Моля да извините моето включване в темата. Но като осиновена бих искала да ви кажа следното:
Просто нямате представа, как почувствах вашите разказани истории и как звучите общо като един оркестър, като една симфония на Майчинството. Всяка история е като темата на отделен инструмент, а всички заедно звучат като една музика, музика за любовта, за дълга, за нежността, за отговорността, за всичко това, което ни прави истински майки.
Четох, ревах, четох, ревах.... (а не ми отива на възрастта), ама на всичко това продължава да ме разстройва. Намерих себе си във вашите разкази, защото ми напомниха, какво ми е разказвала майка ми за времето, когато са ме взели. Колко общи неща, колко много любов, търпение и себеотрицание.
Искам да ви благодаря за чудесната тема. Ето тук, в нея намирам пътя, който трябваше да извървим един към друг в една друга специална тема (но там нещо не потръгна).
Бъдете наистина благословени, мили момичета, дали разбирате колко сте велики?