Относно погребение

  • 6 072
  • 43
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 9 716
Съболезнования на авторката!

Суеверията са в състояние да ни побъркат, ако започнем да се замисляме дали сме спазили нещата. Не виждам смисъл в това, че съществуват, но явно хората, живели преди нас са виждали такъв.

Случи се така, че и двете ми баби починаха дни преди рождените дни на братята ми (единият  ми брат предстоеше да навърши 17 г когато почина едната баба, а другият трябваше да навърши 8 или 9 г когато почина първата починала баба). Не празнувахме рождените дни шумно, само семейно се почерпихме. На погребенията братята ми отидоха и нямаше скоро други починали в семейството. Но това, че не сме празнували РД нямаше общо с никакви поверия. Просто така го почувствахме.

# 31
  • Мнения: X
Ако ще бъде стандартно погребение (в ковчег) бих предложила да сложите една кукличка при него, ''да си има другар'', както се казва.

(Почина мой много млад, 20-годишен приятел, много ме беше страх за семейството му, как ще го преодолеят, и сложих така кукличка. Когато почина дядо ми не сме слагали. Няма 3 месеца по-късно почина и баба ми, тогава сложихме..за наше си спокойствие, че на родителите ми им дойде свръх травмиращо, и не исках да ги последват и те)

# 32
  • Мнения: 6 166
Малко се слагат в един кюп неща, които са несъизмерими. Едно е близък приятел, баба / дядо, друго е баща / майка; едно е да загубиш близък на крехка възраст - 2-3-5 г, друго е на 20, 30, 40, 50.

Някои неща могат да се преживеят, за други трябва цял живот. И, от мой много горчив опит го казвам - някои банини деветини (дали са просто суеверия на простите хора от вековете или има нещо там, което не разбираме) помагат да ти поолекне малко. Който не се е срещал с върволица от починали в семейството не знае какво е и според мен е нетактично да осъжда чуждата скръб.

# 33
  • Мнения: X
Имах предвид да сложат кукличка, за да са една идея по-спокойни, че няма да има следваща скорошна смърт.
Което, евентуално, трябва да неутрализира това, че синът ще присъства на погребението.

Нямах предвид коя травма как се преживява спрямо възрастта.

# 34
  • София
  • Мнения: 16 159
едни слагат кукла, други пари, трети патронче с питие  или любими предмети.
Преди 20тина години почина познат и му сложиха мобифона/тогава доста скъп/. Ами после мангалите разровиха гроба за да го откраднат и продадат.
Все неща, които успокояват живите. Не пречи, щом им помага.

# 35
  • Пловдив
  • Мнения: 14 778
Хора, да не се води дете на погребение и да не му се каже, че дядо му или баба му са починали, са две различни неща.

# 36
  • Мнения: 12 888
Тези обичаи от линка направо ме втрещиха. Но ако на някого помагат да приеме по-лесно загубата, си е в правото да спазва и тези, а и кой знае още какви. В края на крайщата, важното е хората да се почувстват поне малко по--добре.
Бях чела преди време в книга на Виктор Юго описание на погребални обичаи в различни крайща на Франция. Едните близки плачеха тихо, поменаваха починалия с добра дума и толкоз. Другите свикваха оплаквачки, които правеха плачещо и викащо шествие, късаха се дрехи, имаше всякакви показни изблици на скръб. Според Виктор Юго, вторият начин на погребение е по-тържествен и по-достоен за траурното събитие. Добре, че в България това поне го няма.

Не съм била водена като малко дете на погребение, защото майка ми беше запомнила като дете починалите си близки точно като умрели и не искаше това за нас. И аз не съм водила малки деца. Това не значи  на малките да не се обяснява, че близкият е починал и какво значи смърт. Но всеки сам си решава.

# 37
  • Пловдив
  • Мнения: 3 363
Ънкомън, този обичай си мисля, че го е имало и у нас - описан е и в "Тютюн" на Димитър Димов, показаха го и в сериала "Дървото на живота".

# 38
  • Мнения: 12 888
Ънкомън, този обичай си мисля, че го е имало и у нас - описан е и в "Тютюн" на Димитър Димов, показаха го и в сериала "Дървото на живота".
Не знаех. Не съм го запомнила от "Тютюн". Ако все още се е запазило,  сигурно е на някое много затънтено място.
Защо не, стига близките да се чувстват по-добре.

# 39
  • Мнения: 1 625
Едно нещо казвам винаги на близките, когато дойдат да се урежда погребението. Не слушайте бабите!
Ако тръгнат да слушат на всеки суеверията, накрая освен загубата на близък, ще си имат на главата и един куп други притеснения. Всеки край си има свой традиции. Като дойде баба Пена от старозагорско и се омъжи в пловдивско, после баба Пена и вуйна Сийка ще напяват за две диаметрално различни неща.
Затова, единствено свещеник (ако са религиозни) да питат. Всичко друго е излишно.
Изяснявам им какви да най-разпространените обичай, Какво символизират и ги оставям да преценят, ако желаят нещо. Това, в случай, че не са религиозни и не искат да говорят със свещенници.

А за децата на погребение. И на мен винаги ми е било странно. От друга страна, всеки преценява за собственото си дете. Затова не бих си позволила да съдя, че детето ще се води на погребение.

# 40
  • Мнения: 1 288
Оплаквачките ги има все още в Арабския свят.

# 41
  • София
  • Мнения: 16 159
И в Бг. ги има - по селата и малките градчета.
И друго има, дори в столицата - коментари после кой колко плакал.
На погребението на баща ми имаше доста хора, негови приятели с жените си. После се спукаха от коментари как аз и дъщеря ми не сме плакали в залата. А дали не сме го преживяли преди това ...

# 42
  • Пловдив
  • Мнения: 14 778
Къде ги чувате тия коментари, те не са ли по дефиниция зад гърба на обекта?

# 43
  • София
  • Мнения: 9 716
Зад гърба са, но някой ги е чул и е предал информацията нататък.

Общи условия

Активация на акаунт