Интересуваме операцията, за да съм подготвена, ако ме насочат и да мисля, дали да се съглася.
Операцията беше през носа, пълна упойка, възстановяването има естествено някакъв дискомфорт, но не е нещо непоносимо, все пак имаш тампони в носа и дишаш през устата.
Моят беше с доста големи размери и тогава казаха спешно трябва операция, защото започнах да губя зрение,. Шест месеца след операцията на контролния ЯМР, аденома беше със същите големи размери, а пролактина толкова висок, че достигна горната граница, която може да измери лабораторията и нямам информация колко е бил в действителност. Тогава ендокриноложката каза, че не е ок, да се правят операции на пролактином, обикновено се повлияват добре с лекарства, категорично отказах предложената ми втора операция.
И така за 9 години, макроаденомът (35 мм)се стопи и сега имам само нещо подобно на капсулована киста, което провеждащият изследването, каза, че е напълно нормално и след време и тя ще изчезне.
По време на лечението след като беше намалял значително, на своя глава спрях за 2 месеца достинекс и веднага се отчете повишение на пролактина над нормата, затова сега си продължавам с 1/2 на седмица, след месец ще си пусна изследвания и ще обсъдим спирането.
Дори и макроаденом се лекува.
Да допълня, има аденоми, които не се повлияват медикаментозно, много редки случаи, тогава може би е резонно да се прави операция. На времето писах и до турската клиника за кибернож, но оттам ми отказаха, защото с тази операция се обработват мозъчни тумори до 25-30 мм максимум, а моят беше по-голям.
И още - ендокриноложката ми каза, че ниските стойности на пролактина по-бързо повлияват аденома, затова поддържахме около и малко под долната граница на референтните стойности.