ЮНЧЕТАТА са почти готови, а май е тук с цветя и балони (Тема 7 - 2021)

Хора, нещо последните два дни грам не се чувствам добре 😔
Първо, че напоследък и мен ме тормози въпросът около вниманието към по-голямото дете. Той е на 5 и разбира какво ще се случи, дори на децата от градината е разяснил подробно, че майка му ще остане 2-3 дни в болница, обаче имам някакво тъпо усещане, че няма да обичам бебето колкото него. Онзи ден споделих с таткото и той като взе, че се засегна... сега е крив, въпреки, че му обясних, че това реално няма как да се случи, защото и двама са си наши, планирани и чакани...
Второ - хормоните много ме тормозят. Станала съм една ревла и за всяко нещо мога да започна да плача 😒
Трето - ужасните киселини ми измъчват постоянно. Почти не мога да се храня или ако го направя повръщам всичко и се чувствам като парцал.
Като цяло вече май искам да излиза по-скоро, че малко от малко да ми се нагласят хормоните...

Mammasita честито! Нека Никола расте здрав и много щастлив! На теб бързо възстановяване 🙂

Аз от цветкото съм много доволна, но ме предупредиха за количеството. Аз го пия два пъти в седмицата по 50/ 100 мл. - колкото ми е кеф на момента. За фурмите прочетох, че били благоприятни в края на бременността за нормално раждане. От няколко дни съм започнала да хапвам по 6 на ден.
Аз се чувствам нервна, всички ме дразнят и целенасочено се заяждам.
Nanaem, като се роди бебока всичко ще се подреди. Не се самонаранявай с такива мисли.

Обичта идва с грижата. Има много майки, които казват, че най-върховния им миг бил като родили и видяли бебето. Ами аз в този миг не почувствах абсолютно нищо. Може би само облегчение, че е жива и всичко приключи. Не се чувствам по-малко майка от това, нито пък към ден  днешен смятам, че не я обичам.
В момента не мога да кажа, че обичам бебето, защото макар и второ, ми е някак нереално преди да съм я видяла.
От нищо няма да лишим първите деца, нима като сме на работа не ги лишаваме от време с нас? Аз например сега си виждам детето много повече, отколкото преди, когато работех. Пък и появата на брат/сестра ще ги научи на много неща. Все пак няма да са малки цял живот.
С брат ми имаме много малка разлика, той се е родил като съм навършила 2. Не помня живота си без него, никога не съм смятала, че майка ми обръща повече внимание на него или пък обратно. Нямам травма от появата на бебе 😉 Всичко ще е наред.

Ние с педиатъра говорихме още през март, като водихме малката заради хроничен ринит. Той каза, че няма проблем и от тогава не съм го мислила, даже бях забравила


С моя брат разликата ни е съвсем малка- точно една година, един месец и 15 дни Не си спомням живота си без него и честно казано не мога да си представя какво би било, ако го няма. Близки сме и за това ми се искаше и при моите деца да е много малка разликата, ама не се получи. Надявам се да изградят такава връзка, каквато аз имам с брат ми. Дъщеря ми много се вълнува за бебето, няма търпение да се роди, непрекъснато му говори и го гали, даже каза, че го сънува.

Момичета,знаете,че съм ви 'кака' ,а на някои от вас може би и мама бих могла да бъда (на 47 съм,сина ми е на 25!), та по тоя повод какво казва моят житейски опит? Децата имат нужда от нас,но са и много самостоятелни и жилави в психологическо отношение същества. Разбира се,когато подхождаме към тях правилно. Колкото повече им даваме,толкова повече ще изискват от нас.Моите (дъщеря ми е на 14)от рано съм ги възпитавала на самостоятелност. Никога не са спали в леглото ми,а само аз при тях ,когато са били болни. Знаят ,че ще съм до тях винаги,когато се налага,и ако трябва ще жертвам живота си за тях,но знаят от малки,че трябва да са силни,не лигльовци,и че могат да постигнат много със собствени знания и умения,а мама ще е зад тях,да има върху какво да паднат,но не и като постоянно носеща ги платформа. Много прегръдки ,окуражаване ,и 'обичам те' има от моя страна постоянно. Но няма : 'мама ще направи това за теб,остави на мама' когато става въпрос за техни задачки и задължения,разбира се тези неща се променят с тяхната възраст.Например дъщеря ми от 3 годишна сама си подготвя ръчния багаж за пътуване с нейните си нещица за игра, първоначално си ги изваждаше върху леглото,а после заедно ги подреждахме в куфара. На 5 ми каза: аз ще си ги сложа сама в куфара,така и стана! Е!! Разпарчатосаха куфара на летището заради ножичка, която са видели на рентгена ,и на следващото пътуване тя сама си каза: мамо,тоя път няма да си нося ножичката,ще ми купиш ли една като стигнеме там?
И така....
И другото: малко като поотрастнат децата стават егоисти,и мислят само за себе си. Ако до този момент не сме възпитали у тях самостоятелност ,те стават нагли и ни се качват на главата. Слава богу,явно съм намерила правилният подход с моите ,нямам този проблем, и се уважаваме като равностойни възрастни,като те знаят че аз съм майката и ми дават нужното уважение за това, а аз им показвам сигурността ,че ще съм техен гръб ,когато се налага докато съм здрава и силна. Но гледам доста примери за обратното: синът на зълвата ми например. Ще навърши 20 след месец, работи почасово и учи някакво студентство . Не дава един лев за домакински нужди,а изисква специално меню, отговаря на майка си грубо и от сорта на : 'ти си проста,какви са тия манджи'.Накара ги да плащат за хипер бърз интернет,който на зълвата и мъжът им не им е необходим,но синчето се прави на геймър и му трябва, аз му казах: работиш ,изкарваш пари,от къде на къде майка ти ще ти плаща глезотиите,а той: 'аз си имам други приоритети: дрешки и маратонки!' . Моляяяя!!! Казах му: имаш късмет ,че не си мой син,но това отношение е отвратително, а той: докато ми го позволяват,ще ги ползвам!!!
Без коментар!

Шеф мама ,успокой ме - последно време непрекъснато ми се поврьща , каквото и да хапна ....
Мен сега други ме притеснява - миналата седмица си пуснах урина излезе, че имам белтък и 8 левкоцити в урината ... по съвет на АГ днес трябваше да повторя ! Ами пак си има белтък , а левкоцитите са станали 14 ! Някоя сблъсквала се с този проблем ....

Mimi  с кръвното как си? Мериш ли го редовно,по правилата?

Mimi, белтъкът се свързва с прееклампсия, но не задължително. Следи си кръвното. Левкоцитите по- скоро говорят за някаква инфекция, може би е хубаво да пуснеш стерилна урина, за да се види какво се изолира.
Момичета, някоя от вас да страда от косопад? От няколко седмици го забелязвам, бях чувала за косопад след раждане, ама по време на бременност не...

Меря кръвно - 100/60 - добре е , отоци нямам ...Пуснах и стерилна урина , но тя ще излезе след 2-3 дена ....
Шели , за сега нямам косопад 🥰

Шели, аз също нямам, но ми е интересно ако се появи с какво да го третирам

Ако имаш обилно вагинално течение, ето ти белтъка от къде е. Аз като бях с гъбичките, ми излязоха 15 левкоцита и следи от белтък. Просто са си от течението. Разбира се АГ-то трябва да изключи друга причина.

Напълно съм съгласна с Радева, че любовта идва с грижите. Аз също не съм изпитала някакво върховно влюбване към дъщеря ми щом се роди, заобичах я истински след време, докато се грижих за нея и бяхме неразделни. Не съм мислила изобщо как ще е с второто, по-скоро знам, че ще има някакви разлики в държание, растеж и поведение, което понякога ще прави едната ми дъщеря по-добра в моите очи, друг път другата но това ще е след години.

За педиатър - не съм доволна от моята, или по-скоро от факта, че е 80 годишна бабичка и много се мотае, разхожда и чака при нея, иначе като лекар е добра. Дала съм задача на мм да провери дали неговата лекарка може да вземе бебка и направо да прехвърля и каката там. Малко по-далеч ми е, но аз съм активен шофьор и това не ме притеснява.

За урината - моята всеки път е с белтък, кетони, левкоцити, но според мен е от гъбичките, защото стерилната урина винаги е чиста. От февруари е това - след всяка проба на урина да пускам стерилна 🤷🏻♀ Сега имам леки подувания в пръстите на ръцете, но пък кръвното ми се смъкна до 110/68, а до скоро беше 120/70, така че си мисля, че всичко е наред.

Да ви се оплача - стриите на корема ми не спират да растат мажа се сутрин и вечер, защото адски ме сърбят, но ефект не виждам никакъв сега и корема ще се чудя как да си крия като отида на море, ама бебка да е добре, после ще го мисля.

Утре отивам в една приятелка да взема дрехи, помпа, гнездо, шезлонг и да почна малко да пооправим стаята, че влизам в 37гс и се плаша да не подрани и да не сме готови. Майка ми има още няколко дни карантина и после ще купя всичко, което не съм и само ще чакам момента

Аз днес ходих да говоря с една педиатъра, много разочарована останах. Хем се направи на интересна и отказа, хем за 5те мин си взе 40лв. Да разбирам, че съм запазила пас, отнела съм ѝ от времето, но доста тъпо ми стана. Сега съм в стартова позиция.
Мими, дано стерилна та урина да е чиста!

Аз пък синът ми (много пакано и изстрафано бебе, след 1 спонтанен, също и трябваше да има близначе, Ко го изгубих), та така се бях вкопчила в тази бременност и го обичах та чак мисля че прекалих с обсебването си. Сега ми е някак по-спокойно, обичам я, но не обсебващо. И аз си мисля, че не я обичам наравно с баткото. Даже на моменти не ми се и ражда, щото не ми се занимава с бебе 24/7, но знма че я обичам и тепърва любовта ще расте.

mrs.RM, и значи мадамата прибра 40лв. и отказа да запише детето? Еее, много нагло :/. Ние още не сме говорили с нашата избраница. Подсещаш ме да я посетим тази седмица.
Според мен всичко ще се нагласи след раждането, хормоните ще се наредят , а чувствата изяснят. Аз имам брат, който е две години по- голям от мен, но като дете беше доста болнав. Винаги за него имаше специално отношение и аз доста ревнувах.
Много обичах да казвам на мама: Ти обичаш него повече, а тя все ми казваше да взема един нож и да се порежа на два от пръстите си за да и кажа, кой пръст повече ме боли.
Ще се справите.

Нашата лична лекарка е и педиатър и говорихме с нея и няма да има никакъв проблем. Каза да се обадим като тръгнат да ме изписват от болницата, за да дойде вкъщи на следващия ден. Но и ние сме сравнително по-спокоен град от гледна точка на педиатри, детски градини, училища. Тези неща при нас са по-лесни. Само дето работа няма.. добре, че София ни е на 1ч път.

Вие се притеснявате за реакцията на по-големите ви деца, аз се притеснявам как ще се справя първите дни в болницата. Имам чувството, че няма да знам какво да правя като ми оставят бебето. Много се притеснявам ако не мога да го утеша ако реве доста. Да не взема нещо да направя не както трябва.. Почти нямам приятелки с деца и съм държала бебе 1 път в живота си
Някои жени не искат помощ от мама или свекърва обаче аз няма да откажа поне в първата седмица като се прибера. Че ще съм като паднала от Марс