Майка с проблемно дете

Може да заведете детето на невролог за всеки случай.

Мисля, че от педиатърът се назначава обследване и се минава през психолог, логопед, невролог, доколкото знам и УНГ.
Про всички случаи фазата да се бият по главата са я минавали всички деца, които познавам, моето включително на по-малка възраст. Тя просто разбра, че в такъв случай винаги получава внимание.

Успех!

Ако сте от София,мога да препоръчам Център за психична здраве и развитие на проф.Ваня Матанова.Работят и със съвсем малки деца,няма да ви кажат,че детето е малко и да чакате да навърши 3 години.И моите две деца,и на мои близки,получиха точна оценка и адекватна и навременна помощ там.Моите имаха проблеми с проговарянето,на близките ми- и с комуникацията.Към днешна дата нямаме проблеми.Като човек,имал притеснения и с двете си деца,те съветвам да потърсиш отново специалист-по-добре едно излишно посещение,отколкото да се топиш от нерви.И не се хващай на приказките,че е малко и че всяко дете се развива с различни темпове.Колкото и да са различни,за всяка възраст има умения,които следва да са налични.Водиш ли я на десетки площадки или на други места,където може да играе с други деца?Ако да-какво е поведението там,успява ли с някое дете да комуникира,макар и невербално?С вас родителите и с други близки възрастни има ли опити за вербална комуникация?Често децата искат,а не могат да кажат и моите в тези случаи се удряха сами.

При непроговорило до 2г. дете първото изследване, което трябва да се направи е аудиометрия, след преглед от УНГ. Понякога напълно безсимптомно децата боледуват от хроничен серозен отит, което довежда до намален слух и забавена реч.
По отношение на другите неща, които ви притесняват - задължително консултация с детски невролог след проведено изследване на слуха. Едва след това по преценка на невролога можете да бъдете насочени към детски психиатър.

Правилно са казали съфорумките преди мен, че човек не трябва да поставя диагнози само по су бективно написан текст. Дори аз въпреки професията си не си го позволявам, защото след преглед и изследвания нещата могат да се окажат тотално различни. Започнали сте отзад напред със специалистите, протоколът е първо УНГ и детски невролог, след това всичко останало.

Ходим и на детски площадки, и на детски центрове. Това е второто ми дете, имам и дете на 5г, с което нямам проблеми - най-често се гонят двете по стаите. И с други деца се е разигравала малката - гони се с тях или с нещо ги копира - ако другите скачат - започва и тя, ако другите се спускат надолу с главата от пързалката - тя също го прави, ако другите се качат на тротинетката - и тя се качва; ако аз изпея песничката "Зайченцето бяло" - тя почва да я тананика; ако изпея "а рам зам, зам" - след малко я тананика същата. И с други песни го прави.
Имам позната УНГ и още преди време се бях сетила за измерването, което ме съветвате. Беше ми казала, че за толкова малко дете процедурата била сложна и също, смяташе, че  детето чува. Сега, когато чета препоръките Ви, отново се замислям.
Цялата комуникация е невербална - ако иска да хапва банан - тя ни го носи; същото се случва, ако е жадна - носи и ни подава в ръцете празно шише, евентуално да го напълним; ако иска да я вдигнем - идва и протяга ръце към нас; всяко нещо, което иска и е предмет - просто идва и ни го носи; ако не може да го стигне - застава примерно до шкафа, почва да протяга ръка натам и да пищи. Прости команди, като "дай", "виж", "ела", "дай гуш" ги разбира. Когато реши да ме нахрани ( разбирайте да ми пъхне нещо за ядене в устата - тя шепне аааам и това го виждам, но звук не излиза. Ако нещо не иска - клати главата настрани.
Най - често чувам точно това, малко е още детето и да чакам. Вече няма място на което да не съм отишла и да не разпитам другите родители на колко са им децата, като ги видя, че са малки, като моята. Виждам другите деца, като викат "мамо", а моето ако реши да ме потърси, го прави само с поглед и просто си идва.

Все едно слушам за моята госпожица, почти всичко е едно към едно освен възрастта им (1 година и 11 месеца) и тананикането. Всичко разбира, нищо не казва все още освен "мам", когато ме изгуби от поглед и "тете" за цвете . Маха на хората за здравей и чао само когато тя си иска, ако някой я кара, почти никога не го прави. Честно казано притеснява ме леко това, че не говори, но гледам да не го мисля особено поне засега или пък по лекари да я водя.
Забравих за удрянето да спомена..преди известно време като се ядосаше нещо, сядаше някъде и почваше да си блъска главата назад в стената..мина го и тоя период, сега се пошляпва по краката леко..Всеки ден нещо ново

Послушах съвет от тук - преди малко се прибирам с дъщеря ми от преглед при УНГ. Много ушна кал и теч от едното ухо. Изписаха капки и другата седмица сме отново на преглед. Отново ще пиша как се развиват нещата при нас. Благодаря на съфорумците. Бъдете живи и здрави.

Здравейте, ако Бургас не ви е далеч, аз мога да ви препоръчам Център за психологични изследвания и диагностика „Валентности”. Там мина за оценка моя племенник и семейството остана много доволно и от отношението и от всичко.   За възрастта няма проблем, работят с малки деца. За мое учудване разбрах, че не само не трябва да се чака до три години, а са им казали че дори с  бебета може да се работи.  После минаха и  на други лекъри, които взеха под внимание изследването от този цетър. По - добре е да говорите със специалист и да се окаже, че не е имало за какво да се притеснявате, околкото да отлгате във времето и да се тормозите и да слушате различни мнения и коментари.