Моите си стоят до късно, когато решат. Досега не са се успивали за училище, нито са отишли с ненаучени уроци. На третата вечер сами разбират, че са изморени и си лягат. Но ако започна да ги ръчкам с показване на часовника, ограничения и др. ефектът ще се превърне в дефект.
Някой назад написа нещо в смисъла, че ако не е компютър ще е нещо друго, ако детето се чувства или иска да се изолира. Ние навремето компютри нямахме, но имахме телефони, по които си говорехме часове наред, че и скришом вечер се обаждахме. Или пък четене на книги и слушане на музика. Който иска да избяга, все намира начин. Хубаво, дори да е зависимост, тогава почти винаги се оказва, че нещо вкъщи не върви в отношенията. Готова ли е авторката да се сблъска челно с една такава действителност или ще продължава да й е по-изгодно да твърди, че компютрите са бич на съвременното общество? Малко са хората/родителите, които са готови да се разровят и да се видят отстрани. Много по-лесно е да се казва "той_тя не ме слуша", "той/тя се е пристрастил към...", защото така си стои на безопасния остров "на мен всичко ми е наред, аз съм добър родител, а вината е в детето, компютъра, външния свят, марсианците...".