Три деца

  • 61 262
  • 50
  •   1
Отговори
  • Мнения: 16
Здравейте,
Имам три деца - на 6 г. На 2 г. И бебе на 1 месец. Нямам помощ, т.к майка ми е починала. Всичко на мене чака. Има ли и други жени в това положение?

# 1
  • Мнения: X
Има, имало е и ще има.

Стягаш се, научаваш се да разчиташ само на себе си и съпруга си. Малко по-стегната и стройна организация, минимизиране на излишните дейности и нещата се случват.

Моите три деца са раждани през 2 години. Отглеждани са без баби , без бавачки и с постоянно пътуващ баща. Оцеляхме, оживяхме и продължаваме да се справяме.

# 2
  • София
  • Мнения: 19 249
А бащата на децата не помага ли?
Не съм в това положение, но не бих отказала още 1, ако имах жилищна площ.

# 3
  • Мнения: 30 802
Защо ли имам усещането, че тук проблемът е от друго естество, не само до бройката деца...

# 4
  • Мнения: 16
Няма проблем. Мъжът ми ходи на работа, помага вечер. Просто исках да споделя , че ми е трудно понякога.

# 5
  • Мнения: 30 802
Поне едно от децата не е ли на градина?

# 6
  • Мнения: 5 513
Не съм в това положение,но ако не можеш сама потърси помощ.Свекърва ти не идва ли? Нямаш ли сестри,братя,баща...Мъжа ти също.Може някоя пенсионерка (комшийка) да ти помага.Ще се разберете за някой лев...

# 7
  • Мнения: 46 518
Баща ти наблизо ли е? Друг роднина?
Голямото би трябвало да не е вкъщи, нека баща му поеме воденето и взимането, за да можеш да се справиш с другите 2 деца.
Това на 2 г. да тръгне на ясла?

# 8
  • Мнения: 16
Родителите ми са починали, а други роднини близки нямам. Всеки си има негови ангажименти. Разчитам на себе си и на мъжа ми.
А иначе голямото ходи на детска, а средното на ясла. Но там пък е проблемът, че само боледува. Дори и сега пак е със сополи и кашлица. То може би и затова се отчаях малко. Пак на лекар трябва, а малкото бебе на кого да го оставя...
Ще се стегна и ще се оправя.

# 9
  • Мнения: 30 802
Аз си мислех, че си с двете малки у дома.

Спри средното от ясла и си стойте на топло.

На лекар да го заведе таткото- не е безкрайно трудна задача.

Аз съм с ученик, 2 и половина и годиначка. Двете малки са с мен, баткото ми помагат с взимане, но той вече е доста по-съзнателен. Пазаруването е задача на таткото, иначе ежедневието си е моя работа.

# 10
  • София
  • Мнения: 19 249
Мъжът трябва да се включва повече. Който е искал 3 деца, и то с малка разлика - ще помага, те не са само на майката.
То си е за отчаяние, особено в тези студове с бебе и малко дете. Няма ли някоя съседка, дори и с/у скромно заплащане да постои с бебето.

# 11
  • Мнения: 46 518
На лекар да го заведе таткото- не е безкрайно трудна задача...
Peace

Ти гледай малкото, бащата да развозва по доктори и градини, много работещи жени го правят, така че няма причина да не се справи.
Докато поотминат болестите го остави вкъщи, поне да не носи вируси, после пак на ясла.

# 12
  • Мнения: 9 695
Аз съм в подобно положение. През 2 години са ми децата. Около година ги гледах почти напълно сама. От раждането на бебето се почна. Нямам никакви спомени от този период, но ми остана навикът да решавам оптимизационната задача. Имах план за всичко. Как се качваме в колата, как пазарувам, как вървим по улицата, в каква последователност се къпят и т.н. Ще мине, споко. Сведи дейностите само до тези без които не може.  Whistling
.

Последна редакция: чт, 26 яну 2017, 14:09 от Windekind

# 13
  • Варна
  • Мнения: 932
Явно боледуването на второто дете затруднява допълнително ситуацията. Ако са здрави, винаги се намира начин, но най-зле става, когато някой се разболее. И аз подкрепям, по-добре да не ходи на ясла, излишен стрес за детето, разход на енергия по водене и прибиране и риск от боледуване. С бебе и двугодишно вкъщи е много по-лесно, отколкото с бебе и болно дете вкъщи. Иначе наистина, повечкото деца те научават да си плануваш точно времето. Постарай се да организираш неотложните неща, всичко излишно да отпадне и се опитай да нямаш твърде големи очаквания. Къщата ще е разхвърляна повече от очакваното поне още няколко години. Важното е всички да са здрави, цели, облечени и горе-долу нахранени. По отношение на бебето, аз на такава възраст го носих нонстоп. Беше ми по-лесно просто да е закачен някъде, да суче, за да мълчи и аз да правя, каквото ми се налага да правя. Първите месеци общо взето си беше сраснал с мен. Таткото трябва да намери начин да поеме грижата по извеждане и прибиране на най-голямото ви дете. И споко, всичко ще отмине. После ще споделяш тук как си се справила сама с 3 малки деца.

# 14
  • Мнения: 30 802
Аз пък третото го приучих да си играе в легълцето или кошарата, без да вдига къщата във въздуха с рев. В последствие си играе на пода с играчки, също самостоятелно.

Но да, с двете малки у дома си е идеално- по пижами, цял ден нищоправене. Не ти трябва ясла.

# 15
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 402
AlexandraAT, аз съм била така с 6г, 2г 10м и бебе, майка ми е починала, нямам други близки роднини да помагат; само с мъжа ми.
6г ходеше на училище и трябваше да се води/прибира всеки ден. Аз се стягах с бебето и тодлъра и ходихме така. Свиква се, има рутина, не е лесно. Само ти да не боледуваш, че тогава става още по-трудно.

# 16
  • Мнения: 46 518
Аз пък третото го приучих да си играе в легълцето или кошарата, без да вдига къщата във въздуха с рев. В последствие си играе на пода с играчки, също самостоятелно.
Приучила си го друг път. Такъв си му е характерът. Моето беше същото.

# 17
  • Мнения: 30 802
Да, такъв му беше характерът, но ако ми беше първо, нямаше да го оставям. Характер или не, много бързо се научават, че може да НЕ стоят в кошарата, ако научат мама да идва. С втората дъщеря беше така- тъкмо се научи и таткото взе, че почна да ме кара да я взимам по-бързо, ако се размрънка...бързо се усети, че може да ме привиква, ревът се усили...

Всъщност третото ми бебе беше единственото, което още като новородено не вдигах при първото мрънкане, даже през нощта спяхме с нея отделно, за да видя кой рев е истински и кой фалшив. Сестра й обаче се изучи, че събуди ли се нощем, мама я взима...пресели се да спи при мен и още не се е отлепила- все някога ще се отлепи в следващите 2-3 години.

# 18
  • София
  • Мнения: 19 249
Да, такъв му беше характерът, но ако ми беше първо, нямаше да го оставям.
Мама одного ребенка наивна и неопытна, как новобранец в армии. Мама двух детей спокойна и уверена, как дембель. Мама трех детей — это СПЕЦНАЗ.

# 19
  • Мнения: 30 802
Всъщност нашумелият Йеспер Юл, дето пише книги за детското развитие, твърди, че "добър родител" е само този, който е поотгледал поне 4 деца.

# 20
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 402
Третото дете в семейството е много по-различно от първото, особено при малки разлики между децата. Няма как да се сравнява наистина. И в родителството, както и при всичко друго опита и на майката и на бащата си е много важен и той се натрупва най-вече с имането на повече деца.
Приятелка с 6 деца (между 14 и 2г всичките) е наистина добър родител и много може да се научи от нея.

# 21
  • Мнения: 30 802
С първото- особено ако е първо внуче- всички ме гледаха в ръцете и затова бързах да се намеся, иначе- "ау, каква майка си". И затова отгледах дете с къс фитил, на което му трябваха години, за да си изработи някакво търпение.

С третото...случвало се е покрай другите две да си кажа- ей сега идвам да я взема...да я забравя и да открия, че е спала два часа, а ревът е бил фалшива тревога.

# 22
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 402
Мама одного ребенка наивна и неопытна, как новобранец в армии. Мама двух детей спокойна и уверена, как дембель. Мама трех детей — это СПЕЦНАЗ.

Cuckoo
, всъщност на повечето многодетни майки, които познавам, второто дете е това което е трудно защото трябва да се научиш да правиш/мислиш едновременно за повече от едно дете. И майката с две деца е по-малко спокойна и уверена (поне в началото) от тази с едно/три и тн. Просто се получава детронацията на ценното първородно дете, което е болезнено и за майката и за детето. Колкото по-голяма разлика, тоест ценното първородно е едно дете в семействтото, по-трудно става това.
Трето и четвърто дете се вместват по-лесно в семейството.

# 23
  • Мнения: 338
С бебе на един месец няма как да не ти е трудно, скъпа Hug
Имай предвид, че още не си постигнала мечтаната оргарнизация и тъкмо сега е най-тежко, пък и щом няма на кого да разчиташ.. Просто ще мине този период, ама до тогава стискай зъбки и това е..
Спри ясленчето поне за зимните месеци, които не останаха, ще си спестиш малко болести. Ще видиш като се стопли и като излизате повече ще ти стане много по-приятно родителстването Peace

# 24
  • В офиса
  • Мнения: 4 018
Второто го спирай от ясла. С деца на такава възраст е все още лесна работа да се гледат заедно (сложното става, когато бебето започне да иска играчките на средното Simple Smile Голямото не боледува, нали? Изобщо, ако са здрави, не виждам никаква драма. Гледам си моите сама - баща им пътува много и прекарва около седмица в месеца с нас. Моите са на 2 1/2, 4 1/2, 10 и 14. Плюс това и работя, при това доста ангажираща работа. Най-гадно беше когато малкото бе между 1 и 2 г. Сега двамата големи ми създават повече ядове. Малките, ако са здрави, вече си играят сами и като махнем случаите, когато се бият, или пищят за глупости, не е нищо кой знае какво. Е, ясно е че понякога искам или да се гръмна, или да затръшна входната врата отвън и да оставя зверовете сами. Но е в рамките на поносимото. А като чета в някои блогове каква драма правят от гледането на деца, се чудя аз ли съм сбъркана, или народът се е разлигавил...

# 25
  • Мнения: 46 518
Просто се получава детронацията на ценното първородно дете, което е болезнено и за майката и за детето...
Ако е било издигнато на трон. Аз съм само дете и никога не съм имала такова усещане, дъщеря ми също е сама и положението е същото.
Знам че е такава теорията и може и да греша, но по-често го наблюдавам при хора с повече деца. Едното е издигнато, другите са като придворни дами Rolling Eyes

# 26
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 402
Човече, хм как да кажа .... има такива теории подплатени с много положителни изследвания. Сега ЕЖК, която има едно дете и самата тя е такова няма братя/сестри да развива теории за нещо от което си няма дори бегла/ повърхноста представа. Както и аз на теория да обеснявам какво е да гледам единствен дете в семейството си, при положение че имам три. Това е все едно ти да нямаш дете и аз да ти разказвам какво е да гледаш. Същата работа, ти ще цъкаш и няма да ми вярваш.

# 27
  • Варна
  • Мнения: 932
За мен разликата е най-голяма между това да нямаш изобщо деца и да имаш дете. Това е моментът, в който животът ти тотално се преобръща. После малко или повече нещата се повтарят. Разликата между 1 и повече от едно се усеща най-много, когато тръгнат на училище и са с малка разлика. Да водя 2 деца на различни извънучилищни занимания, които се засичат във времето, и като добавка да влача и тодлър, това дотук е било най-трудното физически. В тези моменти имам належаща нужда от близък човек, на който да мога да оставя поне най-малкия. В нашия случай това обикновено е някой мил и услужлив съсед. Ако са малки, с малка възраст, най-лесно е всички вкъщи. Къщата е пълен хаос, но поне спестява излизане и съобразяване със спане/хранене и т.н.
Постът на Не се сърди, човече го подминах. Не мога да си представя какъв съвет в тази ситуация може да даде човек, който отглежда 1 дете. И не опира само до поставянето на трон. Аз винаги съм смятала да имам повече от 1 дете и може би затова никой от момчетата не е получавал царско отношение. Но пък спокойно гледам освен моите и някое приятелче за компания. Децата без братя и сестри са най-трудни и се променят силно в момента, в който се сдобият с такъв.

# 28
  • Мнения: 46 518
Разликата между 1 и повече от едно се усеща най-много, когато тръгнат на училище и са с малка разлика. Да водя 2 деца на различни извънучилищни занимания, които се засичат във времето, и като добавка да влача и тодлър, това дотук е било най-трудното физически...
И с едно не съм го правила, въпреки че работя от вкъщи и имам възможност.
В 1 клас от занималнята ги водеха по заниманията (в сградата на училището бяха), след втори си ходи сама (вече извън училище). Явно горкото не е уцелило на родители, които да му осигурят царско отношение с подобни есктри Laughing оправя сама.

Цитат
Но пък спокойно гледам освен моите и някое приятелче за компания.
И аз спокойно гледам повече деца (наясно съм, че не е като да са мои, само го отбелязвам, защото се коментира Peace).

Оспамих много, просто исках да кажа, че от родителите зависи дали ще сложат дете на трона, и това не зависи от броя на децата. И при 3 едното може да на трона, и при 1 може да няма коронясване. За доброто на децата е. От личен опит го казвам, едно дете съм, но никога не е имало царско отношение към мен.

# 29
  • София
  • Мнения: 19 249
При повече деца е нормално по-малките да са в по-привилегирована позиция спрямо по-големите и не виждам нищо странно в това. Едно време, когато жените са раждали докогато могат - разбира се, че са помагали големите с малките.

# 30
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 402
Кукуу, малките са по привигировани в какъв смисъл? Най-голямото единствено е имало не поделеното внимание на родителите за 1, 2, 3 или повече години докато се появят по малките. Най-голямото винаги първо прави нещата в семейството, първо зъбче, първи крачи, първи път на училище за семейството. Всичко това заостря вниманието на родителите и изсмуква ресурси. После за по-малките деца тези вече не са първи път за родителите, да имат вече опит по-ефективни са и може би по-добри родители. Всъщност първите деца, въпреки това че може би помагат и Т.н Са в доста добра позиция.

# 31
  • Мнения: 1 495
Като съдя по моето първо дете, според мен е в по-неизгодна позиция. Виждам как всичките ми страхове и притеснения, всичко което се опитвам всячески да избегна му се струпва Sad((. Докато малкото е между другото, да чукна на дърво при него всичко изглежда наред без да го мислим и да му се притесняваме.
За третото ме е страх признавам, защото аз съм от семейство с три деца и леля ми има три деца и наблюденията са ми, че са много по-глезени и обгрижвани, но съответно им е по-трудно след това като навлизат в живота като възрастни..

# 32
  • Мнения: 9 695
При нас най-голямото в най-добра позиция. Само нови дрехи и обувки, 15 занимания в седмицата, учим заедно, на мероприятия като кино, театър, балет, единствено е във възрастта, в която евентуално може да ги издържи, пътува в чужбина с баща си и т.н. Най-малкото е нахално и си взима вниманието, но средното дете е интроверт, блейка и самодостатъчен. Отглежда се само.

# 33
  • София
  • Мнения: 19 249
Кукуу, малките са по привигировани в какъв смисъл?
В смисъла, който децата забелязват - че на малките не се караш толкова, че искаш от големите да помагат, че при спор нерядко голямото си пати, дори и несправедливо и т.н.
А това, че е имало цялото внимание на родителите си - кое дете ще го забележи като нещо свръхестествено? За тях това си е съвсем нормално.

# 34
  • Мнения: 30 802
Ще го забележат като пораснат- усеща се разликата, първородните са специална порода.

Иначе помагането не го броя за отнета привилегия, нито глезенето- за привилегия.

При мен на първо място е това дете, което има най-много належащи и неотменни нужди. В момента е номер 2. Бебето се гледа само и е спокойно, баткото е самостоятелен, обаче средното е в особена възраст и иска много внимание и стратегии.

# 35
  • Мнения: 338
Кукуу, малките са по привигировани в какъв смисъл?
че при спор нерядко голямото си пати, дори и несправедливо и т.н.
Е,само с това не съм съгласна,при спор защо пък да си пати най-голямото?Всички са равни пред закона(мама Wink )Голямото обира големите грешки на родителите си и затова е на минус,поне така е било при нас.Но също е имал и цялото ни внимание,само за него.
След като се появиха останалите се държа еднакво с всички.Ужасно е да създадеш усещането у дете,че брат ти или сестра ти са по-важни,наистина се надявам да не го правя.Колкото и да е трудно с наличното сукалче..

# 36
  • Мнения: 9 695
Аз вече не се връзвам на това да разследвам. Скарат ли се, всички в ъгъла. Не ме интересува кой започнал, кой отвърнал. Стане ли скандал, всички са виновни.

# 37
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 402
Кукуу, малките са по привигировани в какъв смисъл?
В смисъла, който децата забелязват - че на малките не се караш толкова, че искаш от големите да помагат, че при спор нерядко голямото си пати, дори и несправедливо и т.н.
А това, че е имало цялото внимание на родителите си - кое дете ще го забележи като нещо свръхестествено? За тях това си е съвсем нормално.

Cuckoo, може да си права за карането, но това си зависи от семейството. То и при две деца може по-голямото да го отнася и повече да помага, не е спесифика на това да са 3-4-5-6 деца. Като са повече от две деца, има и повече от две гледни точки за това кой е виновен. Аз също не разследвам кой е започнал, всички наказвам. Бързо се осъзнават децата да си разрешават спора/караниците.
Виж за вниманието се забелязва много
 

# 38
  • София
  • Мнения: 19 249
Да, аз имам предвид повече от едно, няма горна граница.
Всички, които са ми отговорили - вие имате предвид как е в нашите очи, а аз се опитвам да се поставя на детското място.
Родителите може да си знаем, че ги третираме еднакво,
Всъщност аз законово вече не съм майка с 2 деца - щерка ми е самостоятелен човек, друг е въпросът, че фактически още не е.

# 39
  • Smolian
  • Мнения: 40
И аз съм майка на три дечица. Вкъщи си е цяла лудница,тъй като всяко дете има и домашен любимец: две котки и едно куче. За реда и дисциплината до миналата година ми помагаше моята баба,но за съжаление тя направи инсулт и сега гледам и нея. На никого не му е лесно,но според мен всичко е въпрос на организация,оптимистичен дух и здрави нерви  Simple Smile Много съм щастлива,че къщата ми е пълна със зверчета,макар и разхвърлена,поне е пълна с любов и смях. За нищо не заменям какафонията!  Peace А колкото до тях самите,чувстват си се идеално,всеки по отделно има свой занимания и интереси,но тъй като разликата им не е голяма си играят чудесно. Когато направят беля,няма значение кой,всичките носят последствията заедно: подреждане,чистене и т.н  Може би за това не се клюкарстват вече  Grinning и гледат всичко да е ок,докато се прибера от работа!

Последна редакция: пн, 27 мар 2017, 13:39 от vesi844

# 40
  • Русе
  • Мнения: 28
Здравейте момичета! Искам да Ви споделя нещо - колебая се дали да имаме трето дете! Мъжо го иска,аз от време на време - ДА,после НЕ и така.....Имам дъщеря на 9г.,син на почти 5г.,но като,че ли ме е страх да се върна към безсънните нощи,памперси и пюренца.От скоро си имам магазин за детски дрешки,бизнеса ми върви добре и ако реша да угодя на всички за бебче,всичко ми се обърква и не ми се мисли какво може да стане.Егоистка ли съм или е нормално да се притеснявам? Моля за Вашите мнения.

# 41
  • Мнения: 4 871
Егоистка ли съм или е нормално да се притеснявам?
И двете Laughing ти ще прецениш кое ще вземе превес.

# 42
  • Мнения: 424
Здравейте , ние също решихме да растем в броят на членовете на семейството , иска ми се да връзвам панделки и да обличам роклички  Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes а ако не - свикнала съм да ритам топка и да бръмча с колички  Crazy Crazy Crazy

# 43
  • Мнения: 6
Здравейте! Изчетох цялата тема. Възхищавам ви се. Имам 2 деца на 9г. и на 3г. От известно време се замислих сериозно за трето. Не , че съм спирала да мисля , просто исках да се откажа от тази идея , но не съм....Работата е там, че съм абсолютно сама. Мъжа ми пътува , нямам други роднини и приятели. Децата ми са много трудни и палави. Просто думите не описват положението в къщи. Страшно е. И въпреки това ми се иска още едно дете. Не съм сигурна дали ще издържа психически и физически, и все пак се изкушавам. Ще ми се да ви задам един въпрос малко жесток. Някога съжалявали ли сте, ако върнете времето назад бихте ли избрали същото, повече деца за сметка на минутка спокойствие и може би повече жълти стотинки за глезотийки? Благодаря ви предварително!

# 44
  • Мнения: 5 234
MM също винаги е искал 3-то, не е настоявал, но напоследък го спомена. А аз не знам, сякаш имам в главата си стандарта за 2 броя. Големите поотраснаха (12 и осем), и ние също (39). Не ме е страх, но как да разбера искам ли го?

# 45
  • Мнения: 20
Здравейте и от мен:blush:Аз също имам три деца,баткото е на 15г,каката на 10г и бебка е на 2 месеца.Трудно е,но не и невъзможно за справяне.В моя случай е малко по-добре,защото двете деца са вече големи и по-самостоятелни,но пак си изискват тяхното:grinning:Справям се сама,с помощ от бащата на бебка,защото другите ми деца са от първия ми брак.Въпреки това,той много ми помага и не прави разлика между тях,грижи се за всички ни:sunglasses:

# 46
  • Мнения: 9
Мамчета бременна съм с 3то. Имам бебе момче на 7м разликата им ще е 1г3м и кака която скоро ще стане на 10г.
Радвам се за бебчето което чакам но ме е мн страх ще се справя ли с домакинските  задължения и отглеждавето и възпитавието на децата. Ще мога ли да уча с каката за матурите 4кл. Ами бебето то си е бебе ще плохожда точно като съм с голям корем. Ще успявам ли да ги приспимам и хравя без да плаче едво от бебетата. Няма кой да помага докато мъжът ми е на работа.
Вие успявате ли ??? Въжможно ли е да съм идеална майка на 3 деца. Ще успея ли да внимавам за не падве накое да се чувстват обичани?

# 47
  • Мнения: 30 802
"ще се справя ли с домакинските  задължения"
Най-вероятно ще трябва да позарежеш някои неща. Идеална майка няма да си. Не се и очаква.

Ако може да наемеш помощ в домакинството, сега е моментът.

# 48
  • Мнения: 9
Живеем с ММ със свекървата и девер ми. Обаче те поспоянно се карат по мен че не чистя къщата която е 150кв . Въобще на село си е по трудно прането се простира навън разстоянията са по големи. Иначе те не ми помагат с нищо не се разбираме. Свекърва ми е алкохоличка няма как да и оставя децата. Та това се чуда ще успявам ли да готва и почиствам след себе си поне. Да не викат по мене. Девер ми й той е заядлив

# 49
  • Мнения: 9 695
С прохождащо дете и бебе, ще трябва да пуснеш едно две пердета очите и да си запушиш ушите.
Няма ли начин да се отделите да ползвате отделни помещения в къщата?

# 50
  • Мнения: X
Явно от снахата се очаква да отглежда не само децата и мъжа си, но и брат му и майка му. Кофти ситуация.

Общи условия

Активация на акаунт