Когато всичко върви надолу

  • 4 425
  • 26
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 17 836
Да, случвало ми се е. Събитията започват да се точат едно след друго и сякаш всичко върви надолу. Не знам какво да те посъветвам, но наистина в един момент може би няма повече надолу.
Аз също си мислех, че ето- сега ще преборя това, а то идва следващото. Само мога да кажа да не си пълниш главата с глупости за магии, ако натам биеш с локвата вода. Нещата са такива, каквито са. И се случват на земната сцена. Няма нужда да си мислим, че има други специални сили, които да ни вредят.

# 16
  • Мнения: 4 966
В такива моменти си налагам да мисля позитивно.Да си създавам такива емоции.Да правя неща,които обичам.Защото поддам ли бързо се сдухвам,а ако сам не се издърпаш..кой?!

# 17
  • Мнения: 174
Всички имаме подобни периоди. Един ден всичко ще се оправи. Аз съм така от края на 2018. Трябваше през много неща да премина. Ден хубав нямах. Всичко беше една безкрайност. И не се е приключило. Татко почина между Коледа и Нова Година на 2018. След най тежките 10 дни се ударих главата доста сериозно. Въпреки това ходех на работа, защото пари нямаше, майка беше безработна. След още 20 дни майка ми замина за чужбина. Останах сама в празната къща. След още 15 дни ме одра котка, забравих тетанус. Въобразих си че съм болна. Вдигах субфербилна температура от внушение. Последваха паник атаките и фобиите, плюс  сковаване на челюстта заради два мъдреца. Паник атаките станаха непоносими. Аз продължавах да си мисля за тетанус. Колстрофобията, хипоходрията, ПА ме смазаха. Стопявах и тегло. Повече не можех да работя така. Напуснах работа. Осводобиха ме по взаимно съгласие. Започна обикаляне по доктори . Всички ми повтаряха деаксид. Останах вкъщи 5 месеца. Лятото бях на море. Паднах по мраморни стълби. Увредих си седалищните кости, още ме боли понякога. Още еднин лек удар в главата. Световъртеж, проблеми с концентрацията. Приятелят ми се отдалечи от мен. На есен се разделихме, хванах го да се занимава с друга. След това си намерих нова работа.Отново паднах по сълбите, навехнах глезен. Майка се разболя от брон.хит. След още два месеца си счупи рамото и извадиха нокътя на другата ръка. Пак лекали, пак притеснения. Пак безпаричие. После covid. Три седмици престой вкъщи. Следващият месец  пак без паричие. Проблеми със сметките, банките и тн. ПОНЯКОГА СЕ ЧУДЯ КАК СЪМ ЖИВА.Но вече свикнах.Затворен кръг от всякъде. Давай смело наред. Има още много сол да изядем и много неща да наумим.

# 18
  • Мнения: 70
Всички имаме подобни периоди. Един ден всичко ще се оправи. Аз съм така от края на 2018. Трябваше през много неща да премина. Ден хубав нямах. Всичко беше една безкрайност. И не се е приключило. Татко почина между Коледа и Нова Година на 2018. След най тежките 10 дни се ударих главата доста сериозно. Въпреки това ходех на работа, защото пари нямаше, майка беше безработна. След още 20 дни майка ми замина за чужбина. Останах сама в празната къща. След още 15 дни ме одра котка, забравих тетанус. Въобразих си че съм болна. Вдигах субфербилна температура от внушение. Последваха паник атаките и фобиите, плюс  сковаване на челюстта заради два мъдреца. Паник атаките станаха непоносими. Аз продължавах да си мисля за тетанус. Колстрофобията, хипоходрията, ПА ме смазаха. Стопявах и тегло. Повече не можех да работя така. Напуснах работа. Осводобиха ме по взаимно съгласие. Започна обикаляне по доктори . Всички ми повтаряха деаксид. Останах вкъщи 5 месеца. Лятото бях на море. Паднах по мраморни стълби. Увредих си седалищните кости, още ме боли понякога. Още еднин лек удар в главата. Световъртеж, проблеми с концентрацията. Приятелят ми се отдалечи от мен. На есен се разделихме, хванах го да се занимава с друга. След това си намерих нова работа.Отново паднах по сълбите, навехнах глезен. Майка се разболя от брон.хит. След още два месеца си счупи рамото и извадиха нокътя на другата ръка. Пак лекали, пак притеснения. Пак безпаричие. После covid. Три седмици престой вкъщи. Следващият месец  пак без паричие. Проблеми със сметките, банките и тн. ПОНЯКОГА СЕ ЧУДЯ КАК СЪМ ЖИВА.Но вече свикнах.Затворен кръг от всякъде. Давай смело наред. Има още много сол да изядем и много неща да наумим.
Много съжалвам...

# 19
  • Мнения: 12 473
След като осъзнаваш, че си внушаваш, защо продължаваш??

# 20
  • Мнения: 12 848
Всички имаме подобни периоди. Един ден всичко ще се оправи. Аз съм така от края на 2018. Трябваше през много неща да премина. Ден хубав нямах. Всичко беше една безкрайност. И не се е приключило. Татко почина между Коледа и Нова Година на 2018. След най тежките 10 дни се ударих главата доста сериозно. Въпреки това ходех на работа, защото пари нямаше, майка беше безработна. След още 20 дни майка ми замина за чужбина. Останах сама в празната къща. След още 15 дни ме одра котка, забравих тетанус. Въобразих си че съм болна. Вдигах субфербилна температура от внушение. Последваха паник атаките и фобиите, плюс  сковаване на челюстта заради два мъдреца. Паник атаките станаха непоносими. Аз продължавах да си мисля за тетанус. Колстрофобията, хипоходрията, ПА ме смазаха. Стопявах и тегло. Повече не можех да работя така. Напуснах работа. Осводобиха ме по взаимно съгласие. Започна обикаляне по доктори . Всички ми повтаряха деаксид. Останах вкъщи 5 месеца. Лятото бях на море. Паднах по мраморни стълби. Увредих си седалищните кости, още ме боли понякога. Още еднин лек удар в главата. Световъртеж, проблеми с концентрацията. Приятелят ми се отдалечи от мен. На есен се разделихме, хванах го да се занимава с друга. След това си намерих нова работа.Отново паднах по сълбите, навехнах глезен. Майка се разболя от брон.хит. След още два месеца си счупи рамото и извадиха нокътя на другата ръка. Пак лекали, пак притеснения. Пак безпаричие. После covid. Три седмици престой вкъщи. Следващият месец  пак без паричие. Проблеми със сметките, банките и тн. ПОНЯКОГА СЕ ЧУДЯ КАК СЪМ ЖИВА.Но вече свикнах.Затворен кръг от всякъде. Давай смело наред. Има още много сол да изядем и много неща да наумим.
Много съжалявам за черната серия! Все пак не може да продължава вечно, нали, и слава богу...
Това с паданията по стълби: иди на лекар да те види, дали нямаш нарушение в оросяването на мозъка. Също му кажи за световъртежите и концентрацията. Всичко това може да има много лесно обяснение и някакво елементарно лечение.
Търсих какво е деаксид, но не намерих - какво е това?

А за безпаричието, съжалявам, преживяла съм го. Измъкнах се, като се квалифицирах допълнително и си намерих много по-добра работа. Дано и за теб такъв вариант да е реалистичен, като си оправиш здравословните и психични проблеми. Сега явно си на етап оцеляване, а не развитие, но ще дойде и неговият ред.
Късмет!

# 21
  • Мнения: 410
Авторке, много добре те разбирам , моята баба , която безумно обичах почина на 20 май неочаквано.Нелепо.Имаше още живот в нея, но явно е имало да става.Много е тежко и аз я сънувах преди няколко дни и беше сън все едно за сбогуване.Аз много трудно приемам всичко, все още не мога да повярвам , че няма никой в нейния дом и че няма кой да ме посрещне.Определено се усещам като в дупка, нищо не ме вълнува и радва , но вярвам , че един ден болката няма да е толква силна и ще можем да се върнем към нормалното си съществуване.Тези неща нямат преживяване, трябва да свикнем с мисълта , а за това трябва време 🙏🏻

# 22
  • Варна
  • Мнения: 2 268
"Деаксид" = "Деанксит" - антидепресивно и успокоително лекарство, към което не се развива зависимост.
https://apteka.framar.bg/05000664/%D0%B4%D0%B5%D0%B0%D0%BD%D0%BA … 0%D0%B1%D0%BB-100

# 23
  • Мнения: 70
Авторке, много добре те разбирам , моята баба , която безумно обичах почина на 20 май неочаквано.Нелепо.Имаше още живот в нея, но явно е имало да става.Много е тежко и аз я сънувах преди няколко дни и беше сън все едно за сбогуване.Аз много трудно приемам всичко, все още не мога да повярвам , че няма никой в нейния дом и че няма кой да ме посрещне.Определено се усещам като в дупка, нищо не ме вълнува и радва , но вярвам , че един ден болката няма да е толква силна и ще можем да се върнем към нормалното си съществуване.Тези неща нямат преживяване, трябва да свикнем с мисълта , а за това трябва време 🙏🏻
А аз като отидох вкъщи и влезнах в нейната стая веднага се разтроих.Нямаше кой да ме посрещне,както ти казваш.Тя ме е отгледала и винаги съм си споделяла с нея,винаги ме е разбирала по различен начин.Винаги ме е карала да се чувствам добре.Спах в нейната стая и усетих липсата и още повече.Като бях малка я карах да ми държи ръката докато заспя.Всеки ден се чувахме по телефона и говорехме с часове.Постоянно ми казваше,че ме обича.Боли много...

# 24
  • Мнения: 410
Много боли, но те продължават да живеят сред нас , въпреки че не ги виждаме.Сигурна съм , че не искат да ни виждат такива.Искат да сме добре.Трябва време , кураж авторке 🙏🏻 Имаш моята подкрепа въпреки , че не се познаваме ♥

# 25
  • Мнения: 923
Всички имаме такива серии.Важно е как възприемаш нещата.
Моята драма е от 7 г.Бях на 25 с премахнат миомен възел,година по-късно пред рак на шийката на матката и конизация(в епикризата ми пише ампутация),на следващата пак възел,борба за детенце,инвитро,серклаж и премахнат миомен възел по време на бременност,въобще цялата се водеше рискова и беше една руска рулетка.Няколко дни след погачата на детето баба ми почина. ,а 4 м. по-късно се разделихме с баща и,последва нов апартамент,ремонти.Тъкмо се нанесохме и на нея и поствавиха грешна диагноза -ДЦП,а аз пак с възел.Последваха втора,трета грешни диагнози,както и доста вярни,изследвания,рехабилитации,психолози,логопеди при детето...та така до ден днешен.Върнала съм се на работа много рано,с шефът ми не се разбираме последните 7м.,но винаги може да е по-зле.Самосъжалението няма да ми помогне,не си оставям и време да мисля за болката.Детенцето ми ходи,вече се опитва и да тича,не е умствено засегнато,аз съм на крака,имам страхони родители,приятели...все някога ще изгрее слънце...това е най-важното.

# 26
  • Мнения: 5 259
Бебешок, възхищавам ти се за силата! Стискам палци и двете с детето да се оправите!!!

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт