Оле мамо, стой на щрек, че АПРИЛското човече смели крачки прави вече!

До hisa, която е мама на априлче и беше така мила да ми пише за кръщенето им в Рилския манастир: препълнена ти е кутията с лични ,освободи  малко място,моля!

Ние сега се прибираме от разходка в Морската,много съм доволна,страхотно време! И чак сега видях ,че Све дим е отправила покана  Щяхме да се отзовем.То може и да сме се разминали някъде,де-толкова много хора и колички-свят ми се зави 

P0LLY , и при нас има криза, за съжаление. И двамата имаме вина, може би моята е по-голяма, защото съм адски изнервена от еднообразното си ежедневие. А и умората ми се натрупва понякога толкова много, даже като се замисля, за тези почти 10 месеца не съм се наспивала никога  Даже и като го бяхме оставили за един уикенд на баба му, пак не се наспах, май по навик си се будя  А иначе отношенията ни с мъж ми... ами не знам, като съквартиранти се сме, много ми е кофти, но не знам какво да направя, а и нямам сила,честно казано. Мисля си, че когато се върна на работа (наесен най-вероятно чак), тогава ще ни се пооправят отношенията. Ох, дано... 

Бахме на разходка днес, невероятно време.

привет от нас
докато ви изчета... .........браво,
гърнето- продължава да ака в него, много съм доволна
честити месечинки и рожденници, тия дни които пропускам, ама с мойта работа не мога да ви чета редовно.
След раждането-ами като преди раждането - все сме в няква криза , отношенията не са същите много преди това, нямам подход нещо да ги оправя , не успявам явно. Не е проблем че съм се занемарила,защото не съм, ходя на работа,имам още 5-6 кг. да смъкна, но не е трагично положението като цяло,изглеждам  ок.направо нямам   рецепта , мамите с по-дълъг стаж да дават идеи -приемам всякакви.това за съквартирантите е и при нас същото, с разлика че живея в този тъп град и няма и развлечения ,та си запълвам времето с работа и бебка.
отивам да гледам Даная на kler сега какви ги върши 

Здравейте и от нас,момичета!!
Виждам,че обсъждате въпроса за взаиомоотнешенията с половинките.Е,аз нямам такива проблеми,защото моята
половинка не съм я виждала от краят на април... Направо ми е.... В чужбина е и го чакаме да се прибре към средата на март.И да ви споделя,много се притеснявам,защото той остави Алекс малък и ми е супер странно как точно
ще се впише в ситуацията....Незнам...Като се прибере ще ви пиша какви точно са ни отношенията!!!

Днес ,в този страхотен ден изпратих Алекс с моята майка на разходка и бяха близо 3 часа навън,като малчо поспа около 2.А аз
бях на лекциии и пропуснах поредната разходка!!

Отношенията: сега са ОК. Всичко е наред, обичаме се, гледаме си децата, работим (е, мъжът ми малко повече, отколкото е прието за твърде много); поглезваме се с някое и друго удоволствие (вечерно излизане, СПА, кино, разходки). Куца само интимността, ама то с две деца и 14 години... Първият път не беше така: бяхме много изнервени, като че ли неподготвени съвсем за ролята ни на родители... ама се научихме. До годинката на баткото вече всичко между нас се беше поуталожило и отношенията ни се възстановиха. Важното е да има взаимно разбиране и компромиси...ама то със всичко в живота е така.

Здравейте момичета,

tevolere трудно е някой да ти даде съвет как да си оправите отношенията. Всичко е строго индивидуално и само ти можеш да го решиш. Това, което мога да ти кажа е да седнете двамата на масата и да си отворите картите. Да си кажете всичко - кой с какво е съгласен и с какво не е, какво му харесва и какво не, какви компромиси и готов да направи спрямо другия и така. Трябва да говорите за тези неща, въпреки, че мъжете са доста трудни в това отношение, но това определено помага. На мен ми беше доста трудно да науча мъжа ми да разговаря за ежедневието и да си решаваме проблемите именно чрез разговори, а не чрез цупеници и караници. Не знам, може би някоя от другите мами може да ти даде по-добър съвет. Пожелавам ти успех и се надявам, че нещата между вас ще се изгладят в най-скоро време.

GrOzNoTo^ ^PaTe мога да предположа как евентуално ще се впише в обстановката мъжът ти. Много ще се радва на малкия, ще го гивези, но в същото време ще започне и да сравнява вашето дете с други на неговата възраст и да те пита "Ами защо Алекс не прави това, а еди си кое дете го прави" или пък  "А защо тази мама дава или прави еди си какво на нейното, а ти не" и все въпроси от този сорт. Но това, ако стане така, изобщо да не те притеснява. Той е изпуснал много от неговото развитие и е съвсем нормално. Съветът ми е да не му се впрягаш /сигурна съм, че това ще ти е реакцията след 2-3 подобен въпрос/, а търпеливо да му обесняваш какво прави или може вашето дете. Пиша ти това, защото имам доста наблюдения. Много наши приятели работят в чужбина и на всички "вписването" им в обстановката беше такова. Трудно им е да се нагодят - за това просто имай повечко търпение.

Да се запиша и аз за днес...
lina6.3 и Sve_dim като "ошлайфани камъни" вече ,...и аз в това число , са ми взели думите от устата.
Наистина,след първото дете имаше известно напрежение във взаимоотношенията и това е нещо съвсем нормално.Сега вече вървим по отъпканите пътеки и е по-лесно.Задълженията са разпределени,вниманието се отделя изцяло на децата и дори вечер като седнем на масата,приспали и двете бебета,пак за тях си говорим-какво правиха днес,храниха ли се добре,какво има да им се купува ................и много други.
Не се поддавайте на лошото настроение и  търсете винаги  опора в половинката,когато ви налегнат  лоши мисли и нерви.Нещата не са непоправими когато има любов и разбирателство.А щом двама души са заедно всичко може да се постигне.
Ех,ама,колко съм философствалааааааааа........... Спирам,че да не стана досадна.
GrOzNoTo^ ^PaTe,сигурно ти е много трудно  Кога очаквате татито да си дойде?Не се притеснявай от това как ще го приеме Алекс,децата усещат най- близките хора.Сигурна съм,че тати ще го нагевези едно хубаво и ще бърза да навакса пропуснатите месеци.

GrOzNoTo^ ^PaTe, лелеле, от април не сте се виждали? Не знам как издържаш  Предполагам, че таткото много ще се радва на малкия и много ще го глези.

Като чета какво са написали по-опитните мамаи и се поуспокоявам, защото напоследък са ме налегнали едни не много оптимистични мисли. Явно наистина с първото дете е много трудно между двама души. Дано всичко между вас  (и нас с моЙто мъж) с половинката да се оправи, скъпи мами. 

Здрасти момичета,

чета ви тук относно отношенията и се чудех как да започна и да ви помогна с оптимизъм !

Мисля че във всяко семейство има проблеми, просто е неизбежно, особено майките които се занимават само с децата, аз сигурно ако нямах малки почивки и аз бих се изнервила, така е защото вече не сме сводни като преди, но мисля че това е временно!
Когато аз примерно се ядосвам на моята половинка - се замислям и си казвам, защо го правя , нима той е виновен затова, започвам да се замислям колко положителни неща има в него , като се замисля вече какви мъже има и виждам в моя мъж идеалния мъж ! Прибира се навреме, не излиза с приятели като много мъже вечер, гледа детето , и е много грижовен, имаме си и интимни отношения не по малко от преди, е не съвсем все пак понякога детето е по важно , но ви моля замислете се над това колко са ценни мъжете ви , и че много жени в момента са сами и се мечтаят за такова щастие като вашето ! Миналата седмица на семинара , само ние бяхме семейно, по простата причина че работим заедно , и всички може би си мислеха, че примерно от рода " а тоя е с жена си" или обратното , но за нас не беше така, ние си имаме доверие и се забавлявахме чудесно, няма от рода " но ти сега защо танцува с този ", беше страшен купон, и понякога си мисля е защо не съм свободна, но защо ми е, като се замисля ето аз тая вечер ще гушна любимия човек , а колко ли ще спят сами !

Ех че дълго стана , а мислех да съм кратка, можех и още много да изпиша, просто думите излизаха от мен, обичам да съм романтична и съм чувствителна, и ми е тъжно когато има някой проблеми, мисля че това не е сериозно , така е във всички връзки, просто седнете и си кажете колко се обичате и че живеем един живот нека той е изпълнени с повече любов и красота ! И да погледнем плода на нашата любов тя е доказателство за това, но все пак имаме и нашите мъже - погледнете ги, и те имат нужда от вас ! 

Ех дано имате търпение да ме прочетете !

Лека нощ

kler, много хубаво си го написала! Наистина, най-важното е, че имаме човек до себе си, който ни обича. Обаче, в ежедневието е толкова лесно да забравиш това, чувстваш се толкова смазан от какви ли не задължения, битовизми, и еднообразни дни, че почваш без да искаш да си постоянно недоволен. А това неминуемо рефлектира на отношенията. Дано нещата при всички ни да се оправят. Явно с второто дете е по-лесно, но може би си е и до хора. Ето Илит пише, че при тях се е отразило положително на връзката им раждането на детето. А то така и би трябвало да бъде!