Германската Нова Медицина на д-р Хамер

Защото това, че вярваш в нещо или не, не е задължително да е свързано с религия.
Защото тази медицина е нещо ново и ми е интересно да разбера какво всъщност представлява.

И аз като имам една приятелка с вродена сърповидна анемия, това означава ли, че и тя е изоставено дете? Още с раждането? Значи при нея по време на бремеността хемоглобина и не надвишаваше 80, при нормален около 120. Биха й витамин В12 за стабилизиране на показателите. Тя в този период наистина беше като изоставена, защото майка й баща й се раделиха, а тя отиде при приятеля си, но после пак се върна при майка си. Това означава ли, че в един етап от живота и ще се разболее от левкемия, или пък, че ще предаде това на детето си?

Отдавна следя темата с огромен интерес.
Последните съвсем прости примери от Доня Туфина и от МарияСт. ме провокираха да се включа и аз. Колко прости и логични са понякога нещата. Достатъчно е човек да наблюдава много внимателно околните и себе си...

Сега няколко примера и въпроси от мен.

Миналата година (докато бях бременна) за около 4 месеца на мен и на моето семейство се наложи да живеем заедно с друг човек- роднина (нарочно не изпадам в конкретика). Този човек на мен ми е АБСОЛЮТЕН дразнител. Опитвам се да се изразя меко...
Та след тези повече от 4 месеца непрестанно денонощно напрежение (усилено и от факта че съм бременна), в деня след като този човек си тръгна - на мен ми излезе херпес зостер. В рамките на месец след това имах много силна кашлица с болки в гърдите, след това две кошмарни седмици с огромни и кървящи и болезнени хемороиди. Тогава си казах - тотален срив на имунната си система.
Сега си мисля - че тези болести означават решен конфликт.  При такъв огромен стрес миналата година докато бях бременна е наистина учудващо колко здраво, кротко и усмихнато бебе имам. Единствения проблем, които имахме с бебка беше един ужасен обрив по дупето в продължение на повече от 2 месеца, с който се справихме благодарения на хомеопатията. Според хомеопатите - този обрив бил отражение на моя херпес зостер.

Преди около месец и половина поставих в тоалетната ароматизатор, който в последствие асоциирах с този неприятен период от миналата година. След около 2-3 дни вече бях с диагноза синузит - пълен десен синус до горе с гной и секрети ( деснячка съм).
Махнах ароматизатора, лекувах се с хомеопатия и след 10 дни нямаше никаква следа от оплаквания. Само да допълня, че хомеопата ми се ръководеше от моите обяснения за причината на синузита и така определи лекарството.

НО....случката от миналата година ще се повтори и тази зима...Та сега се чудя какво да очаквам. Тези мои болести са били временно решение на конфликта, но той ще се повтори съвсем скоро. Аз естествено не мога да направя нищо. Това, че осъзнавам конфликта, май не ми помага особено....Другото което ми е странно - може ли един проблем, да причини както при мен различни симптоми. Или аз погрешно интерпретирам нещата - може би пък са различни конфликти.

Това са моите въпроси  - ще съм благодарна за коментари... Знам, че ГНМ и хомеопатията са различни неща, но аз постоянно правя препратки защото и двете ни карат да се вглеждаме в Причините.

Albena, Кристиян сигурно ще ти отговори професионално, аз не претендирам че разбирам, но има вероятност нещата да минат по-леко в сравнение с миналата година, точно защото осъзнаваш какво те чака както казваш.
Знаеш какво да очакваш т.е. подготвена си психически и няма да си в такъв шок. 

Въййй, какво ли да очаквам аз, когато един ден се изнесем да живеем далеч от някои мои "любими" роднини........

Различните симптоми може да са свързани с това, че събитието се преживява по няколко начина - напр. териториален конфликт (това, че някой ти завзема територията), конфликт с партньора (ако присъствието на "натрапника" става с негово одобрение) и т.н., като всеки от тези конфликти се проявява с определен набор от симптоми. Аз давам само примери, предполагам Christian ще коментира по-конкретно твоите симптоми какво означават.

Искам пак да спомена,че не всичко zнам по ГНМ и не сьм сврьх компетентен.Иzвинете ме zа това

Албена
Херпес Зостер...Накратко.Когато имаме драzнител кожата се опитва да го отбльсне,т.е. сьzдава "клетки плюс",т.е увеличава кожата,zа да увеличи раzстоянието с драzнителя.
При улкус например(дьлбоки рани в кожата,които трудно zарастват) имаме "клетки минус",т.е. липсва ни някой и чреz намаляване на епитела се опитваме да го доближим до нас(до кожата).

При Х.Зостер е типично zа драzнител от подобен характер.
За сьжаление си zапечатала много фактори от престоят на човека,които при най малкото напомняне те хвьрлят в нов конфликт (т.е. те качват на Шина).
Всяка Шина реагира по свой начин.Ако е имало мириzма,носьт се zапуШва,не иска и да помириШе zа да му напомня (синуzит).Ако е имало муzика,която човека е слуШал и ти си се драzнила,ако я чуеШ един ден,Ще имаШ отит или мениеров синдром(може и друго усложнение с уШите).
При теб е имало мириzма.

Единственото необходимо е да се иzбягват Шини,на които да се качваШ.Да се иzбягва теzи конфликти,най ве4е самият драzнител (дано не е свекьрва,сьчувствам ти   )
Но ако няма начин,то трябва ти да предприемеШ неЩо,което да те прехвьрли в сьстояние на "не ми пука от ниЩо и не се сьобраzявам с никого",zаЩото при повторни конфликти и Шини,все Ще си болна.
И друго.Не приемай човека така както досега.ПОтьрси неЩо хубаво в него zа твое добро.(това при условие че няма иzход и среЩата Ще е 100% )

НО.Един пьт zапочната програма от моzька,не можеШ да я спреШ.Затова е най добре да се иzбягват Шините и конфликтите,ако zнаеШ кои са.

Хареса ми,че бьрzо си схванала някои основни неЩа и са ти помогнали да раzбереШ поведението и реакциите на тялото беz да иzпаднеШ в паника.

А най ми хареса това,което си написала.Дано пове4е хора вникнат в обиновеността и важността  на каzаното от теб.

Колко прости и логични са понякога нещата. Достатъчно е човек да наблюдава много внимателно околните и себе си...

Не е много по темата,но само да кажа,4е при 6ум в у6ите е полезно гинкото.

Omega, благодаря ти за отговора   

Пила съм няколко месеца без ефект. И нивалин и всякакви витамини.

Благодаря ти Christian


Знам, че всичко зависи от мен....А как ми се иска да има едно хапче, което да приспи тази моя свръхчуствителност към този проблем. Защото за мен е ясно, проблема наполовина е в мен, а не в дразнителя ми...

Albena,  а има ли начин да поговориш откровено с дразнителя?
Да споделиш какво те дразни и не понасяш и т.н. да сложиш картите на масата?

Такъв подход дали би стопирал бъдещите конфликти още в зародиш?   В смисъл, да предотврати качването на шини освен ако не подейства в точно противоположна посока и да утежни повече отношенията.  Особено ако дразнителят е неразбран и много докачлив.

Как можем ефективно и съвсем съзнателно да предотвратим бъдещи качвания на шина? Визирам достигане на положение където мозъкът не реагира на миризмата като сигнал за конфликт.

fastuche, мисля че разговора едва ли ще помогне. Аз прекалено се втренчвам в проблема - дразни ме ВСИЧКО- как стъпва, как отваря и затваря вратите, как яде, как пие...едва ли не как диша...Знам, че звучи като вманиачаване. Опитвам се да анализирам от какво идва всичко това. Може би проблема не е в тези дребните проявления. Понякога си мисля, дали не е страх от това, аз да не се променя в тази насока след време...Наистина не знам...Постоянно мисля и търся първопричината.Не съм я открила...Може би като я открия, ще реша веднъж за винаги проблем.


И аз това се чудех. Например ако си направя експеримент и сложа отново ОНЗИ ароматизатор - дали отново ще си докарам синузит .
Въпреки че според ChristianТа това са моите мисли...Само да кажа, че срещата ми с дразнителя престои след броени дни. Мога да кажа, че засега в процеса на очакването съм със значително намалена кърма, възпалени сливици и леко изнервена...Но както казва сестра ми, с която споделих проблема си - "по-добре да изтърпиш това, отколкото например децата ти да са болни или мъжа ти да не те обича и да ти изневерява или пък да имате финансови проблеми". Понякога ми се струва, че правя от мухата -слон и си създавам сама проблеми, понеже си нямам други.
Благодаря на всички за отговорите и се надявам да не съм разводнила много темата, с моите лични проблеми...

Не си, всъщност това остана като единствен начин да си говорим за ГНМ, след като не можем да имаме преводи на официални материали.

Мислех си, че когато конфликтът се разреши, програмата се анулира (образно казано). Наистина ли остава завинаги програмата, дори при разрешаване на конфликта?

и aз си мислех, че ако разрешиш конфликта, няма да те качва на шина повече и програмата просто не се задейства повече. ства въпрос, ако вече нямаш такъв конфликт.
ще дам пример. за съжаление, пак с посещенията на роднините. може би съм казвала и преди, че след като свекърва ми си отидеше, аз получавах мигрена и се чувствах като парцал. в един момент просто си промених отношението към жената и от тогава тя си идва и си отива, аз нямам ни мигрена, ни друго нещо. мисля, че съм решила конфликта и не ми се задейства програмата. или греша?
между другото, мигрената какъв конфликт е? 

Албена, хич не ми звучи като вманиачаване това което описваш.
Имам абсолютно същото отношение и "органически не понасям" също един роднина с когото не искам да имам нищо общо, дори да дишам един въздух. Не че е лош човек, но просто не искам в живота ми да има ситуации в който да се засичаме!
Разговаряла съм за това с таткото ни, от чието семейно обкръжение е въпросната особа -  той се съобразява с моето мнение, т.е. гледа да ми е комфортно първо на мен и засечките са сведени до минимум, поне що се отнася до собствения ми дом!
Това доста облекчава ситуацията при мен - при теб виждаш ли някакъв подобен изход, който би уталожил тази непоносимост и свръхчувствителност към дразнителя у теб?


agneshka, при теб кое беше повратната точка, как така изведнъж успя да промениш отношението си към свекито?  Повод ли имаше някакъв, нещо просветна ли ти, откровение свише, самоанализа, йога? 
Как се решава подобен конфликт ако разговор с дразнителя е невъзможен?

Фьстьче,



Зависи от много неЩа.Най ве4е от това как даден индивид подхожда кьм случката.Аz ако видя тоzи човек,който драzни Албена,няма да ми предиzвика Херпес Зостер или синуzит на Шина например.Децата й,мьжа й нямат явно проблеми.Така,че zависи не от драzнителя а от тоzи,който се драzни.
Ако се раzберат по между си и тя спре да се драzни,конфликта е реШен.ОЩе едно кожно обривче Ще иzлеzе и край.Но дали в действителност го е реШила или само си мисли,че е така може да се поzнае,ако се сложи на Шина и има симптоми.

Един пример.
Колоеzдач го бльска кола.Конфликта му е страх от коли(не от колела),НО всеки пьт когато се качва на колело получава конфликт и се качва на Шина,...получава синдром симптоми...Единственото реШение да не се качва на колело.

Мариа СТЗависи от масата на конфликта.Колко е бил голям и тежьк.Обикновено да,минава zавинаги след като е реШен.Но при Албена това явно е тежьк конфликт.

АгнеШка,


Абсолйутно(нямам правилната буква на клавиатурата )
Мигрената е реШен конфликт на "не искам да чувам неЩо,което ме драzни или се опитвам да чуя,а не мога".
Например...Две приятелки си говорят тихо среЩу друга.Третата се опитва да подслуШа,но не може ,а много иска zаЩото zнае,че се говори zа нея.Ако чуе неЩо получава мигрена след това.
Или...идва свекьрвата и zапочва...Снахата е трябвало да иzпере и да ми сготви,да ми помогне zа това,да храни децата по добре и тн...Тогава мигрената е сигурна,особено,ако постоянно се случва.


?
Ако си сигурен,че там ти е конфликта се иzбягва драzнителя 100%.

Не знам защо, но почти във всяка тема във форума все ще се появи някой да нарушава атмосферата  И все се заканвам да не обръщам внимание, да не влизам в спорове, и не устоявам... Какви ли проблеми си залагам така  Честно казано още от първите страници ми мина през ума, че Танина нещо се "бъзика" с темата, но като видях как с готовност й отговаряте и коментирате проблемите й, направо се засрамих от мислите си. 

Понеже обсъждате дразнителите, това ме подсети за един ужасен момент от живота ми преди около две години. Бях бременна, в перфектно здраве, супер резултати от изследванията и много надежди, свързани с момиченцето, което очаквах. Но с бащата имах проблеми... Много проблеми, от различно естество. Кулминацията настъпи с появата в обкръжението ни на негов "приятел", когото не понасях органически. Въпреки това и против волята ми (достатъчно ясно и категорично артикулирана), този човек беше поканен в къщи да живее (бяха го изхвърлили буквално отвсякъде), а аз бях вече в седмия месец. Апартаментът ни беше преходен и познайте по колко пъти на нощ минавах през помещението, където въпросния "гост" спеше. Когато успях някакси да се наложа и да постигна поне това да не спи у нас, изведнъж получих страхотна, раздираща кашлица и вдигнах температура за кратко. Но кашлицата сякаш се усилваше и за първи път от 2000г. хомеопатично лечение не можа да ми помогне. Бяха последните дни на годината - коледни и новогодишни приготовления и трески. На 29 срещу 30 през нощта усетих ужасна болка ниско в корема и сякаш още тогава разбрах, че се случи нещо ужасно... Чух го от устата на докторката, когато отидох да ме прегледа на ехографа. Бебето нямаше сърдечна дейност. В 33 седмица. Не съм се справила с тази загуба и до днес. Плача всеки път, когато върна спомена. На миналия 30 декември вече бях бременна със сина си, но както се досещате, това не ми донесе утеха. Всъщност не съм и очаквала загубеното ми бебе да бъде заместено от друго. Някакси се научих да живея с тая болка. Но така и не мога да се справя със страха да не се случи нещо на сина ми.
Какво ли предстои да преживея на физическо ниво 
Извинете за дългия пост и затова, че ви занимавам със себе си!