НОЕМВРИйчета 2❤2❤ тема 8

Jynx,  вие на кой ден сте?
Понеже и ние минахме през този етап вече, имай предвид, че може да отнеме доста време, трябва си търпение, няма да стане за няколко дни или седмица най-вероятно.
Моят успяваше от началото да си чишка на кукуто, ако го слагам често, но иначе е препикал цялата къща- всичко. Чак след месец и половина почна да казва, познато дете пак след толкова време.

Редактирам: видях, че ви е първи ден 😆 Мисля, че с прекалено големи очаквания тръгвате, дори и при по-големите деца отнема време понякога.
Според мен, единствения вариант да няма пикаене навсякъде, е да се изчака детето да порасне достатъчно и само да реши, че вече няма да носи памперс.
Има различни методи, но общо взето трябва да го занимаваш първия ден да стои на кукуто, докато се изчишка, после пляскане, песни, танци, награди, стикери- каквото си прецениш. Идеята е, че той после ще търси такава реакция от теб и ще разбере, че прави нещо хубаво. После го носите в тоалетната, пускате водата, махате за чао. Няколко дни без гащи най-добре.
Слагаш го първо на 15-20-30мин на кукуто, постепенно всеки ден вдигаш времето, скоро ще може да кара час-два. Наблюдаваш го за знаци, че му се ходи -  ако се крие, бара се, танцува на едно място и тн. Няколко дни си бяхме вкъщи, но имаме двор и беше лесно. След известно време ще почне и сам да казва.
Горе-долу така протече при нас процесът. Още от първия ден разбра много добре, но напикаване имаше много и постоянно. Отвреме-навреме си казваше, но рядко. След месец и половина тъкмо бях почнала да се отчайвам и той ме изненада - вече стиска много време, казва си, сяда си сам на кукуто или отива на писоара (ако е без гащи), ако е минало време и не е ходил, аз пак го слагам за всеки случай. Има рядко инциденти, още не мога да му имам изцяло доверие. Като си свърши работата, почва да пляска, да казва "иху", "йей" и направо взима кукуто да го носи към тоалетната.
Обаче пускането скоро на ясли, може да се окаже проблем, особено ако там нямат желание да продължат работата.

Джинкс в началото са така , не си казват и пишкат на всякъде . След 1-2 може и 3 седмици вече сами си търсят гърнето или тоалетната .

Нищо не си търси моята пръдла. Цяло лято следобедите е без памперс. Това са 3 месеца, по ягодите. Приключих с тази агония, дано я научат в яслата, като гледа другите деца.
Тя тръгва на 7-и септември, дано да свикне бързо. С нищо не можах да я подготвя за там, пробвах да махна бибата, не спа наобяд+ 2 часа тормоз да заспи за нощен сън. Направи 13 часа будуване и се отказах, дадох ѝ бибата.
Спрях да тормозя и двете ни. Каквото -такова.....

Не се тормозете. Аз съм с две деца и пак не знам как се маха памперс преди навършване на две години. 🙄😂
Моята госпожица, когато е по пликче си пиша там и обикновено казва "ако". И за двете нужди е така.
Като я приканя на гърнето, виква "не" и бяга. Докато да я сложа, работата свършена...
Тя е приета на ясла, но при нас с това драма няма - има си места за децата в трите ясли в града. 🙂
Няма да я пускам, докато не се върна на работа. Имам и доста натрупана отпуска. Мисля е добре да я ползвам, когато тръгне. Да съм на разположение, докато се адаптира.
А някой знае ли колко време се пази мястото?
Ще си поседи още малко.
Бяткото пак е болен. Този път вдигна рязко до 39,5 гр. Сега лекуваме ангина. Не иска да се храни...

Първи ден, втори опит. Ами постоянно чета за някакви тридневни приучавания към гърне и там като че ли още от самото начало си личи дали ще стане работата.
Освен това не мисля, че е ок да търпя такова нещо цял месец. Не знам как е при вас, но при нас е абсолютно страдание. И без това трудно изкарваме деня (особено сега като съм вече в 8-мия месец), а с това гърне всичко е тройно по-гадно. Днес вече няколко пъти му се карам и го разревавам, не за гърнето, просто всичко друго ме изнервя на макс.

От яслата казаха, че асистират с този процес и всеки ден слагали децата по няколко пъти на мини детски тоалетни.

Иначе реших сега да опитаме само защото е лято и бебе 2 още не се е появило. Мислих си, че ще е идеалния момент, защото и възрастта му е подходяща, но явно не.

П.С. Helinor, бързо оздравяване на баткото!

Jynx, аз изгледах доста клипчета в Ютуб за тридневния метод,  ами няма такова нещо 😁
При всички положения първите няколко дни са постоянно с парцала.
Иначе аз бях решила, че така и така сме почти по цял ден вкъщи в тези жеги, а и смяната на памперс беше борба при нас, просто да си го оставям гол вкъщи и каквото стане. По-лесно ми е да мина с парцала, отколкото да се борим със смяна на памперс. Имах надежда, докато стане на две да успеем, тоест си бях дала 3-4 месеца, а не 3 дни 😅 Освен децата, трябва и ние да сме готови, защото това си е процес. Избрах да почна след един уикенд, в който беше при нашите и си бях починала психически и бях с позитивна нагласа да не се отказвам. Трудно може след 20 месеца с памперс за един ден да се очаква кой знае какъв резултат, според мен.

Helinor, да оздравява бързо баткото! В София за ясла мястото се пази 60 дни, считано от 15 септ., а за детска градина е 30 дни. Но нямам идея в други градове дали е същото, най-вероятно не. Трябва да си прочетеш наредбата на общината за детските градини или да питаш на място директорката.
За гърнето - не казва, но пък свикна като го сложа да си поседи, което според мен ще е важно в яслата. Хич не искам да ми опикава дивана и засега не го оставам по гащи, нито го натискам прекалено. Ще спазвам принципа на постепенност, пък ако не се получи, вече като краен срок другото лято ще се строяваме в две редици.

Хич не ми е по-лесно да чистя локви, защото той не ги прави само на пода, а навсякъде. По цял ден се катери, я на дивана, табуретките, леглото, днес опика и 2 играчки и възглавницата ми за бременни. Съответно сменям цялото спално бельо, търкам диван, ще пера възглавницата и чистих играчките, всичко това отделно от минаването с парцал. За капак котката повърна и трябваше да чистя и този бонус. На мен вече ми тежи да седна на земята и да стана, а тези допълнителни упражнения цял ден тотално ме изтощават.

Права си за нагласата, че аз почвам много негативно и с високи очаквания. Мечтая си за  уикенд да го оставим на бабите, ама няма такъв вариант засега. В най-добрия случай мъжа ми го изкарва на площадката за час-два и това ми е почивката. Седмицата почвам винаги в погребално настроение, че пак ще сме сами по цял ден. Когато излизаме навън някакси минава времето, ама цял ден вкъщи.... 🤯

Jinx, това което ми казаха на мен от яслата е, че е рано още да махам памперса на Марти, тъй като не си казва.
Сяда на гърне, пиша, по якога и ака вече, но никога не си казва сам. Познавам го вече преди да се изака и го питам и пак отговора е Не.
Според мен, не възрастта е определяща, а готовността на детето.
За готовност от яслата казват, че трябва да е започнало да си казва, че има да върши нещо.
Решила съм да ги по слушам и да не си образувам излишно нерви.

Аз, въпреки помощта, която имам, също започвам седмицата така. Ежедневието вкъщи по цял ден ме мачка психически и се ядосвам за малки неща. А и ти си в напреднала бременност, което си представям, че е много трудно.
Може да пробваш да покриваш мебелите с нещо непромокаемо, така ще си спестиш много работа. Също да не го пускаш на дивана или леглото, ако скоро не е пикал, и да приберете килими и постелки, ако имате. Така ще остане само забърсване с парцал.
Иначе и моят все се катери, затова и няколко пъти е пикал на кухненския плот 😅 Скоро ще изперем с Рейнбоуа матраци, килими и дивани.
Не мога да се сетя за място, което да не е маркирал, но аз съм приела, че това е част от процеса. В началото не съм се ядосвала, по-нататък вече започна да ми писва и исках да се откажа, защото знам, че разбира, случвало се е да си каже сам или направо да седне на кукуто, а после да продължи да пикае навсякъде -  много е обезкуражаващо. Обаче реших, че сме стигнали твърде далеч, за да се откажем, и той ме изненада приятно.
За казването, не мога да се съглася, честно казано, поне според моя опит и този на позната с дете на същата възраст. И при двамата казването дойде с времето.  Като започнахме първите дни, започна да казва след като е свършил работата, после казваше, докато пикае и отскоро казва преди това. Получи се точно както четох/гледах клипчета. Като чета в английските форуми, ги чакат до 3-3.5г да станат готови. Като сравним с историите как едно време на нас да ни махали памперсите на 1-1.5г -  колко да сме били готови? Откъде тази разлика от две години?
Ясно ми е, че при всяко дете ще е различно и ще стане на различна възраст и няма вечно да са с памперси. Пиша, може би да дам кураж на някоя майка, защото на мен на моменти ми липсваше и се отчайвах, но в крайна сметка -  мина и замина, както се казва (поне на този етап, възможно е да има регресия по някое време).
Пък като не стане, след някой месец пак се пробва и така...

O не, със сигурност не искам да го чакам до 3г. Не ги съдя хората, ама на мен лично на такава възраст не ми се сменят памперси. Все си мисля, че след 1-2-3 месеца ще се разбираме още по-добре и ще се получат сравнително лесно нещата. Доколкото знам, 2г1м дават като идеална възраст за учене на гърне. Единствената причина да "избързвам", както казах по-рано, е да се възползвам от сезона и че все още се грижа само за него. Иначе нашите баби/майки навремето са били машини. Това с прането на пелени със сигурност е било тегаво, така че ги разбирам защо са почвали по-рано и са успявали. Да не говорим, че сега пък има и ентусиасти, които от самото раждане не ползват памперси. Мога само да им благодаря, че спестяват доста боклук на планетата ни.

m-angel, на мен ми е много интересно какво ще кажат за Борко. Предполагам, че покрай другите деца ще му е интересно да сяда, но съм скептична, че ще свърши нещо. Доколкото разбрах подхода им е, че след всяко ядене слагат всички деца на тоалетната (независимо дали са памперс или с бельо) + допълнително, когато детето си каже. Ще го видим.


П.С. Благодаря за съветите и подкрепата на всички!

Надявам се да не прозвуча тъпо , обаче наистина търпението му е майката . И какво като опика дивана , двете с кака й бяха миналата седмица с чревен вирус еми оповръщаха къщата . Дивана , килимите , леглата и каквото се сетите. Извиках фирма изпра дивана за 30 лв., идеално , килимите ги дадох също за пране и няма драма . Точно две -три седмици пикат където им падне и после сами си казват , само търпение . Обаче не става да му слагаш памперса и да го махаш от време на време , така те се объркват и може цяла година да си пробваш .

Не обичам това едностранно сравнение с едно време. Едно време са ни повивали, давали кисело мляко, а сега памперси, АМ и какво ли още не.
Не бих искала да споря и не го и правя.
Напълно съм съгласна с Ivanamar, че с махане на памперса от време на време няма да стане.
Затова и се водя по думите на сестрите от яслата, тъй като няма как в нас аз да го махам и той да маркира всичко, а в яслата да е с памперс по цял ден.
При все, че до скоро не искаше в нас да сяда изобщо на гърне, а сега ако съм достатъчно настоятелно и не на последно място изобретателна, все по-често пишка, а последните два дена и ака на гърне или в тоалетната. Има светлина в тунела и в нас, макар че явно по-късно ще се случат нещата.

Ей, застреляхте ме! По смъртно няма да си оставя да опикае, камо ли нещо друго, апартамента. Не, че и има как, както някой по-горе спомена, при нас, още от преди раждането, си имаме навика да има протектори по леглата, сега има и по дивана, табуретката и столовете. И въпреки това няма да оставя да прави мазало. Като разказвате, този въпросен "процес" звучи като клизма, особено за родителя, който се очаква да има железни нерви и парцал вместо пантофи.

Последно време срещам хора с по-големи момчета и масово споделят мнението, че след година и девет-десет месеца, дори към 2 г. е оптимално да се правят опити. Аз затова и не се напъвам, няма кой знае какъв проблем със смяната на пелените, рита ме понякога, буйства, ама не ми е драма. Понякога си го сваля сам и хуква гол и го оставям да се нарадва и го арестувам пак, когато сме на село или на открито го оставям и без памперс.

Не знам какво го прихвана тази вечер, но преди да си легне, си взе гърнето, което от около година е поставка за играчки и беше дори попрашасало и седна на него, без да го карам, без нищо. Самоинициативно. Гледах в недоумение... Е, работа не свърши, но каза "дрис", "пиш", което е знак за мен, че прави връзката за какво се ползва. Обещах му, че утре сутрин ще му го дам пак, за да свърши работа, дано не забрави. От детската не са ми казали да го слагат и да го учат, но според мен вижда останалите и това се отразява, за да узрее на тази тема.

Просто не бих си причинила това, което си причинявате (макар улеснението да дойде евентуално по-рано), само защото съм решила, че памперсът трябва да изчезне. Аз имам доверие на детето си и вярвам, че то ще ми покаже кога е готово. До сега така е било за всичко. Изключително ненасилствено и непринуждаващо действам и смятам, че това работи идеално.

Е, ти го изкара като някакво старовремско мъчение 😆 Извинявам се, ако някой е останал с такова впечатление от моите постове.
Просто вместо да сменям памперс, съм бърсала напикано. Много страшно 😀 И ще си спестя още половин-една година смяна на памперси и бърсане на омазано дупе. Не е чак толкова голяма драма, но явно зависи от нагласата.
Както казах, аз бях позитивно настроена и не съм го правила на всяка цена. Просто ми беше по-удобно да не се мъчим със смяната на памперс, а и да не му се спарва дупето в жегата.
И на 2г да се почне, пак ще има бърсане при повечето деца, предполагам. Две познати три-годишни деца имаме, които са в процес на махане на памперс и си се напикават. Явно не са готови и може да се изчака до 4.
И да, откакто има еднократни пелени, децата вече по-късно стават готови (или по-скоро родителите).