Доколкото си спомням наскоро психолозите в Плевен се обединиха и направиха клон на Дружеството на психолозите.Предполагам,че Шехина има повече информация за колеги от там.
- Публикувана: 5 юни 2008, 13:51 ч.
- Последно мнение: 2 май 2010, 09:39 ч.
Консултация с психолог - тема 2
Доколкото си спомням наскоро психолозите в Плевен се обединиха и направиха клон на Дружеството на психолозите.Предполагам,че Шехина има повече информация за колеги от там.
Дано да се включи с някаква информация
Miriel, добре е детето да се види от детски психолог. В Плевен по мое лично мнение добре подготвените детски психолози са кът, има училищни психолози, но тяхната дейност е фокусирана върху друг тип проблеми и едва ли ще е от помощ.
Мисля, че по-добре е, ако имате възможност, детето да бъде консултирано със специалист в София - изборът е по-голям, а колегите -обучени и с опит. В темата "Детски психолози и психотерапевти" има посочени координати на такива специалисти
Мисля, че по-добре е, ако имате възможност, детето да бъде консултирано със специалист в София - изборът е по-голям, а колегите -обучени и с опит. В темата "Детски психолози и психотерапевти" има посочени координати на такива специалисти
Miriel, добре е детето да се види от детски психолог. В Плевен по мое лично мнение добре подготвените детски психолози са кът, има училищни психолози, но тяхната дейност е фокусирана върху друг тип проблеми и едва ли ще е от помощ.
Мисля, че по-добре е, ако имате възможност, детето да бъде консултирано със специалист в София - изборът е по-голям, а колегите -обучени и с опит. В темата "Детски психолози и психотерапевти" има посочени координати на такива специалисти
Мисля, че по-добре е, ако имате възможност, детето да бъде консултирано със специалист в София - изборът е по-голям, а колегите -обучени и с опит. В темата "Детски психолози и психотерапевти" има посочени координати на такива специалисти
Търся тази тема, но не я откривам
Здравеите и от мен!
Дъщеря ми е на 9 години и от 4 месеца у4и в испанско у4илище тук в Мадрид.Тя по принцип си е много затворено и срамежливо дете,но сега ве4е нещата са доста сериозни.Миналата седмица бях на родителска среща и у4ителката ми каза ,4е дъщеря ми въобще не се пуска да говори испански,и 4е по цял ден само мъл4и.Много съм притеснена защото у4ителката каза 4е те не могат да преценят дали напредва или не ,тъи като тя просто не говори.Не играе в между4асието с никого защото около нея сасамо румънки ,испанки и за съжаление нито една българка.Моля ви кажете ми как мога да и помогна да излезне от това състояние ,да се отпусне да добие малко пове4е само4уствие.
Предварително ви благодаря!
Дъщеря ми е на 9 години и от 4 месеца у4и в испанско у4илище тук в Мадрид.Тя по принцип си е много затворено и срамежливо дете,но сега ве4е нещата са доста сериозни.Миналата седмица бях на родителска среща и у4ителката ми каза ,4е дъщеря ми въобще не се пуска да говори испански,и 4е по цял ден само мъл4и.Много съм притеснена защото у4ителката каза 4е те не могат да преценят дали напредва или не ,тъи като тя просто не говори.Не играе в между4асието с никого защото около нея сасамо румънки ,испанки и за съжаление нито една българка.Моля ви кажете ми как мога да и помогна да излезне от това състояние ,да се отпусне да добие малко пове4е само4уствие.
Предварително ви благодаря!
ivadam здравейте-затруднявам се да отговоря-има фактори,които допринасят за мълчанието-4 месеца са минали,все още е трудна адаптацията.Това,което можете да направите е да общувате с детето,да говорите за собствените си притеснения,за това как знаете за едно друго дете,на което се наложило да учи в училище,в което не говорят на неговия език...Без да засягате директно мълчанието на дъщеря ви.Разберете каква е функцията на мълчанието-обикновено мълчанието и е агресия,протест,бунт,но и самозащита,нужда от подкрепа и разбиране към вътрешния свят,към дълбочината зад мълчанието.Ако живеехте тук бих ви препоръчала консултация с колега,но в случая не зная дали има такава възможност там?
Здравейте,бих искала да ми препоръчате психолог от гр.Варна за моето момченце.Той е на 8г. със забавено говорно развитие,с дефицит на концентрацията с поведенчески проблеми и много трудности в обучението.От 4г. работим с логопеди,но само с 2-ма психолога и то за малък период от време.Детето е 2-ри клас и тази година имаме много голям напредък,имаме още много да наваксваме,но аз вярвам,че ще преодолеем трудностите.Най-голямата спънка е в неговото отрицание,за всичко което го затруднява(особенно в ученето,но не само)реакцията му е "не мога","незнам"и"няма".До сега един логопед и един психолог се отказаха от часовете с него,не ги обвинявам,защото детето категорично отказваше да работи с тях.Незнам дали той избирателно не ги хареса или те не намериха подход към него,но истината е,че знам колко важно за детето ми е да работим с тези специалисти и колко трудно се сработва с тях.Често са ми казвали,че инатът му е много по-голям от проблемите,но нали точно за това търся помощ от психолог. Надявам се психолога в темата да ми даде съвет.Благодаря на всички предварително.
Здравейте-ето в тази тема има координати на специалисти от Варна
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=345496.msg9737455#msg9737455
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=345496.msg9737455#msg9737455
Здравейте и от мен!
И аз да споделя.....
Моето момче е вече на 8 години. От близо две години изпитва ужасен страх от роми, и то по- специално от тези, които ровят в кофите за боклук. Чуло някакво дете да казва, че те крадели деца. При условие, че никога в къщи /а и много държах на това/ не сме заплашвали детето с тъмното или животни като Баба Меца, Торбалан и др. подобни. В началото си мислех, че този страх ще отмине. Когато ходихме при роднини на село, специално го запознах с ромски деца, за да види, че не са страшни. Сега вече казва, че страха е само към тези, които не познава. Стигнахме до там, че момичетата от класа го изпращат от училище до вкъщи и изобщо не иска да излиза сам на навън. Опитвам с разговори в къщи, но явно не са в правилната посока, защото не виждам никакъв положителен ефект. Не знам до колко това е сериозно и какви мерки да взема, за да му е по- лесно.
И аз да споделя.....
Моето момче е вече на 8 години. От близо две години изпитва ужасен страх от роми, и то по- специално от тези, които ровят в кофите за боклук. Чуло някакво дете да казва, че те крадели деца. При условие, че никога в къщи /а и много държах на това/ не сме заплашвали детето с тъмното или животни като Баба Меца, Торбалан и др. подобни. В началото си мислех, че този страх ще отмине. Когато ходихме при роднини на село, специално го запознах с ромски деца, за да види, че не са страшни. Сега вече казва, че страха е само към тези, които не познава. Стигнахме до там, че момичетата от класа го изпращат от училище до вкъщи и изобщо не иска да излиза сам на навън. Опитвам с разговори в къщи, но явно не са в правилната посока, защото не виждам никакъв положителен ефект. Не знам до колко това е сериозно и какви мерки да взема, за да му е по- лесно.
mama -ani2 Здраевейте,много е трудно да се каже какво конкретно тревожи детето-поговерете с него за страха от раздяла с вас,вероятно с страхува,че може да ви изгуби-но това е само хипотеза.Помислете -каква е печалбата от този страх-той никога не е сам,винаги има някой който се грижи за него.Може се страхува да бъде сам,без мама-извън дома.Ако имате възможност консултирайте се със детски терапевт в София-виждам,че сте от Благоевград.
Здравейте!
Бих искала да попитам за две неща,които доста ме притесняват в психологическия статус направен на сина ми миналата седмица от психолога изпратен в училище да го обследва(обследването продължи малко повече от час с кратка почивка в средата),обследването е с цел изготвяне на индивидулана програма за обучение:
1.Затруднена комуникация и интеграция сред връстници-по какви критерии се определя това и какво ще рече на практика?
2.Необходима консултация с психиатър-с нещо е заплаха за останалите деца или има индикация за сериозен проблем?
Само да кажа,че психоложката направила обследването(в никакъв случай не казвам,че е сгрешила) не познава сина ми-това бе тяхна първа и единствена среща.
Синът ми е на 11г с форма на тежка квадрипареза(IQ 59).
Той е контактен,усмихнат,лъчезарен,неагресивен,незлопаметен.Учи в масово училище и по мнение на класната,мое и на дъщеря ми(в един клас са) доста добре се разбира с децата-те му се радват и му помагат когато нещо го затруднява,общуват с него като с всяко друго дете,включват го в игрите си доколкото му позволяват възможностите му,не пречи в клас на учителките,нито на децата .
Моля някой,ако има координати на детски психиатър да ми ги изпрати на лични.
Предварително благодаря за отговора!
Бих искала да попитам за две неща,които доста ме притесняват в психологическия статус направен на сина ми миналата седмица от психолога изпратен в училище да го обследва(обследването продължи малко повече от час с кратка почивка в средата),обследването е с цел изготвяне на индивидулана програма за обучение:
1.Затруднена комуникация и интеграция сред връстници-по какви критерии се определя това и какво ще рече на практика?
2.Необходима консултация с психиатър-с нещо е заплаха за останалите деца или има индикация за сериозен проблем?
Само да кажа,че психоложката направила обследването(в никакъв случай не казвам,че е сгрешила) не познава сина ми-това бе тяхна първа и единствена среща.
Синът ми е на 11г с форма на тежка квадрипареза(IQ 59).
Той е контактен,усмихнат,лъчезарен,неагресивен,незлопаметен.Учи в масово училище и по мнение на класната,мое и на дъщеря ми(в един клас са) доста добре се разбира с децата-те му се радват и му помагат когато нещо го затруднява,общуват с него като с всяко друго дете,включват го в игрите си доколкото му позволяват възможностите му,не пречи в клас на учителките,нито на децата .
Моля някой,ако има координати на детски психиатър да ми ги изпрати на лични.
Предварително благодаря за отговора!
Препоръчани теми