Кога да помогнете на вашия тийнейджър да потърси подкрепа за психичното си здраве

По време на юношеството подкрепящата родителска грижа остава един от най-важните защитни фактори за поддържане на благосъстоянието и доброто психично здраве. Положителните взаимоотношения с родителите и полагащите грижи лица са ключови за развитието и психическото благополучие в юношеството.

Има моменти, в които може да забележите промени в поведението, настроението или удоволствието, което детето ви изпитва от любимите си дейности. Може би се притеснявате за детето си и не сте сигурни как да му помогнете. Някои от тези промени може да са свързани с обичайните етапи на развитие. Ако обаче тези промени продължават по няколко седмици и пречат на ежедневното му функциониране, е важно да потърсите помощ.

Ако забележите едно или повече от следните поведения у детето си, трябва да се консултирате със здравен специалист или психолог:

• Чувства се много тъжно или затворено за повече от две седмици.
• Опитва се да се самонарани или има такива планове, говори за самоубийство.
• Изпитва внезапен, непреодолим страх без причина, който понякога включва сърцебиене или ускорено дишане.
• Бие се или изразява желание да наранява другите.
• Нездравословна връзка с храната, която може да включва твърде много ядене, твърде малко ядене или прекомерно ангажиране със спортни дейности с цел отслабване.
• Крайни притеснения или страхове, които пречат на ежедневните му дейности.
• Изключителна трудност при концентриране или стоене на едно място.
• Употреба на наркотици или алкохол.
• Резки промени в настроението, които причиняват проблеми в отношенията със семейството и приятелите.
• Драстични промени в поведението или личността.

Когато подкрепяте вашия тийнейджър, за когото сте забелязали, че може да се бори с някое от горните състояния, постарайте се да му вдъхнете увереност, кажете му, че може да получи помощ, и му поискайте разрешение да потърсите допълнителна помощ, освен ако не смятате, че представлява опасност за себе си или за другите. Можете да направите това, като казвате неща като:

• „Наистина е добре, че ми каза за това. Заедно ще потърсим още помощ, за да не се налага да се чувстваш така. Съгласен/на ли си?“
• „Забелязвам, че напоследък не си на себе си и предвид всичко, което се случва, това е напълно разбираемо. Имам познат, на когото имам доверие, който, надявам се, може да ти помогне да се почувстваш по-добре. Съгласен/на ли си да намерим време да се срещнеш с него/нея?“

Ако детето ви откаже да даде разрешение, можете да обсъдите притесненията си със здравен специалист, който евентуално да ви упъти какво да правите, за да подкрепите вашия тийнейджър, или да ви помогне да разпознавате предупредителните „червени лампички“.

Най-важното е да покажете на детето си, че ви е грижа, че го обичате и подкрепяте и че ще бъдете до него и ще го подкрепяте независимо от всичко. Може и двамата да не сте съвсем наясно какви стъпки да предприемете, но уверете вашия тийнейджър, че ще намерите път заедно и че неговото благополучие е ваш приоритет.

Ако смятате, че вашият тийнейджър представлява опасност за себе си или за другите, можете да потърсите помощ, като се обадите на вашата национална гореща линия. Ако в държавата ви няма гореща телефонна линия, моля, потърсете професионална подкрепа от опитни лица, обучени за полагане на грижи.

Тази статия е базирана на Ръководството за учители към комиксовата поредица „Великолепната Мей и приятелите ѝ“ на УНИЦЕФ и Световната здравна организация.