А иначе цитирам бабата: "Е той само вие като сте тук ли може да е при баба си?" - Тя се сърди, че не го оставяме там, а е там само, когато и ние сме там.
По мое мнение в случая не тя не си дава труда да направи нещо, а ти не си даваш труда да разбереш човека отсреща.
Моите свекъри са така . И свекър ми не иска много да се движи. Никога не сме им оставяли децата сами , защото е ясно какво ще стане. Известно време мъжа ми им даваше разни съвети, но с времето аз се убеждавам, че те са си щастливи и си харесват живота така и че те самите се чувстват добре така. Това е техен избор. И ние не оставяме децата с тях, но забелязахме, че когато отидем с кола и ги заведем на кратка разходка на интересно място около софия, ако им вземем билет с нас на представление, концерт, музей ... ако ги поканим на пицария или нещо такова те идват и са доволни и никой не се преуморява. На мен малко ми е проблем желаието на свекървата да гостоприемничи с големи вечери ... а двамата не могат почти нищо вече и ми е много съвестно - да откажа и да им натреса работата . Т.е. не знам кое е по-добре. Така че на ротационен принцип. Когато можем отказваме и каним ние на заведение , но на семейни празници приемаме и се опитваме малко да помогнем.
Според мен разбирайте възрастните хора, не се опитвайте да ги накарате да правят каквото на вас ви хрумне.
Жената е на 55 години, не може още да се говори при нея за такива проблеми. ...
Защото я познавам и мога да преценя актуалното и психическо състояние.