18 СОУ в София с японски, китайски, арабски и фарси.

Някак ги поизвърташа нещата сякаш, а? Съчувствие от Монда ли търсиш? На друг адрес по-може да ти провърви.

Не така де, завистта е опасна за и без това крахкото ти здраве. Нали в Руското ще правят паралелки по източни езици. Можеш да преместиш сина си там 

Де само да не бяхме останали излъгани... Моето дете завърши китайската паралелка
там.Първите две-три години ,когато им преподаваше Яна Шишкова,беше добре .После за преподавател доведоха една китайка / в 11 клас/,която все пак им обесняваше на английски .Но тази ,която им бе в 12 клас -първият срок...направо ги разби . Тя не знаеше английски,или не искаше да говори,та преподаваше само на китайски.
А как мислите ,че се учат йероглифи , като не можеш да разбереш значението им , защото
въпросната госпожа не може да им каже какво означава думата.Вярно е ,че в езиковите гимназии обучението е на самия език,но те си имат азбука,а тук - НЕ ...

Обучението там бе една грешка.За щастие детето се взе в ръце и сега е студент,изучаващ
съвсем друго ,но много по-полезно и за него самия,и за обществото.Не че владеенето на езика
нямаше да е от полза,но ...децата не бяха подготвени както трябва от страна на преподавателката,за която плащахме и определена сума на месец - за квартира и за превоз.
Така и не разбрахме защо това не бе задължение на самото училище, а наше - като ,че ли
ние искахме децата ни да бъдат обучавани от китайка 

ние не ги щем. Подаряваме ви ги 

Да, те в Руското руски не научават, китайски ще им преподавт. Сигурно някой   готвач от запанал китайски ресторант ще назначат.

Като човек, който е учил 5год. източен език в същото това училище, мога да изкажа лично мнение, че НЕ може да научиш китайски, арабски или японски като частен ученик. Ако не си там всеки ден, ако не се занимаваш плътно с езика - няма как да стане.

Лудница, хехе.
В една тема се обсъжда дали изобщо има нужда от учители, в другата, в която би трябвало да говорим за предимствата на едно от дискутираните училища, се реве, че сме били осигурили истинска китайка, носител на езика, да преподава.
Потресаваща е простотията човешка. Дано поне на детето ВИ да съм дала достатъчно, след като, при такава настройка, смятате, че първите две-три години (когато им бях даскал) нещата все пак вървели. БЛАГОДАРЯ за огромната Ви благодарност към мен и усилията ми, с които направих:
кабинет;
библиотека;
осигурих помощта на китайското посолство за безплатни учебници поне до 10 клас;
компютри;
фонетичен кабинет;
10% от всички ученици да са стигнали до Китай, а 7 да са се обучили чрез стипендия по един месец в Пекин и Шанхай;
докарахме две китайки учителки доброволки, на които Китай плаща възнагражденията, а ние тук поемаме квартирата и режийните;
заведох на десетки събития, свързани с културата на Китай, за което не ми бе платен нито лев;
заведох ги да участват в телевизионни предавания, където да се покажат и похвалят със знанията си;
организирах с колегите от Търновския университет Дни на китайската култура, на които за пръв път участваха именно децата от паралелката на дъщеря Ви.

Общото количесво инвестиции, които съм привлякла за китайската паралелка е на стойност 30000 лв. Аз, "обикновеният" учител в "обикновеното" държавно училище, а Вие се оплаквате от 5 лв. на месец, давани за ВАШЕТО дете?

За целия този труд Вие сте останала сляпа и крайно неблагодарна.
Евала.

Много точно казано евала  Занда Мога само да допълня че такава неблагодарност   ги доведе учитеките до тук

СПЕЦИАЛНО ЗА  ЗАНДА


АЗ СЪМ УЧИТЕЛ

Джон У. Шлатър


Аз съм учител.

Родил съм се в мига, когато от устата на дете е изскочил въпрос.

Аз съм много хора на много места.

Аз съм Сократ, вдъхновяващ младежите на Атина да откриват нови идеи като задават въпроси.

Аз съм Ан Съливан, поставяща тайните на Вселената в протегнатата ръка на Хелън Келър.

Аз съм Езоп и Ханс Кристиан Андерсен, разкриващи истината чрез безбройни истории.

Аз съм Марва Колинс, която се бори за правото на образование на всяко дете.

Аз съм Мари МакКлеод Бътюн, която строи голям колеж за моя народ, където вместо чинове има оранжеви щайги.

Аз съм и Бел Кауфман, борещ се да върви "Нагоре по стълбата, която води надолу".

Имената на онези, които са практикували моята професия, звънят като камбани на славата за човечеството... Букър Т. Уошингтън, Буда, Конфуций, Ралф Уолдо Емерсън, Лио Баскаля, Мойсей и Исус.

Аз съм всички онези, чиито имена и лица отдавна са забравени, но чиито уроци и характери винаги ще бъдат помнени заради постиженията на техните ученици.

Аз съм плакал от радост на сватбите на мои бивши ученици, смял съм се щастлив при раждането на техните деца и съм стоял с глава, наведена от скръб и объркване, край гробове, изкопани твърде скоро, за тела твърде, твърде млади.

В продължение на един ден се е налагало да бъда актьор, приятел, сестра и лекар, треньор, търсач на изгубени вещи, банкер, таксиметров шофьор, психолог, заместник родител, продавач, политик и защитник на вярата.

Независимо от картите, диаграмите, формулите, глаголите, разказите и книгите аз наистина нямаше какво да преподавам, защото онова, което трябваше да научат учениците ми, беше да опознаят себе си, а аз знам, че най-трудно е да разбереш кой си.

Аз съм парадокс. Аз говоря най-силно, когато слушам най-внимателно. Най-големият подарък за мен е благодарността на моите ученици.

Материалното богатство не е моя цел, но аз съм търсач на съкровища на пълен работен ден, който проучва нови възможности, в които учениците му да използват своите таланти, и издирва таланти, които понякога лежат дълбоко заровени сред отломките на нечие саморазрушение.

Аз съм най-големият късметлия сред всички, които работят.

На един лекар му е позволено да изведе живота на бял свят в един вълшебен миг. На мен ми е позволено да се погрижа животът да се ражда отново и отново всеки ден - с нови въпроси, идеи и приятелства.

Един архитект знае, че ако строи грижливо, неговото творение може да просъществува векове. Един учител знае, че ако изгражда с любов и истина, онова, което изгради, ще трае вечно.

Аз съм воин. Всекидневно водя битки срещу надзъртащото насилие, страха, предразсъдъците, невежеството и апатията. Но аз имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът - всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедим.

А на кого трябва да благодаря за този чудесен живот, който така щастливо ми е отреден, освен на обществото, на родителите. Защото вие сте ми оказали
голямата чест да ми се доверите с великия си принос към вечността - вашите деца.

И така, аз имам минало, което е богато на спомени. Имам настояще, което е истинско предизвикателство, пълно с приключения, защото ми е позволено да прекарвам дните си с бъдещето.

Аз съм учител... и всеки ден благодаря на Бога за това.

На Вас сме ви благодарни.Моето дете само избра да учи китайски и Вие бяхте тази , която
още повече го разпали.Интересуваше го всичко свързано с езика и Китай.Но последната
година , с появата на въпросната китайка,всичко взе обратен край.
Детето се прибираше вкъщи и се ровеше из речници , за да разбере значението на новите
думи.Не е бездействало.Мечтата му беше да продължи с този език...Както и на други от неговия клас.
Но колко продължиха?Само един.Защо?Толкова ли "тъпи" бяха или някъде образователният процес се пречупи ???

Относно плащането - с желание плащаш , когато има разбиране между двете страни.

А ... защо не обясните на тук пишещите за проваления випуск преди тях?

Веднага обяснявам.
Когато дойдох през 2001 г. септември месец, заварих две паралелки 11ти и 12ти клас, които от три години не бяха имали учител по китайски език. Последствията за тях са били ужасни, със сигурност и един не знае китайски език, освен Симона Малинова, която направи всичко възможно да продължи с курсове, яви се на китайския Тойфел и го изкара и още едно дете (вече трябва да е всъщност на 24).
Нямахме кабинет, нямахме учебници, нямаше никакъв интерес, само огромно разочарование. Когато влязох първия час им казах, че съм дошла да остана. Те бяха изключително учудени,  не вярваха, дори се опитваха да саботират часовете. Мина седмица, две, месец, останах, стана интересно. С единадесети клас поне основно преговорих някаква граматика.
От тогава насам, шест години поред аз умолявам всеки един колега, по-навит студент да преподава заедно с мен. Случвало се е да се отказвам от работа на частно, за да мога да ги примамя и аз да ги възнаградя поне с отношение и уважение. Но и това е невъзможно, тъй като, за да получат 100% от заплатата (тогава 180 лв.), те трябваше да вложат 350, а от 2002 г. 450 лв. за следдипломна квалификация "Педагогика". С общо 12 изпита, от които 2 държавни. Първата година бях на половин щат, т.е. на 90 лв., от тях получавах 70 лв., защото нямах Педагогика и получавах с 20% по-малко заплата. Простите сметки показват, че от октомври 2001 до юни 2002 г. за осем месеца, аз съм получила 560 лв. Да не забравя, зимната ваканция не ми бе платена, защото съм нямала 6 месеца стаж. От тези пари аз си платих 350 лв. за Педагогика.
Предполагам, че много ясно отговарям на въпроса защо и до ден днешен не могат да се намерят преподаватели в източните паралелки. С японската нещата стоят малко по-различно, но от една година насам и те са принудени да плащат за квартира на японците.
И така, до тази година аз бях единственият постоянен преподавател там. Преди да се договорим с китайската страна за китайски учители, се е случвало да поемам и по 31 часа при хорариум 18, а това е щат и половина.

Добавям изключителната недалновидност, страх от новото и дори завист на предишната директорка, Вълчанова, която режеше от заплати където можеше, не позволи нито един СИП, та втората година, когато учеше класът на Вашата дъщеря едва успях да поканя Иво Димитров, изключително ерудиран мой колега, ТАЙНО и без заплащане да преподава история и философия.

Какъв беше резултатът? Не можете ли да отгатнете? Някаква майка се оплакала, че децата били прекалено натоварени и каква е тая философия, дойдоха ми на проверка и аз, обидена и унизена, не пожелах да направя нищо подобно отново, докато преди три години не дойде г-жа Стойчева и позволи така ценните СИПове.
Сега с колегата сме разработили 5годишна програма за всичко, което се изучава в университета: история, география, философия, култура, практическа граматика и бизнескитайски. Не ме питайте какво ми е коствало. Някои тук твърдят как работим ние, даскалите, по три-четири часа на ден. Е, аз пет години работих денонощно.

Стигаме до тази година. Забременях. И край. Сега има една жена, университетски преподавател, да е жива издрава, която поема по два часа във всяка паралелка - общо пет, в останалите има китайка с общо шест часа и се чака още една с още шест, които до никъде не стигат.
Няма СИПове, няма кадри, няма пари.

Опитах се да си прекъсна майчинството, макар бебето ми да е на 6 месеца и няма кой да го гледа и по прости сметки се оказа, че ако ходя три дена по шест часа, в които взимам бавачка, трябва освен заплата си да додам на месец около 120 лв., защото чисто, със седем години трудов стаж и уникална специалност, получавам 230 лв.

И аз, само че преди 13  .
Но брат ми и братя и сестри на съученици учиха после, нивото се запазва високо на фона цялостния спад в системата.
Бим-бам, за Стоянов ли говориш? С нашия клас му беше сефтето, съсипахме го, особено аз 

Аз влязох в гимназията годината преди да въведат източните езици и досега ме е яд. Но това , което много добре си спомням е иронията, с която старите даскали по стандратните предмети се отнасяха към източните езици. Мойта класна - добър физик, но за сметка на това кофти човек  се смееше, че като въведат урду и хинди и тя ще си запише детето да учи.
така че не ме учудва тъпото поведение на Вълчанова.
Но въпреки всичко, много прекрасни хора са ми преподавали, аз бях в английска паралелка и научих езика мн. добре и за мен 18-то е една добра школа! Благодаря на учителите си!

И аз смятам така. Стоянов е още там. Разкошен колега.

Не съм казала лоша дума за останалите учители
По всички останали предмети , моето дете получи отлично образование .Благодаря на всичките му учители       То и китайката , според мен /ако не
е знаела англ.език/,няма вина.Вината е в ръководството - можеше да има нулева паралека
и Вие да продължите да обучавате децата ни.И...може би много от тях щяха да продължат
с езика.Може би след години щеше да има учител сред тях,който да се върне в училището,за да преподава .Но уви станалото не може да се поправи...Да сме благодарни ,че все пак от втория срок на 12 клас ги пое друга китайка,която им обесняваше думите.
Иначе не зная как щяха да завършат и нашите деца образованието си като цяло.Дали
щяха да могат да кандидатстват - едва ли ?
Ето,затова писах,че бе грешка записването му в тази паралелка.
Но ... права сте,моето дете не смята така.И  моят син   все още
продължава да се интересува за Китай.

Не плюя по училището , а просто изказах своето мнение.
Родителите винаги се стремим за най-доброто на децата си.
Живот и здраве да е , за да изживеете  тези трепети   
Пожелавам на другите родители да нямат такива проблеми.
Пожелавам на децата ни едно добро бъдеще 

Как позна?  Ей, като се сетя за него, все още хем не напушва смях, хем ми иде да     



Ти сериозно ли говориш? 
Той е напълно луд.

Яни, стана ми любопитно, кой те замества сега? Знам одисеята ти по търсенето/намирането на твой заместник и въобще някой да помага там. Сашето там ли е още?