колкото по/малко хора, толкова по/малко общи задължения и търкания ...
- Публикувана: 24 септ. 2017, 20:27 ч.
- Последно мнение: 7 окт. 2017, 09:07 ч.
Какво за вас са битовизмите?
колкото по/малко хора, толкова по/малко общи задължения и търкания ...
но толкова повече скука и самота.
Янечек, много ме изкефи с всеки пост. Вземи напиши книга, момиче! Най-добре на тема съвместен живот.
Вижте ся, ако си живея сама, дори нещо да е накриво, мога да се хвърля с театрален жест на дивана и да си чета Феноменология на възприятието. Обаче ако не подредя и разчистя след и около децата, това означава много намацани, повредени и/или изгубени вещи. Не мога да оставя нищо да си стои- естетично захвърлената книга ще бъде надъвкана, олята със сок или някой ще се спъне в нея. Прекрасният vignette от книга, чаша вино и одеалце за секунди ще се превърне в токсична локва.
Ако пък съм само с мъж, то и там трябва да дам внимание- по принцип се гледа малко с лошо око, ако изключа и се преселя в някоя литературно-виртуална реалност.
Ако пък съм само с мъж, то и там трябва да дам внимание- по принцип се гледа малко с лошо око, ако изключа и се преселя в някоя литературно-виртуална реалност.
Сирена, ти си създадена да живееш сама. Защо обаче имаш мъж и три деца? 
Не се заяждам, просто си те представям в някакъв артистичен хаос, в който седиш по копринен халат на дивана с книга в ръка, поклащайки необръснат крак - другият е обръснат, но по някое време ти е писнало обезкосмяването и си махнала с ръка. 
Не се заяждам, просто си те представям в някакъв артистичен хаос, в който седиш по копринен халат на дивана с книга в ръка, поклащайки необръснат крак - другият е обръснат, но по някое време ти е писнало обезкосмяването и си махнала с ръка.
Трай сега, още няколко години и ще се цивилизоват, така че къщата ще е като във викториански роман- всеки в някое кьоше с някакво кротко хоби.
Иначе с мъже и деца свикнах, пречупих се някак. Но както казах, като студентка не съм се бутала между шамарите излишно. Иначе като съм сама, хич не е хаос- относително де, не е всичко под конец, но общо взето живея цивилизовано, когато съм сама.
Иначе с мъже и деца свикнах, пречупих се някак. Но както казах, като студентка не съм се бутала между шамарите излишно. Иначе като съм сама, хич не е хаос- относително де, не е всичко под конец, но общо взето живея цивилизовано, когато съм сама.
На мен когато всичко ми е под конец се чувствам ужасно объркана ... в главата ми е хаос. Нещо липсва. Когато около мен е хаос в главата ми всичко е по конец ... Знам кой е създал хаоса и как да се справя с него ... и ... успявам да видя същественото .
При мен проблема с битовизмите е недостига на време и физическата умора за нещо извън тях. т.е. когато станат преобладаващи ми става тясно.
При мен проблема с битовизмите е недостига на време и физическата умора за нещо извън тях. т.е. когато станат преобладаващи ми става тясно.
Ми например би ми тежало в неделя да имам задължение за голяма закуска с палачинки. Сори, ама няма. Пробвах един път и щеше да се стигне до скандал- ми пипкава работа, децата писукат, палачинките не стават...затова в неделя всеки се оправя както може, без претенции за запомняща се закуска. Аз карам само на кафе.
На мен пък точно това ми харесва. Като са повече хора готвиш по-рядко, защото готвят и другите. Затова не омръзва и рядко се случва на всички да не им е кеф и в крайна сметка палачинките са факт.
П.П. От магазина не са ми вкусни. Евентуално в някой ресторант могат да ги направят нормални, но в неделя сутрин едва ли ще се намерят.
П.П. От магазина не са ми вкусни. Евентуално в някой ресторант могат да ги направят нормални, но в неделя сутрин едва ли ще се намерят.
Именно защото съм тип като Сирена съзнателно избирам да имаме едно дете и всичко да ми е максимално приятно. Затова нямам 3 и мъж, който очаква от мен време, обръщане на внимание, закуска с палачинки и не знам си какво беше още.
А като имаш едно дете, що не му обръщаш внимание на тоя мъж?
Аз ако трябваше да избирам, щях да имам котка и три издадени романа към момента, но се отлага за след 50г. възраст:)
Между другото, и едно дете може да създаде хаос и гнусотия и да те изкара от релси.
А закуската никой не я очаква, освен че около 180 човека в неделя сутрин демонстрират нещо тестено и пържено у Фейсбука.
Съботните палачинки са ми един от най-най-любимите детски спомени. 
Обикновено баща ми отговаряше за изпълнението.
Битовизмите са дребните неща вкъщи, по моя дефиниция - пране и простиране, гладене, готвене, чистене, боклук, градина, ако има, грижа за цветя, миене на прозорци... То не мисля, че има милион дефиниции на тази дума.
Битовизмите имат много лица обаче, не е нужно да са досадни.
Примерно, миналата година имах една огромна възглавница, която събираше място, а не ставаше вече за спане. Трябваше да се изхвърли (изхвърлянето на боклук си е битовизъм за мен). Вместо това аз си я разпорих и си уших 2 малки и кокетни коледни възглавнички, пълнежа си запазих за бъдещи възглавнички и хем махнах излишното, хем ни създадох уют вкъщи.
Втори пример, в събота и неделя ставаме късно и винаги приятелят ми прави огроооомни палачинки на палачинник (като на морето) и ми прави и кафе - каквото си поръчам като вид. Ми, битовизъм си е да сготвиш или да направиш закуска, но е голям кеф уикендът да започне с топли палачинки с кафе и нас не ни затруднява, нито ни навежда на неприятни мисли, точно обратното.
Обикновено баща ми отговаряше за изпълнението. Битовизмите са дребните неща вкъщи, по моя дефиниция - пране и простиране, гладене, готвене, чистене, боклук, градина, ако има, грижа за цветя, миене на прозорци... То не мисля, че има милион дефиниции на тази дума.
Битовизмите имат много лица обаче, не е нужно да са досадни.
Примерно, миналата година имах една огромна възглавница, която събираше място, а не ставаше вече за спане. Трябваше да се изхвърли (изхвърлянето на боклук си е битовизъм за мен). Вместо това аз си я разпорих и си уших 2 малки и кокетни коледни възглавнички, пълнежа си запазих за бъдещи възглавнички и хем махнах излишното, хем ни създадох уют вкъщи.
Втори пример, в събота и неделя ставаме късно и винаги приятелят ми прави огроооомни палачинки на палачинник (като на морето) и ми прави и кафе - каквото си поръчам като вид. Ми, битовизъм си е да сготвиш или да направиш закуска, но е голям кеф уикендът да започне с топли палачинки с кафе и нас не ни затруднява, нито ни навежда на неприятни мисли, точно обратното.
Именно очакването за невероятни спомени ми вкарва в главата щурата идея да правя палачинки. Когато са детски спомен- супер, но не и когато се опитваш да произведеш въпросния спомен у деца, за които палачинката е вид фризби от тесто.
Едно и също нещо може да е или романтично прекарване, или битка със зомбита. Ако сте две гаджета, за какво изобщо се включвате в дискусията...
Едно и също нещо може да е или романтично прекарване, или битка със зомбита. Ако сте две гаджета, за какво изобщо се включвате в дискусията...
Е, темата не беше ограничена само до хора с 3 деца. 
А и 1 човек да си, задълженията все си ги има, както и НСЧ вече писа. Когато съм сама някой ден/вечер, си готвя същите неща, както когато сме двама. И също си подреждам след себе си, и боклука си хвърлям, и пералня си пускам...
Упс, едновременно сме писали.
А и 1 човек да си, задълженията все си ги има, както и НСЧ вече писа. Когато съм сама някой ден/вечер, си готвя същите неща, както когато сме двама. И също си подреждам след себе си, и боклука си хвърлям, и пералня си пускам...
Упс, едновременно сме писали.