Понякога лошото ченге е такова не от жажда за властване, а по принуда, щото другият не иска или не му идва отвътре да изпълнява тази неблагодарна роля. Важното е двете ченгета да не си противоречат пред детето.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 17 апр. 2024, 00:39 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Само че има една малка подробност - този, на когото "не му идва отвътре" всъщност не че не му идва, а не иска да му идва отвътре, не иска да носи отговорност, и не само е готов да противоречи на лошото ченге пред детето, ами и го прави съвсем целенасочено в своя полза, за да покаже, че той е доброто ченге, а другият лошото ченге. Не изпадайте доброволно в ролята на лошото ченге, защото това е манипулация от доброто ченге по отношение на вас чрез детето. Детето избира за съюзник доброто ченге, защото му е по-изгодно, а доброто ченге контролира лошото като във всеки един момент прехвърля вината и всички отговорности, запазвайки си "правото" да недоволства.
както и всичко останало в живота, не ми се вярва да се намират много такива изчистени образи
в повечето семейства ролите са плаващи между бялото и черното,или по-скоро преливащи в сивата гама
аз също си мисля за родителството
най-вече за неизменното,надвиснало проклятие да се превърнем в някакво подобие на собствените си родители
и ,не намирам утеха!
не ги критикувам,не ги принизявам-просто не ми се иска да откривам толкова общи грешки
в повечето семейства ролите са плаващи между бялото и черното,или по-скоро преливащи в сивата гама
аз също си мисля за родителството
най-вече за неизменното,надвиснало проклятие да се превърнем в някакво подобие на собствените си родители
и ,не намирам утеха!
не ги критикувам,не ги принизявам-просто не ми се иска да откривам толкова общи грешки
Само че има една малка подробност - този, на който "не му идва отвътре" всъщност не че не му идва, а не иска да му идва отвътре, не иска да носи отговорност, и не само е готов да противоречи на лошото ченге пред детето, ами и го прави съвсем целенасочено в своя полза, за да покаже, че той е доброто ченге, а другият лошото ченге. Не изпадайте доброволно в ролята на лошото ченге, защото това е манипулация от доброто ченге по отношение на вас чрез детето. Детето избира за съюзник доброто ченге, защото му е по-изгодно, а доброто ченге контролира лошото като във всеки един момент прехвърля вината и всички отговорности, запазвайки си "правото" да недоволства.
Всъщност хората понякога не го могат, а защо - може да е породено от куп причини от миналото, които са оформили характер.
В идеалния свят хората могат всичко. В реалния - се опитват.
Мисля, че тази тема се изкриви много от това, което беше писано в началото.
Няма как да има два авторитета в един дом, винаги има един, който е доминиращ. Понякога това тежи.
Няма как да има два авторитета в един дом, винаги има един, който е доминиращ. Понякога това тежи.
и без да искам да съм на всяка манджа меродия/макар точно така да излиза накрая
/,ако си разбрал,че си авторитетът, то значи имаш и качествата ,и силите да го прилагаш, а това автоматично изключва тежест.Просто ,който може,си го може!
Без да си мисля,че аз съм авторитетът вкъщи/защото,както казах,мисля ситуацията като преливане на сиви цветове/, аз съм оперирана единствено от идеята да съм приятел на децата.
И ако се убедя,че вземам решението като родител/защото колкото и да се лъжем,не всички решения взимаме осъзнато/,с цялата му отговорност,нямам скрупули за прилагането му.
Друг е въпросът,че всяко решение има съответни последици,които родителят трябва да е готов да посрещне.
Моите терзания напоследък са как да постигна баланса между това да съм приятел на дъщеря ми и да съм "строгата". И при нас мъжът ми си е иззел функцията на "добрия родител" и нямам друта опция освен да съм "лошата". Например в момента се опитвам да налагам здравословно хранене и намаляване не въглехидрати и сладко, защото щерката от пухкава започна да отива в категория закръглена. А е само на шест години. Но хващам мъжа ми, че редовно и дава нещо сладко. Даже вчера му вдигнах луд скандал по въпроса. Това е сама един пример. Разглезва я прекалено много.
Но не искам и детето да го е страх да споделя с мен. Далече е, но отсега ми е ясно колко би било трудно през пубертета. И колко ситуации могат да се избегнет, ако науча детето да споделя.
Но не искам и детето да го е страх да споделя с мен. Далече е, но отсега ми е ясно колко би било трудно през пубертета. И колко ситуации могат да се избегнет, ако науча детето да споделя.
Първо трябва да научите съпруга, че сте от един отбор и играете заедно.
Трудно е...Той е имал трудно детсво и сега компенсира с детето. Това, което за мен е проблем с килограмите, за него е детска пухкавост, която ще израсте. Каквото и да поиска детето да се купи, му го купува защото не искал детето да гледа как другите имат, а то няма. Или "ако мога да зарадвам детето, защо да не го направя".
Очевидно ще трябва сериозно да “работите” над това заедно с него, разбирам доводите му, но не ги оправдавам. Поставя под наклон плоскостта, по която се движите по отношение на възпитанието на детето и това вероятно ще доведе то проблеми.
Надявам се да не съм права. Децата могат да бъдат зарадвани с преживявания, време , прекарано с тях, хобита, споделени с родителите и т.н не само с вещи.
Надявам се да не съм права. Децата могат да бъдат зарадвани с преживявания, време , прекарано с тях, хобита, споделени с родителите и т.н не само с вещи.
малко остро ще прозвучи,но..какво като е имал тежко детство?
имам съвсем конкретен човек пред себе си,отгледан в институция,с допълнителни проблеми в обкръжаващата среда ...и споделяме идеи за хранене,отглеждане,възпитание,спорт...
Viki8383,детството му на твоя мъж е само повод оправдания за несъществуваща цялостна идея за отглеждане,
и то не много релевантни оправдания,водещи до сериозни последици за цял живот
имам съвсем конкретен човек пред себе си,отгледан в институция,с допълнителни проблеми в обкръжаващата среда ...и споделяме идеи за хранене,отглеждане,възпитание,спорт...
Viki8383,детството му на твоя мъж е само повод оправдания за несъществуваща цялостна идея за отглеждане,
и то не много релевантни оправдания,водещи до сериозни последици за цял живот
Не искам да бъда поредната, която напада със коментар за бащата, но в случая не мисля, че има случая на доброто и лошото ченге.
В семейството ми винаги майка ми е била лошото, а баща ми - доброто, но не помня случай, в който някой да е позволявал нещо, забранено от другия. Просто мама винаги е била тази, която ни е наказвала, ограничавала и т.н.
Според мен една майка не може да бъде приятелка с дъщеря си, трябва да й бъде само родител. Двете роли са несъвместими.
В семейството ми винаги майка ми е била лошото, а баща ми - доброто, но не помня случай, в който някой да е позволявал нещо, забранено от другия. Просто мама винаги е била тази, която ни е наказвала, ограничавала и т.н.
Според мен една майка не може да бъде приятелка с дъщеря си, трябва да й бъде само родител. Двете роли са несъвместими.
Само че има една малка подробност - този, на който "не му идва отвътре" всъщност не че не му идва, а не иска да му идва отвътре, не иска да носи отговорност, и не само е готов да противоречи на лошото ченге пред детето, ами и го прави съвсем целенасочено в своя полза, за да покаже, че той е доброто ченге, а другият лошото ченге. Не изпадайте доброволно в ролята на лошото ченге, защото това е манипулация от доброто ченге по отношение на вас чрез детето. Детето избира за съюзник доброто ченге, защото му е по-изгодно, а доброто ченге контролира лошото като във всеки един момент прехвърля вината и всички отговорности, запазвайки си "правото" да недоволства.
Всъщност хората понякога не го могат, а защо - може да е породено от куп причини от миналото, които са оформили характер.
В идеалния свят хората могат всичко. В реалния - се опитват.
Мисля, че тази тема се изкриви много от това, което беше писано в началото.
Няма как да има два авторитета в един дом, винаги има един, който е доминиращ. Понякога това тежи.
Не бой се, мога да държа настрана личната си история и опит. Това, което пиша е класика в жанра и се разиграва по всякакви линии, не само по родителска.
Това са оправдания, че не можели. Много добре си могат, това е на прост език казано "номерът им в живота". Ако се загледаш в текива хора, които все са добрите ченгета, ще установиш, че те проявяват тази стратегия в много други случаи и са я проявявали цял живот. Винаги има някой около тях, който е поемал отговорност, когато е било в техен интерес, но в момента, в който е против техния интерес или просто не им се занимава, проявяват доста сериозна доминантност и да разиграват циркове. Това е образно казано "женски" стил на справяне, но някак не отива на мъж, особено в ролята на баща. Ако човек се огледа около себе си ще намери такива хора и на работа, и сред приятелския си кръг.
Препоръчани теми