здравната служба - той да ми каже. Обаждам се и ми казват: "Ами тя напусна. Няма да идва на работи в клиниката. Вие в срок от 24 часа трябва да си намерите нов главен лекар." По тоя начин те успяха.
Тр.В. Д-р Вайс оцени ли лекарството и смяташе ли, че то заслужава внимание?
Пр.Хр. Тя беше убедена в това и винаги когато имаше добри резултати, ме викаше да ми ги демонстрира. "Вижте -така беше. Сега е така." Във всеки случай успяха да я накарат да напусне."
Но един ден преди да напусне е идвала през нощта три пъти с кола и задига всичките архиви на болницата. Всички болнични листове, епикризи, изследвания бяха под контрола на д-р Вайс.
Тр.В. Солидна организация.
Пр.Хр. Всичко се взема през нощта и се изнася от клиниката. На другият ден когато отивам, ми се донася, обаче^ беше вече късно. Цялата документация беше вече изнесена. И затова днес нямам абсолютно нищо черно на бяло за лекуваните болни, които са над 600 души.
Тр.В. Защо не предвидихте специално съхранение на тази документация?
Пр.Хр. Тя има право да ги съхранява. Аз не съм лекар. Лекарят трябва да съхранява документацията. Пък и кой ти мисли за такова нещо. Понеже са наша собственост, опитах да ги получа чрез Лекарската камара. Те бяха доста неотзивчиви, като изтъкнаха споменатите мотиви.
Тр.В. Въпреки че документацията е ваша собственост?
Пр.Хр. Да. Обаче право да я чете, да вписва в нея има лекарят - аз не, въпреки че съм собственик на клиниката. Това са лекарски професионални тайни.
Тр.В. А може ли един лекар, напускайки болницата, да си вземе документацията, която е създавал в процеса на леченнието?
Пр.Хр. Няма законно право. Обаче всичко беше потушено. Исках да върна документацията по съдебен ред. От Бат Райхенхал отидох в следващия околийски град, където има и съд. Говорих с адвокат, който трябваше да заведе дело. Стигна се до съда и там въобще не му се даде ход. Така всичко замря.
Тр.В. Колко време просъществува тази клиника?
Пр.Хр. Една година и няколко месеца.
Тр.В. И проведохте лечение на 600 души.
Пр.Хр. 600. Към 600 души минаха.
Тр.В. Какви бяха резултатите?
Пр.Хр. Имаше резултати при онези, които не бяха умрели по времето на Вестрик. Всички бяха в добро състояние. Не при всички туморът беше изчезнал, но като се изписваха, им поръчвахме да дойдат след няколко месеца за контролен преглед и за продължаване на лечението. И един куриоз - когато напусна главната лекарка, от Здравната служба ми дават ултиматум: Тъй като оставам без главен лекар, трябва да намеря такъв на другия ден до 18 часа.
Тр.В. Значи, играта продължава жестоко.
Пр.Хр. Дават ми срок 24 часа. С голямо напрежение към 11 часа на същия ден намерих лекар, германец, който се съгласи да поеме работата и в 15 ч. да направи визитация. Също в 11 часа се обаждат от прокуратурата в Бад Райхенхал и ме викат за някакви сведения. Питам се: за какво може да ме вика прокурорът мене? Отивам веднага и той казва: "Тук има някои неща. Трябва да ги изясним." Обаче стоя няколко минути и излезе. Нямаше го около половин час, след което идва за минути и...: "Малко ще почакате." Тази сцена повтори няколко пъти и ме държа до пет и половина следобед в канцеларията си. Още на обед му казах: "Имам нов лекар. В 15 часа следобед се прави визитация. Аз трябва да присъствам. Да го въведа. Да му предам клиниката. " Отговаря ми: има време, след това изчезна и не се върна до пет и половина. В пет и половина позвъниха моите хора и съобщиха, че този лекар, който обеща да поеме работата на д-р Вайс, отказва, понеже му се обадили от Здравната служба и го предупредили, че ако постъпи на тази служба, ще има проблеми с Лекарската камара. И той напуска, преди да е постъпил. По това време в клиниката имаше пет души лекари, но шефът трябва да бъде немец. И аз точно в осемнайсет без двадесет излизам от прокурора и първо отивам при собственика на сградата, в която е клиниката. Той работи в градската болница. "Д-р Раух, казвам му, не може ли докато, намеря лекар, да поемеш клиниката официално?" Той вика: "Дума да не става, Не мога." Връщам се и се обаждам по телефона на един познат, който също има частна клиника в Щаундах на езерото Кимзее - д-р Фелдвег. Казвам му какво е положението. "Веднага, аз трябва да се обадя на моя колега да дойде да ме замести и тръгвам."
Обаче докато намери заместника - дойде в 20 часа. Веднага направи визитация. Всички пациенти бяха обслужени. Понеже имаше и други лекари, работата вървеше. Той остана да спи в клиниката, а сутринта пристига една банда - комисия от Здравната служба, та трябва да се затвори. Тогава отгоре слиза д-р Фелдвег, казва им, че той работи от предния ден. Отговориха му: "Нас не ни интересува това нещо." Той се скара с комисията и понеже се възмути доста, избръмча някакви обиди на немски, взе си шапката и замина. Но важното е, че всичко това се развива за по-малко от 24 часа. Въпреки пречките, които ми създадоха, аз намерих главен лекар за 12 часа. Но замисълът на властите прозираше. Той не беше загриженост за болните, а битка срещу мен и срещу новия медикамент.
Тр.В. Имате ли информация на други да са поставяни такива срокове?
Пр.Хр. Няма такова нещо.
Тр.В. Значи това е явна гонитба.
Пр.Хр. Всичко това е игра. Когато ме повикаха при прокурора, аз бях намерил лекар в 11 ч. Държат ме до 18 без двадесет, прогонват лекаря, когото бях уговорил, и скъсяват срока на половина. По същество оставят ми само 20 минути, за да намеря нов лекар.
Тр.В. Явно.
Пр.Хр. Да бях фокус-мокус - пак не мога. Е, аз го намерих, обаче той дойде в 20 часа, а техният скъсен на 12 часа срок в 18 вече беше изтекъл. На другата сутрин ми отнемат концесията.
Тр.В. Заговорът работи безупречно.
Пр.Хр. Няма грешка. И сега започна голямата трагедия. При нас беше пълно с болни. Никой от тях не иска да напусне, понеже, малко или много, те виждаха резултатите. Шефът от Здравната служба казва: "Клиниката от днес е затворена и всички трябва да си отивате в къщи."
Тр.В. Без да им каже мотивите.
Пр.Хр. Без да им каже мотивите. В къщи или пък в някоя Друга клиника да отидат. Много от близките на болните живееха в Райхенхел и идваха да ги навестят. Организираха събирания, направиха манифестация с плакати. Текстовете някъде съм ги записал: "Убийци!"... и пр. И обикаляха клиниката.
Тр.В. Близките на болните?
Пр.Хр. Близките на болните. Всички заедно.
Тр.В. Демонстрация против държавната власт?
Пр.Хр. Именно.
Тр.В. Не против вас.
Пр.Хр. Не. За моя подкрепа. Обикаляха болницата. Демонстрация направиха самите пациенти. Които имаха някакви връзки с правителството се заеха да направят всичко възможно клиниката да не се затваря. Пращаха протестни телеграми в Бон до канцлера на Германия. Ходи делегация до министъра на здравеопазването. Но не се постигна абсолютно нищо. Моята виза, с която ми удължаваха престоя само с по един месец, сега въобще отказаха да ми я дадат. Трябваше веднага да напусна Германия. Няколко дена по-късно идва ултиматум на брат ми веднага да напусне страната. Цялото оборудване, всичко, което струва молиони марки остава в Германия без стопанин. Всичко сме обзавели със собствени средства. Химическа и клиническа лаборатория с най-модерните уреди. Като напуснем, кой да го поеме всичко това; ще се ликвидира самата фирма.
Тр.В. В какво ви обвиниха, за да ви прогонят така бързо?
Пр.Хр. Ами в нищо. След като нямам концесия - не ми продължават визата, макар че поначало беше редно да ми я разрешат поне за една година. Още повече, че там имам клиника.
Тр.В. Не провиха ли човещина - да ви разрешат за 15-20 дни - да си приберете имуществото?
Пр.Хр. Никакви компромиси. За имуществото трябваше да ангажираме хора от персонала. Предадохме ключовете на една сестра, която живееше в Бад Райхенхал, за да може да спаси някои неща. Всичко обаче, което беше възможно, се изкраде през това време. Което можа да се спаси - се спаси; някои от лабораторните уреди успях да ги взема на черно през границата. Сестра ми ги пренася до Залцбург, аз ги вземам от там с колата. Още преди да затворят клиниката, се чуваше, че има някаква кампания, която няма да доведе до добър край. Финансовата служба в Берхтесгаден прави ревизия на счетоводството. И още тогава усетих, че тук се търси начин клиниката да се ликвидира. Много от разходите, за които имаше документи, не се признаваха, понеже счетоводителят ги е представил по-късно. Ревизорът намира папки с документи, хвърля ги и казва: "Не." По тоя начин надчитат клиниката, която трябва да плаща двеста и няколко хиляди марки данък. А всъщност клиниката работеше на загуба, понеже ние плащахме всички разноски по нея от джоба си. Плащахме за лечението на германски пациенти. Като се закри клиниката, имаше неплатени сметки за 153 хиляди марки - на пациенти немци. Общо към 223 хиляди марки неплатени сметки за пациенти от всички краища на света.
Тр.В. Успяхте ли да ги съберете тези средства?
Пр.Хр. Тия сметки до днес не са платени. Когато се провеждаше изпробването на медикамента, само за една година направихме опрощения на болни за 87 хиляди марки - безплатно да се лекуват. Това е с мой подпис. В 1968 година само за 3 месеца опростихме още към 38 хиляди марки. Значи, клиниката е работила на загуба.
Тр.В. А вие разчитахте, че Германия ще ви подкрепи?
Пр.Хр. Разчитах. Имах чувството, че когато човек предлага такова нещо на света - малко или много ще получи подкрепа. Точно обратното се случи. Те гледаха по всякакъв начин да могат да ни погребат, да ни ликвидират... и успяха.
Тр.В. Това официалната власт ли е или Лекарската колегия, или и двете заедно?
Пр.Хр. Лекарската колегия създава условията, за да може официалната власт да настъпи фронтално. След като се правеха такива ревизии от "Данъчното" в Берхтесгаден и се твърди, че клиниката дължи над 200 хиляди марки - много просто. Машинарията започва да работи по програма. Идват екзекуторите. Правят се обжалвания - въобще не се признават. Искаме втора ревизия - не се приема.
Тр.В. Вероятно са ви обвинили, че имате доходи, а пък не ги регистрирате.
Пр.Хр. Не, те имат предвид само доходите, обаче не спадат разходите. Тях ги отхвърлят.
Тр.В. А счетоводителят немец ли беше?
Пр.Хр. Да.
Тр.В. Съмнявате ли се, че той също им е помагал?

 

 


 

Какъв цирк! Какъв непрофесионализъм! Какви опашати лъжи! Каква наглост!

Алиса...вие как познахте, че са лъжи, бяхте ли там, защото писах, че всички тези неща са описани в немски списания, а Христов ги пази всичките, аз съм ги виждала, а и не само аз.
 Има доста по интересни неща, които бихте цитирали, като това как хората са излизали излекувани, как са протестирали.....как са откраднали документация и от лекарството и т.н..но вие видяхте непрофесионализъм...незнам точно в кое обаче....

Кои немски списания, да кажем, Немски Нощен Труд ли, или случайно има публикувана подробна научна разработа в някое водещото издание за медицински изледвания? Нека да отгатна, нека. Не е второто.

Какво точно пише? И ако го пише в Немски Нощен Труд, какво от това? Ами аз ако пусна статии във вестник Шок, че има конспирация срещу левия ми чехъл, които всъщност лекува подагра, дали ще ми позволят да взимам по 1138 лева за употреба на въпросния чехъл?

 Защо трябва да вярваме на в-к "Доктор", а на немски списанияНЕ.....
Бъркаш, ама много, списанията са медицински.



Това, че лекарството е лошо, трябва да го докажеш, пи ли лекарството ....защото хората, а и аз го познавам, от личен опит, излекувани с него, докажи че не помага.
Като ти открият бучка в гърдата, ходи на операция, лъче, химия, аз реших своя проблем с Антималигноцит, това е моят избор.

Не знам кои сте "вие", които "вярвате" на в-к "Доктор"; но ако смятате, че разрешителни за лекарства се дават възоснова на написаното в някое вестниче, ви остава само да откриете държавата, която има очаквания от вас режим. Не е България.

Да оставим настрана и вашето убеждение, че нещата се доказват чрез "отрицателно доказателство" и да се обърнем към вашето недоразбиране на процеса: ако сте си създали впечатлението, че вие се явявате пред агенцията по лекарствата с две флакончета, казвате им "Докажете ми, че моите шишъенцъ не лекуват рак!" и воала- получавате машина за печатане на пари: ще останете дълбоко разочарована.

И понеже не сте квалифицирана да раздавате съвети как се лекува рак (или каквото и да било, всъщност), ще ви замоля да не ми врете в лицето гнусните си пожелания на мен като ми откриели бучка, какво да съм правела.

Междувременно се благодарете, че се подвизавате в страна, където правораздавателната система не работи, защото това, което правите, е очевадно незаконно.