Дали е дошъл краят на брака ми...

  • 5 842
  • 34
  •   1
Отговори
  • Мнения: 11
Здравейте, омъжена съм от 4г. С малко дете, с мъжът ми от началото имахме страхотна връзка , с  голям мерак се преместих при него, детенцето ни е създадено с много любов. След като се появи детето нещата се промениха, аз бях по цял ден сама, всичко правех вкъщи сама, мъжът ми ходеше да разпуска всеки ден навън. С течение на времето ми дойде в повече всичко и на няколко пъти се пребирах при моите родители. Последната ни раздяла беше за 6м. От началото си я изживях доста, въпреки, че аз взех решението да си тръгна. Но зимата отново се събрахме, целта беше детето да си има правилен пример за щастливо семейство... Но за няколко месеца осъзнах, че съм до пуснала грешка, че самата аз не съм щастлива и едва ли някой ден ще бъда за пример на дъщеря си - да се примирява с всичко.... На моменти ми е много натоварено - ходя на работа, уча, отделям внимание на детето и за капак вкъщи всичко мен чака... Проблемът ми е, че не получавам почти никаква помощ от съпруга си, нямам желание за интимност, дори напротив - отвращавам се.... Дали е дошъл краят според вас или просто това е нормално за семейния живот..

# 1
  • INFJ
  • Мнения: 9 376
Дошъл е краят. Отдавна.

# 2
  • Мнения: 3 841
Поговори ли с мъжа си? Каза ли как се чувстваш? Той защо не ти помага, какво казва в своя защита?

# 3
  • Далечният изток
  • Мнения: 14 922
Не, не е нормално.
Един от най-грешните според мен, но често срещани модели - родителите да са заедно, но нещастни...

# 4
  • Мнения: 11
Поговори ли с мъжа си? Каза ли как се чувстваш? Той защо не ти помага, какво казва в своя защита?
Когато го помоля нещо, никога не отказва, обещава и не го свърша , а седнем ли да поговорим - разбира ме и ден, два е нов човек и после пак по старо му.

# 5
  • Мнения: 3 841
Явно отбива номера…:/ А като се изнесеш започва да ти се моли да се върнеш
ли?

# 6
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 287
Не е нормално.Не иска да поеме отговорност.Да,това е края.

# 7
  • София
  • Мнения: 200
Разговор. Ако и той го чувства не се замисляй. Не се примирявай в името на това да демострираш нещо, което реално не е така, а именно “щастливо семейство”. Обричаш себе си

# 8
  • Мнения: 12 806
Опитала си, върнала си се, но не се е получил различен резултат от преди.
Следователно, няма да се променят нещата с изчакване.
Положителният пример на щастливо семейство може да бъде евентуално от семейството на родителите ти, твоето очевидно не е.

# 9
  • Мнения: 11
Явно отбива номера…:/ А като се изнесеш започва да ти се моли да се върнеш
ли? Да и оттам аз се разколебавам и се връщам отново и отново..

# 10
  • София
  • Мнения: 35 133
Ами, направила си каквото си могла, върви си завинаги, подминала си края.

# 11
  • Мнения: 6 767
Твоят човек е от типа, който само взима, но не дава. Трябваш му, за да му е чисто, сготвено, да му гледаш детето и за в леглото. Знам че десетилетия е градена лъжата, че това е семейство. Да, на хартия. В истинското семейство партньорите са екип в грижите около дете и дом, в свободното си време. Ти не си щастлива, дала си повече от един шанс, жалко, че не е достатъчно зрял и отговорен, за да се беше възползвал от шансовете. Не си му майка да го дундуркаш, дай си шанс за щастлив живот.

# 12
  • Мнения: 4 714
Той краят при теб няколко пъти идва и ти сама удължаваш агонията . Решение за край се взема след изчерпване на всички полезни ходове , веднъж, обмислено и без връщане назад.
Замисли се в момента поведението ти за какво е пример на дъщеря ти?!

# 13
  • Мнения: 41 016
Преди малко писах в една подобна тема, сега пак същото. Ми нямаше ли червени лампи преди? Не правихте ли планове поне да свършиш с ученето преди детето? Не сте ли обсъждали как ще го гледате? Поредният брак без размисъл, само с гола любов, и после защо не вървят нещата...

# 14
  • Мнения: 11 363
Според мен проблемът е, че се превръщаш в майка и на съпруга си и на дъщеря си. Няма как нещата да вървят така.
След това и на двамата ви липсва постоянство. Какво като говорите и си обещавате това и онова, ако след това не сте постоянни и не си спазвате обещанията. Не успявате да ги превърнете в навик.

Също така младите жени често очакват мъжете им да се държат по начин, който те никога не са демонстрирали, че могат. Няма как да вемеш мило момче и да чакаш властен и доминираш съпруг. Ами приемете си контролната роля /която не напразно подсъзнателно сте избрали/, спрете да търсите идеализирания образ на мъжа /особено ако търсите образа на баща си/ и решете какво семейство искате. И го постройте да му се невиди. Не чакайте нито живота, нито брака, нито щастието да ви се СЛУЧАТ. Постройте ги тухла по тухла, ден по ден, събитие след събитие. И като остареете се обърнете и си кажете - ами това можех, това съградих. Добре ми бе и ми е с него!

Кажи сега ти КАКВО точно искаш мъжа ти да прави.

Общи условия

Активация на акаунт