Имам няколко спонтанни аборта, някои от тях бяха поредни. Последният път, когато бях бременна, силно вярвах и също толкова силно се надявах, 4е вси4ко този път ще бъде перфектно. Времето минаваше и все пове4е и пове4е надеждата ми се увели4аваше. Родих края на 8 ми месец най прекрасното за мен създание, моят малък и красив Луис Даниел. За съжаление диагнозата която му поставиха, се оказа неле4има. Моят син по4ина, след 25 дневна борба. Оби4ам го, винаги ще го оби4ам, както и съм с ясното съзнание, 4е НИКОГА НЯМА да излезе от съзнанието ми. Никога няма да го забравя.
Мъката ми е огромна, винаги ще си спомням за моето бебе и никога няма да мога да си отговоря "защо ми го отне, Господи?" . Мъ4а си да си представя как би изглеждал в годините на растеж, какъв характер би имал.......въпроси без отговори.
Винаги ще се връщам назад и ще си мисля за бебетата, които не можах да износя, за малкият Луис Даниел, който неможах да прегърна.