Трудности със захранването

„Моето бебе е на 7 месеца и половина и не иска нищо да яде освен кърма. Това според вас проблем ли е и дали има някаква хитринка, за да започне да яде. Предлагам й различни пюрета и каши,  но тя опитва по 1 лъжичка и толкова.“

Кърменето безспорно продължава да е много важно и да покрива по-голямата част от нуждите на детето и през втората половина на първата година, но с порастването то вече има нужда и от съществени количества допълващи храни.

Затова е нормално да си задавате въпроса как да го насърчите и стимулирате да опитва нови храни и да си хапва повече (по възможност без да се стига до театри и циркови представления, гонене с купичката и епични борби около храненето).

Причини за проблеми със захранването

1. Незрялост и/ли липса на готовност

Достигането до определена възраст не означава непременно зрялост и готовност. Ако вашето бебе е родено преждевременно, е най-добре ако няма специални причини за избързване, да изчакате да достигне възраст за захранване спрямо коригираната възраст. Макар да има някои препоръки, че при недоносените деца захранването може да започне между 3,5 месеца коригирана възраст и/ли до 8 месеца от датата на раждане, нерядко се оказва, че детето все още не е готово за твърди храни.

Дори родените на термин деца се развиват с различни темпове, затова препоръката е да се следи децата да покажат ясни признаци за готовност, а не да се гледа само датата на календара. Някои деца са готови на около 5-месечна възраст, докато при други това може да се случи чак около или дори малко след 7. месец. Логично дотогава детето няма да проявява особен интерес към твърдите храни и сигурно ще поема само малко количество, което не е повод за притеснение (но и не е причина да не започнете полека предлагане на твърди храни в обичайно препоръчваната възраст).

2. Закъсняло започване на захранването

Кърменето безспорно е удобно, приятно и практично – а захранването често изглежда трудоемко и неясно като материя, особено предвид много различните мнения и информации, които може да срещнете. Затова може да се изкушавате да забавите захранването с идеята, че щом 6 месеца е добре, значи 8-9 месеца или дори година ще е поне толкова, ако не и още по-добре.

Това обаче не е вярно. Мащабните изследвания върху храненето на децата показват, че децата действително имат нужда от допълващи кърменето храни доста преди да направят годинка и кърмата в обичайните за възрастта количества вече не е в състояние да покрие напълно нито енергийните, нито нуждите от микроелементи и определени витамини.

При майки с много изобилно количество кърма децата може да компенсират отчасти или дори напълно енергийния недостатък с увеличен прием на кърма за денонощието (което в общия случай означава много често сукане и липса на апетит за твърди храни). Елементи като желязо и цинк обаче няма как да се набавят в достатъчни количества дори при увеличено количество кърма за денонощие, просто защото не кърмата е основният им източник за детето. За тях то разчита на собствените си запаси, които е натрупало вътреутробно и които неминуемо се изчерпват.

Независимо че в интернет може да се открият многобройни публикации, които препоръчват забавяне на захранването извън нормалните срокове за децата с алергични прояви с цел избягване на алергии, това не се потвърждава от изследванията. Американската академия по педиатрия и Националният институт по алергии и инфекциозни заболявания на САЩ изрично подчертават в ръководствата си за диагностика и лечение на алергични заболявания, че няма полза от забавяне на захранването след 6 навършени месеца.

Един от проблемите със закъснялото започване на захранването, откъдето може да дойдат проблеми с интереса на детето към твърдите храни и с количествата, които изяжда, е закъсняване в развитието на определени умения, които децата развиват чрез хранене с твърди храни, като напр. дъвкането и манипулирането на храни на парченца.

Понякога като аргумент се изтъква и това, че на определена възраст детето е съсредоточено върху развитие на определени моторни умения – напр. към края на първата година детето се учи да ходи, а не тепърва да се учи да дъвче (умение, което трябва да е усвоено преди 2-3 месеца). Това не означава, че детето никога няма да се научи да дъвче – а просто че ще има по-малко търпение и ще отделя по-малко от вниманието си на даденото умение, заради което процесът ще върви по-бавно от обичайното и така храненето допълнително може да се затруднява.

А предвид че уменията за хранене развиват уменията, необходими впоследствие за развитие на говора, е важно да вървят в нормалния ритъм, за да не се забавя развитието на детето.

3. Здравословни проблеми

Анемия

Колкото и странно да звучи, анемията, заради която често се препоръчва захранването да започне по-рано и да е по-интензивно, може да води до сериозно потискане на апетита при децата. В тези случаи и по преценка на лекар може да е необходима интензивна терапия с железни препарати, която да подобри както състоянието на детето, така и впоследствие апетита. Приемането на железни препарати на свой ред обаче може да дразни стомаха и това да става допълнителна причина за неохотно хранене.

Никога не давайте железни препарати по свое усмотрение – желязото може да бъде изключително токсично в големи дози, а при някои типове анемия железните добавки са противопоказани!

Рефлукс

Рефлуксът е една често подценявана причина за проблеми с храненето на детето. Ако вашето бебе е имало проблеми с често повръщане през първите месеци, сигурно сте чували успокоението, че когато започнете да захранвате, нещата ще се оправят. В повечето случаи на неусложнен рефлукс това е точно така.

Но в ситуациите, когато повръщането е било тежко и се е отразявало на наддаването и на общото състояние на детето, понякога захранването също върви трудно и проблемно. Връщането на мляко със съдържание на стомашни киселини нагоре по хранопровода по много пъти на ден дразни лигавиците и е болезнено – затова децата често започват да свързват храненето с болки и съответно то не им е любимо.

Разумно е при деца с рефлукс да избягвате храни, които може допълнително да дразнят и да увеличават киселинността – плодови сокове, кисели плодове (кайсии, сливи, кисела ябълка, цитруси), кисЕли, пюрета с домати и пр. може да създават проблем и да усилват повръщането. По-въглехидратните и с не толкова изразен вкус храни често се понасят по-добре – оризова каша и въобще каши, картоф и други кореноплоди, тиквички и зеленчуци без люспи може да се приемат по-добре от детето.

Един друг специфичен проблем при децата с усложнен рефлукс може да е свръхчувствителност на рефлекса за повръщане, заради което лесно да се давят от лъжичката, дори тя да влиза недълбоко в устата. Някои консистенции – особено по-гъстите и преседливи, а също и парченцата в началото – също може да предизвикват позиви за повръщане. Затова е разумно да експериментирате и да видите каква консистенция се приема най-добре от детето първоначално и впоследствие да работите полека и търпеливо за приучване към по-различна консистенция.

Алергии

При децата в кърмаческа възраст алергиите най-често се проявяват като реакция към храни. Затова не е учудващо, че алергичните състояния се отразяват на храненето. Отражението е не само върху набора от храни (една част от които вашето дете на всичкото отгоре няма да харесва на вкус), а и върху развиването на вкус и предпочитание към храните, което е затруднено заради рестриктивната диета. Обикновено алергичните деца се захранват по-трудно, по-подозрителни са към нови вкусове и може да имат както съвсем логични реакции (инстинктивно избягване на храни, които правят проблем), така и понякога парадоксални прояви (силно влечение именно към храните, които може да предизвикат алергични реакции).

Специфични здравословни проблеми – дихателни, сърдечни, неврологични и др.

Ако вашето бебе има по-специални здравословни проблеми, често те се отразяват както на готовността за захранване, така и на способностите за хранене.

Ако дихателните и сърдечни проблеми са засягали храненето и наддаването на вашето бебе през първата половина на първата година, е очаквано да срещате известни трудности и при захранването.

Неврологичните проблеми може да засягат сериозно уменията за гълтане, преглъщане и дъвкане и да е нужна специфична помощ, за да учите детето как да манипулира храната.

Проблеми, за които много малко се говори, са също така сензорните проблеми, т.е. проблемите с определена консистенция, текстура, вид, цвят и температура на храната. Деца, които са много чувствителни, силно неспокойни и възбудими и за които знаете, че имат проблеми с преработването на стимули, може да имат специфични нужди и предпочитания и понякога минава доста време, докато откриете какво се приема от детето.

Приемани за проблем ситуации, които всъщност са нормални

Детето е вече на 7 или 8 месеца, а още не можем да заместим хранене

При някои деца захранването върви бързо и с голямо удоволствие приемат твърдите храни, като са способни да изяждат голямо количество на едно хранене и започват да отказват кърменето след твърдите храни. Тези деца обаче са малцинство – повечето кърмачета дълго време си търсят кърменето след твърдите храни и не са склонни да го пропускат. Това е нормално и не е повод за притеснение през първите 3-4 месеца от захранването. Дори да смятате да се върнете на работа около годинката и да ви се иска дотогава да сте заместили дневните хранения, не бързайте да се притеснявате. Обикновено с порастването и наближаването на първия рожден ден детето вече е много различно и сами ще видите, че количествата се увеличават.

Детето изяжда много малки количества и спира

Това е съвсем нормално поведение за първите месеци от захранването. Няма нищо лошо в това, че детето изяжда по 30-40 гр на едно хранене. Опитайте да не се ядосвате, че с толкова любов и грижа сте приготвила 180 гр пюре, а детето е изяло за пореден път само 4 лъжички – просто свикнете да отсипвате само малко количество от приготвеното пюре в купичката. Така всички ще сте щастливи – вие ще виждате, че детето е изяло „всичко от купичката”, детето ще е хапнало колкото му се яде, без да е имало борба, а остатъкът от пюрето можете да съхранявате в хладилника, тъй като от него не е ядено директно и да го предложите на следващото хранене или на следващия ден.

Най-доброто средство за борба с малките количества е просто да предлагате на детето твърди храни по много пъти на ден, 3-4 пъти дневно след първите 2-3 седмици от захранването. Дори да яде само по 30 гр, при предлагане по много пъти количеството изядена храна за деня ще е приблизително в препоръчителните количества.

Хубаво е също така да изпробвате различни моменти на предлагане на твърдите храни. Някои деца отказват да ядат твърди храни, ако са много гладни и раздразнени и в тези случаи е по-добре да предлагате новите храни час и половина-два след кърмене, за да е минало известно време от храненето и детето още да не е прекомерно изгладняло. Други деца сучат твърде често и този подход е неприложим, или пък приемат по-охотно да ядат първо твърдите храни и след това да си досучат. Няма твърди правила за тези неща – можете да опитате и двата варианта, за да видите кой работи по-добре при вашето дете.

Важно е да предлагате на детето да яде, когато и останалите в семейството се хранят. Храненето е социално преживяване – от опит знаете, че когато сте сами вкъщи, забравяте да ядете, нямате желание да си приготвяте храна и само прихапвате разни (обикновено неполезни) дреболии, без да ядете нормално. От друга страна, сигурно сте чували или дори може би сте виждали, че децата се хранят значително по-охотно, ако около тях има други хранещи се деца или хора. Когато виждат удоволствието от храненето и могат да споделят преживяването с вас, това стимулира интереса и апетита, както и желанието да опитват нови неща, за да ви подражават – използвайте широко и активно тези възможности, за да стимулирате храненето на детето.

Една от причините за изяждане на малки количества твърда храна – и за много често сукане!, на която не се обръща достатъчно внимание, е жаждата. Със захранването започва внос на храни, които са с ниско съдържание на вода и високо съдържание на соли, затова е нужно на детето да се предлага вода. Често децата отказват да ядат повече от твърдите храни заради проблеми с консистенцията (твърде гъста) или просто защото след като са изяли няколко хапки, имат нужда от малко вода, за да „прокарат” яденето – също като нас. Детето, което е било изключително кърмено до този момент, няма навик да търси вода – и е нормално да посяга към гърдите като единствения източник на течности, който познава. Затова е разумно да си изградите навика да държите чашка с вода на масата, когато храните детето – и да му предлагате да пие по малко, докато се храни.

Друга срещана понякога причина за липса на апетит и прием на много малки количества твърда храна е прекомерната консумация на сок. У нас традиционно захранването е започвано със сок в продължение на много години и досега някои педиатри все още препоръчват сокът да е първото различно от млякото нещо, което детето получава. Децата обикновено харесват сок и макар че може да се мръщят на водата, са склонни да пият големи количества плодови сокове, което може да ви успокоява, че детето „пие течности” и се „храни” здравословно.

Честият прием на сок обаче не е полезен. Известен е фактът, че сокът далеч не предлага изобилието от различни хранителни вещества, които съдържа целия плод и пюрето от плодове – съответно той е източник основно на „празни” калории от плодовите захари, които сериозно потискат апетита, ако се приема в големи количества. Освен това е течна храна, т.е. не тренира нужните умения за манипулиране на храната. А ако детето си създаде навика многократно през деня да посяга към шишето/чашката със сок, това вреди и на поникващите зъби заради плодовите захари и киселини в сока. В добавка прекомерната консумация на сок може да води до диария при някои деца.

Ако предлагате сок, то той не трябва да е за сметка на останалите храни. Препоръките дори за деца над годинка са да не се приема повече от 120 мл сок за денонощие. За всяка възраст е много по-добре да наблягате на плод, като предлагате сок рядко и в малки количества, които да се изпиват наведнъж. Най-добрият източник на допълнителни течности за детето си остава чистата вода.

Детето отказва да яде за няколко дни или дори за седмица-две

Храненето е много чувствителен показател за състоянието на детето, така че когато виждате, че то отказва упорито храна, е добре да се вгледате по-внимателно какво се случва. Най-честите причини детето внезапно да започне да отказва да яде са зъбоникнене и разболяване. Големите жеги или промяна в обстановката се отразяват на апетита при много деца. Пътуванията също често стават причина за промени в апетита (които понякога могат да са и положителни :)).

Начините за справяне в тези ситуации са да опитате да осигурите на детето спокойствие, доколкото е възможно и да предлагате основно любими неща. При зъбоникнене децата може да отказват упорито пюрета и храни, давани с лъжичка (вероятно защото тя се опира върху болезнените места на венеца), но обичайно приемат да дъвчат коричка хляб, бисквита, парче краставица и др. неща, които могат удобно да държат с ръка. С малко изобретателност и подготовка детето ще може да се храни сравнително здравословно дори в тези моменти, макар че вероятно количествата няма да са обичайните.

Детето не иска пюрета

Това е съвършено нормално – предвид че никой друг у дома не яде от това специално приготвено пюре и не седи самичък на високо столче, а всички си хапвате заедно на масата различни други интересни неща, от които не давате на бебето, то не е склонно да го изключвате по този начин от живота на семейството 🙂

Ако вашето дете не страда от алергии или няма друга причина за него да се приготвя специална храна, е разумно отрано да свиква с храните, които приготвяте. Нашите баби много мъдро са изваждали парчета зеленчуци от сготвеното за всички, като са ги намачквали и предлагали на бебето. Ако често готвите у дома и не използвате пържене, силни подправки и много сол, няма причина да не може да предлагате на детето подходящи части от вашата храна (намачкана и в приятна за детето консистенция) след първите 1-2 седмици от захранването, когато вече се е запознало с няколко различни зеленчука.

Много деца ядат значително по-охотно, ако им давате от вашата чиния, докато вие самата се храните. Също така може детето да приема храната с по-голямо удоволствие, ако му я подавате с пръсти, а не с лъжица.

И естествено, особено във възрастта около и след 8-9 месеца детето много по-охотно се храни самостоятелно с храни, които може да държи самичко с ръце – обелен мек плод, сварен морков, варен картоф, сварено цветче броколи или карфиол, парче хляб, меко сварено пилешко месо и т.н.. Трикът е просто да предлагате парчета, които са малко по-големи от юмручето му и стърчат малко отгоре, за да може детето да ближе, смуче и отхапва с венци малки парченца. Тъй като по този начин децата все още успяват да поемат само малки количества, е удачно докато детето е заето усърдно да смуче и ближе храната, която държи, да подавате с лъжичка известно количество намачкана храна, за да може то да се нахрани по-пълноценно.

Детето твърдо отказва определени храни

Всеки от нас си има определени предпочитания към храните, които отчасти ние самите като майки сме изградили у детето според това какво обичаме и какво сме яли с удоволствие по време на бременността. Храните, които консумираме по време на бременност и кърмене, променят вкуса на амниотичната течност и впоследствие на кърмата, така че вашето дете познава вкуса на любимите ви храни и вероятно ще ги хапва с удоволствие. Ако пък вие самата не обичате коприва и не я ядете, няма защо да се учудвате, че на детето му се гади от пюре с коприва. Въпреки това няма нищо лошо да предлагате на детето храни, които вие не обичате – според специалистите вкусът към дадена храна се изгражда едва след като детето е имало възможност да я опита поне 10-15 пъти. Затова не приемайте 1-2 отказа като ясен знак, че детето не яде дадено нещо – изчакайте няколко седмици и предложете отново, или под друга форма дадената храна. Ако въпреки това детето не я харесва, това не е фатално – незаменима храна няма и вашето дете вероятно яде достатъчно други храни от дадената група или с подобни свойства.

Детето не иска да яде абсолютно НИЩО, както и да го предлагам

На първо място е нужно да се определи защо се случва това. Дали детето е достигнало необходимата възраст и зрялост? Дали се е хранило добре досега и внезапно отказва? Или пък сте в началото на захранването и то не проявява никакъв интерес, като прави гримаси и избутва храните с език навън? Колко време вече продължава това поведение? Как се отразява този отказ върху здравословното състояние и развитието на детето? Отговорите на всички тези въпроси ще ви покажат дали наистина е нужно да се предприемат по-активни и специални мерки.

В повечето случаи обичайните неща, които са изброени по-горе, помагат:

• Търпение, без да спирате да предлагате и без да сте твърде настойчива – ако детето не иска, спирате предлагане за този момент и опитвате отново по-късно
• Често и многократно предлагане
• Хранене, когато се хранят и останалите в семейството
• Промяна на начина на предлагане – парчета, които детето да яде самичко, подаване на храната с пръсти (а при по-големите деца – вилица вместо лъжица и храни на парчета, които може да се набодат с виличката)
• Промяна на консистенцията, текстурата и температурата на храните – вместо гладки пюрета намачкани храни (или пък обратното), избягване на по-лигави или преседливи текстури, по-гъста или по-течно приготвена храна от досегашната, различна температура на храните – стайна или дори студена, или пък по-топла от обичайното

Наддаването на детето спада, откакто започнахме захранване

Захранването обикновено няма нищо общо със спада в наддаването. Децата наддават бързо през първите 3-4 месеца след раждането и около четвъртия месец идва първия спад в наддаването. Темпото на растеж се забавя, което е нормално. След средата на първата година наддаването се забавя още и за нормално се приема наддаване от 200-300 гр месечно. Важно е да се отчита разликата в наддаването на кърмените и хранените с млека за кърмачета деца през втората половина на първата година, където започват да се наблюдават съществени разлики. Кърмените деца намаляват темпото на растеж, което е биологичната норма – докато децата, хранени с млека за кърмачета, продължават да поддържат едно по-високо наддаване, което вероятно предполага, че получават повече калории от нужното. Понякога се случва все още да не се отчита тази разлика и да се създава излишно напрежение около наддаването в този период.

Когато децата изведнъж станат много мобилни и започнат да кръстосват цялата къща, пълзейки и по-късно придържайки се за мебелите, наддаването спада още повече, тъй като активността изразходва много калории. Тогава може да се случи да има и някой месец с „нулево” наддаване. Обикновено тогава и „апетитът” на бебето рязко се „оправя” и то започва да изяжда вече съществени количества твърди храни. Към края на първата година количеството на твърдите храни се увеличава до приблизително равно на количеството на приеманата за денонощие кърма, т.е. около 400 гр дневно.