За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 084 813
  • 20 572
  •   1
Отговори
# 4 995
  • Мнения: 1 330
Тарталета Sad Съжалявам. Опитайте се да мислите за тях, да си спомняте гласовете им и какво биха направили/как биха Ви подкрепили в трудна за Вас ситуация. Мен това, което ме успокоява за починалите ми близки е, че сетивата ни са ограничени. Може би нашите близки са около нас, но ние не можем да ги доловим. Това, че ние хората не виждаме, не усещаме или не чуваме, не означава, че нещото го няма Heart

Това нещо мен ме влудява! Искам знаци, мънички поне, значенце, но няма! 6 месеца, откакто реши, че вече няма смисъл да се бори (мъчи) и си "тръгна".... И го няма, това са фактите, 100%-во го няма. Не вярвам вече, че изобщо има нещо след....
За това си мисля напоследък...

# 4 996
  • Пловдив
  • Мнения: 1 564
Това нещо мен ме влудява! Искам знаци, мънички поне, значенце, но няма! 6 месеца, откакто реши, че вече няма смисъл да се бори (мъчи) и си "тръгна".... И го няма, това са фактите, 100%-во го няма. Не вярвам вече, че изобщо има нещо след....
За това си мисля напоследък...
Аз за това си мисля непрекъснато откакто почина тати, това беше октомври 2017 г.
Странното е, че винаги съм вярвала в Бог и това, че има нещо след живота ни тук, но когато татко си отиде, започнах да имам съмнения. Мисля си, че това се случи, защото толкова толкова исках да знам, че тати още го има някъде, та се зачудих дали вярата не е просто отражение на силното ми желание да е така.
За мое щастие, получавам малки знаци. Не бих могла да ги споделя, понякога изглежда като случайно съвпадение, но се случват вече много пъти подобни съвпадения.
Силно се надявам и ти да видиш знак! Липсата остава все така огромна, но е различно, когато вярваш, че те са някъде там, макар и недосегаеми за нас...

# 4 997
  • Мнения: 14 903
Странното е, че винаги съм вярвала в Бог и това, че има нещо след живота ни тук, но когато татко си отиде, започнах да имам съмнения. Мисля си, че това се случи, защото толкова толкова исках да знам, че тати още го има някъде, та се зачудих дали вярата не е просто отражение на силното ми желание да е така.
За мое щастие, получавам малки знаци. Не бих могла да ги споделя, понякога изглежда като случайно съвпадение, но се случват вече много пъти подобни съвпадения.
Силно се надявам и ти да видиш знак! Липсата остава все така огромна, но е различно, когато вярваш, че те са някъде там, макар и недосегаеми за нас...
На същото мнение съм. Има моменти, в които сякаш чувам как ми се смее, мама отгоре или ми дава кураж.
Не знам дали е разумно или не, може и да е заблуда, но вярата, че някой ден може да се срещнем отново, дава надежда да вървя напред.

# 4 998
  • Мнения: 9 152
Ами ако не искам да се срещна някой ден с него/ нея?
То много зависи дали татко ти те е обичал, или те е биел, лъгал, зарязал.....

# 4 999
  • Мнения: X
Скрит текст:
Тарталета Sad Съжалявам. Опитайте се да мислите за тях, да си спомняте гласовете им и какво биха направили/как биха Ви подкрепили в трудна за Вас ситуация. Мен това, което ме успокоява за починалите ми близки е, че сетивата ни са ограничени. Може би нашите близки са около нас, но ние не можем да ги доловим. Това, че ние хората не виждаме, не усещаме или не чуваме, не означава, че нещото го няма Heart
Това нещо мен ме влудява! Искам знаци, мънички поне, значенце, но няма! 6 месеца, откакто реши, че вече няма смисъл да се бори (мъчи) и си "тръгна".... И го няма, това са фактите, 100%-во го няма. Не вярвам вече, че изобщо има нещо след....
За това си мисля напоследък...
А дали сте готова за такъв знак?
Помислете за следното:
Установено е, че кучетата виждат много по-малко цветове от хората. Същевременно техния слух е в пъти по-развит от нашия. Това, че те виждат по-малко цветен света, не значи, че той действително е такъв, защото хората го виждаме в повече детайли. Същото се отнася и за слуха ни - след като те чуват повече неща от нас, това не означава, че ако ние не чуваме нещо, то го няма.
А какво остава за останалите сетива, които имаме или нямаме...
Това са си само мои разсъждения...

Много е трудна загубата на близки, независимо на каква възраст са.

Понякога си мисля защо е било нужно да се учим да възприемаме смъртта като нещо толкова лошо... Толкова се разбива сърцето ни, че с месеци понякога не можем да се възстановим.

Съжалявам за негативизма, но съм в Сатурнова дупка.

# 5 000
  • Мнения: 14 903
Ами ако не искам да се срещна някой ден с него/ нея?
То много зависи дали татко ти те е обичал, или те е биел, лъгал, зарязал.....
И за това съм мислила. Аз искам моите родители, приятели,  хората, които са ми скъпи, но те примерно искат своите родители, приятели ... и става една навалица. /Това е в рамките на шегата./
По сериозно, не знам какво ни очаква и изобщо очаква ли ни нещо. Нямам категоричност по този въпрост, но определено отговорите не са еднозначни.

# 5 001
  • Мнения: 8 793
Влязох да се оплача за какво мисля от сутринта без да успея нито минута да си отклоня мислите от него, и попадам на разговор за починали близки, които май не искат да дадат знак на някого(извинявам се четох само последната страница). Моят проблем е точно обратен. Всичките ми починали близки не спират да ми се явяват в сънищата и това доста ме натоварва. Тази нощ сънувах дядо ми. Той почина отдавна, почти 30 години минаха. Винаги, когато ми предстои да преодолявам някакво препятствие, особено когато ще се разболявам, той ми се явява. Никога не успявам да схвана откъде идва опасността и да се подготвя адекватно и проблемът ме сварва неподготвена и объркана. Какво ли се задава на хоризонта, не ми се мисли....Unamused

Миналата пролет починаха един след друг за 3 седмици майка ми и баща ми и в началото ги сънувах абсолютно всяка нощ, беше изтощаващо. Сега настана малко спокойствие, сънувам ги най-много веднъж седмично, понякога и по-рядко. Знам, че са още в ниското, не са си отишли, майка ми дори ме предупреди чрез сина ми за здравословен проблем, който още не съм разрешила. Надявам се да ми помагат оттам, че имам нужда, трудно се справям сама. Някой споменаваше за знаци....не ги искайте, не сте готови за тях. напълно категорична съм. Гледайте напред. Който наистина ви е близък, не само в този живот, ще го видите пак. Но тук наистина ни трябва спокойствие.

# 5 002
  • Мнения: X
Ън 🤗
Дано всичко се нареди добре.
Може би ти тежи, но явно тяхната обич към теб е много силна и няма какво да я спре ♥️

# 5 003
  • Мнения: 1 167
Аз сънувам постоянно починали близки и не толкова близки хора. Сънищата ми винаги са показателни да не кажа пророчески. Доста често е плашещо. В някои определени моменти усещам присъствието на дядо ми, който много ме обичаше. Знам, че е тук, за да пази мен и децата ми.

Мисля си за неделя, за хубава, слънчева разходка в любимия Пловдив.

# 5 004
  • Португалия
  • Мнения: 3 764
тая тема е толкова тежка...
Скрит текст:
неведнъж съм споделяла какво мми е отношението към смъртта, и сега ще спомена надве-на три,и не ме оборвайте ,моля
определям се като  агностик
от всички прегрешения на църквата,смятам за най-голямо внушението,че трябва да простим на душите,отиващи отвъд
смятам за велико прегрешение към душите и безкрайната скръб,и помените,и безсмисленото„Бог да  прости“

мисля си как все си мисля,че знам какво искам,а се оказва,че нищо не знам Rolling Eyes

# 5 005
  • Мнения: 1 330
тая тема е толкова тежка...
Скрит текст:
неведнъж съм споделяла какво мми е отношението към смъртта, и сега ще спомена надве-на три,и не ме оборвайте ,моля
определям се като  агностик
от всички прегрешения на църквата,смятам за най-голямо внушението,че трябва да простим на душите,отиващи отвъд
смятам за велико прегрешение към душите и безкрайната скръб,и помените,и безсмисленото„Бог да  прости“

мисля си как все си мисля,че знам какво искам,а се оказва,че нищо не знам Rolling Eyes

Аз се изнервих покрай 6-те месеца на баща ми. Какво по-точно отбелязване? Кому е нужно?! Всяка събота сме там (не ми тежи, тегли си ме натам), душата ми страда ежедневно, какво да приготвям различно и "тържествено" по този "страхотен" повод шест месеца?! Приемам го като още едно натъртване "ето няма го, няма го, категорично го няма, да си знаете" Мразя правила и ритуали!

# 5 006
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 051
Мисля си в каква черна серия сме влезли и как не изнемогвам психически и финансово. Слава богу, здрави сме, опитвам се да си набия в главата, че това е най- важното, но напоследък това клише не ми помага!

# 5 007
  • Мнения: 5 244
Защо избираме да сме прави, вместо щастливи?
Его, характер или нещо друго ни пречи?

# 5 008
  • София
  • Мнения: 2 223
Мисля си в каква черна серия сме влезли и как не изнемогвам психически и финансово. Слава богу, здрави сме, опитвам се да си набия в главата, че това е най- важното, но напоследък това клише не ми помага!

Това все едно аз съм го писала. Дано оцелеем. И да останем здрави след целия тоя стрес.. и вие така.

# 5 009
  • София
  • Мнения: 62 595
Не виждам никаква връзка между правотата и щастието. В най-добрия случай е преглъщане на собственото мнение (което по посланието на приказката е вярното) заради някакви други причини - страх от разваляне на отношения, от посрещане на критики, от наложителност да защитава мнението си, някакви ползи, страх от загуби...
Чувала съм я и във варианта "да си прав или да те обичат". Пак страх от загуба на нещо (в случая на любов) срещу премълчаване  на правотата.

За мен обратното на тази приказка е "не питай, ако не си готов да чуеш отговора".

Общи условия

Активация на акаунт