Разкажете за своето прекрасно раждане

Накара ме да се замисля, че тези истории ги пишем не само за другите майкии за конкурса, а най-вече за себе си и децата си, защото са важни.

Гаргамелчо, остави дългия разказ за себе си и дъщеря си - той е важен, това е семейна история, а за нас прати кратката версия, моля - като фокусираш на конкретно нещо примерно, което ти се струва най-значимо за потенциалните читатели. Знам, че всеки детайл е важен и разказът набъбва - маймунското раждане на Деси го събрах на 14 страници - но понеже очакваме повечко разкази, а ще трябва и да се чете и оценява, налага се да има някакъв лимит.

Май ви затрудних с броенето на думите - извинявам се, аз имам доста опит с броене на думи и не се замислих да дам по-точни указания. Най-лесният начин да преброите думите е да сложите текста в Word, да го маркирате целия и след това да намерите в менюто горе Word count, той ще ви даде точния брой думи. За съжаление не помня точно в кое меню е функцията, но ако ги разгледате, ще го намерите. Успех и благодаря на всички, които се включиха досега!

Благодаря на Maria.St за уточнението, редактирам и добавям:

Прекрасно е раждането на твоето дете. Неговата поява на бял свят е уникално, вълшебно, единствено и неповторимо. Раждането на моето дете е благословията, за която съм се молила дълго. То е най-голямата чест, която природата ми е оказала през живота ми. Благодарна съм за шанса да дам живот и да отгледам човек. Иначе процесът на самото раждане не е прекрасен, но е неизбежен. Денят на раждането и следващият ден не са свързани с никакви извънземно-прекрасни преживявания с изключение на момента, когато целунах детето си. Раждането е задължително изпитание в прекрасния път на появяването на още един живот, животът на моето дете.

Това е. Не става за конкурс, но е истина. 

Ей, как не я видях тази тема по-рано За съжаление точно сега нямам време да напиша разказ ( аз съм описала и двете си раждания тук, но не са оформени по такъв начин), ама се абонирам за темичката, поне да чета другите.

Я да се разпиша и аз в поредната хубава темичка за раждането

В MS Office Word, опцията "Word count" е в меню "Tools". 1000 думи са около 2 страници със стандартен шрифт (примерно 12), но най-хубаво е да се броят.

mi6onka, това е тема, в която мамите споделят именно "извънземно-прекрасните преживявания", които им е донесъл процесът на раждане. Надявам нашите разкази да ти харесат.

Поли., благодаря за обратната информация   Всъщност на мен по същия начин ми подейства навремето [Desi] (тази с маймунската тема) и много се радвам, че сега аз на свой ред съм окуражила някого.

Tandoori, моля те, дай ми линк откъде да ги прочета!


 

А  [Desi] за мен също беше първата, която ме открехна, че раждането може и да е хубаво и да не боли. Дотогава бях чела на някои места, но ми се виждаше фантасмагория...

Ако искате да го прочетете без да се препъвате в камъните, вижте http://www.9m-bg.com/display.php?show_article=6&open_article=1342 

Мирена, прочетох с голям интерес написаното от теб.
За много неща вероятно си права...

При мев обаче се случи малко гадничко /секцио по спешност/, въпреки че имах прекрасна бременност, не изпитвах никакъв страх от раждането, даже отидох с усмивка в болницата, засиях от радост като ми почнаха контракциите...

Повече от 24часа бях контракциите, на 5см разкритие звъннах на таткото - да очаква беби...и пак бях щастлива и чаках с нетърпение уникалното преживяване... НО не се случи толкова позитивно, колкото очаквах и колкото исках... даже напротив...

Дали в моя случай е зависело от мен, от моите мисли/емоции/психо-емоционално състояние?!?
Май не...

това е от мен...

Така е, само с емоция не става. Според мен много често се предоверяваме на лекарите и мислим, че те знаят как става раждането, а те объркват нещата, или по-скоро ги правят така, както те си знаят - против нашата природа и инстинкти. Затова е важно и да сме подготвени, да знаем какво искаме, да направляваме доколкото е възможно процеса... Но темата е за друго.  Нека споделим красивите моменти, независимо къде се е случило раждането.

Прощавайте, че се меся в чисто женска тема, ама нали съм и татко-акушер донякъде...  та, наистина, само позитивни очаквания и емоции не са достатъчни. Те са добра основа, но не достатъчно. Мирена подготвяше бебето много преди то да реши да се ражда, "обясняваше" му, че го чакаме в топъл и уютен дом и няма нищо страшно навън. Освен това, когато започна самото раждане се молех непрекъснато...

Единия( раждането на Елена в САЩ) е тук:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=123288.0
Имам и части тук:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=98119.120

А раждането на Калин (в БГ) е тук http://www.bg-mamma.com/site/content/view/446/70/

Следващото да е живот и здраве ще го родя в къщи, ако имам тази възможност

Аз бих се намесила без никакви извиняния към Людмил и Мирена, че ако не дай Боже нещо се обърка, никакви молитви няма да помогнат.
Бих реагирала и по-остро, но тук има модератори да си преценяват за какво иде реч.
Това си е чиста проба сектантство, извинете за откровението.
По този повод - моето раждане, ако не се бяха намесили овреме за секунди- дъщеря ми нямаше да я има!

10x

Нашето бебче беше също много дълго чакано, имах един спонтанен аборт и след него /заради "добрите специалисти" в Търново/ лекувахме стерилитет. След две години чакане забременях със стимулация, бях бременна с близнаци, едното падна още в 4 -ия месец за съжаление. Бременността ми беше много трудна, през цялото време имаше разни неща, които ни изправяха на нокти - кървенето в 4-ия месец, в петия месец вдигнах кръвно...Термина ми беше на 19.04.2006г. Аз бях с контракцийки още от седмия месец, но не бяха болезнени. С оглед на тежката бременност, стерилитета, стимулациите и тесния таз с гинеколога ми решихме, че по-добрия вариант е планираното секцио. На 21.03 отидох на редовната ми консултация и обясних за зачестилите контрации. Доктора ме прегледа на ехографа и ми обясни, че бебето е малко и много рано за раждане. Ехо-то даваше евентуален термин на 24,04. Решиха да ме оставят за задържане, включиха ми магнезий и ми казаха да лежа. Въпреки лежането и всичкия магнезий, който ми наляха след три дни при прегледа се установи, че имам 3 см разкритие и раждането очевидно започваше. Контракции имах, но не усещах никаква болка. Беше събота, събраха си екипа за секциото по спешност и преди да вляза в операционната, доктора ми обясни, че бебето може и да е много мъничко, да се наложи да стои в кувьоз, да има проблеми с дишането. През това време мъжа ми пристигна, сестра ми с хитрост успяла да изкопчи информация от него и пристигнаха с майка ми и баща ми. В един часа благополучно се роди Екатерина - тежеше 3,100/50 см. Според педиатърката там си е била доста голямо бебе, ако била изкарала до термин е щяла да бъде над 4 кг.Аз я видях половин час след това, мъжа ми, майка ми и сестра ми бяха при мен когато я донесоха. Направо не можех да повярвам, че прегръщам така чаканото ми бебенце. Баща й плачеше през цялото време, аз само повтарях :"Имам си жива и здрава рожбичка!".

Благодаря на изпратилите разказ. За съжаление засега нямаме достатъчно разкази, за да стане конкурс. Бях дала краен срок утре, 5.03. Ако някой смята да праща, но няма да му стигне времето, нека ми пише за ден-два отсрочка. Много се надявам на 8.03 да можем да пуснем тема с истински красиви раждания. Хайде, топете перата!