Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

"Вие не сте разбрали своя век,правете винаги обратното на това,което очакват от вас!"
"Червено и черно"
Стендал


"Но изключителната личност се отличава с това,че мисълта й не следва пътя,утъпкан от посредствеността."
"Червено и черно"
Стендал

..."Сълзите доста често са преглъщани,
а истините - просто премълчавани.
Защото хората от векове са същите:
предатели и кръсторазпнати продадени."
(Надежда Тодорова)   Библейско

  Страхотно е,мога ли да си го сложа в подписа

Наистина са прекрасни   .
Този ще си го сложа в подписа.

Разбира се  

 "...но все не мога да обясня добре.И дори да можех, не зная дали би ми се искало."-Дж.Селинджър,"Спасителят в ръжта"

Селинджър скоро си отиде от нашия свят. Смятам, че трябва да го почета, прочитайки "Спасителят в ръжта". Отдавна го мисля...

Няма да сбъркаш!



"На хората винаги им е по-приятно да имат повод за всяко нещо."

"Но щом има само един вид хора, защо не могат да се разбират помежду си? Щом всички са еднакви, защо се мразят с все сила?"

"Нищо не е по-страшно от празна улица, на която се очаква да се случи нещо."

"Да Убиеш Присмехулник"
Харпър Ли
=============

"Животът с две лири седмично престава да е героичен подвиг и се превръща в мръсен навик. Провалът е също такава долна измама, каквато е и успехът"

Оруел - "Не оставяй аспидастрата да увехне"

"Че думите са камъни, когато
не знаеш как със тях да си послужиш!
И хвърляш ли, играейки на сляпо -
на сто процента някой ще улучиш."
Васка Мадарова    "Думите са камъни, когато..."

Понякога самото минаване през трудностите, за да стигнем до другия бряг е признак на сила.

Едно забавно откъсче, на което случайно попаднах:

Когато случайно имаш наистина лош ден и просто искаш да си го изкараш на някой, направи го, но не на някой който познаваш, а някой който не познаваш.

Всичко започна когато един ден си седях на бюрото и си спомних за телефонен разговор, който трябваше да проведа, а бях забравил. Намерих номера и позвъних. Вдигна мъж който каза:

- Ало?

- Здравейте, аз съм Крис. Мога ли да говоря с Робин Картър?

Неочаквано телефона ми беше затворен. Не можах да повярвам, че някой може да бъде толкова груб. Намерих верния номер на Робин и и се обадих – бях разменил последните две цифри на номера. След като свърших разговора с нея, отново набрах „грешния" номер. Когато някой от другата страна ми вдигна, аз извиках

- Ти си ГЪЗ!!! - и затворих.

Записах си номера с думичката „ГЪЗ" до него и го прибрах в чекмеджето на бюрото. На всеки няколко седмици, когато плащах сметки или просто имах наистина лош ден, аз звънех на този номер и крещях в слушалката „Ти си ГЪЗ!!!". Това винаги ме успокояваше. Когато програмата „Разбери кой звъни" се появи и в нашия район, си замислих, че моето терапевтично „Ти си ГЪЗ!!!" трябва да спре. Така че отново му се обадих и казах:

- Здравейте, аз съм Джон Смит от телефонната компания. Обаждам ви се, за да разбера дали се интересувате от нашата програма „Разбери кой звъни".

- НЕ! – извика той и ми затвори. Веднага го набрах отново и му казах

- Защото си ГЪЗ!!!

...

Един ден бях до супермаркета, чакайки да се освободи място за паркиране. Някакъв пич с черно БМВ ме изпревари и паркира на мястото, за което търпеливо чаках. Натиснах клаксона и се разкрещях, че аз чакам за това място. Идиотът не ми обърна никакво внимание. Тогава забелязах табелката „Продава се" залепена на прозореца, така че си преписах телефонния номер от нея. След няколко дни, точно след като звънях на първия „ГЪЗ"(сложил съм си номера му на бутоните за бързо набиране), си помислих, че не е лоша идея да звънна на беемве гъза също.

- Ало, вие ли сте човека който продава черно БМВ?

- Да. Аз съм.

- Можете ли да ми кажете къде мога да видя колата?

- Разбира се. Аз живея на 1802 Запад, 34-та улица. Жълта къща и колата е паркирана точно отпред.

- Извенете, вашето име е?

- Казвам се Дон Бъргмайер. - отговори ми той.

- Дон, по кое време сте си вкъщи?

- Всеки ден след 17.00.

- Слушай Дон, мога ли да ти кажа нещо?

- Да?

- Дон, ти си ГЪЗ!!! - и затворих. Добавих номера му в бутоните за бързо набиране.

Сега, когато имам лош ден, имам и двама гъзове на които да звъня. След няколко месеца ми дойде идея. Звъннах на гъз N1:

- Aло? – попита той.

- Ти си ГЪЗ!!! – но не затворих.

- Още ли си тук? – попита той.

- Да, тук съм – казах аз.

- Спри да ми звъниш!! – изкрещя той.

- Няма пък! – изкрещях му и аз.

- Кой си ти? – проклинаше той

- Казвам се Дон Бъргмайер.

- Така ли? И къде живееш?

- 1802 Запад, 34-та улица, ГЪЗ ТАКЪВ! В жълта къща и черния ми баварец паркиран отпред.

- Ей сега идвам Дон. По добре почни да си пееш молитвите! – заплаши ме той.

- Мухаха! Като че ли ме е страх от теб ГЪЗ смотан!

След това звъннах на гъз N2:

- Aло? – каза той.

- Здрасти бе ГЪЗ сплескан – казах аз, отново без да затварям.

- Само да те намеря... – се развика той.

- И? – прекъснах го аз – Какво ще направиш?

- Ще те спукам от бой!

- Е, значи това е твоя шанс – казах аз – Ей сега идвам да видим!

След което затворих и незабавно се обадих в полицията и им казах, че живея на 1802 Запад 34 улица, и в момента се прибирам за да убия моя любовник. След което звъннах в Новините на 9 канал, за да ги уведомя, че двама гейове се бият на 1802 Запад, 34-та улица. Бързо отидох до колата и тръгнах към 34-та улица. Там имаше двама задници, които се пребиваха от бой пред 6 патрулки, полицейски хеликоптер и репортерски екип от новините!

Ето сега се чувствам добре. Управлението на гнева наистина работи !

Вселена, нямаш идея как оправи петъчния ми следобед.
 Изчетох го. Уж ми беше тъповато да звъниш някому и да го наричаш "Задник", но накрая вече искрено се смеех. Пфуу, сега ще плъзнат слухове, че съм започнала по маниера на прекия ми началник да си правя мохабет сама със себе си, само че при мен и по-лошо - разказвам си вицове.  

Не че е нещо, с което живея, но ми харесва. От "Мадам Бовари"

Свикнала със спокойни гледки, нея я привличаше неочакваното. Тя обичаше морето само заради неговите бури, а зеленината – само когато бе поникнала сред развалини.

Колко спокоен би бил животът без любов!Колко безопасен,безбурен....и колко скучен!-от филма
"Името на розата"

вселена, много е готино, така ме разсмя