Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

_re_ge, да, точно това целят лекарите, намаляване на тревожността и спиране на истериите и състоянията на агресия, само, че до тук всичко е безуспешно. Преди малко получи тежък истеричен пристъп, баща и и аз сме надрани, бяхме ритани.Всичко продължи 55 минути до пълното ѝ успокоение.
Не знам вече в коя болница и при кой психиатър да отидем.

Поне при моето дете лекари и болници не са помогнали, дори напротив. Може да се каже, че проблемите му са вследствие на "лечение" и лекарска немарливост. Последните няколко години го водя по такива институции само по административни причини (заради необходимите документи за преиздаване на ТЕЛК), но дори и това минимално размъкване му причинява стрес и временно влошаване на състоянието.

За фолиевата киселина си е много често разпространена мутация , имаме я семейно, аз имам същата

Извинявам се предварително за свободното тълкувание, не целя да обидя или нараня никого. В случая,  като прочета инвитро,  и винаги ми светва червена лампа. Чувала съм от приятелка психоложка че познава деца инвитро без проблеми, но често аз виждам само потвърждение на обратното. Много от хората с които си пишем и комуникираме за децата им (СОП) , споделят че са имали проблеми в забременяване и/или износване, голяма част са  с подпомогната репродукция. Няма да доразвивам темата, защото звучи неприятно Разбира се това не важи на всички ( т.е. не всички деца инвитро за с проблеми) но факт е че много от тях са. Ненапразно примерно в една северна страна са сложили ограничения за имплантиране на един ембрион в инвитро процедурите за да намалят последващите разходи около детето, тъй като се очаква прогнозно че ще има проблеми с последващи разходи. Да обърна тирадата към себе си, Аз съм с много трудно износване на бременност, с проблеми с имунитет и усвояване на фолиевата киселина,  имаме генетика откъм спектър и в резултат и двете ми деца са малко "сбъгнати", имам редица неуспешни бременности.  Стигнала съм до извода че въпросът "защо" е излишен. Както и въпросът "какво му е точно" също. Често нищо друго не може да бъде направено освен да се работи над резултат доколкото е възможно. Затова въпросът който е полезен е-къде и в какво му е дефицита и какво мога да направя за да го смекча или преодолея.

oesi
би трябвало да се разграничат нещата на "биохимия" и терапия.
В биохимията има възможност да видите именно откъм процеси има ли проблеми, и ако все пак има какви са те  -  усвояване на Б12 , витамин Д, високи допаминови нива, наличие на тежки метали, алергии и непоносимости, генни мутации и отклонения и т.н.  Казват, че дефицита на В12 продуцирал спектрално поведение но аз не съм виждала дете с корекция на вит. Б 12, което да е било в спектъра и да е излязло. Виждала съм и майки с дефицит на Б12 в надежда че спектралното поведение на детето се дължи на неговата липса на В12, които след като открият (след изследванията) че детето няма(!) дефицит но вс епак Е спектъра - да са буквално съсипани че проблемът не може да бъде решен просто с добавка на Б12. Биохимията и на хората в норма не е перфектна но просто никой не си прави изследвания защото не вижда защо. Така че няма някакви точни излседвания на това каква е биохимията на хората в норма и дали е толкова перфектна.
Имам и познати правили проба на коса с надежда от там да излезе проблема, но нищо освен завишен алуминий не намериха. За хелирането за изписани много неща навсякъде в пространството и тук в бг мама. Няма да го коментирам защото не искам, всеки има глава на раменете си да прочете и направи изводи.

 Т.е. като се погледне картината на биохимията по един или друг начин , всичко, което ще се направи под формата на добавки - е за  да подпомага терапевтичния процес. Имам познати правили пълни изследвания (докторките в Сф изследванията в чужбина) с едни чаршафи кое на какви нива е и едни американски добавки купуваха и пиха много дълъг период - не видях честно казано онова бленувано огромно подобрение.
В крайна сметка от моя гледна точка, никого не ангажирам, терапевтичното ( специалисти и родители) е това което може да доведе до някакъв напредък, някаква компенсация, развитие на нещо за да допълни и компенсира нещо друго, което е в дефицит.   Биохимията е само подпомагаща, ако подпомогне.

Много често обаче   родителите докато не надраснат въпросите "защо" и "какво" правят много неща.
абсолютно така е


не съм съвсем съгласна. Правят се ако състоянието на детето в коморбодно ( съчетание от различни заболявания)  , наистина е зле и се влошава. Макар че не виждам примерно на едно дете с умствена затрудненост и поведение от спектъра  но в разумни за състоянието граници защо да се правят. КАкво би се открило като причина за състоянието? Ако причина може да са хиляди малки неща по време на бременност, по време на раждане и след това. Какво би могло д абъде "поправено? Може да бъде "поправено, облекчено"  основно "следствието" и усилията трябва да бъдат насочени натам, за да се издърпа максимума на който е способно детето, отколкото в търсене на защо и точно какво. Повечето родителис мятат че като го водят на логопед по един час седмично или сепциален педагог два часа седмично и всичко е ок. Но не е. Няма как нещата да станат с толкова работа. Според И.Ловаац са минимум 5 часа на ден. Аз ще бъда по-умерена - час, два на ден ще са от много голяма полза да правите същото, което правят терапевтите. Затова родителят трябва д апреценя на кои битки да заложи за да спечели максимум дивиденти във войната и да не хаби нужни сили и енергия в ненужни посоки.



За съжаление този тип лекарства са като лекарствата за хипертония и сърце. Докато кардиологът намери "твоето" лекарство ти сменя поне 5-6 вида, като по време на неподходящите лекарства нищо не се подобрява откъм кръвно и сърцебиене - защото не всяко лекарство повлиява всяко състояние. Имам познато дете на със съчетание от две диагнози плюс тревожностно разстройство и около две години му търсиха лекарство с което да успокоят тревожността. Накрая намериха - нещата са съвсем по-положителна посока.  Трябва да сменяте лекари, да сменяте препарати, докато не попаднете на това, което ще ви повлияе. Изтощително е, но никой друг няма да го направи вместо вас, нито лекарят ще ви съчувства, само ние, но ние не сме лекари....

Момичета, от известно време чета, но досега не съм писала. Синът ми е на 4 години, беше диагностициран с разстройство на развитието, но както психоложката каза, съвсем малко, било. Диагнозата е на база тестове, като точките му били 83 от средно 85. Пъзелите не успя да ги направи, защото никога не е правил такива логически.... подобни неща децата интуитивно ли трябва да ги правят, не трябва ли да им се обясни все пак?
Друго което исках да ви питам - разстойството на развитието всъщност е доста общо казано, аутизъм е някакъв под вид, нали?
Още нещо също, тъй като в семейството имаше насилие от страна на бащата, и синът ми се травмира още като беше на една година, имаше проблеми със съня и започна да вика.... това приключи вече и се измъкнахме от там, но наскоро разбрах, че травмираните деца развиват симптоми като при аутизъм - забавено говорно развитие (при нас са и повече езици, ама все пак е и на 4)... та се чудих, ако има някой запознат с темата, имате ли идея за някаква подходяща терапия?

Litle heart, здравей! Моето дете на 1г. и 3м. беше оперирано в Пирогов и покрай това преживя силен стрес няколко пъти, но това по никакъв начин не се отрази на развитието на речта при него. На 2г. на улицата ни нападна огромен луд, което също беше огромен стрес за него. На 3г.тръгна на детска градина и там също изживя огромен стрес заради отношение на учителка. На 3.5г. отново бяхме две седмици в Пирогов, като определено осъзнаваше ситуацията, защото ме пита какво е да умреш, поиска да го заведа на църква за да запалим свещички (дори не разбрах откъде знае, че има такова нещо като смърт, църква и свещи които се палят в църква) и ме попита когато го загубя ще го родя ли отново когато беше на току-що навършени 4г. Но и това не се отрази на говора му и още в детската градина говореше правилно, много и като възрастен. Други дефицити избиха при него и когато беше на 5.5г. психоложката с която работехме беше убедена, че е аспергер, а на 6г. ни прати в Св. Никола на обследване. Там категорично заявиха, че е в спектъра, но не съвсем аспергер и поставиха диагноза ГРР други т. е. разстройство на развитието-високо функциониращ с много висок IQ и според психоложката, и според психиатърката. И двете бяха категорични обаче, че стреса, който детето преживя на 1, 2 и 3г. не може да е причина за състоянието му защото за да му влияе преживяното трябва да може да го осмисли, а на тези възрасти не би могло. Това е мнението на специалистите. Моето е различно. Освен всичко друго съм от тези, които са родили след проблемното забременяване. Борих се 3г. със стерилитет и имам неуспешни 4 инсеминации и 1 инвитро. Детето обаче е заченато по естествен път 2м. след неуспешното инвитро, в период без стимулации, но с прием на аспирин протект през цялата бременност и няколко силно стресови за мен момента през бременността. Това също беше отхвърлено в Св. Никола като предразполагащ фактор. Също така 1 месец след ваксината МПР, която сложиха на 13 навършени месеца започнаха проблеми с физиологичното здраве на детето, така че кой и как би могъл да посочи какво точно е отключило дефицитите в спектъра. И не че не е важно да се знае това, но мисля че за всяко дете причините са строго индивидуални и са комбинация от фактори и основното е такова дете да бъде разбрано и подкрепено на първо място от родителите си и да се потърси помощ от специалистите за справяне с проблемите му.
Като стана въпрос за пъзели - на моето му идваше отвътре да реди пъзели и не си спомням да съм му обяснявала как точно се прави, но от друга страна още не можеше да ходи когато застилах стаята му с гумирани плоскости с картинки, които се захващат една за друга и ги подреждах така, че картинките да са някак свързани с околните, а когато вече ходеше с тези плоскости заедно правехме пространствени структури, които наподобяваха къщичка например и детето много ги харесваше и предполагам, че по някакъв начин пъзелите са му напомняли за това, което правехме с тези плоскости и затова е било един вид тренирано да се справя с тях. Освен това много обичаше да редим пъзелите заедно и предполагам, че моето участие му е помагало да се ориентира какво да прави. Психоложката насърчаваше реденето на пъзел и играта с конструктор тип лего. Казваше, че тези дребни части като минават през ръцете му стимулират някакви умения. Наистина не помня точните обяснения, но е факт, че от всички възможни соло занимания за деца пъзелите и конструкторите тип лего му бяха любими. Не знам дали е случайно съвпадение, но в детската болница в Москва тъй като много го бодяха преди да му намерят вена няколко пъти му подариха малки конструктори лего, а там много се грижиха за психиката на малките си пациенти, като в отделението дори си имаха психолог, който активно обгрижваше децата. Забелязах, че и нашата психоложка, и психолога в руската болница много държаха на оцветяването на картинки. Явно и оцветяването, и пъзелите, и лего конструкторите са елементи на някаква успокояваща терапия, така че можете да се занимавате заедно с детето с такива неща.

Признавам,че когато тръгнахме по специалисти заради проблемите със забременяването никой не ми обясни,че има вероятност детето да има проблем и ако знаех нямаше да го направя.Ние бяхме с неустановен стерилитет.Имах 2 опита.
Иначе имах лека и нормална бременност.Родих секцио.

oesi Всеки човек има право да бъде родител по един или друг начин. Щом медицината го подпомага също. Никой никого не може да съди че  е искал да има деца. Съдбата е непредвидима, понякога нещата се случват дори ако условията да били перфектни, достатъчно е едно камъче za да обърне прекрасната карета. Затова не се измъчвайте допълнително, гледайте напред. Правете каквото трябва за детето, всичко което смятате че е нужно и което ви дава право на въпроса който ви пита вашата съвест - всичко ли направиh за детето? Да отговорите с: Да,  направих всичко по силите ми.



Често, когато симптомите не са изчистени, не са само от симптомите на една диагноза, а са комбинирани или пък когато детето е прекалено малко за да се оценява правдиво се слага подобна диагноза. Тя означава че в развитието си детето не следва нормата. Не е вид аутизъм. Детето демонстрира някакви симптоми, може поведение му частично да е като на дете от спектъра, но симптомите са недостатъчни , а детето е малко за да може специалистът да специфицира за какво точно става въпрос.
Проблемът който вас трябва да ви вълнува е какво можете да направите за да предотвратите това "мъничко" да стане повече след една година. Защото ако си представите две деца, едното от които куцащо , и ги пуснете да се надбягват -   на метър от старта детето с наранено краче съвсем  мъничко ще изостава, в средата дистанцията с повече, а на финала с най-много. Така че в това трябва да фокусирате усилията си.
Относно пъзелите. И аз така преди моето дете със СОП си мислех че при децата всичко става интуитивно. Но то ставаше интуитивно при едното ми дете но при другото никак не ставаше интуитивно. Трябваше да бъде обучавано на всичко  специално. Усвояваше го и го прилагаше, но именно тази свобода и естественост му липсваше. Затова смятам че децата трябва да бъдат подпомагани, насочвани, направлявани, особено ако имат някакъв дори и минимални дефицит. ако те нямат нужда и всичко им е естествено - то ще си проличи в един момент, в другият случат помагането, насочването е от голяма полза. То ще спести много време по наваксването после.

Здравейте
Имаме право на балнеолечение и рехабилитация.
Детето е с децки аутизъм, наднормено тегло, бъбречно каменна болест.
Със 95% ТЕЛК
Къде мога да го заведа?

Здравейте! Два месеца след обследване в "Св.Никола" получихме епикризата на сина ми, която ме стресна - детски аутизъм. "Налице са основания за поддържане на статут на дете със специални потребности, осигуряване на допълнителна образователна помощ..."

И сега накъде Започвам да чета темите и да се опитвам да се успокоя и да бъда полезна на детето си.

Ето това е важно а не какво пише отпред.
На каква възраст е детето? Питам защото тази категоричност в поставяне на диагноза именно аутизъм а не Генерализирано Разстройство каквато е практиката може да означава много неща.

Навърши 9 години миналия месец.

по категоричността на диагнозата и то от св.Никола очаквах че детето не е малко. Сега остава да ни споделите какво се е случвало до сега тези години, защото  нещата около това състояние не се случват изведнъж. Обикновено симптоматиката си личи още на 3 че и по-рано, но на такива сериозни места като св.Никола забавят поставянето конкретно на този вид диагноза,  защото има много други проблеми, които продуцират подобно поведение.

Откакто забелязах, че не проговаря навреме, търся мнения. Посещаваше Център за ранно детско развитие при логопед. В детската градина му осигуриха логопед, ресурсен, психолог. Чисто физиологически всичко протичане с времето си. Усвояване на умения, самообслужване, също. Хората в детската градина и сега в училище единствено коментират, че не успява да комуникира достатъчно , но било предодолимо с възрастта. Няма проблеми в училище, усвоява материала. Както не обичаше в началото да се включва в общи игри, после започна да го прави. С удоволствие се включва в училище в тържествата. Чете изразително дори непознат текст. Сам се записа на вокална група в училище, на футбол, а ние на плуване.

Още в началото на първи клас предупредих госпожите,  че се интересувам от взаимоотношението с децата, говора, защото не се притеснявам от възприемането на материала.

Имах чувството,  че всички мислят, че преувеличавам и се притеснявам излишно. С изключение, че не говори като връстниците си, не взаимодейства много като тях, няма други признаци на проблеми. Чувствителен е, разбира какво изпитва отсрещния,  търси игри с деца, няма проблеми с докосване, поддържа очен контакт, изпълнява инструкции, впуска се в нови игри, обича да измисля някакви задачи с четене и писане, дори ги усложнява с няколко под условия ,вдъхновен от училище. .. Има свои пари и си пазарува сам , когато сме заедно. Правим сравнение на цените на килограм, той си знае количеството и взимаме по-изгодното

Започнах да чета темите и направих със сестра му една задача, която прочетох тук  със скриване заедно на предмет. Аз излизам , те променят мястото на играчката и след това той да предложи къде ще я потърся. Посочи мястото където я бяхме оставили двамата. След това се разиграхме на стопло/студено.

В клиниката бяхме 3 дни за по един час. Преди това посетихме детски психиатър, която освен говорното развитие, не видя потежка диагноза, но тя не проведе тестове.

Извинявам се че продължавам да разпитам но искам да сглобя картината.
- КАто е бил на ресурсно в градината беше ли с диагноза или с оценка на дефицити от страна на екип от ресурсно.
- В момента на ресурсно ли е в училище
- има ли поведенчески проблеми - тантруми, сензорни дразнения, отказ от работа
- кое ви накара да правите обследване в свети Никола, първото официално обследване ли е
- какви са вижданията ,ВИ за дефицитите му до сега и сега. Не какво прави, какво не прави, по какво се различава от връстниците -  както по обучението, така и по самооблужване и езиково-речево.
- пишете - психиатърката не видя по-тежка диагноза - детски аутизъм си е достатъчно тежка диагноза. Да раборам че тя не е била в екипа на св.Никола?
Разпитвам защото ми е странно как се случва всичко това, че  дете което просто не комуникира с връстници отива на обследване и му поставят детски аутизъм . Освен ако не ви трябва документ за ресурсно ( онова дето го подчертах с черно в предния ви пост) и са ви сложили нещо там като диагноза (странно защо детски аутизъм а не ГРР) което да налага допълнителна подкрепа в училище.
Чудя се за диагнозата детски аутизъм , понеже Ако прочетете симптоматиката на детски аутизъм ще видите че спецификата не се изчерпва само с некомуникацията с децата в клас. Има си поведенчески отклонения, стииминги, стереотипия, ограничени интереси, речеви отклонения (  аспергерите нямат , но при вас няма аспергер, няма някои специфики забележими при аспергери) има много неща при детския аутизъм които не са с допирни точки на нормалното поведение нито усвояване на училищния материал. А вие звучите така, сякаш никой до сега не споменавал че симптоматиката на  детето може би намеква за някакви нарушения от спектъра.

Спектъра е многоизмерен и разнообразен. Дете може да има очен контакт, може да е  емоционално, може да реши задачата на Сали и Ан и пак да е спектрално. Спектралността е добила нов смисъл в момента има и ново измерване което ще влезе в БГ с новото МКБ11. Въпросът е щом нямате обучителни затруднения или поведенчески отклонения за какво ви тази диагноза от св.Никола.  Обучението на спектралните "да бъдат като другите и да осъществяват комуникация по шаблон, да "имитират" социалност"  не се учи в кабинетите с ресурсен. Намаляването на Стиимингите и консерватизма също.

“Няма проблеми в училище, усвоява материала. Както не обичаше в началото да се включва в общи игри, после започна да го прави. С удоволствие се включва в училище в тържествата. Чете изразително дори непознат текст. Сам се записа на вокална група в училище, на футбол, а ние на плуване.”

Пишете, че пазарува, ползва пари.
На мен ми изглежда добре детето, та какъв е проблемът, че сте ходили в Св Никола, не разбирам малко.

Това че не общува може да е особеност на характера и чувствителност. А и защо чак на 9 годишна възраст,не ми е ясно.