Палмовата мазнина изчезна от сиренето, етикетирано като имитиращ продукт, и вече се влага в закуски, десерти и сладолед. Това установи проверка на съдържанието, описано на етикетите на храните в магазините, пише "Телеграф".

Палмовата мазнина влиза в кроасани, полуготови закуски като бутер банички със сирене, вафли, сладолед, солети, бисквити и други.

Проверката бе провокирана от липсата в много търговски обекти на отделни щандове с имитиращи продукти, които изглеждат като сирене, но са с добавени растителни мазнини.

В последните години, вероятно заради изискванията за отделянето им от останалите сирена, тези с палмова мазнина, които са изцяло българско изобретение, бавно изчезват от пазара, коментира д-р Сергей Иванов от Центъра по биология на храните.

Въпреки че го няма по щандовете в страната, през миналата година са произведени 12 000 тона сирене с палмова мазнина, сочат данни на Министерството на земеделието и храните.

Употреба

Продукцията се ползва от ресторантите в хотели, заведения за хранене, закусвални и други, коментира д-р Иванов. Той посочи, че отново проблемът с имитиращите продукти е на дневен ред, защото ако не е в сиренето на щанда, то е в салатата или закуската.

Иванов припомни, че преди няколко години при изследване на „Активни потребители“ е установено, че от 15 баници, взети от различни закусвални, няма такава, която да е вътре със сирене, въпреки че на етикетите е описано друго.

Три от закуските бяха с извара, а в една не бе открит и помен от нещо подобно на сирене. Останалите бяха направени с продукт, пълен с палмова мазнина.

В магазините пък палмата влезе в готовите закуски и тези, които са замразени и готови за печене, видя „Телеграф“. В информацията за продуктите палмова мазнина бе открита при замразени банички и кроасани.

Училище

Най-притеснителното е, че палмовата мазнина присъства в много храни, които са любими на децата и тинейджърите и те имат лесен достъп до тях в училище.

Заместването на прясното мляко в сладоледа с палмова, кокосова или какаова мазнина заблуждава потребителите, че консумират млечен продукт, смята Сергей Иванов. Палма слагат във вафли, бисквити, солети, чипс, дори и в пържената царевица.

Според д-р Иванов обаче използването на палмова мазнина за пържене на чипс или царевица не е вредно, а напротив, дори е по-добре, отколкото със слънчогледова. Вредата идва оттам, че се подлага на процес на втвърдяване за употребата при производство на вафли, пасти и други и при редовна консумация води до здравословни проблеми.

Консумацията на това масло увеличава сравнително съдържанието на ЛДЛ холестерола, което е така наречения лош холестерол в кръвта и покачва рисковете за сърдечносъдови болести поради наличието на наситени мастни киселини.

Не пишат произхода на мазнината

Категорично нарушение е производителят да не описва произхода на мазнината на етикета, заяви д-р Сергей Иванов. Коментарът е по повод, че на пазара бяха открити продукти, в чието съдържание е описано само че има мазнина или масло, без да се посочва дали е млечна, животинска или растителна.

Необходимостта от обявяване на произхода е и цел да не се консумира продуктът от хора, които не употребяват животински продукти, както и такива, които имат алергии и непоносимост към някои от съставките в продукта.

Съставът на БГ се чете, но след отваряне

Някои от храните са опаковани така, че съставът им на български език не може да се прочете, ако не се отвори продуктът. Идеята обаче на поставянето на етикети със съдържанието е хората да могат да ги прочетат и да направят избора си информирани.

В случая обаче това налага разпечатване на кроасан, вафла или бисквити, тъй като надписът на български език е поставен на място, където опаковката е свита и за да се разчете, трябва да се отвори продуктът. Въпреки че на етикета има описание на български, то е недостъпно, смята Иванов.

В някои случаи е поставен допълнителен етикет със съдържание на български, на който обаче мастилото е изтъркано и много от съставките не се четат.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук