Здравейте. Имам сериозен проблем и ми трябва вашата помощ. От години имам големи проблеми с концентrацията. Скучно ми е до смърт. Дори неща, на които се наслаждавам не ми задържат вниманието за повече от десет минути и дните ми преминават в правене на буквално нищо. Изпитвам такава трудност да се накарам да бъда продуктивна и да правя неща, дори и такива, които не представляват трудност за мен и ми харесват. Преди няколко дни постетих психиатър, с репутация на един от най-добрите в България. Той ми предписа Кснакс за тревожността и депресията. Проблема с Ксанаксът е, че макар и да се чуствам спокойна и по-уверена, не съм достатъчно ефективна и продуктивна, за да водя нормален начин на живот. Търсих Адерал, но той е нелегален в България. Знаети ли нещо за Риталина, Концертата или деруги заместители на адерал. Продават ли се в аптечните вериги на България. Скоро почвам да уча първа година в Софийския и не мога да си позволя да пропилявам времето си. Всякакъв вид помощ е добре дошла.
- Публикувана: 14 юли 2023, 13:28 ч.
- Последно мнение: 21 март 2024, 03:49 ч.
Хиперактивност с дефицит на внимание и Адерал в България
Колко часа на ден прекарваш пред екрана (телефон, таблет, лаптоп)? Дните ти минават ли в тикток, Инстаграм?
От постоянното скролване, гледане на клипчета от по половин минута ти се съкращава атеншън спан-а и концентрацията. Приучаваш си мозъка да се забавлява с такива кратки отрязъци от време. Преди да залиташ в диагнози и лекарства бих ти препоръчала откровено да си прегледаш навиците.
От постоянното скролване, гледане на клипчета от по половин минута ти се съкращава атеншън спан-а и концентрацията. Приучаваш си мозъка да се забавлява с такива кратки отрязъци от време. Преди да залиташ в диагнози и лекарства бих ти препоръчала откровено да си прегледаш навиците.
Все по-често чета за това че хора с ХАДВ искат да прибегнат до медикаментозно лечение. Намирам го тенденция на съвременния начин на живот - за всяко нещо да има хапченце, така е по-лесно. Наскоро имаше отново такава тема в бг мама в която автора търсеше специалист в бг който да му предпише нещо си там лекарство, което се предписвало в САЩ, защото там ХАДВ било диагноза се прилагало медикаментозно лечение. Копирах му извадка от листовката на самото лекарство че такова би могло да бъде изписано само и единствено ако са безуспешни всички други немедикаментозни варианти и терапия с психолог. Но той си искаше хапчето.
Имам опит и виждане защото дъщеря ми е с ХАДВ. Никога не е приемала препарати. Цял живот сме експериментирали търсейки успешната за нея стратегия за контрол. Завършва магистратура, справя се чудесно и в училище и в унито. Има си проблемите на хадв но туширанеи, както казах трябва да имаш желание да се справиш. ХАДВ не е състояние което трябва да се контролира единствено и само с препарати подобно на хипертония та.
Абсолютно правилно е че трябва да се ограничат екрани, възбуждащи храни напитки, да се натоварва организма физически с някаква активност, релакс, йога, сензорна стимулация и много други.
Имам опит и виждане защото дъщеря ми е с ХАДВ. Никога не е приемала препарати. Цял живот сме експериментирали търсейки успешната за нея стратегия за контрол. Завършва магистратура, справя се чудесно и в училище и в унито. Има си проблемите на хадв но туширанеи, както казах трябва да имаш желание да се справиш. ХАДВ не е състояние което трябва да се контролира единствено и само с препарати подобно на хипертония та.
Абсолютно правилно е че трябва да се ограничат екрани, възбуждащи храни напитки, да се натоварва организма физически с някаква активност, релакс, йога, сензорна стимулация и много други.
Как реши, че си с хадв? Специалист ли ти постави тази диагноза? Не всеки отегчен и немотивиран млад човек е с диагноза. Просто нямаш мотивация.
Това състояние се среща при деца, с възрастта хората си изработват компесаторни механизми и стратегии.
Не бързай да си поставяш такива диагнози и да търсиш решения под формата на медикаменти ( възможно най- лошото).
Работи над себе си, все пак си възрастен, не малко дете, което не знае какво му се случва.
Това състояние се среща при деца, с възрастта хората си изработват компесаторни механизми и стратегии.
Не бързай да си поставяш такива диагнози и да търсиш решения под формата на медикаменти ( възможно най- лошото).
Работи над себе си, все пак си възрастен, не малко дете, което не знае какво му се случва.
Как реши, че си с хадв? Специалист ли ти постави тази диагноза? Не всеки отегчен и немотивиран млад човек е с диагноза. Просто нямаш мотивация.
Това състояние се среща при деца, с възрастта хората си изработват компесаторни механизми и стратегии.
Не бързай да си поставяш такива диагнози и да търсиш решения под формата на медикаменти ( възможно най- лошото).
Работи над себе си, все пак си възрастен, не малко дете, което не знае какво му се случва.
Това състояние се среща при деца, с възрастта хората си изработват компесаторни механизми и стратегии.
Не бързай да си поставяш такива диагнози и да търсиш решения под формата на медикаменти ( възможно най- лошото).
Работи над себе си, все пак си възрастен, не малко дете, което не знае какво му се случва.
Ето това е най-страшния и вреден коментар, който съществува при всички варианти за невродивергентност. Моля, никога повече не говорете така. Казвам го и като специалист.
"Работи над себе си, нямаш мотивация" е причина българската "наука" да хората с такова функциониране да не получават диагноза. Същото е и с аутизма. Не става въпрос за мотивация, става въпрос за неврологично функциониране. "Това състояние се среща при деца" може да каже някой, дълбоко и напълно объркан от крайно изостаналото българско разбиране по темата. Науката ни е десетилетия назад. Функционирането не се променя, човека наистина формира компенсаторни механизми и стратегии, но представете си, той може да получи помощ, която в нормална държава би могла да включва и медикаменти. По същия начин работим и с аутизма, наричаме го " детски аутизъм", и като станат на 18, в телк им пишат "шизофрения", защото не знаят какво друго да правят с тях. И на "високо-функциониращите" аутисти цял живот им казваме "работи над себе си". Вместо да им помогнем адекватно и да ги подкрепим правилно, за да могат те, видиш ли, да....работят над себе си. Важно е да се каже, и че "компенсаторните механизми" са тежко травматични. Съвременната психология ги нарича "маскиране" и забелязва, че силно увеличават стреса и тревожността, риска от развиване на депресия.... и увеличават времето за намиране на помощ.
И да добавим, че диагнозата има и психологически ефект, и мести когнитивното от "Аз съм някакъв странен изрод", до "аз съм роден с това състояние и това е окей".
"Специалист ли ти постави тази диагноза?" - не мисля, че в България има дори един специалист, който наистина може да постави адекватно тази диагноза. Почти всеки психиатър, с който съм говорил, просто ще ви изпише антидепресанти.
Ако някой смята, че живее с такъв тип състояние, обикновено има защо. Съмненията и въпросите са валидни. "Работи над себе си" не е валиден отговор. Вие работете над себе си.
Сори за оффтопика.
Как реши, че си с хадв? Специалист ли ти постави тази диагноза? Не всеки отегчен и немотивиран млад човек е с диагноза. Просто нямаш мотивация.
Това състояние се среща при деца, с възрастта хората си изработват компесаторни механизми и стратегии.
Не бързай да си поставяш такива диагнози и да търсиш решения под формата на медикаменти ( възможно най- лошото).
Работи над себе си, все пак си възрастен, не малко дете, което не знае какво му се случва.
Това състояние се среща при деца, с възрастта хората си изработват компесаторни механизми и стратегии.
Не бързай да си поставяш такива диагнози и да търсиш решения под формата на медикаменти ( възможно най- лошото).
Работи над себе си, все пак си възрастен, не малко дете, което не знае какво му се случва.
Ето това е най-страшния и вреден коментар, който съществува при всички варианти за невродивергентност. Моля, никога повече не говорете така. Казвам го и като специалист.
"Работи над себе си, нямаш мотивация" е причина българската "наука" да хората с такова функциониране да не получават диагноза. Същото е и с аутизма. Не става въпрос за мотивация, става въпрос за неврологично функциониране. "Това състояние се среща при деца" може да каже някой, дълбоко и напълно объркан от крайно изостаналото българско разбиране по темата. Науката ни е десетилетия назад. Функционирането не се променя, човека наистина формира компенсаторни механизми и стратегии, но представете си, той може да получи помощ, която в нормална държава би могла да включва и медикаменти. По същия начин работим и с аутизма, наричаме го " детски аутизъм", и като станат на 18, в телк им пишат "шизофрения", защото не знаят какво друго да правят с тях. И на "високо-функциониращите" аутисти цял живот им казваме "работи над себе си". Вместо да им помогнем адекватно и да ги подкрепим правилно, за да могат те, видиш ли, да....работят над себе си. Важно е да се каже, и че "компенсаторните механизми" са тежко травматични. Съвременната психология ги нарича "маскиране" и забелязва, че силно увеличават стреса и тревожността, риска от развиване на депресия.... и увеличават времето за намиране на помощ.
И да добавим, че диагнозата има и психологически ефект, и мести когнитивното от "Аз съм някакъв странен изрод", до "аз съм роден с това състояние и това е окей".
"Специалист ли ти постави тази диагноза?" - не мисля, че в България има дори един специалист, който наистина може да постави адекватно тази диагноза. Почти всеки психиатър, с който съм говорил, просто ще ви изпише антидепресанти.
Ако някой смята, че живее с такъв тип състояние, обикновено има защо. Съмненията и въпросите са валидни. "Работи над себе си" не е валиден отговор. Вие работете над себе си.
Сори за оффтопика.